№ 18672
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110125468 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от ................ ЕАД с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът В. В. А. дължи сумата от 901,11 лева, представляваща главница по 2
бр. Договори за телекомуникационни услуги, както следва: Договор № 1782530710052021-
51513609/10.05.2021 г. и Договор № 1782530710052021-51513594/10.05.2021 г., включваща
130,79 лв. за месечни задължения за предоставяни електронни съобщителни услуги за
периода 15.06.2021г. - 08.10.2021г.; 110,94 лв. за месечни лизингови вноски за периода
01.07.2021г. – 30.09.2021г. и 659,38 лв. за предсрочно изискуем лизинг, ведно със законна
лихва за период от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 661,99 лева,
представляваща общ размер на неустойки по договорите за електронни съобщителни
услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59189/2022г. по описа
на СРС, 71 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор
№1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г. за електронни съобщителни услуги към
мобилен номер ********** и лизинг на устройство, за което се дължи месечно заплащане на
електронни услуги и лизингови вноски. Сключен и Договор № 1782530710052021-
51513594/10.05.2021 г. за интернет услуга, за което също е уговорена месечна цена и е
предоставен рутер. Ищецът поддържа, че през м.06.2021г. ответникът е преустановил
заплащането по месечните задължения по договорите, довело до прекратяване на същите на
08.10.2022г. поради виновно неизпълнение от страна на длъжника. Сочи, че не е върнато
устройството по втория договор. Поддържа, че лизинговите вноски са станали незабавно
изискуеми. Начислени са и неустойки, съгласно уговореното в договорите, вкл. и за
невърнатото устройство, като навежда доводи за валидност на същата и че не е прекомерна.
Заявява, че уговорката за възстановяване на част от стойността на устройствата, закупени и
предоставени на лизинг, е законосъобразна. Моли съда да уважи исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва прекратяването на договора на 08.10.2021г., като
твърди, че след 02.08.2021г. не са му предоставяни услуги по договорите. Поддържа, че във
1
вина на ищеца е липсата на кредитна оценка за ответника и сключването на договори за най-
скъпите пакети, което е довело и до неизпълнение. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателността на предявените претенции в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесните договори за мобилни услуги с посоченото в исковата молба
съдържание; включително относно дължимостта и размера на месечни абонаменти такси и
вноските за устройствата, изпълнение на задължението породено от договорите, т.е., че
ищецът е доставил на ответника услугите на претендираната стойност и че е предоставил
устройствата, настъпване падежа на вземанията, както и че е направил изявление за тяхното
разваляне на датата, на която сочи. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащане на вземанията.
От приобщените по делото Договор №1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г. и
подписано към него приложение №1 от 10.05.2021 г. договорни условия за лизинг на
устройство, с които е активирана мобилна телефонна услуга – Unlimited 50 на
промоционална месечна такса 29,99 лева с ДДС за срока на договора за номер ********** и
е предоставено възмездно устройство – GSM ........., за което ответникът е поел задължение
да заплати за срока на договора сумата 819,95 лева с ДДС, се установява, че страните са се
намирали в облигационно отношение. Видно от договорите срокът им е уговорен от
10.05.2021 г. до 10.05.2023 г. Ответникът не оспорва съдържанието на това правоотношение,
както и че е получил лизинговата вещ.
Установява се от приобщения по делото Договор №1782530710052021-
51513594/10.05.2021 г., че страните са се намирали в договорно отношение и по повод
предоставяне от страна на оператора на услугата FibernNet 100 при промоционален
абонамент от 15,12 лева с ДДС на месец валиден за първоначалния срок на договора, който е
уговорен на 24 месеца считано от 10.05.2021 г. до 10.05.2023 г. За активиране на услугата на
абоната е предоставено техническо оборудване – Wi-Fi рутер, за което е подписан
констативен протокол от 15.05.2021 г. , неоспорен от ответника.
Представените Договор № 1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г. и Договор №
1782530710052021-51513594/10.05.2021 г. са сключени при общи условия, с които
ответникът е декларирал, че се е запознал и е приел, подписвайки го като е получил
екземпляр от тях и е поел задължение да ги спазва, поради което съдът приема, че същите го
обвързват, тъй като са станали част от договора, щом насрещната страна писмено е
потвърдила, че ги приема.
Съгласно договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, абонатът дължи
заплащане на абонамента такса и стойността на допълнително потребени услуги. Ищецът е
представил по делото издадените фактури във връзка с ползваните услуги през процесния
период по договорите. Действително, фактурите представляват едностранно издадени от
кредитора документи, имащи характер на частни свидетелстващи такива, обективиращ
изгоден за неговия издател факт и не се ползват с материална доказателствена сила, но
задължението на ответника да заплаща месечна абонаментна такса и ползваните услуги е
поето със сключването на договора за мобилни услуги и приложенията към него от
10.05.2021 г. По делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
според което издадените от ищеца фактури са осчетоводени от него, поради което и
доколкото не са оспорени от ответника и няма данни за нередовно водене на счетоводството
на ищеца, то може да се приеме, че фактурите обективират достоверно настъпилите факти.
Тоест, служат като доказателства за доставените и потребени услуги и тяхната стойност. Ето
защо, съдът приема, че ищецът е изпълнил своите задължения по договорите, като се е
породило насрещното задължение на ответника за изпълнение на неговите, а именно да
2
заплати дължимата цена на услугите. В тежест на ответната страна е да докаже, че е погасил
чрез плащане или по друг начин вземанията, за което не е ангажирал доказателства, което
налага извод за основателност на предявените искове за заплащане на цената на
предоставените далекосъобщителни услуги, в претендирания размер, който се потвърждава
и от заключението на съдебно счетоводната експертиза.
Ищецът претендира и заплащането на лизингови вноски по сключено между страните
Приложение №1 от 10.05.2021 г. към Договор № 1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г.
Съгласно същото на ответника е предоставено устройство – GSM ........., за което ответникът
е поел задължение да заплати за срока на договора 10.05.2021 г. – 10.05.2023 г. сумата
819,95 лева с ДДС или 24 броя месечни лизингови вноски в размер на 36,98 лева всяка. Не е
спорно, че вещта е предадена на абоната със сключването на договора. С оглед на това, за
ответника е възникнало задължението да заплати цената за устройството след направена
отстъпка, разсрочена на равни месечни вноски, което не се установява за процесния период
01.07.2021 г. – 30.09.2021 г. Поради това, ищецът има право на дължимите за този период
вноски, чиято изискуемост е настъпила, възлизащи на 110,94 лева, поради което този иск
следва да бъде уважен изцяло.
В чл. 9 от Приложение №1 е предвидено, че ищцовото дружество има право да
прекрати договора в случай на прекратяване на договора за услуги поради неизпълнение на
задължения на клиента по него, като в този случай оставащите лизингови вноски стават
незабавно изискуеми. Съдът намира, че договорът е едностранно прекратен от страна на
мобилния оператор, предвид неизпълнението на ответника по плащане на дължимите суми
по договора за мобилни услуги, като самият ответник не твърди и ангажира доказателства
да е изпълнил. Ето защо, следва да се приеме, че за ищцовото дружество е възникнало
правото да прекрати едностранно действието на договора за лизинг, в която хипотеза
настъпват условията по чл. 9 и всички оставащи до края на срока му вноски стават
предсрочно изискуеми. Доколкото не е доказано връщане на устройството от ответника,
ищецът следва да получи оставащия размер от вноските до крайния период на договора
(10.05.2023.), възлизащи общо на сумата от 659,38 лева, за която искът следва да се уважи.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
За основателността на исковете ищецът следва да докаже наличието на облигационно
отношение по Договор № 1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г. и Договор №
1782530710052021- 51513594/10.05.2021 г., по силата на което ищецът е предоставил на
ответника електронни услуги и устройства, наличието на неустоечно съглашение при
предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, както и размера на уговорената
неустойка. В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е приета като доказателство кредитна сметка №********** от 15.10.2021 г.,
с която на абоната са начислени неустойки по сключените договори. Ответникът не е
оспорил обстоятелството, че договорът е едностранно развален от доставчика на мобилни
услуги поради неплащане, нито е представил доказателства за изпълнение на задълженията
си за заплащане на цената по абонаментните планове. В случая въпреки, че процесното
кредитно известие представлява частен документ, удостоверяващ изгодни за издателя си
факти, и като такъв не обвързва съда с материална доказателствена сила, съдът намира
същият за достоверен, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства за
установяване на обстоятелството, че е бил изправна страна по процесните договори и е
погасил задълженията си. Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките за едностранно прекратяване от ищеца на договора за мобилни услуги, а
именно виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на сумите,
дължими за ползваните от него мобилни услуги в срок. Ангажирането на договорната
отговорност на ответника за заплащане на неустойка е обусловена от валидно упражнено от
ищеца право на разваляне на всеки от договорите вследствие виновно неизпълнение на
длъжника. Доколкото по делото не се установи плащането на дължимите месечни
абонаментни такси и лизингови вноски от длъжника, съдът намира, че същият е в
3
неизпълнение и за ищцовото дружество е възникнало правото да развали процесните
съглашения.
Съгласно идентичните клаузи в договорите при прекратяване им преди изтичане на
крайния срок по искане или по вина на абоната, включително и при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи неустойка равна на оставащите до края на срока , но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителните услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съптветстваща на
оставащия срок на договора.
Клаузата уговаряща неустойката до 3 стандартни месечни такси е валидна, и
съобразявайки дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР
№ 1/15.06.2010 г. , т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът намира, че същата отговаря на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В процесните
споразумения е определен максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване. Така формулирана при ограничение до трикратния размер на стандартната
месечна абонамента такса, при срок на договора от две години, съдът намира, че
неустоечната клауза не е нито прекомерна, нито нищожна, и не създава неравновесие в
правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Дължимата неустойка при прекратяване на договора за мобилна услуга при стандартен
месечен абонамент възлиза на 116,97 лева (3х38,99), тъй като ищецът е претендирал сума в
по-нисък размер, а именно – 97,47 лева, то същата подлежи на уважаване в претендирания
размер. Стандартния месечен абонаментен план на услугата VIVACOM FiberNet 100 е с цена
37,80 лева, то и абонатът дължи на доставчика неустойка в размер на 113,40 лева (3х37,80),
като с оглед диспозитивното начало на ищеца следва да се присъди претендираната сума в
размер на 94,50 лв.
Що се отнася до искането за възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, съдът намира, че
това вземане по същество също има характер на неустойка. При преценка на
основателността на претенцията обаче следва да се има предвид, че според Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., I т. о. на ВКС, "уговорката за неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на
лизингополучателя, в размер на всички неплатени по договора лизингови вноски до края на
срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като
лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се
предоставя ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия
лизингодател и нарушава принципа за справедливост" (в този смисъл и решение по т. д. №
1226/2015 г., I т. о. на ВКС и др.). Ето защо, с оглед сходната правна природа на паричното
вземане за неустойка по договорите за мобилни услуги с това по договора за лизинг, съдът
намира, че посоченото разрешение следва да бъде приложено и в настоящия случай.
Претендира се заплащане на отстъпка от абонаментен план по договор, който е развален, а
се претендира за оставащия срок от договора. Мобилният оператор не би получил
„възстановяване на суми“, макар така да го е нарекъл, а ще получи заплащане на суми по
договор, който сам е сметнал за необходимо да развали, тъй като отстъпката от цената е
направена от мобилния оператор във връзка с ползването на конкретна услуга за конкретен
период, то и няма как същата да се приеме за дължима при условие, че договорът не
прекратява своето действие. При това положение съдът намира, че неустойките за
„възстановяване на стойността“ на отстъпките за оставащия срок от договора след
развалянето им излизат извън обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустойката и на това основание са нищожни, поради което не се дължат. Ето защо следва
да бъдат отхвърлени претенциите за заплащане на сумите 71,88 лв. – неустойка за отстъпка
4
от VIVACOM FiberNet и 29,45 лв. неустойка за отстъпка от мобилни гласови услуги за
мобилен номер **********.
