Р Е Ш Е Н И Е
№ 451 /13.7.2018г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав: Съдия:
Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 278 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на лишения от свобода С.Й.Г., с която е предявен
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди,
причинени му в Затвор – Пазарджик в периода от 19.02.2018 г. – до 18.04.2018
г., в размер на 135 000 лв., като твърденията са, че вредите са му причинени от
упражнено физическо и психическо насилие, извършено по отношение на него от
служители на администрацията на Затвор Пазарджик.
Ищецът лично и
чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания поддържа
исковата си молба. Излага съображения за нейната основателност. Претендира
присъждане на разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лв.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – чрез процесуалния си представител
в проведените съдебни заседания и в представен писмен отговор по исковата
молба, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
също дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата молба.
Алтернативно счита, че ако съдът намери исковата претенция за основателна,
следва да присъди обезщетение в много по-нисък от претендирания размер.
Исковата молба е частично допустима, като подадена
от лишен от свобода, който твърди, че по отношение на него служители на Затвор
Пазарджик са извършвали действия представляващи по съществото си нечовешко и
унизително отношение. В обясненията си ищецът конкретизира дата, на която
твърди, че е бил бит от надзирател и че е бил обиждан от друг надзирател,
посредством отправяне на обидни фрази – псувни. Това е датата 11.03.2018 г.
Следователно релевантният период, през който евентуално ищецът би бил подложен
на нечовешко и унизително отношение и би претърпял вреди е именно и само тази
дата – 11.03.2018 г. Затова искът в останалите претендирани периоди, а именно:
от 19.02.2018 г. до 10.03.2018 г. и от
12.03.2018 г. до 18.04.2018 г. е недопустим.
Разгледана
по същество, исковата молба в допустимата ѝ част е неоснователна:
Както беше указано от съда, тежестта на доказване,
че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в затвора се
носи от ответника. Независимо от това, в случая се твърди, че това отношение се
дължи на конкретно противоправно поведение от служители на Затвор – Пазарджик,
които според ищеца са го били и са го обиждали. Тоест в случая освен ответника,
който следва да докаже, че не са били и обиждали ищеца, последният също следва
да докаже, че е имало такъв случай на побой и обиди.
От внимателната преценка на събраните доказателства
– гласни и писмени, не се установи с необходимата категоричност, че ищецът на
11.03.2018 г. е бил подложен на физическо насилие или че е бил обиждан, или
поне не се установи, че ако е имало такива, те са били до степен, която да
представлява нечовешко и унизително отношение.
Според показанията на двамата разпитани свидетели
е, че на сутринта на посочената дата, в затворническата столова е възникнал
спор между няколко лишени от свобода, между които ищеца и няколко надзиратели
(с неустановена самоличност). Ищецът и няколко други лишени от свобода са
поискали да качат храната си (супа) в килиите си, за да я консумират по-късно.
Според свидетелите надзирателите са ги псували. Всички с изключение на ищеца са
се качили нагоре по стълбите, а той е бил заведен в малка стаичка за свиждания,
която няма камери. След това свидетелите твърдят, че са чули удари и гласа на
ищеца, който е казвал „защо ме биете“. Впоследствие, след като ищецът се е
качил в килията си единият свидетел е видял, че е имал следи по лицето и е
разбрал, че са го болели ребрата, а другият, че е имал синини по гърба.
Свидетелят К. твърди, че е бил накаран да пише обяснения по случая, както и че
ищецът е писал молба до отрядния, но не са му обърнали внимание и не са го
приели в медицинския център. Самият ищец твърди в обясненията си, че е подал
молба до началника на затвора, който не е приел доводите му и до Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, но от там не е получил отговор.
Видно от представените справки от началника на
Затвор Пазарджик е, че във връзка с процесния случай ищецът не е подавал нито
устни оплаквания, нито писмени молби както до него, така и до друг служител на
затвора, не е споделил и в разговор със социален работник. Администрацията на
затвора е била запозната с единствено с предишен случай, в който ищецът е
твърдял, че е му е нанесен побой. Имало е регистриран инцидент на 19.03.2018 г.
при възникнал спор между ищеца и друг лишен от свобода, прераснал във физическа
саморазправа, като навременната намеса на постовия надзирател е предотвратила
ескалация на ситуацията.
Видно от медицинската справка, изготвена от
служител на Медицински център към Затвор Пазарджик е, че от предишни престои на
ищеца в затвора, същият е добре познат на медицинските лица със склонността си
към симулации и преувеличения на налични оплаквания. Около процесната дата
11.03.2018 г. ищецът е преглеждан на няколко пъти: На 23.02.2018 г. и на
26.02.2018 г. във връзка с твърдяна от него гладна стачка. Не е открито
нарушение на здравословното му състояние, като са му дадени указания как да се
захранва. Ищецът е настоявал за качване на храната в спалното помещение, което
медицинските специалисти са преценили като стремеж към черпене на дивиденти от
създадената ситуация. Извършени са му прегледи на 08.03.2018 г. и на 19.03.2018
г., т.е. осем дни след твърдения от него побой, като и в двата случая не е имал
съществени оплаквания и не са установени отклонения в здравния му статус.
Получавал е симптоматични средства.
При преценката на всички тези доказателства съдът
намира, че липсват доказателства за осъществено физическо насилие срещу ищеца.
