Определение по дело №963/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК.

Образувано по искане с.д. 9259/16.06.2023 г. наименувано частна жалба от главен архитект на Община Варна, чрез гл. юрисконсулт К. за изменение на Определение № 1650/13.06.2023 г. по адм. дело №963/2023 г. по описа на Адм. съд – Варна, в частта с която е осъдена Община Варна да заплати в полза на „ОВЪРСИЙЗ – ХОРИЗОНТ“ АД, ЕИК ********* сумата от 1500 лева, представляваща възнаграждение за адвокат. Изложено е, че на 25.05.2023 г. на Община Варна е била връчена молба заедно с Разпореждане № 5792/17.05.2023 г., но не е връчена молба за присъждане на сторени разноски и списък по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане. От текста на молбата също се вижда, че от жалбоподателя не са представени преписи за връчване на ответника. Това е причина ответника да не е запознат с исканото адвокатско възнаграждение и с документите, въз основа на което е направено, за да може да възрази. Посочено е, че съдебното производство не е с фактическа и правна сложност, същото е приключило бързо без провеждане на съдебно заседание и събиране на доказателства. От жалбоподателя е подадена „банкетна жалба и скромна молба“, поради което хонорара за адвокат от 1500 лева е завишен. С тези съображения е направено искане за изменение на определението в частта за разноските.

Ответната страна - „ОВЪРСИЙЗ – ХОРИЗОНТ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.М.И. в писмен отговор от 28.06.2023 г. оспорва искането. Посочва, че главен архитект на Община Варна е имал възможност от електронното досие на делото да се запознае с всички постъпили молби. Намира за неоснователно твърдението, че адвокатския хонорар е завишен. Съдът следва да прецени дали делото е с фактическа и правна сложност. Обема на жалбата и молбата не предопределят размер на хонорара. Отправено е искане за оставяне без уважение искането и да му бъде присъдено възнаграждение за адвокат в настоящото производство в размер на 1200 лева, представя договор за правна защита и съдействие.

Искането е основателно поради следното:

Съдът съобразно петитума следва да прецени правното основание на искането, поради което въпреки че е подадено като частна жалба, съдът приема че е направено искането за изменение на определението в частта за разноските. Подадено е в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските, нормата е приложима и за определенията.

Крайният срок за възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат по чл. 78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК е до приключване на съдебното дирене по арг. на чл. 147, т.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК. В случая съдебното дирене не е приключвало, защото делото е прекратено, поради оттегляне на оспорения административен акт. Следва че за главен архитект на Община Варна не е настъпил преклузивен срок, в който да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Молба с.д. № 7364/16.05.2023 г. подадена от „ОВЪРСИЙЗ – ХОРИЗОНТ“ АД с искане за присъждане на разноски и приложените доказателства за такива, заедно със списък на разноските са връчени на гл. архитект на Община Варна на 25.05.2023 г. видно от съобщение, в което деловодител в Адм. съд – Варна е отбелязал, че освен разпореждане № 5794/17.05.2023 г. се изпраща и препис от Молба с.д. № 7364/16.05.2023 г. Съдът не е указал на гл. архитект на Община Варна срок, в който да посочи възразява ли срещу размера на адвокатското възнаграждение, също така съдебното дирене не е било приключено с определение в публично съдебно заседание, поради което следва, че не е настъпила преклузия за възможността главен архитект на Община Варна да направи възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на другата страна. На 13.06.2023 г. на гл. юрисконсулт К., който е процесуален представител на главен архитект на Община Варна е предоставен електронен достъп до делото, но след като не е определен срок, в който следва да се изрази становище по искането за сторените разноски, не е отпаднала възможността за това. С тези съображения съдът приема, че възражението за прекомерност на стореното възнаграждение е направено от надлежна страна и в срока предвиден с чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК. В този смисъл Определение № 5420 от 6.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2022 г., Определение № 10147 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9943/2016 г., Определение № 8614 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2022 г.

Предмет на спора е била Заповед № 156/14.03.2023 г. издадена от главен архитект на Община Варна на основание чл. 62, ал.2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение за поставяне №1/18.01.2022 г. на гл. архитект на Община Варна, поради което размера на минималното възнаграждение за адвокат се определя по реда на чл. 8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 1000 лева. Адвокатско дружество „И. и съдружници“ към което е адв. Д.И. е регистрирано по ЗДДС с ид. № BG********* видно от фактура № **********/05.05.2023 г., поради което на основание §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. с ДДС минималното възнаграждение за адвокат е 1200 лева. Следва да се отбележи, че при издаване на заповед за поправка на очевидна фактическа грешка същата е на основание чл.62, ал.2 от АПК, т.е. тя е на различно основание от решението, което се поправя, издадено на основание чл. 10, ал.3 от ЗУЧК. В случая на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2023 г. минималното възнаграждение за адвокат както за процесуално представителство в съдебното производство по оспорване на решението, така и за оспорване заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка е 1000 лева без ДДС, но съдът го уточнява защото е възможно да има случаи, в които този размер да е различен.

По делото е извършено процесуално представителство от адв. Д.И., подадени са: молба от 05.05.2023 г., с която се уточнява жалбата и молба от 16.05.2023 г. с изразено становище по изявление от ответника. Делото не е с фактическа и правна сложност, тъй като предмета му е заповед за поправка на очевидна фактическа грешка. Поради тези обстоятелства съдът приема, че възражението за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат е основателно и следва да се уважи, като размера на присъденото възнаграждение за адвокат от 1500 лева трябва да се намали до предвидения минимум от 1200 лева, съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. вр. §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г.

По изложените съображения е налице основание за изменение на Определение № 1650/13.06.2023 г. по адм. дело № 963/2023 г. на Адм. съд - Варна в частта за разноските, като общата сума за сторени разноски и възнаграждение за адвокат следва да се определят в размер на 1250 лева, от които 1200 лева – възнаграждение за адвокат и 50 лева – държавна такса.

Направено е искане от „ОВЪРСИЙЗ – ХОРИЗОНТ“ АД за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева като е изложеното, че същото е относно процесуално представителство по частната жалба. При връчване на искането от главен арх. на Община Варна, съдът е указал на „ОВЪРСИЙЗ – ХОРИЗОНТ“ АД, че може да представи писмен отговор по искането на главен архитект на Община Варна, а не по частна жалба. В производство по разглеждане искане за изменение на определението в частта за разноските, не се дължат разноски, защото целта на производството по чл.248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК е произнасяне по разноските по материалния спор в едно акцесорно производство и е недопустимо да се добавят нови такива при спор за разноските. В този смисъл е Определение № 1459/04.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 12245/2018 г. Поради изложеното искането от „ОВЪРСИЙЗ – ХОРИЗОНТ“ АД за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева сторено във връзка с подаване на възражение по чл. 248, ал. 2 от ГПК вр. чл.144 от АПК е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, Административен съд – Варна

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ Определение № 1650/13.06.2023 г. по адм. дело №963/2023 г. по описа на Адм. съд – Варна, в частта с която е осъдена Община Варна да заплати в полза на „ОВЪРСИЙЗ – ХОРИЗОНТ“ АД, ЕИК ********* с представители Р.Б.К.и Б.Р.К. /заедно и поотделно/, сумата от 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат и вместо него:

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на „ОВЪРСИЙЗ – ХОРИЗОНТ“ АД, ЕИК ********* с представители Р.Б.К.и Б.Р.К. /заедно и поотделно/, сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.

	Съдия: