Решение по дело №15543/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2198
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330115543
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 2198                           Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 03.06                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 07.05.2019 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ П.

 

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 15543  по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.31 от ЗП и чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане” АД – гр. София, твърди, че на 12.12.2014 г. в гр. Пловдив, на бул. „***“ до № ***, е настъпило ПТП, при което МПС марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ***, собственост на „Велес Ауто“ ЕООД – гр. Пловдив, управлявано от Т.П.П., е преминало последователно с предна и задна лява гума през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с приблизителни размери 90/60/15 см., следствие на което на автомобила са причинени материални щети. Твърди се също, че към датата на застрахователното събитие автомобилът е имал валидна имуществена застраховка „Каско на МПС” в ищцовото дружество, с полица № ***/06.03.2014 г., валидна от 07.03.2014 г. до 06.03.2015 г., поради което следствие на настъпилото застрахователно събитие, на 13.12.2014 г. представител на собственика на пострадалото МПС е подал Уведомление за настъпила щета на МПС с искане за обезщетение за нанесените вреди на автомобила следствие посоченото ПТП – по повод на което Уведомление при ищеца е била заведена щета по Застраховка „КАСКО на МПС“ № *** и на 13.12.2014 г. експерти на ищцовото дружество са извършили оглед на увредения автомобил и са съставили Опис-техническа експертиза по щетата, в който са описани вредите по автомобила – като с Доклада по щетата е било определено застрахователно обезщетение в размер на 327, 20 лева, която сума е била изплатена на собственика на увредения автомобил на 27.01.2015 г. Тъй като с изплащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, предвид разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), с Писмо изх. № ***/24.02.2015 г. (получено от ответника на 27.02.2015 г., видно от представения заверен препис от обратната разписка за получаването му), ищецът е поканил ответната страна в едноседмичен срок да му заплати доброволно сумата 342, 20 лева, включваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 327, 20 лева и ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лева, като с писмо вх. № ***/09.03.2015 г. ответната страна е оспорила задължението си и до момента не е заплатила дължимите на ищеца общо 342, 20 лева. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 342, 20 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 27.09.2015 г. до 27.09.2018 г. в размер на 104, 32 лева, заедно със законната лихва върху главницата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Община Пловдив – гр. Пловдив оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения, а ако приеме исковете за основателни – да ги уважи в намален размер. Прави възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства, заключението от 03.05.2019 г. на вещото лице по САТЕ С.М. и показанията на разпитания по делото свидетел Т.П., действително на 12.12.2014 г. в гр. Пловдив, на бул. „***“ до № ***, е настъпило ПТП, при което МПС марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ***, собственост на „Велес Ауто“ ЕООД – гр. Пловдив, управлявано от Т.П.П., е преминало последователно с предна и задна лява гума през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с приблизителни размери 90/60/15 см, следствие на което на автомобила са причинени материални щети. Установява се също така, че към датата на застрахователното събитие автомобилът е имал валидна имуществена застраховка „Каско на МПС” в ищцовото дружество, с полица № ***/06.03.2014 г., валидна от 07.03.2014 г. до 06.03.2015 г., поради което следствие на настъпилото застрахователно събитие на 13.12.2014 г. представител на дружеството-собственик на пострадалото МПС е подал Уведомление за настъпила щета на МПС с искане за изплащане на обезщетение за нанесените вреди на автомобила следствие посоченото ПТП и по повод на Уведомлението при ищеца е била заведена щета по Застраховка „КАСКО на МПС“ № ***, и след извършен на 13.12.2014 г. от експерти на ищцовото дружество оглед на увредения автомобил е бил съставен Опис-техническа експертиза по щетата, в който са описани вредите по автомобила, а с Доклада по щетата е било определено застрахователно обезщетение в размер на 327, 20 лева, която сума е била изплатена на собственика на увредения автомобил – „Велес Ауто“ ЕООД на 27.01.2015 г. по банков път.  Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства, че с изпратено до ответника Писмо изх. № ***/24.02.2015 г. (получено от Община Пловдив на 27.02.2015 г., видно от представения заверен препис от обратната разписка за получаването му), ищецът е поканил ответната страна в едноседмичен срок да му заплати доброволно сумата 342, 20 лева, включваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 327, 20 лева и ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лева и е уведомил ответника, че ако не заплати задължението си ще потърси правата си по съдебен ред. С писмо от 05.03.2015 г., получено от ищеца с вх. № ***/09.03.2015 г., ответната страна е оспорила задължението си – като до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил дължимите на ищеца общо 342, 20 лева. От служебно извършеното от съда изчисление с компютърна програма се установява, че мораторната лихва върху изплатеното от ищеца на собственика на увредения автомобил обезщетение и ликвидационни разноски в размер общо на 342, 20 лева за периода  от 27.09.2015 г. до 27.09.2018 г. е в размер на 104, 32 лева

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че на основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования против причинителя на вредата. Собственикът на пътя – в случая ответната Община, отговаря за неговото поддържане и ремонт, както и за бездействието на служителите си или на трети лица, натоварени със задължението да поддържат местните пътища и незабавно да сигнализират за проблеми по тях и да организират движението по начин, осгуряващ безопасността на водачите и превозните им средства, поради което в случая именно ответникът следва да понесе отговорността за уврежданията по автомобила от настъпилото ПТП – като от събраните по делото доказателства не се установява да е налице съпричиняване от водача на увредения автомобил на настъпилото ПТП, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответната страна доводи в тази насока.  Тъй като претенциите на ищеца съвпадат с установените от събраните по делото писмени доказателства действително дължими размери (а от посоченото заключение на САТЕ се установява, че действително дължимата стойност на полагащото се застрахователно обезщетение – 361, 20 лева, е дори по-висока от заплатената и претендирана от ищеца сума – 327, 20 лева), съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 01.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 950 лева – платени ДТ, депозити за САТЕ и за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

         

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. “С. Стамболов” № 1, представлявана от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от *** *** и ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „***“, адвокат С.С., СУМАТА 342, 20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за възстановяване на щетите по лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ***, собственост на „Велес Ауто“ ЕООД – гр. Пловдив, управлявано от Т.П.П., застрахован със застраховка „Каско на МПС” в ищцовото дружество, с полица № ***/06.03.2014 г., валидна от 07.03.2014 г. до 06.03.2015 г., следствие настъпило на 12.12.2014 г. в гр. Пловдив, на бул. „***“ до № 4 ПТП, при което автомобилът е преминал последователно с предна и задна лява гума през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с приблизителни размери 90/60/15 см., в резултат на което на автомобила са причинени материални щети, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 27.09.2015 г. до 27.09.2018 г. В РАЗМЕР НА 104, 32 лева, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото в размер на 950 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.