Обстоятелствата, че ищецът е останал последен от лишените от свобода и че са го
чули да казва „защо ме биете“ не доказват дали действително е упражнено насилие
върху него. Още повече, че ищецът според служителите на медицинския център е
склонен към симулации и преувеличения. След като свидетелите са се качили на
горните етажи те не биха могли да бъдат сигурни, че ищецът е заведен в стаята
без камери. Малко вероятно е и те да са могли да чуят удари от нанасян побой от
голямо разстояние и при затворена врата на стаята. Неконкретизирани са и
твърденията, че е ищецът е бил псуван от надзирателите без той да ги е
предизвикал. След като е останал последен е възможно същият да е предизвикал по някакъв начин служителите на
затвора без свидетелите да са чули или видели това. Освен това е малко вероятно
свидетелите да чуят обидните думи от далеч и при затворена врата на стаята, в
която се твърди, че е заведен ищеца. Освен това никой от свидетелите не
посочва, кой или кои са били насилниците на ищеца. Не се потвърждават
твърденията на свидетелите, че са давали обяснения по случая, както и че ищецът
се е оплаквал устно или писмено по същия повод. Не се потвърждават и
твърденията им, както и обясненията на самия ищец, че не му е било обърнато
внимание, включително от медицинските служители на затвора. Напротив, от
справката, която съдът кредитира и която е основата на съответните отбелязвания
в медицинската документация, е видно, че ищецът е преглеждан редовно, като не е
констатирано влошаване на здравословното му състояние. Липсва отбелязване
ищецът да е потърсил медицинска помощ на датата на твърдения инцидент или
непосредствено след това. Такава помощ е потърсена и му е оказана осем дни
по-късно във връзка с физическата саморазправа между ищеца и друг лишен от
свобода. При този преглед също не е констатирано влошаване на здравословното му
състояние. Това обстоятелство също представлява доказателство, че на ищеца не
са били нанесени наранявания, повече или по-малко сериозни, осем дни по-рано,
тъй като в противен случай те биха били констатирани от медицинските лица. Що
се отнася до наблюденията на свидетелите, че ищецът е имал следи по лицето и
синини по гърба, тези твърдения също не са конкретизирани. Свидетелите не
описват колко на брой са били синините и следите, колко големи и значителни са
били те и кога са отшумели. Напълно възможно е същите да са били незначителни и
да са били предизвикани, както от самия ищец, със склонността му към симулации,
така и по време на физическата саморазправа с друг лишен от свобода, случила се
няколко дни по-късно. По отношение достоверността на показанията на двамата
лишени от свобода съдът намира, че същите не са недостоверни, но са в известна
степен преувеличени от желанието им от една страна да помогнат на ищеца и от
друга - да бъдат наказани служителите на затвора, които не са им позволили да
вземат храна в килиите си. При това е безспорно, че свидетелите не са преки
очевидци, както на твърдения побой, така и на твърдените обидни думи.
Следователно по делото не се потвърди, а напротив,
опроверга се твърдението на ищеца, че е бил бит и обиждан от служители на
затвора. Но дори и за момент да се приеме, че ищецът е бил ударен от служители
на затвора или те са отправили обидни думи спрямо него, то в никакъв случай не
е установено, както че тези действия са били сериозни и значителни, така че да
представляват нечовешко и унизително отношение или дори само, че са довели до
каквито и да са болки и страдания от негова страна. Очевидно е възникнал спор
между лишените от свобода и надзирателите относно правото на първите да вземат
храна със себе си в килиите. След като е останал последен ищецът е напълно
възможно да е предизвикал служителите с обидни думи или дори с физически
действия и те да са му отговорили с такива и дори да са го бутнали или да са му
нанесли един-два несилни удара. Едно такова стълкновение само по себе си не би
било равнозначно на обида или побой, а би могло да се възприеме като реторсия,
ответно несилно агресивно поведение, което не нанася болки и страдания на
съответното лице. В тази връзка отново следва да се има предвид склонността на
ищеца към преувеличения, както и желанието на свидетелите да представят
обстоятелствата, които са възприели в по-утежняваща за затворническата
администрация светлина.
С оглед на всичко гореизложено исковите претенции
са неоснователни, тъй като ищецът не е бил подложен на нечовешко или унизително
отношение, нито са му били нанесени каквито и да са болки или страдания, нито
същият е претърпял някакви неимуществени вреди на датата 11.03.2018 г. Затова
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски по делото. Следва да му бъдат присъдени 100
лв., колкото е минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство от юрисконсулт, съгласно приложимата в случая
Наредба за заплащането на правната помощ.
Затова
Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля исковата молба на лишения от
свобода С.Й.Г., с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск за неимуществени вреди, причинени му в Затвор – Пазарджик на датата
11.03.2018 г., в размер на 135 000 лв., като твърденията са, че вредите са му
причинени от упражнено физическо и психическо насилие, извършено по отношение
на него от служители на администрацията на Затвор Пазарджик.
Оставя без разглеждане исковата молба
на лишения от свобода С.Й.Г., с която е предявен против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди, причинени му в Затвор –
Пазарджик в периодите от 19.02.2018 г. до 10.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. до 18.04.2018 г., в размер
на 135 000 лв., като твърденията са, че вредите са му причинени от упражнено
физическо и психическо насилие, извършено по отношение на него от служители на
администрацията на Затвор Пазарджик и прекратява
делото в тази му част.
Осъжда С.Й.Г. да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ разноски по делото в размер на 100 лв.
/сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
РЕШЕНИЕ
№ 419/08.07.2020 Г. ПО АД №201/2020 Г. ПО ОПИСА НА АС ПАЗАРДЖИК ОСТАВЯ В СИЛА решение № 451/03.07.2018 г., постановено
по адм. дело № 278/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА С.Й.Г с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик
да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"гр. София
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен Съдия: