Решение по дело №122/2019 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 44
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20194230200122
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         44

                                        гр. Севлиево, 21.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на девети май

през две хиляди  и  деветнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря  Силвия  Станева   

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                     А.Н.   дело № 122                        по описа

за 2019  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят С.Д.С. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-0341-000011 от 22.01.2019 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 точки. В жалбата се излагат съображения за неправилност на наказателното постановление поради това, че в него не било посочено основанието, на което следва да плати глобата в едномесечен срок, както му е казал полицейският служител, който му е връчил наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят заяви, че прави искане за отмяна на наказателното постановление поради това, че причина за извършване на нарушението е неправилна маневра на изпреварващия го бус.

По делото не се явява представител на РУ Севлиево.  В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 19.03.2019 година. Жалбата е подадена на 25.03.2019 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 10.01.2019 година около 16:45 часа жалбоподателят пътувал с лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ЕВ *** АА, собственост на Е.К.Г., като се движел по пътя Габрово – Севлиево. В района на язовира след село Горна Росица, община Севлиево жалбоподателят предприел маневра за изпреварване на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ЕВ ***АС, управляван от С.С.С., при която не оставил достатъчно странично разстояние и го охлузил в лявата странична част. След това продължил движението си, а малко по – късно, отишъл заедно с другия водач в сградата на РУ на МВР – Севлиево, където обяснили случилото се. Във връзка с това свидетелите – полицейските служители И.К. и Я.Д. огледали двата автомобила, след което свидетелят Я.Д. отишъл заедно с другия водач до мястото на произшествието. След връщането им в сградата на полицейското управление в гр. Севлиево свидетелят И.К., съставил в присъствието на свид. Я.Д., акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя за това, че на 10.01.2019 година около 16:45 часа на път /Севлиево – Велико Търново/ - Севлиево – Драгановци – Габрово /път II 44 км9+600/ в посока гр. Севлиево управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ЕВ ***АА, собственост на Е.К.Г., като предприел маневра изпреварване на движещия се пред него друг лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ЕВ *** АС, собственост и управляван от С.С.С., като не оставил достатъчно странично разстояние и го охлузил в лявата странична част, при което настъпило ПТП с материални щети. Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото акт, жалбоподателят е подписал същия без възражения. Такива не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 19-0341-00001 от 22.01.2019 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение пето от ЗДвП е наложил на С. глоба в размер на 200,00 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР му е отнел 10 точки.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели И.К. и Я.Д. - служители на РУ на МВР- Севлиево, обясниха пред съда, че двамата водачи са се явили в сградата на РУ на МВР – Севлиево, където са обяснили случилото се по – рано през деня. От обясненията им, както и от огледа на двата автомобила, свидетелите са приели, че жалбоподателят не е оставил достатъчно странично разстояние между неговия автомобил и изпреварвания от него такъв, при което го е ожулил и по този начин е нанесъл имуществени вреди.

Жалбоподателят обясни пред съда, че действително е предприел маневра изпреварване на автомобила, управляван от С.С., но обясни, че се е стигнало до съприкосновение с него поради обстоятелството, че в същото време водачът на бял бус със софийска регистрация е предприел маневра изпреварване, при която го е притиснал към другия автомобил и жалбоподателят е завъртял волана леко в дясно, за да не го „повлече“ буса, и е охлузил странично изпреварвания от него автомобил.

За изясняване на фактическата обстановка съдът изслуша в качеството на свидетел и водачът на другия автомобил С.С.. Същият обясни на съда, че на инкриминираната дата се е движел със собствения си лек автомобил по пътя – Габрово – Севлиево и че в района на рибарника преди кръстовището за мотополигона в огледалото за задно виждане видял един бял бус и черен автомобил, който се движел зад него. Белият бус предприел изпреварване на около 30 метра от автомобила на свидетеля, като дал мигач и в момента когато вече се бил изравнил с черния автомобил, водачът на последния също предприел маневра изпреварване. В това време „дали поради подхлъзване или се е изплашил от буса“ водачът на черния автомобил свил колата си към негова, при което охлузил цялата му лява страна. След това свидетелят С. спрял, но жалбоподателят /водачът на черния автомобил/ продължил движението си по наклона. С. му подал светлинни и звукови сигнали и тръгнал след него с автомобила си. Като стигнали табелата за гр. Севлиево и наближили бензиностанция „Шопов“, С. се изравнил с автомобила си с автомобила, управляван от жалбоподателя, и му направил знак с ръка да отбие и спре на бензиностанцията. Същият обаче не спрял, а продължил движението си. С. отново го последвал. Преди хлебозавода жалбоподателят свил наляво към блоковете, а свидетелят С. го изпреварил и застанал напреки пред него с автомобила си. Тогава жалбоподателят спрял, излязъл от колата и казал: „Виновен съм“. С. го помолил да отидат в РУ на МВР – Севлиево и след като жалбоподателят се съгласил двамата отишли с автомобилите си до полицейското управление. Там били направени снимки на автомобилите, проверени документите на водачите и съставени необходимите протоколи.

По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит съпругата му – свид. Л.С., която обясни, че точно когато техния автомобил бил по средата на автомобила на С., тях започнал да ги изпреварва един бял бус със софийска регистрация, при което съпругът ѝ „кривнал“ в дясно и ожулил автомобила на С..

Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят И.К., който съгласно т. 1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, в присъствие на нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е налице както в текстовото описание на нарушението, така и в неговата цифрова квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на акта, предявяване за подпис на нарушителя и по връчване на препис от акта на същия. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът счита, че нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. В  конкретния случай се установи, както от отразеното в акта, така и от показанията на свидетелите С., С., К. и Д., че жалбоподателят  С. не е оставил достатъчно странично разстояния между своето и изпреварваното МПС, това на свид. С., при което е ожулил последното. Изтъкнатите от жалбоподателя причини за настъпването на ПТП, състоящи се в това, че е бил принуден да свие с автомобила си в дясно, тъй като е бил принуден за това от изпреварващия го в този момент бял бус, съдът намира за несъстоятелни, тъй като от показанията на свид. С. безспорно се установи, че белият бус е предприел маневра за изпреварване и на двата автомобила, като е подал и мигач за това, още на 30 метра преди автомобилът, управляван от жалбоподателя, да започне да изпреварва неговия. Освен това следва да се има предвид, че още при съставяне на акта, С. не е оспорил съдържанието му и не е отразил някакви възражения. Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, визиран в разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил и санкционната норма на чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение пето от ЗДвП, според която: “ Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“. Нарушението по ал. 1, което наказващият орган е приел, че е извършил жалбоподателя, е описано в точка 5, предложение пето от ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП, която санкционира този водач, който не спазва правилата за изпреварване или за заобикаляне. Цитираните разпоредби на закона предвиждат нарушителите да бъдат наказвани с глоба в размер на 200,00 лева. Точно такова е и наказанието, наложено на жалбоподателя, което наред с обсъдените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, правят обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно.

С оглед горното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като такова.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0341-000011 от 22.01.2019 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на С.Д.С. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение пето от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: