Решение по дело №379/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2673
Дата: 5 юли 2013 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200500379
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 539

Номер

539

Година

10.10.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.10

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20114100501013

по описа за

2011

година

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

С определение от 15.06.2011 година, постановено по гр. дело № 740 по описа на Горнооряховски районен съд за 2011 година, е отказано привличането на „Ю.”- , гр. С. като трето лице-помагач на ищеца „П. Л.”-, гр. С. по искането на последния по реда на чл. 219 от ГПК.

Определението е обжалвано от „П. Л.”-, гр. С. с искане за отмяната му и постановяване на ново, допускащо исканото привличане.

Изложени са доводи, като цяло свеждащи се до противоречие на атакуваното определение с процедурния закон и наличността на нарочен правен интерес, „Ю.И Е.”- , гр. С. да бъде конституирана като помагач на ищеца. Изходът на висящия спор пряко влияел върху отношенията между ищеца и банката, търсена като помагач, предвид възмездността на договора за цесия помежду им.

Жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано по иск на частния жалбоподател с претенция за съдебно признаване ¯тветниците да дължат суми дължими по договор за кредит и договор за поръчителство. Активната си материалноправна легитимация ищецът извлича от договор за цесия, по силата на който „Ю.”- , гр. С. прехвърля на „П. Л.”-, гр. С. вземанията си по посочените по-горе договори. Твърди се цесията да е възмездна.

За да откаже исканото привличане, първостепенният съд е приел да липсват предпоставките на чл. 219 от ГПК. Доводът на ищеца, че с привличането третото лице ще установи вземанията по основание и размер, противоречал на общите правила на доказване, сочещи ищеца – главна страна в процеса като субект на задължението да установи фактите, от които извлича претенциите си. При наличните данни по преписката приел, че решението по същество на спора няма да има установително по смисъла на чл. 223, ал.1 от ГПК действие между третото лице-помагач на ищеца, от една страна, и ответниците от друга. На това основание е отхвърлил искането.

Определението е постановено в противоречие с нормата на чл. 219 от ГПК във връзка с чл. 100, ал. 1 от ЗЗД. Дали страната има интерес от привличане на трето лице-помагач зависи не от доказателствените задачи в исковия процес, а от наведените твърдения и нормативната им регламентация. Институтът на привличане и допълнително встъпване по чл. 219 и сл. от ГПК е проявление на принципа на процедурна икономия и е гаранция факти, от значение за отношения извън процесните, да бъдат еднакво установени спрямо страните и трети за исковото производство лица. Затова привличането ще е необходимо, ще е налице правен интерес от него, винаги, когато изходът на спора влияе в отношенията между главна страна и трето лице. В повечето уредени от закона хипотези това влияние се изразява във възникване на регресни права за страната, чиито претенции са отхвърлени като неоснователни в исковия процес, спрямо третото лице. Според нормата на чл. 100, ал. 1 от ГПК ако цесията е възмездна, кредиторът-цедент отговоря за съществуване на вземането по време на прехвърлянето. Касае се за частен случай на отговорността за неизпълнение на договорните отношения по продажбена сделка по смисъла на чл. 183, предложение второ от ЗЗД, респективно - за замяна или за договор, по силата на който се дава нещо вместо изпълнение. Във всички тези хипотези, регресните права на приобретателя са вън от съмнение, когато той загуби споровете за съдебно присъждане на прехвърлените вземания, на основание неизпълнение на договорните задължения по възмездните сделки.

Като неправилно, атакуваното определение следва да бъде отменено, а исканото привличане – уважено.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя, по реда на чл. 278, ал. 2 от ГПК, определението от 15.06.2011 година, постановено по гр. дело № 740 по описа на Горнооряховски районен съд за 2011 година, в частта, с която е отказано привличането на „Ю.И Е. Д. Б.”- , гр. С. като трето лице-помагач на ищеца „П. Л.”-, гр. С. по искането на последния по реда на чл. 219 от ГПК, вместо което постановява:

Допуска привличане, по реда на чл. 219 от ГПК, на трето лице-помагач на ищеца в производството по гр. дело № 740 по описа на Горнооряховски районен съд за 2011 година, както следва:

Конституира „Ю. И Е.Д. Б.”- , гр. С. в процедурното качество на трето лице-помагач на ищеца „П. Л.”-, гр. С..

Определението не подлежи на обжалване.

Преписката по делото да се върне на първостепенния съд, който да призове третото лице-помагач, като му връчи книжата по делото – исковата молба, приложения към нея и писмения отговор на ответниците.

Председател:

Членове:

Определение

2

2BE4915B3F765106C2257925002AB3AA