ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. Монтана, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Костадин Живков
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600106 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.
С определение № 44, постановено на 06.04.2022 година по частно
наказателно дело № 55/2022 година на Районен съд-Б., е потвърдено
постановление на прокурор при Районна прокуратура - М./ТО-Б./ от
18.02.2021 година, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24
ал.1, т.1 от НПК, поради несъставомерност на деянието, е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 206/2021г. по
описа на РУ – Б. при ОД на МВР – М., преписка вх. № 03638/2021г. на
Районна прокуратура – М. /ТО-Б./, образувано за престъпление по чл.216, ал.
1 от НК.
Определението е обжалвано от пострадалия В. С. чрез процесуален
представител адв. Г.Г., с оплакване за незаконосъобразност и с искане да се
отмени определението на Районен съд-Б., както и постановлението на
прокурор при Районна прокуратура – М. /ТО-Б./ за прекратяване на
наказателното производство. В жалбата се излагат конкретни съображения.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по
делото, приема следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество същата е
основателна.
1
Съображенията на Окръжен съд-М. са следните:
Въззивният съд не споделя както приетата от Б. районен съд
фактическа обстановка, така и правните изводи на същия, досежно
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора.
От материалите по делото е видно, че досъдебното производство е
образувано за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК – унищожаване
на ограда, изградена в частен имот, намиращ се на ул. „С.“ в гр.Б.,
собственост на В. С., вследствие на което му е причинена щета в размер на
около 2000,00 лв. В хода на досъдебното производство не е привлечено лице в
качеството на обвиняем.
В хода на разследването са събрани писмени и гласни доказателства;
прокурорът е приел за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят В. С. е собственик по давностно владение на жилищна
сграда намираща се на ул. „С.“, в кв. „Р.“ в гр. Б.. Сградата е построена е в
поземлен имот *** по КККР на гр. Б. с площ на имота 717 кв.м.
В посочения имот е построена още една сграда, която е собственост
на св. И. С., който е брат на В.С.. Между двамата братя е налице спор относно
обитаваното от В.С. жилище, което е било собственост на родителите им. И.
С. твърди, че неговият б. се е сдобил с документи за собственост по
престъпен начин. В подкрепа на своите твърдения представил копие от
договор за покупко-продажба.
През месец юли 2021 година свидетелят В.С.- жалбоподател в
настоящото производство наел работници, които построили оградна стена
между двете жилища.
През същия месец на 2021 година св.М. С., който е с. на И. С., наел
работник, който с трактор разрушил въпросната ограда.
Прието е за безспорно по делото, че въпросната ограда е изградена
без налично заверено писмено съгласие на собствениците на двата съседни
урегулирани поземлени имоти, в които е била изградена канална стена. Също
така, оградата била изградена без издадени от община Б. разрешителни за
строеж на канална стена или други обекти в поземления имот с
идентификатор *** по КККР в гр.Б..
При тази фактическа обстановка прокурорът приел, че са налице
2
обществени отношения, които са свързани с устройството на територията,
инвестиционното проектиране и строителството, поради което приел, че
предвид спецификата на тези отношения е изключена намесата на
правораздавателните органи и поради това прекратил производството.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение районният
съд почти дословно приел същата фактическа обстановка, като пояснил, че са
извършени всички необходими следствени действия за установяването на
последната. Предвид изложеното е приел, че е налице гражданскоправен
спор между страните, поради което и потвърдил прекратителното
постановление.
Въззивната инстанция намира, че обжалваното определение на
първостепенния съд е неправилно по следните съображения:
На първо място, както в постановлението на прокурора, така и в
определението на районния съд е възприета неправилна фактическа
обстановка. Неправилно е прието, че през месец юли 2021г. свидетелят М. С.,
който е син на И. С., наел работника, който с трактор разрушил въпросната
ограда. От показанията на свидетеля М. Н. се установява, че В. С. го е
извикал и наел на 18.07.2021г., за да бутне оградата в двора (стр.71 от ДП).
Също така, от тези показания се установява, че бутането на оградата е
извършено именно от него в присъствието на възложителя В. С.. В подкрепа
на горното са и показанията на свидетеля М. С., от които се установява, че е
чул от съседите, че неговия брат В С. е бутнал оградата (стр.72-гръб от ДП).
Видно е от анализираните по-горе гласни доказателствени средства,
че приетата фактическа обстановка е неправилна. Освен това, въззивният съд
намира, че в досъдебното производство не е извършено всестранно и пълно
разследване. Това е така, тъй като именно лицето, за което има данни, че е
възложител на бутането на оградата, не е разпитано в хода на досъдебното
производство.
Въззивният съд намира, че лицето В. С. е следвало да се разпита в
качеството на свидетел, след което да се прецени какви действия следва да се
приемат от органите на досъдебното производство, респ. дали са налице
предпоставки за привличане на дадено лице за обвиняем или производството
следва да се прекрати. Освен това, при тази фактическа обстановка, това лице
би могло допринесе за събирането на доказателства, от които да се направи
3
извод за евентуално осъществяване и на друг престъпен състав.
Предвид образуваното досъдебно производство за престъпление по
чл.216 от НК, е следвало да се назначи съдебно-оценъчна експертиза, за да се
установи стойността на причинената вреда.
По делото няма данни да са взети сведения, респ. да са проведени
разпити на трети лица, присъствали при събарянето на оградата.
На следващо място, предмет на престъплението по чл. 216 от НК
може да бъде реално съществуващ обект, като за осъщестявяване на
престълението от обективна страна е без значение дали този обект е законно
построен.
Субект на престъплението по чл.216 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, стига то да не е собственик на унищожената или
повредена вещ. Видно от приложения договор за покупко-продажба на
поземлен имот (стр.91 от ДП), собственик на парцела, върху който е
построена и впоследствие бутната оградата, е В. С.. Предвид данните по
делото, се установява, че оградата е съборена от лице, различно от
собственика. При тази фактология няма как да се стигне до извода, че за тези
обществени отношения не са приложими наказателноправните норми, респ.
как са направени тези изводи, като единственото лице, за което има данни, че
е възложило бутането на оградата, не е разпитано, респ. не е установено кой е
деецът, неговото психическо отношение към деянието и настъпилия
общественоопасен резултат.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че районният съд
неправилно е приел, че разследването е било проведено пълноценно и са били
събрани всички относими към предмета на доказване доказателства.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд за
законосъобразност и обоснованост на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство.
Следователно, атакуваното по реда на чл.243, ал.7 НПК определение
на Районен съд-Б., е неправилно. Същото следва да бъде отменено, както и
постановлението на прокурора при Районна прокуратура-М. /ТО-Б./ за
прекратяване на наказателното производство. Делото следва да бъде върнато
на прокурора за изпълнение горните указания.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 44, постановено на 06.04.2022 г. по
частно наказателно дело № 55/2022 г. на Районен съд-Б. и потвърденото с
него постановление на Районна прокуратура – М. /ТО-Б./ от 18.02.2021 г., с
което на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
206/2021г. по описа на РУ – Б. при ОД на МВР – М., преписка вх. №
03638/2021г. на РП – М. /ТО-Б./, образувано за престъпление по чл.216, ал. 1
от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение указанията, дадени в
обстоятелствената част на въззивното определение.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5