Р E Ш Е Н И Е
№ 61
гр.Плевен, 18.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Снежина Иванова
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административно наказателно
дело № 881 описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63б.“в“ от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството по делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена
от Агенция Пътна инфраструктура чрез
областно пътно управление Плевен против Решение № 483/15.10.2021 г. на Районен
съд – Плевен , постановено по НАХД 1508/2021 по описа на съда. С оспорения
съдебен акт на осн. чл. 63 от ЗАНН е отменено НП № 7242/19.05.2021г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“гр.София, с което на В. Л.В. е наложено наказание на осн. чл. 53
ал.1 вр. чл. 26 ал.2 от ЗП глоба в размер на 1000 лв за извършено на
28.04.2021г. в 09.55 ч. на път I-3, км. 67, на 200 м.
преди разклона за гр. Славяново, нарушение по чл. 26 ал.2 , т.1 б. „а“ от ЗП
във вр. с.чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.Със същото
решение АПИ е осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата 300 лв представляваща направени по делото разноски. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение
поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че е нарушена правната норма на чл. 26
ал.2 т.1 б.“а“ от ЗДП, която забранява дейности
от специалното ползване на пътищата, движението на извънгабаритни и
тежки ППС без разрешение. Излага, че според първостепенния съд визираните от
нормата на чл. 53 физически лица не са водачите на ППС, тъй като за последните
е предвидена отделна отговорност с разпоредбата на чл. 177 ал.2 от ЗДП за
извършено нарушение на чл. 139 ал.2 от същия закон.Сочи, че мотивите на
първоинстанционния съд са неправилни поради факта, че законодателят е вменил
правото на контролните органи на АПИ в съответствие с чл. 56 ал.2 т.1 от ЗП да
установят нарушенията на републиканските пътища, както и да съставят актове и
съответно да издават наказателни постановления. Излага, че като нарушена в
наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 26 ал.2 т.1 б.“а“ от
ЗП във вр. с чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г, в който е
регламентирано, че за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Изпълнителното
деяние не е неснабдяване със съответното разрешително, а движението на такива
МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа и административнонаказателно
отговорният субект е лицето, което осъществява това движение, т.е. водача.
Твърди се, че санкционната разпоредба на чл. 53 ал.1 от ЗП определя наказанието
да се налага на три отделни категории физически лица, като едно от тях са
извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя/ чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП/ и В.
Л.В., като водач на извънгабаритно ППС е от кръга на административнонаказателно
отговорните лица. С оглед на това прави искане съдебното решение да бъде
отменено като неправилно и, да бъде потвърденото обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,се
представлява от юрк. Върбанова, която изразява становище,че поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата
редовно призован, в съдебно заседание,
се представлява от адв. П., който изразява становище да се отхвърли жалбата и решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл и решението на РС да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Плевенският районен съд е бил сезиран с жалба подадена
от В. Л. В. ***/19.05.2021г. издадено от
Началник Отдел "Контрол по РМП" при Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" към АПИ, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 7993 от 28.04.2021 г., съставен
от М. Д. К.- Главен инспектор контрол по РПМ при АПИ затова, че при извършена
проверка на 28.04.2021 г. в 09:55 часа, в на път І-3, км.67 на 200 м. преди разклона за гр.Славяново в посока гр. Плевен- гр.Бяла, В. Л.В. е
управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с три оси – МПС с две оси
марка „Мерцедес“, модел „1844 Л Актрос“
с рег. № ***** и полуремарке с една ос рег. № ***** по смисъла на пар.1 т.1 от
ДР на Наредбата, респ.тежко по смисъла на чл. 3 т.2 от Наредбата без
разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ издадено по реда
на раздел IVна Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушена разпоредбата на
бл- 26 ал.2 т.1 б. „а“ от Закота за пътищата във вр. с чл. 37 ал.1 1 на Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Посочено е още, че в
процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: Измереното
натоварване на задвижващата/2ра/ единична ос на ППС е 12,120г. при максимално
допустимо натоварване 11,5 т. съгл. Чл. 7 ал.1 т.4 б.“А“ от Наредбата. Съгласно
чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е
тежко.Измерването е извършено с техническо средство ел. везна CAPTELS ORA 10 №785 и ролетка 1303/18 (5 м). ППС превозва дизелово гориво.
Въз основа на измерените
параметри е формиран извод, че процесното ППС е извънгабаритно по смисъла на §
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредбата, респективно тежко по
смисъл на чл. 3, т. 2 от същата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
"а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ).За така измерените параметри на ППС при проверката,
водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от същата. Водачът е следвало да
провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри
с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, но не го е сторил. При това положение е прието,
че към момента на проверката В. Л.В. е осъществил движение на извънгабаритно
пътно превозно средство без разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
В хода на производството пред РС Плевен като
свидетели са разпитани М.К. и Н.Д.,които в дадените показания свидетелят
поддържат констатациите изложени в акта.
За да отмени процесното наказателно
постановление Районен съд – Плевен е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 11
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите.
Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези
лица имат задължението да снабдят ППС със съответните документи като подадат в
АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване
на разрешително по образец. Жалбоподателят не е собственик, не е и превозвач.
Последният като водач на автомобила (тежкотоварен или извънгабаритен), няма
задължение, а и право, за снабдяване със съответно разрешително, липсата на
последното не може да му бъде вменено във вина, респективно да бъде
санкциониран по посочения ред. При това положение, първоинстанционният съд е
приел, че нарушението е несъставомерно от субективна страна. Субекти на
установеното нарушение по чл. 26 от ЗП могат да бъдат собствениците на тежки
и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите, но не и
водачите на такива ППС. Посочено е, че след като в случая е било безспорно
установено, че жалбоподателят е водач на ППС, а не е собственик или лице
извършващо превоза, то не е следвало да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Освен изложеното, според решаващия съд,
за да бъде осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение, в тежест на
наказващия орган е да установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на
ППС, ако се приеме, че е адресат на вмененото му задължение, е знаел, че
превозва тежък товар и за това не е имало издадено разрешение. Тъй като
доказателства в този смисъл не са представени по делото, съдът е направил извод
за липса на субективния елемент на твърдяното административно нарушение.
Съдът намира, че решението
е неправилно.
В нарушение и при неправилно приложение на
закона Плевенският районен съд е приел, че незаконосъобразно е ангажирана
личната административно-наказателна отговорност на В.В. в качеството му на
водач на извънгабаритно ППС, на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от ЗП, по съображения, че водачът на ППС не може да бъде
субект на нарушение по това обвинение, тъй като не от кръга на лицата, които
имат задължение да се снабдят с разрешение за движение на извънгабаритно и/или
тежко ППС от администрацията, управляваща пътя или от лицата, които извършват
превози. Наложената от наказващия орган санкция на В. се основава на нормата
на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно
която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 от ЗП или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Видно
от представените по делото доказателства за регистрация на ППК е, че собственик
на ППС е „Васис транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ж.к.“Ч.Бряг“119 вх.А ет. 2 ап. 6.След направена справка в Търговския регистър
се установява, че собственик и управител на „Васис транс“ ЕООД е жалбоподателят
В. Л.В., т.е. съдът приема, че жалбоподателят е субект на
административнонаказателната отговорност тъй като представлява дружеството
собственик на ППС. Още повече, че самата административнонаказателна разпоредба
на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда
налагането на санкция на лицата, които извършат или наредят да бъдат извършено
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, която отговорност
е различна и отделна от тази на лицата, фактически осъществяващи движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС в нарушение на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. "а" от ЗП. В случая ангажирането на отговорността на ответника по
касация от правна страна е обосновано с нарушение на разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на В.В.
обвинение се основава на това, че е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. без издадено разрешение от
администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на
пътищата. При това положение следва да се приеме, че В. като лице, на което е
вменено, че е нарушило забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП, управлявайки извънгабаритно ППС без надлежно издадено разрешително може да
бъде субект на нарушението и съответно на административнонаказателна
отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на МРРБ, според която във вътрешността на страната съответните
служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга
колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника,
както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
В хода на
административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на издаденото наказателно постановление. Налице е
ясно и точно описание на нарушението както в АУАН, така и в НП, съответно
неоснователни са оплакванията за липса на индивидуализация на извършеното
нарушение. Събраните в хода на проверката доказателства касаят процесното ППС.
Констатираното претоварване е замерено с необходимата сертифицирана апаратура,
за което са представени писмени доказателства. Безспорно се установява, че
процесното ППС е извънгабаритно - измерването е извършено с надлежно техническо
средство съгласно изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., и е
управлявано от касационния жалбоподател в нарушение на разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя
и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства.
По делото не се спори,
че в деня на проверката водачът не е представил на длъжностно лице в АПИ
валидно разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси за
движение на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.Видно от
представената по делото квитанция пътните такси са платени на деня следващ
проверката 29.04. При това положение без съмнение жалбоподателят е осъществил
нарушение на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Движението на процесното
извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение е в противоречие с
материалното правило за поведение, възведено в чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от Закона за пътищата и е обявено за административно нарушение с
нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. .
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено
по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление
против В.В., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Изложеното до тук, не е
съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в
настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява
неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен, а наказателното
постановление потвърдено.
Водим от горното, и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 б.“в“ от ЗАНН, Административен
съд Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 483/15.10.2021
г. на Районен съд гр. Плевен, постановено по НАХД20214430201508 по описа на
същия съд за 2021 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 7242 от 19.05.2021 г. на Началник Отдел "Контрол по
РМП" при Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към
АПИ, с което на В.Л.В. *** е наложено
административно наказание на осн. чл. 53 ал.1 вр. чл.26 ал.2 от ЗП глоба в
размер на 1000 лв за извършено на
28.04.2021г. в 09.55ч. на път I-3, км. 67 на 200 м. преди
разклона за гр.Славяново нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП във вр. с чл.
37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
Решението е окончателно
и неподлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/