РЕШЕНИЕ
№ 1390
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106704 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* против Т.
Т. Г., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.
500, ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът твърди, че на ...в гр. П.настъпило ПТП по вина на ответника, като
водач на МПС „Опел Вектра“ с ДК № ..., който не спазил необходимата дистанция от
движещия се пред него л.а. „Фиат 500“ с ДК № ...., ударил го и причинил материални
щети. Съгласно протокол за ПТП – напуснал мястото на произшествието.
Към датата на ПТП била налице валидна застраховка ГО за МПС на
ответника, съгл. ЗП № ..., при ищеца.
Той платил на застрахователя по Каско на увредения обезщетение за
причините вреди от 383,89 лева, ведно с ликв. разноски от 15 лева.
Твърди, че поради напускане на местопроизшествието, на осн. чл. 500, ал.1, т.3
КЗ, възникнало регресно вземане срещу ответника в размер на платеното обезщетение.
Моли се за присъждане на сумата от 398,89 лева – главница, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно с 25 лева – ликв.
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на ИМ
в съда –17.03.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло иска. Твърди,
че не е участвал в ПТП, нямало никакви доказателства за съпричастност в
извършването на каквото и да е нарушение, а издаденото НП било отменено от съда.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило
събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради
причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице /респ. неговия застраховател/ в размер не по-голям от стойността на
действителните вреди и ликв. разноски; твърдения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както
и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по
закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при
установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен по следните съображения:
За твърдяното произшествие и вината на ответника, ищецът се позовава на
протокол за ПТП № 1704089/13.11.2018 г. – издаден близо година след инцидента на ..
Този документ не е съставен след посещение на длъжностното лице на мястото на
произшествието. Нещо повече – видно от представените документи от ОДМВР –
същият е съставен само на база предположения от страна на служител на МВР, без
ясни и категорични данни и доказателства за каквато и да е съпричастност на
ответника към настъпилото събитие. Горното се потвърждава от изготвената докладна
записка, в която е посочено, че собственикът на МПС бил в чужбина от близо 5
години, не било ясно кога ще се прибере, не бил открит. Няма данни той да е посочил
лице, комуто да е предоставил ползването на автомобила, още по – малко това да е бил
ответникът. Според докладната записка – било установено, че с това МПС били
извършени 3 нарушения на ЗДвП, издадени три глоби на ответника, което водело до
извода, че най – вероятният причинител на процесното произшествие бил Т.Г., който
следвало да бъде призован като приобретател и фактически собственик на л.а. С оглед
горното били издадени протоколът за ПТП, АУАН и НП. Издаденото на ответника НП
във връзка с ПТП е отменено, според данните от МВР.
При тази фактическа обстановка и липсата на надлежни доказателства, които
да създават сигурно убеждение и установеност на факта на участие на ответника в
произшествието и причиняването му, съдът намира, че претенцията е неоснователна.
Протоколът за ПТП не се ползва с материална док. сила за отразените в него факти
/чл.179 ГПК е неприложим/. Съставителят не е възприел лично отразените такива,
свързани със събитието, като самият документ е съставен на база хипотеза и
предположение за участието на ответника в произшествието, при което и същият не се
2
приема да има характер на официален удостоверителен и да обвързва съда. Неясно
остава по каква конкретна причина ответникът е посочен като виновен за настъпване
на инцидента, без да има ясни доказателства да е бил водач на увреждащото МПС, да е
бил упълномощен за това или посочен от собственика като такъв, при което и да се
ангажира отговорността му на нарушител. Цитираната в докл. записка норма на чл.
188, ал. 1 ЗДвП е неприложима, т.к. в случая собственикът на МПС не е посочил на
кого е предоставил МПС, нито има обективни данни, че ползвател е бил именно
ответникът на посочената дата на ПТП, за да се приеме, че той следва да носи
отговорност за настъпилите вреди. Няма и негово признание в този смисъл, за да се
коментира док. му стойност. При това положение остава неясно защо протоколът за
ПТП, съответно АУАН и НП, не са съставени на собственика на увреждащия
автомобил, който не е изпълнил задълженията си, съгласно посочената норма, а това е
сторено спрямо ответника, за когото са налице само неподкрепени с никакви
доказателства предположения за управление на л.а. на процесната дата. Той не е бил
нито собственик, нито посочен от него за ползвател на МПС, нито вписан като такъв по
реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Горното съдът намира за незаконосъобразно и предвид направените
оспорвания от ответника, при което се приема, че по делото липсват надлежни
доказателства, които да установяват надлежната му материалноправна пасивна
легитимация да отговаря по иска.
По делото не са ангажирани доказателства, от анализа на които да се направи
надлежен извод за извършване на деянието от страна на ответника и каквато и да е
негова съпричастност към случилото се на процесната дата /показанията на водача на
увреденото МПС не дават данни в тази насока, нито тези на съставителя на протокола/.
Отделно, не се установява да е извършена и съответна проверка за участие именно на
процесното МПС в ПТП, т.к. данни за това са налични само от показанията на водача
Ц.Х., но не и от друг източник – напр. установени увреди по него, след извършен оглед
с констатирани материални щети и пр. Не се установява твърдяното противоправно
поведение за причиняване на ПТП и доколкото тази предпоставка за възникване на
регресната отговорност не е доказана, ФС на претенцията е неустановен. Безпредметно
е да се обсъждат останалите елементи, т.к. анализът им не може да доведе до различен
юридически резултат.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи посочения елемент от
фактическия състав на претенцията си, пълно и главно доказване не е проведено и
предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Не са налице основания за ангажиране регресната отговорност на ответника,
който не се установява да е пряк причинител на вредите, обезщетени от
застрахователното дружество по договора за „ГО“.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК. Направено е искане, представен е ДПЗС, дължи се минимално възнаграждение в
размер на 300 лева /предявен е един иск/.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
********* против Т. Т. Г., ЕГН ********** осъдителен иск за присъждане на сумата
от общо 398,89 лева – главница, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
съгл. ЗП №...от 383,89 лева, ведно с ликв. разноски от 15 лева, във връзка с вреди от
ПТП, настъпило на ... в гр. П., както и 25 лева – ликв. разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда –17.03.2021 г.
до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да плати на Т. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: ..., сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4