Решение по дело №434/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 161
Дата: 18 август 2022 г. (в сила от 18 август 2022 г.)
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20224400600434
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. П., 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
в присъствието на прокурора Д. Люб. Ил.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600434 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 46/13.04.22 г., постановена по НОХД № 11/22 г. РС-П.
признал подсъдимия С. М. М., за виновен в това, че на 28.07.2021г. в гр.П. е
нарушил мерки издадени против разпространението на заразна болест по
хората съгласно чл.61 ал.2 и ал.6 от Закона за здравето и Заповед №РД-01-597
от 16.07.2021г. на Министъра на здравеопазването на РБ, свързана с
предотвратяване разпространението на вируса СОVID-19, като лице,
поставено под карантина с Предписание № 210723/906746 от 23.07.2021г. на
В.В. - Директор при РЗИ-В., не изпълнил задължението си да не напуска дом,
находящ се в гр.П., ул.“***“ №***, на който посочил, че ще пребивава за
срока на карантината, като деянието е извършено по време на извънредна
епидемична обстановка, обявена с Решение № 325/14.05.2020г. на
Министерски съвет и удължена с Решение № 395/28.04.2021г. на
Министерски съвет, свързана с епидемично разпространение на СОVID-19 и
съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
считано от 01.06.2021г. до 31.07.2021г., която е свързана със смъртни случаи -
1
престъпление по чл.355 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Осъдил на основание чл.355 ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК
подсъдимия С. М. М. на три месеца лишаване от свобода и глоба в полза на
държавата в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.47, ал.1 от НК.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода с три години изпитателен срок.
Недоволен от присъдата е останал прокурор от ПРП, който е депозирал
срещу нея протест, в който навежда доводи, че същата е постановена в
противоречие с материалния закон. Моли въззивната инстанция да постанови
решение, с което да измени присъдата на РС, като увеличи размера на
наказанието глоба.
Представителят на ОП-П. поддържа протеста.
Ответникът по претестта, редовно призован, не се явява. Защитникът му
ангажира мнение, че протестът е неоснователен, а присъдата на РС е
правилна. Моли ОС да постанови решенвие, с което да я потвърди.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което се явява допустим и следва да бъде
разгледан.
Разгледан по същество протестът е основателен.
Страните не спорят относно извършването на деяанието и неговата
квалификация. Единственото оплакване на прокурора е относно размера на
глобата, която според него е под предвидения в текста на чл.355, ал.2 от НК
минимум. Защитата възразява, че присъдата в оспорената част е правилна
защото за престъплението извършено от подсъдимия е предвидена глоба от
10 лв. до 50 000 лв. Това вързражение е неоснователно. Действително
редакцията на текста буквално е :“…от десет до петдесет хиляди лева.“, което
обаче не означава, че мимимумът е 10 лв. Този извод се налага от
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 355, ал.2 от НК, който
съдържа по-тежко квалифициран състав на престъплението на чл.355, ал.1 от
НК. Последният предвижда кумулативно наказания лишаване от свобода до
три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева. От своя страна чл.355,
2
ал.2 също предвижда кумулативни наказания, като размерът на лишаването
от свобода е завишен на пет години. Нелогично е разпоредба очертаваща по-
тежко квалифициран състав, предвиждаща по-високо наказание лишаване от
свобода да предвижда минимален размер на глобата стократно по-нисък от
минималния размер на глобата по основния състав. Аргумент в този смисъл
може да се черпи от и текста на чл.47, ал.1 от НК, намиращ се в общата част
на НК, който засяга въобще наказанието глоба, като част от систимата на
наказанията, според която размерът на глобата не може да е помалък от сто
лева.
Ето защо настоящата нистанция намира, че въззивният протест е
основателен и първоишнстанционния съд е приложил неправилно
материалния закон. При определяне размерът на глобата следва да се имат
предвид многобройните смекчаващи отговорността на извършитевля
обстоятелства, но и фактът, че в миналото той е осъществил състава на
различни престъпления. Според ОС глоба в минималния размер от 10 000 лв.
ще е достатъчна, за да осъществи целите на наказанието.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения
налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените в протеста.
Воден от горното и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 46/13.04.22 г., постановена по НОХД № 11/22 г.
по описа на РС-П., като УВЕЛИЧАВА размера на наказанието глоба от сто
лева на десет хиляди лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3