РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Бургас, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120105352 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. П. С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Бургас, *****, против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район *****,
представлявано от всеки двама заедно измежду **** и ****, за приемане за установено,
че клаузите от сключения между страните договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ****122808 от 16.12.2021 г., предвиждащи заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и “Флекси“ са нищожни, като
противоречащи на закона и добрите нрави и принципа на добросъвестност,
заобикалящи изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и неравноправни по смисъла
на чл. 143 ЗЗП. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се, че на 16.12.2021 г. ищцата сключила с ответното дружество
процесния договор за потребителски кредит, по силата на който е била предоставена
сума в размер на 550 лева, която е следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни
вноски, всяка в размер от по 60. 13 лв., с падеж 10-то число на съответния месец. За
ползването на сумата крдитополучателят дължал лихва на кредитора при ГЛП от
40.09% . ГПР бил 48.49%, а общата дължима сума възлизала на 661.39 лв. с краен срок
на издължаване – 10.11.2022 г. Сочи се, че в договора за кредит било посочено, че
ищцата е закупила допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 165 лв., която гарантирала
1
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит до 1 час, и допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 385 лв., предоставяща право на клиента едностранно да
променя погасителния план. С покупката на пакета от допълнителни услуги общата
дължима сума по кредита станала 1 211.39 лв., а месечната вноска – 110.13 лв.
Излагат се подробни доводи за нищожността на клаузите, предвиждащи
заплащане на възнаграждение за пакета допълнителни услуги, като се твърди, че е
нарушено изискването на чл. 10а, ал. 1 и чл. 2 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди се, че клаузите се
явяват неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не били уговорени
индивидуално, както и че били уговорени с цел да се заобиколи чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
уреждащ максимално допустимия размер на ГПР и нарушавали чл. 16 от ЗПК, като се
излагат подробни доводи в тази връзка. С тези мотиви моли за прогласяване
нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Правното основание на исковете е чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
1-во и 3-то от ЗЗД, чл.10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който не се оспорва допустимостта на исковете, но се сочи, че същите са
неоснователни. Оспорват се наведените такива от ищцовата страна за нищожност на
клаузите, като се твърди, че съобразно уговорките между страните по договора,
ищецът е изявил желание да закупи предлаганите от ответното дружество
допълнителни услуги, като излага подробно доводите си в тази връзка и извежда
извода за тяхната валидност. Заявява се също така, че възнаграждението за получаване
на такива допълнителни услуги не следва бъде включено в изчисляването на ГПР,
поради което и не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи също така,
че клаузата за допълнителни услуги не противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
тъй като разглеждането на искане за кредит и промяната на погасителния план не са
дейности, за които е забранено събирането на такси. В заключение се твърди, че
възнаграждението за допълнителните услуги е изрично уговорено в договора за кредит
и в общите условия на ответника. С горните мотиви моли се за отхвърляне на исковете.
Също търси присъждане на разноските по делото, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено
2
от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че са сключили приложения към исковата
молба договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ****122808 от
16.12.2021 г., с който същите са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер
на 550 лв., за срок от 11 месеца, с месечна погасителна вноска от 60. 13 лв., при годишен
процент на разходите от 48. 49 % и годишен лихвен процент от 0. 90 %. Съгласно така
постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 661. 39 лв., като падежът
на първата вноска е на 10.01.2022 г., а на последната такава на 10.11.2022 г. Видно от
представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са
уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/. По пакет
Флекси допълнителните услуги се изразяват във възможност да променя погасителния план
/т.15.2 от ОУ/. Към договора за кредит е приложен и подписан от страните погасителен
план, който включва плащане както по договора за кредит, така и по т.нар. допълнителни
услуги. За това е уговорено заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 165 лв. и „Флекси“ в размер 385 лв., поради което се дължи и
допълнителна месечна погасителна вноска от 50 лв., дължима заедно с вноската по кредита.
При това общите плащания по договора възлизат на 1 211. 39 лв., като месечна погасителна
вноска възлиза на 110. 13 лв.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Процесният договор е за потребителски кредит и съответно за него са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 4, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР, при
определянето на който следва да се добавят уговорените възнаграждения „Фаст“ и
„Флекси“, заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит,
който както бе посочено по-горе забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва. Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия
към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от
кредитора „Фаст“ - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1
от ОУ/ и по пакет „Флекси“ допълнителните услуги се изразяват във възможност да се
променя погасителния план /т.15.2 от ОУ/. Към договора за кредит е приложен и подписан
от страните погасителен план, който включва плащане, както по договора за кредит, така и
по т.нар. допълнителни услуги, както се посочи вече. Макар и оформени като допълнителни
услуги, по съществото си предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Тоест не е налице самостоятелен предмет на отделно
правоотношение, а единствено уговорени възможности за длъжника да оперира гъвкаво в
отношенията си с кредитора по повод на получения вече заем. Нещо повече, заплащането на
3
посоченото в споразумението възнаграждение е уговорено предварително и е дължимо без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана, а само за „възможността за
предоставянето“ на изброените по-горе услуги. Това води до нарушение на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати
такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Всичко изложено навежда на извода и за противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквито несъмнено са “услугите” по допълнителните
пакети. На следващо място чл. 10а, ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая е предвидено едно общо възнаграждение за
всички евентуални услуги, което е в нарушение на цитираната норма.
Всичко изложено води до извода за нищожността им поради противоречието им със
закона, поради което искове за установяване на тяхната нищожност, като основателни
следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 50 лв. за направените по делото разноски за заплатена държавна такса на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати на адвокат Д. Т. Т., вписана в АК- Х., с
личен номер **********, адрес: гр. София, ****, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лв.
Съдът констатира, че не е събрана изцяло дължимата за производството държавна
такса, тъй като се касае за два иска за нищожност на различни клаузи и на основание чл. 72,
ал. 2 от ГПК следва да се събере такса за всеки от тях, при което намира, че съобразно
изхода на спора следва да се осъди ответното дружество да заплати държавна такса в размер
на 50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Прогласява нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 165 лева и “Флекси“ в
размер на 385 лева, съдържащите се в т. VI от сключения между Т. П. С. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Бургас, *****, и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район *****,
представлявано от всеки двама заедно измежду **** и ****, договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № ****122808 от 16.12.2021 г. и т. 15.1 и т.15.2 от
общите условия към договора, поради противоречието им със закона.
Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
4
адрес на управление: гр. София – 1404, район *****, представлявано от всеки двама
заедно измежду **** и ****, да заплати на Т. П. С. с ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Бургас, *****, сумата от 50 лв. /петдесет лева/ за направените по делото
разноски.
Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София – 1404, район *****, представлявано от всеки двама
заедно измежду **** и ****, да заплати на адвокат Д. Т. Т., вписана в АК- Х., с личен
номер **********, адрес на кантората: гр. София, ****, сума в размер на 300 лв.
/триста лева/ на основание чл. 38 от ЗАдв.
Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София – 1404, район *****, представлявано от всеки двама
заедно измежду **** и ****, да заплати държавна такса по сметка на Бургаския
районен съд в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5