По отношение на претенцията на ищеца за сумата 332,69 лева, представляваща
неустойка съизмеряваща се с дадената при сключването на договора за лизинг отстъпка,
съдът намира, че доколкото не се установи устройство GSM ......... да е върнато на
лизингодателя, то неговата стойност, която е била намалена с оглед – сключването на
договора за мобилна услуга, респ. заплащането на абонаментни такси за срока на договора, е
дължима предвид предсрочното прекратяване на договора. От приобщените писмени
доказателства се установява, че приложената отстъпка е в размер на 420,00 лева с ДДС, от
които ищецът претендира 332,69 лева, които следва да му се присъдят в цялост.
Като основателна следва да се уважи и претенцията за неустойка съответна на
стойността на невърнатото техническо оборудване по Договор № 1782530710052021-
51513594/10.05.2021 г., за предоставянето на което е подписан констативен протокол от
15.05.2021 г. Съгласно уговореното в договора ако операторът е предоставил оборудване на
абоната, той се задължава да го върне в добър търговски вид в срок до 30 дни от датата на
прекратяване на договора в магазин на оператор, за което се съставя приемо – предавателен
протокол като при невръщане абонатът дължи неустойка в размер на цената на
оборудването по ценова листа на Виваком. Не е спорно, че предоставеното техническо
оборудване – Wi-Fi рутер не е било върнато от ответника. Видно от представената от ищеца
ценова листа стойността на рутер със захранващ адаптер е 36,00 лева, в какъвто размер е и
претенцията на ищеца, поради което следва да бъде уважена в цялост.
По разноските.
При този изход на делото разноски се следват и на двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съразмерно на уважените претенции, от които 531,13 лева - за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 76,03 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
В полза на ответника се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото и в заповедното производство в размер на 51,86 лева и 25,93 лева съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. А. ЕГН ********** с адрес: гр. ............
дължи на ................ ЕАД ЕИК ..........ъс седалище и адрес на управление: гр. .......... на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД сумата 130,79 лева месечни задължения
за предоставяни електронни съобщителни услуги за периода 15.06.2021г. - 08.10.2021г. по
договор № 1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г.; сумата 110,94 лева месечни
лизингови вноски за периода 01.07.2021г. – 30.09.2021г. по Приложение №1 към договор
№1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г., сумата 659,38 лева предсрочно изискуеми
лизингови вноски по Приложение №1 към договор №1782530710052021-
51513609/10.05.2021 г., ведно със законна лихва върху сумите за период от 31.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 97,47 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на
Договор №1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г., сумата 94,50 лева неустойка поради
5
предсрочно прекратяване на Договор №1782530710052021-51513594/10.05.2021 г., сумата
332,69 лева неустойка съизмеряваща се с отстъпката на устройството по Приложение №1
към Договор №1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г. и сумата 36,00 лева неустойка
съизмеряваща се с цената на невърнато оборудване по договор №1782530710052021-
51513594/10.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
59189/2022г. по описа на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл.
92 ЗЗД за сумата 29,45 лева неустойка съизмеряваща се с дадената отстъпка по договор
№1782530710052021- 51513609/10.05.2021 г. и сумата 71,88 лева неустойка съизмеряваща се
с дадената отстъпка по №1782530710052021-51513594/10.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59189/2022г. по описа на СРС, 71 състав като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. В. А. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ да заплати на ................ ЕАД
ЕИК ..........ъс седалище и адрес на управление: гр. .......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 531,13 лева - разноски за настоящото производство и сумата 76,03 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА ................ ЕАД ЕИК ..........ъс седалище и адрес на управление: гр. .......... да
заплати на В. В. А. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 51,86 лева - разноски за настоящото производство и сумата 25,93 лева – разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6