РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. Добрич, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230102918 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба от „Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт Б. Н., с която срещу И. И. Г., ЕГН ********** и срещу Г. И.
Г. с ЕГН **********, и двамата с адрес с.П., общ.Д., ул. „***“ №***, е предявен иск за
установяване относителна недействителност на сключения между ответниците договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №134, том II, дело
№ 306/2022г., вх.рег. №730/01.02.2022г. на нотариус Д. А. помощник – нотариус с peг.№ 158
в НК и район на действие Районен съд - гр. Добрич, с който И. Г. Я. и съпругата му И. П. Я.
даряват на Г. И. Г. собственият си имот: 5/6 идеални части от Поземлен имот- Дворно място
е площ 1800 кв.м. представляващо УПИ Х[1]27, кв. 30, целият от 2030 кв.м., ведно с
построените в него Къща със ЗП 86,40 кв.м. и Лятна кухня със ЗП 20 кв.м. находящи се в е.
П., общ. Д., ул. „***“ № ***.
С исковата молба се отправят искания присъждане на сторените по делото
съдебно[1]деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е кредитор на ответника И. И. Г.
на основание сключените между страните Договор за потребителски кредит от 10.12.19г. в
размер на 18 000 лева за срок от 120 месеца и договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица отпуснат в размер на 1000 лева пак от
1
10.12.19г.
Поради неплащане от страна на кредитополучателя на дължимите по договорите
суми, „Банка ДСК“ е предприела действия по превръщане на кредитите в предсрочно
изискуеми и защита на вземанията си по съдебен ред- подадени са заявления по чл. 417 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на заявленията
са образувани ч.г.д. № 3043/2022 г. /за кредитната карта/ и ч.г.д. № 3014/2022 г. /за
потребителския кредит/ по описа на Районен съд Добрич. Издадени са заповеди за
изпълнение и изпълнителен лист- на 19.10.2022 г. по ч.г.д. № 3014/2022 г. и на 24.10.2022 г.
по ч.г.д. № 3043/2022 г. Изпълнителните титули не са оспорени от длъжника по предвидения
от закона ред и са влезли в сила- по този начин вземанията на „Банка ДСК“ са безспорно
установени по основание и размер.
След поемане на задължението двамата ответници, сключили процесния договор за
дарение, който уврежда интересите на кредитора.
Ищецът представя следните доказателства: 1. Договор за кредит за текущо
потребление от 10.12.2019 г. и издадените във връзка с него: Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист по ч.г.д. № 3014/2022 г. на PC Добрич; 2. Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 10.12.2019 г. и
издадените във връзка с него: Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.г.д. №
3043/2022 г. на PC Добрич; 3. Нотариален акт за дарение, вписан в СВ Добрич под Акт 134,
том II, дело № 306/2022 г„ вх. per. № 730/01.02.2022 г.; 4. Справка от имотния регистър по
партида на И. Я.;
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците И. И. Г., ЕГН ********** и Г. И. Г. с ЕГН
********** депозират отговори на исковата молба. Оспорват иска като неоснователен по
основание и размер.
Конкретните релевантни възражения са, както следва:
-не се оспорва обстоятелството, че ищецът е кредитор на Н. К.;
-не се оспорва сключването на сделка, с която първият ответник по делото - И. И. Г. е
дарил собствения си недвижим имот на Г. И. Г., негов син, с нот.акт за дарение на недвижим
имот №134, том II, дело № 306/2022г., вх.рег. №730/01.02.2022г. на нотариус Д. А. помощник
– нотариус с peг.№ 158 и с район на действие PC Добрич;
- дарителят не е извършил увреждащо действие по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД
спрямо кредитора „Банка ДСК " АД, с което да намали своето имущество и да осуети
евентуалното удовлетворяване на вземанията на банката от имуществото на задълженото
лице. Процесният имот, подробно описан в исковата молба на кредитора е бил собственост
на родителите на И. Г. Я.. След смъртта на неговата майка собствеността на имота се
разпределя по следния начин: Г. Я. Я.. ЕГН ********** /баща на ответника/ притежава 4/6
идеални части от процесния имот, а ответникът И. Г. Я. и неговият брат получават по 1/6
идеална част от същия. На 18.08.2020г. с НА за покупко-продажба, вписан под №13, том XV,
2
вх.рег.№5801/18.08.2020г. и дв.вх.рег. №5783/18.08.2020г. при CB-Добрич И. Г. Я. купува от
Г. Я. Я. притежаваните от него 4/6 идеални части, като продавачът запазва за себе си правото
на ползване на процесния имот. Така придобитите чрез покупко-продажба 4/6 идеални части
от
процесния имот ответникът придобива в режим на СИО с неговата съпруга И. П. Я. Така
придобият на 18.08.2020г. единствен имот и то в идеални части отстрана на съпрузите, се е
превърнал в тяхно единствено жилище, в което и по настоящем живеят, което пък жилище е
било несеквестируемо по смисъла на чл.444. т.7 от ГПК и ищеца по никакъв начин не е
можел да удовлетвори вземанията си посредством този имот.
Причината двамата съпрузи И. Г. Я. и И. П. Я. да прехвърлят чрез дарение
притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим имот, върху който има и
запазено право на ползване за Г. Я. Я., на сина си Г. И. Г., е влошеното здравословно
състояние на другия им син, които в последствие е и настанен за принудително лечение в
специализирано заведение.
-липсва последната предпоставка за уважаване на иска - знание за увреждане. Синът
на ответника е трето лице, приобретател по сделката не е знаел за наличието на каквито и да
било взаимоотношения на неговия баща И. Г. Я. и „БАНКА ДСК“АД, а още по-малко е
знаел и/или предполагал, че с извършването на сделката може да бъде евентуално увреден
кредитор.
-ответникът с отговора излага и доводи, че оспорва иска по размер, а именно оспорва
обстоятелството, че И. Г. Я. е бил собственик на 5/6 идеални части от имота.
Това оспорване не представлява оспорване по размер по характера си, а възражение
отново по основанието, до колкото в обстоятелствената част са изложени доводи, че 4/6 от
имота са придобити в режим на СИО. Съдът по същество ще прецени до каква част
евентуално следва да бъде обявена относителната недействителност на сделката.
С отговора се претендира отхвърляне на иска и присъждане на сторените
съдебно[1]деловодни разноски по делото.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за потребителски кредит от 10.12.19г. , сключен
между „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и И. Г. Я., Банката предоставя на първия ответник
кредит за текущо потребление в размер на 18 000лева.
Крайният срок за погасяване на кредита е 120месеца, (в този смисъл чл. 2 от
договора за банков кредит и погасителния план по договора, представляващ неразделна част
от него).
На същия ден между страните е подписан и договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица отпуснат в размер на 1000 лева пак
от 10.12.19г.
3
Поради неплащане от страна на кредитополучателя на дължимите по договорите
суми, „Банка ДСК“ е предприела действия по превръщане на кредитите в предсрочно
изискуеми и защита на вземанията си по съдебен ред- подадени са заявления по чл. 417 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на заявленията
са образувани ч.г.д. № 3043/2022 г. /за кредитната карта/ и ч.г.д. № 3014/2022 г. /за
потребителския кредит/ по описа на Районен съд Добрич. Издадени са заповеди за
изпълнение и изпълнителен лист- на 19.10.2022 г. по ч.г.д. № 3014/2022 г. и на 24.10.2022 г.
по ч.г.д. № 3043/2022 г. Изпълнителните титули не са оспорени от длъжника по предвидения
от закона ред и са влезли в сила- по този начин вземанията на „Банка ДСК“ са безспорно
установени по основание и размер.
Не се оспорва от ответника, а е представен по делото Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти №134, том II, дело № 306/2022г., вх.рег. №730/01.02.2022г. на нотариус Д.
А. помощник – нотариус с peг.№ 158 в НК и район на действие Районен съд - гр. Добрич, с
който И. Г. Я. и съпругата му И. П. Я. даряват на Г. И. Г. собственият си имот: 5/6 идеални
части от Поземлен имот- Дворно място е площ 1800 кв.м. представляващо УПИ Х 27, кв. 30,
целият от 2030 кв.м., ведно с построените в него Къща със ЗП 86,40 кв.м. и Лятна кухня със
ЗП 20 кв.м. находящи се в с. П., общ. Д., ул. „***“ № ***.
Не е спорно за страните, че ответниците са в родствена връзка по права линия-баща и
син.
Видно от вписванията в персоналната партида на ответника И. Я., под № 3 в
справката е вписана разпоредителна сделка, по силата на която Я. придобил възмездно
правото на собственост върху 4/6ид.части от процесния имот в с Подслон. Не се спори от
страните, че придобИ.ето станало в режим на съпружеска имуществена общност с И. П. Я.,
както и че 1/6ид.част от имота ответникът И. Я. притежава на лично основание по
наследство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна следното:
Според чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за
недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда.
Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече
изискуемо. От друга страна, целта на отменителния иск е да се възпрепятствува
недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а
такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а
и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в
определен размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на
изискуемостта и преди установяването на размера на вземането. Следователно нито от
текста на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, нито от целта на закона може да се направи заключение, че
вземането на кредитора трябва
да бъде установено по размер и да е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви
4
отменителният иск. От значение е вземането да предшествува по време увреждащото
действие на длъжника.
С оглед гореизложеното, по делото се установява първата предпоставка от посочения
фактически състав на чл.135,ал.1 от ЗЗД. Ищецът е кредитор на ответника И. Г. Я. на
основание сключените Договор за потребителски кредит от 10.12.19г. и договор за издаване
и обслужване на кредитна карта от същия ден. В този случай за него възниква и насрещното
задължение по договора да връща сумите в размерите и сроковете, предвидени в договорите.
Вземането е възникнало преди твърдяната увреждаща сделка, извършена на 01.02.2022г.
Затова и не е налице хипотезата на чл.135,ал.3 от закона, когато увреждащата сделка е преди
възникване на вземането.
Страните не спорят, че банката е обявила цялото задължение за предсрочно
изискуемо, снабдила се е с изпълнителен лист, въз основа на издадена в нейна полза заповед
за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. При тези факти безспорно е, че банката е имала
вземане срещу кредитополучателя, което вземане е възникнало от момента на сключване на
договора за кредит и предоставяне на сумата на кредитополучателя, тъй като от този момент
за него възниква задължението за изпълнение на насрещното задължение за изплащане на
месечните вноски в размерите и сроковете, които са договорени.
Вторият елемент от фактическият състав е извършване на действие, което уврежда
кредитора. В този смисъл извършеното от първия ответник дарение на недвижим имоти на
втория ответник, действащ в полза на третия ответник на 01.02.2022г. е след възникване на
вземането на банката- кредитор. На следващо място, следва да се посочи, че е налице
увреждане на кредитора винаги, когато длъжникът предприема действия, с които намалява
имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора. В случая със сключването
на процесната безвъзмездна сделка безспорно длъжникът, респективно първия ответник е
намалил имуществото си, тъй като със сключената безвъзмездна сделка в партимониума на
длъжника не е постъпил паричния еквивалент на вещта и е намалено длъжниковото
имущество, служещо съгл. чл. 133 от ЗЗД за обезпечение на неговите кредитори. При
носена от него доказателствена тежест, същият не е представил доказателства, че въпреки
разпореждането разполага с достатъчно имущество, от което кредиторът би могъл да се
удовлетвори. Представената разпечатка от персоналната партида на ответника И. Я.
потвърждава липсата на свободно имущество, което да послужи за удовлетворяване
вземането на банката. За да е налице увреждане, достатъчно е да се докаже, че е намалена
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което в
настоящия случай е установено по делото.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е налице увреждащо
действие на длъжника, доколкото последния се разпоредил с единствения си несеквестируем
имот. По този въпрос с Решение № 357/11.05.2010 по гр. д. № 100/2010 г., IV ГО ВКС
постановено по реда на чл.290 от ГПК е отговорено на материалноправния въпрос могат ли
да бъдат предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД разпорежданията на длъжника с
права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение.
5
Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава,
когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане не
негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Институтът идва да коригира в
интерес на подложената на принуда личност общия принцип на чл.133 от ЗЗД, подчиняващ
цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане. Целта е да се гарантира на
длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не
застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато
обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава
гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред
необходимите за оцеляването му. Ето защо няма логически основания да се счита, че по
отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД. С връщането на
имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му,
които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът
да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.
Третият елемент е субективен. Изисква знание за увреждането, като в този случай
действа оборимата презумция, уредена в чл.135,ал.2 от ЗЗД. Знанието на лицата, посочени в
разпоредбата – съпруг,низходящ, възходящ, брат , сестра на длъжника, се предполага.
Страните по процесната сделка са ***, т.е възходящ и низходящ. Т.е. те са от кръга лица, за
които се отнася презумпцията. Същите не са я оборили при носене на доказателствена
тежест от тяхна страна. Ето защо е налице и третият елемент от фактическият състав на
чл.135 от ЗЗД.
Доколкото предмет на дарението е имот, в който в режим на СИО между дарителите-
ответника И. Я. и съпругата му И. Я., която не е конституирана като ответник по делото, са
4/6ид.части, то следва разпоредителната сделка с имота, притежаван в режим на
съпружеска имуществена общност, да се обяви за относително недействителна по реда на
чл. 135 ЗЗД, за 2/6 ид. ч. от имота, припадащи се на съпруга и за 1/6ид.част, притежавана
лично от ответника Я., или общо за 3/6ид.части, а за горницата искът подлежи на
отхвърляне.
С оглед отправеното искане в исковата молба за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се
възложат разноските направени от ищеца за държавна такса съразмерно на уважената част
от иска, а именно в размер на 30лв.
В тежест на ответника следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение на
осн. чл.78 ал.8 от ГПК. Съдът го определя в размер на 150лв. и съобразно изхода от спора
следва да осъди ответника да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на
90лв.
Водим от изложеното, Шести състав на РС Добрич
РЕШИ:
6
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19 , договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №134, том II, дело №
306/2022г., вх.рег. №730/01.02.2022г. на нотариус Д. А. помощник – нотариус с peг.№ 158 в
НК и район на действие Районен съд - гр. Добрич, с който И. Г. Я. даряват на Г. И. Г.
собственият си имот: 3/6 идеални части от Поземлен имот- Дворно място е площ 1800 кв.м.
представляващо УПИ Х 27, кв. 30, целият от 2030 кв.м., ведно с построените в него Къща
със ЗП 86,40 кв.м. и Лятна кухня със ЗП 20 кв.м. находящи се в с. П., общ. Д., ул. „***“ №
***, като отхвърля иска за горницата до 5/6идеални част.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН ********** и Г. И. Г. с ЕГН ********** да заплатят на
„Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска" № 19 сторените разноски за държавна такса в размер на 30лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 90лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич в
двуседмичен дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7