Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№…………/……………2021 г.
Елена
Янакиева – Административен ръководител - Председател на Административен съд
Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах
докладваното адм. дело №2554 по
описа за 2021 г. на Административен
съд Варна, взех предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304
от АПК.
Образувано
е по искане на Е.Н.Г. *** за налагане на санкция по реда на
чл.304 от АПК на „ съдия Марияна Ширванян или друг
съдия/съдебен служител, който е трябвало да издаде разпореждане за съобщаване
на Определение, постановено на 02.09.2021г. по адм.д.№ 1923/2021г., но не го е
направил или не е изпратил в срок издаденото разпореждане / ако има такова/“ .
В искането са изложени съображения, че е нарушена процесуалната възможност да
участва наравно с жалбоподателя - „ санкциониран работодател“ в хода на
производството, както и да защити законните си интереси по същото дело.
Посочено е, че не й е връчено своевременно Определение № 2176/02.09.2021г., с
което производството по делото е спряно, както и че е конституирана като страна
по делото по-късно, като по този начин е възпрепятствана възможността да го обжалва.
Искането е подадено от Е.Н.Г., която в производството по адм.д.№ 1923/2021г.
по описа на Административен съд -Варна е
конституирана като заинтересована страна, пред председателя на Административен
съд -Варна, съобразно чл.306 ал.2 АПК с цел образуване на производство по
налагане на административна санкция на съдията-докладчик или друго длъжностно
лице, за това, че не е издадено разпореждане за съобщаване на Определение,
постановено на 02.09.2021г. по адм.д.№ 1923/2021г. или не е изпратено в срок
издаденото разпореждане / ако има такова/. Административнонаказателните разпоредби в АПК
не регламентират изрично чие е правото на депозиране на искане за налагане на
санкция. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в различните
хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността на
производствата по чл.304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното, не се
констатират пречки по допустимостта на производството.
По
установените факти:
С Определение №
2176/02.09.2021г., постановено по адм.д.№ 1923/2021г. съдът е конституирал
страните в производството, съответно Икономически университет-Варна като
жалбоподател и началник отдел БТКД при Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и
гл.инспектор на ДИТ-Варна , като ответник. По отношение на Е.Н.Г. е указано да
се призове, след представяне на адреса й от ответника. Със същото определение е
спряно до влизане в сила на решението по делото, изпълнението на принудителните
административни мерки, обективирани в протокол №ПР2122085/29.07.2021г., издаден
от началник отдел БТКД при Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и гл.инспектор
на ДИТ-Варна. С Определение № 2193/07.09.2021г. съдията-докладчик Марияна
Ширванян се е отвела. След представянето на доказателства, сочещи на адресите
на заинтересованите страни, същите са конституирани с Определение №
2289/14.09.2021г. от следващия докладчик. На 29.09.2021г. Е. Н.Г. е подала
заявление за достъп до делото, който е разрешен от съдията на 04.10.2021г.
С оглед фактическата установеност, приета
по-горе, по същество на отправеното искане от правна страна приемам следното:
Производството по дял Шести от АПК е именовано
"Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден специален
ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато
специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в сила актове
на съда. Това производство е специално и в конкретния дял няма препращане към
дял Трети, където са производствата пред съд . То има за цел да санкционира
неизпълнението на крайния съдебен акт, с който приключва съответното съдебно
производство. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал. 1 от АПК понася
длъжностното лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение, произтичащо
от влезлия в сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в кумулация да
се констатира освен неизпълнение, то и същото да е в
резултат на виновното поведение на длъжностното лице. Административно-наказващия
съдия по реда на чл.306 АПК не подлага на тълкуване правилността на съдебния
акт, който следва да се изпълни.
В този
ред, в контекста на установеното от фактическа страна, приемам, че не се констатира
деяние, съставляващо неизпълнение на съдебен акт както от съдията –докладчик
М.Ширванян, така и от друг служител на съда. Неизвършването на конкретно
съдопроизводствено действие от съдията, съответно неизвършването на задължение
от служител при администрацията на съда, не осъществява признаците на деянието,
въздигнато в разпоредбата на чл.304 и сл АПК в административно нарушение. За
целта е необходима безспорната констатация, че конкретно съдебно производство е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е подлежал на изпълнение, но не е
изпълнен. Към периода на подаване на заявлението за налагане на глоба,
производството по адм.д.№ 1973/2021г. не е приключило със стабилен акт.
Отделно от това, председателят на съда , в
качеството си на наказващ орган няма контролни функции по отношение на
същинската дейност на съдиите – правораздавателната. За разлика от
административните ръководители в останалите държавни органи, в системата на
съда, заемащите ръководни административни длъжности не могат по силата на
служебното си положение да влияят върху процесуалните действия на съдиите,
съставляващи изпълнение на преките им функции. Ето защо, председателят на съда,
дори и в качеството си на наказващ орган по смисъла на чл.306 АПК, не може да
постави нивото на отговорност на служебното положение на съдията на различно
равнище, като приеме, че е допустимо да налага административно наказание за
неизпълнение или грешно/ незаконосъобразно изпълнение на съдопроизводствените
действия. Той изобщо няма компетентността да преценява кое съдопроизводтствено
действие извършено от съдия по конкретно
дело е правилно или не. По отношение на съдиите, председателят на съда има само
организационни функции.
Извън гореизложеното и само в допълнение,
което е извън предмета на налагане на административна санкция по реда на чл.304
и сл. АПК следва да се отбележи, че всяка страна в производството от деня, в
който й бъде връчено съобщението, че е конституирана като такава по делото, има
правата на останалите страни, конституирани по-рано, стига тези права да не са
ограничени от закона или от липсата на правен интерес. В този ред, нямало е
пречка определението, с което е спряно до влизане в сила на решението по делото,
изпълнението на принудителните административни мерки, да бъде обжалвано от
която и да е страна, която е конституирана по делото и има правен интерес да го
стори в момента, в който е получила съобщението за конституиране. От тази дата
е допустимо тя да осъществи правата си по обжалване в законоустановения срок ,
което в конкретния случай не е сторено и за което не се констатира умисъл или
вина на съдията-докладчик или служител при администрацията на съда.
На гореизложените мотиви, приемам, че искането с правно основание чл. 304
вр. с чл.
306 от АПК за налагане на глоба на „ съдия Марияна
Ширванян или друг съдия/съдебен служител, който е трябвало да издаде
разпореждане за съобщаване на Определение, постановено на 02.09.2021г. по
адм.д.№ 1923/2021г., но не го е направил или не е изпратил в срок издаденото
разпореждане / ако има такова/“, е неоснователно и следва да се
отхвърли.
Мотивирана
от изложеното, на осн.чл.306 вр.чл.304 АПК
Р А З П О Р Е Ж Д А
М:
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Н.Г.
*** за налагане на санкция по реда на
чл.304 от АПК на „ съдия Марияна Ширванян или друг съдия/съдебен служител,
който е трябвало да издаде разпореждане за съобщаване на Определение,
постановено на 02.09.2021г. по адм.д.№ 1923/2021г., но не го е направил или не
е изпратил в срок издаденото разпореждане / ако има такова/“.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в
7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: