РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Варна, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110114133 по описа за 2022 година
Производството е по искове на „С.м.“ АД, с ЕИК********, със седалище гр. Р., за
осъждане на ответника „Електроразпределение север“ АД, ЕИК ********, със седалище гр.
В., за следните суми, на следните основания:
- 5 495.38лв. – представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от
01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско напрежение“ и дължимата за
същия отрязък от време цена за услугата „пренос средно напрежение“, за обект с аб.
№0817097, находящ се в град Б., кв. М., на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД;
- 5550.05лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е
обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с
диспечерско наименование ТП „П.“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия
до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ
вр. чл.59 от ЗЗД;
- 5812.77лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е
обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с
диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“ за целите на преобразуването и преноса
на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн.
чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;
- 106.68лв. – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е
обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с
диспечерско наименование ТП „Кариера М.“ за целите на преобразуването и преноса на ел.
енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн. чл.117, ал.8
от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД; - ведно със законната лихва върху всяка от горните суми от датата на
предявяването на исковете - 21.12.2021г. - до пълното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е собственик на следните енергийни обекти, които е придобил на
следните придобивни основания, при следните обстоятелства: Трафопост
1
10/0.4kV/2x400kVa с диспечерско наименование ТП „П.“ и идентификатор 63427.2.547.6,
находящ се в гр. Р., е собствен на ищеца в резултат на изтекла придобивпа давност по чл.79
ЗС след непрекъснатото, спокойно, явно и несъмнено владение най-късно от 1991г., от
който момент обектът е бил ползван само от ищеца. Трафопостът бил изграден вероятно
през 1966г. и винаги, както и след 1991г., е бил ползван за само за целите на снабдяване с ел.
енергия на обект на ищеца, респективно най-късно от 1999г. не бил държавна собственост.
Правата на ищеца били и констатирани с КНА №173, т. IV, per. №14597, дело №625/2017г.
Трафопост 20/0.4kV/100kVа с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“,
находящ се в землището на с. Б., общ. К., обл. Д., е бил придобит по силата на покупко-
продажба, обективирана в НА №170, том V, peг. №3980, дело №529 от 27.12.2002г. на н-с
Йордан Павлов при Районен съд – К., от продавачи К.М.Н. и А.П.Г., срещу продажна цена
от 5 000лв. Продавачите се твърди да са били собственици на прехвърления трафопост,
който най-късно от 1999г. не е бил държавна собственост. Евентуално за този обект се сочи
и придобивна давност от получаване на владението въз основа на договора за продажба през
2002г. до изтичане на законовите 5 или евентуално 10 години.
Трафопост 20/0.4kV/250kVa с диспечерско наименование ТП „Кариера М.“ и с
идентификатор 02508.10.109.2, находящ се в гр. Б., обл. Д., е бил придобит на осн. чл.17а от
ЗППДОП, като всички предпоставки на това основание били осъществени, а правата на
ищеца на това основание били установени с АДС №2040/09.12.1998г. на Областния
управител на Варна. ТП „Кариера М." бил изграден през 1971г. и винаги е бил предназначен
да обслужва конкретен завод, тоест макар държавен допреди 1991г., същият е бил
вътрешноведомствена уредба и не бил част от електроразпределителна мрежа с обществено
значение. Трафопостът е бил предоставен за стопанисване и за управление, съответно
включен в капитала, на дружество „С.м.“ – Русе въз основа на Решение на РОС от
07.11.1995г., като отделно е бил и заприходен в баланса на ищеца. За яснота – „С.м.“ – Русе
било правоприемник Предприятие за добив и обработка на С.м. Русе, поделение на фирма
„М.–С.“, което било образувано през 1991г., а със Заповед от 17.06.1991г. на Министерство
на индустрията фирма „С.м.“ Русе с държавно имущество било пробразувано в ЕООД, което
пък през 1995г. получило от Държавата собствеността въхру трафопоста на база на чл.17а от
ЗППДОП. Евентуално за този обект се сочи и придобивна давност от получаване на
владението най-късно през 1995г. до изтичане на законовите 5 или евентуално 10 години.
Към горното обобщено се твърди, че процесните трафопостове са били годни да
бъдат обект на придобивна давност и на гражданскоправни сделки към начално сочените в
случая моменти; че винаги и особено към моментите на придобиване или начало на
владение, трите трафопоста обслужвали само конкретни предприятия на един потребител; че
поради общата функционалност на сградите - трафопостове и техническите съоръжения и
оборудване, служещи за преобразуване на ел. енергия в трафопостовете, ел. съоръженията
не могат да са самостоятелни вещи, а двете сгради и оборудване са особени съставни вещи,
които поради това са и с общ вещноправен статут на енергиен обект по см. на ЗЕ; че правата
на ищеца върху исковите трафопостове били признати от ответника по делото в търговската
им кореспонденция през годините, така и в изявления пред държавни органи като Д/КЕВР –
всички от които обстоятелства потвърждавали собствеността.
Освен горепосоченото ищецът твърди още, че посредством съоръжения за
присъединяване в ТП „Кариера М.“ се осъществява захранването на собствения на ищеца
каменодобивен обект, в гр. Б., кв. М., като при облигационните си отношения с ответното
дружество (краен клиент и оператор) мястото на потребление е обозначено с аб. № 0817097.
Консумираната в него електроенергия се отчита със средства за търговско измерване,
монтирани във въпросния ТП „Кариера М." на ниво ниско напрежение. По тази причина
разпределителното предприятие начислява в издаваните фактури и цена за услугата „пренос
ниско напрежение“ в съответствие с чл.29 от Правилата за търговия с ел. енергия. За
2
периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. сборът на заплатената само за този ценови
компонент сума възлиза общо на 8 606.72лв. Тъй като обаче ищецът е собственик на ТП
„Кариера М.“, ответникът няма съоръжения за транспортиране на ел. енергия „ниско
напрежение“ до обекта на ищеца, не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и
не генерира разходи за това. Тоест същият фактически не предоставя подобна услуга на
крайния клиент, поради което липсва и основание да инкасира и цена за пренос ниско
напрежение. На заплащане подлежи единствено преносът на ниво „средно напрежение“,
каквато енергия се доставя на границата на собственост на ел. съоръжения по см. на чл.30,
ал.1 от Наредба №6/24.02.2014г. Заедно с това чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ изискват мястото на
измерване да е на страната с повисоко напрежение при наличие преобразуващи съоръжения
- собственост на клиента. Тоест СТИ, отчитащи ел. енергия на „С.м.“ АД следва да бъдат
монтирани на ниво средно напрежение от 20 kV, а не на ниско на 0,4 kV. Като при
неспазване техническите изисквания се дължи само компонентът от цената на ел. енергията,
определен съобразно коректното положение, т.е. в случая се дължи само цената на пренос
„средно напрежение“. За процесния период, съобразно отчетените киловати и приложимата
определена от КЕВР за всеки ценови период стойност, тя възлиза общо на сумата от 3
111.34лв. Или разликата между дължимите и дефакто преведените на енергийното
дружество парични средства е в размер на исковата претенция от 5 495.38лв. Същата
подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.
Освен горното ищецът твърди още и че от много години, включително и от 2017г. и
досега, ответното дружество използва процесните три трафопоста за доставката на ел.
енергия до други техни клиенти. Макар чл.117, ал.8 от ЗЕ да дава възможност на оператора
на разпределителната мрежа да използва чужди уредби за преноса на енергия до други
потребители, това следва да се случи след задължително предварително сключване на
договор за достъп с техния собственик, какъвто с ищеца няма. При отсъствието на сключен
договор ползването на съоръженията е без правно основание, отношенията следва да се
уредят по правилата на неоснователното обогатяване, като размерът на обезщетението се
определя според приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен
достъп, приета с протокол №27/04.02.2008г. Когато едно лице предоставя собственото си
помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в него на съоръжения за
пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението има характер на
материален ресурс по смисъла на пар 1, т. 32 от ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционира
като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, при което за предоставения му достъп
енергийното предприятие дължи обезщетение съгласно чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определено по
специална методика, приета от ДКЕВР. В тази връзка и по твърдения на ищеца за ползване
на трите трафопоста се следва сумарно възнаграждение за исковите периоди, в търсените
размери, които стойности ищецът претендира от ответника на осн. чл.59 ЗЗД вр. чл.117, ал.8
от ЗЕ при годните твърдения.
По същество моли за уважаване на исковете си на база на твърденията си и при
оспорване на възраженията на ответника по делото, моли да получи и съдебните разноски
по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита исковете
за неоснователни, в която връзка навежда пространни възражения, които могат да се
обобщят: 1/ Цената за услугата „пренос ниско напрежение“ се е дължала от ищеца, както на
нормативно основание, така и защото ответникът е извършвал такъв пренос до обекта на
ищеца; 2/ Ответното дружество не било издател на фактурите и не било получател на
сумите за услугите, поради което не дължало и връщане на част от тях; 3/ Трите процесни
трафопоста не могат да бъдат придобити по давност или чрез правни сделки, тъй като имат
особен статут и предназначение с лицензионен режим на ползване, поради което са и извън
гражданския оборот; 4/ Представените от ищеца КНА и АДС имат чисто констативен
характер и не доказват придобивни основания; 5/ Не са налице предпоставките на
3
основанието по чл.17а от ЗППДОП за ТП „Кариера М.“; 6/ Спорните трафопостове,
включително ТП „Кариера М.“ били държавни към момента на изграждането им, но никога
не са обслужвали само конкретен и обособен обект; 7/ Заприходяване в счетоводен баланс
не е правно основание за предоставяне на вещни права в полза на частно дружество; 8/
Липсата на собственост на ищеца върху трафопостовете прави неоснователни исковете по
делото; 9/ Дори да би се приела собственост на ищеца върху някои от исковите ТП, изрично
не е налице собственост у ищеца върху техническите съоръжения и оборудването, служещи
за преобразуване на ел. енергия в трафопостовете, които са отделни вещи и са собствени на
ответника; 10/ Правното основание за заплащане цената за пренос ниско напрежение се
съдържа в чл.104, ал.3 от ПТЕЕ, чл.29, ал.1-3 от ПТЕЕ, чл.28 от ПТЕЕ и други, като общото
основание е задължение да бъдат разпределени между потребителите общите разроди по
цялата мрежа; 11/ ДДС не подлежи на връщане от ответника, защото е платен в полза на
Бюджета и не съставлява приход за ответника; 12/ Необоснован е и неясно формиран
размера на исковете по чл.59 ЗЗД за ползване на трите ТП; 13/ Продажбата в НА №170, дело
№529/27.12.2002г. е нищожна, тъй като касае вещ извън гражданския оборот и липсва
административен акт по чл.2, ал.2 ЗЕ за разрешение за прехвърляне на трафопоста; 14/
Третото лице „Е.п.–п.“ АД притежава сервитутно прав по чл.60 ЗЕЕЕ, което включва право
да ползва и да държи енергийни обекти и съоръжения в имотите на реалните собственици,
без да дължи възнаграждение; 15/ Липсват свързани помежду си обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника с претендираните суми; 16/ В представения АДС
№2040/0912.1998г. е налице неавтентичност – подписът на записания автор С.Т.не е
поставен от това лице; 17/ Търговската кореспонденция между страните има доброволен и
пожелателен характер и от нея не се доказва признание за право на собственост; 18/
Оспорват се и всички други предпоставки на исковете – във връзка с които групи
възражения са въведени и преповторени правни аргументи. По същество се моли за
отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени справка от Търговски регистър; НА за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение № 173, том IV, дело № 625/2017 г.; НА за
покупкопродажба № 170, том V, дело № 529/2002 г.; НА за собственост № 97, том V, дело №
855/2002 г.; Акт за държавна собсвеност № 2040/09.12.1998 г.; писмо изх. № EPRG-
5362/01.12.2017 г.; писмо изх. № K-EPRG-558/22.01.2018 г.; писмо изх. № K-EPRG-
55608/11.12.2017 г.; писмо изх. № K-EPRG1000/30.03.2017 г.; писмо изх. № 21/12.01.2021 г.;
писмо изх. № K-EDN1084/09.02.2021 г., ведно с инвентарен опис; фактура – 119 страници;
Решение № ЛО-2/17.12.2021 г. на КЕВР; Молба от Тодор Кръстев; Заповед № РД-17-
648/05.08.1991 г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите; Решение №
3441/21.08.1991 г., постановено по т.д. № 2317/1991 г. по описа на Русенски окръжен съд;
Заповед № РД-17-242/23.11.1995 г. на Министерство на промишлеността;
На осн. чл.193 ГПК е открито производство за проверка на автентичността на АДС
№2040/0912.1998г., в частта относно подписа на автора – лицето С.Т.. Назначена е СГЕ, от
заключението на която се установява, че подписът положен в графа 12 за актосъставител в
Акт за държавна собственост №2040 от 09.12.1998г. е изпълнен от С.Д.Т.. Поради което
съдът, приема че акта е автентичен.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза се установява, че процесният, собствен на ищеца
каменодобивен обект, находящ се в гр. Б., кв. „М.", с абонатен № ******** е присъединен
на страна ниско напрежение, чрез индиректно измерване, посредством кабелна линия до
средството за търговско измерване (електромер).Търговското мерене се осъществява на ниво
ниско напрежение. Електромерът се намира в трафопост ТП „Кариера М.".Относно
4
запитването дали присъединяването е съобразено с изискванията на чл.30, ал.1 от Наредба
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и чл.14, ал.1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) „ЕРП - С." АД
отговарят, че присъединяването е извършено преди 24.02.2014 г., т.е. преди горните
нормативни документи да са влезли в действие. По отношение на въпроса, дали
посредством процесиите енергийни обекти, а именно ТП „Паисий", ТП „Каменна кариера" и
ТП „Кариера М." е извършено преобразуване и пренос на електрическа енергия към други
клиенти за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. се установи, че такова е извършвано:
Към ТП „К.к." са присъединени 2 клиента, включително и ищеца; Към ТП „Кариера М." са
присъединени 14 клиента, включително и ищеца; Към ТП „П." са присъединени 202
клиента, включително и ищеца. По въпроса, колко потребители се захранват от процесиите
енергийни обекти, „ЕРП - С." АД не дават информация кои поименно са тези потребители и
кога е ставало това. „ЕРП-С." АД не разполага с информация за времето на присъединяване
на обектите към мрежата и кога са изградени съоръженията. „ЕРП - С." АД е отново същият
- Дружеството не разполага с информация за времето на присъединяване на процесиите
енергийни обекти към ел. мрежата. Електрическата енергия се пренася през
разпределителната мрежа, като трансформацията от 20 KV 0,4 KV е за сметка на „ЕРП- С."
АД. Има технически загуби, свързани с пренос на трансформация на ел. енергия.Платената
сума е 7 172.27 лева без ДДС. Изчисленият ДДС върху тази стойност е 1 434.45 лева, като
общата сума на фактурираната и заплатена от ищеца за периода от 01.12.2016 г. до
31.10.2021 г. цена за услугата „пренос ниско напрежение" е 8 606.72 лева. Изчислената сума
е 2592.11 лева е без ДДС. Изчисленият ДДС върху тази стойност е 518.42 лева, като общата
сума с ДДС за периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2021 г. цена за услугата „пренос средно
напрежение" е3110.53 лева. Общият размер на дължимата от ответника цена за достъп до
процесните енергийни обекти и съоръжения за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г.
съобразно приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ е 11 469.50 лева.
Процесиите фактури са осчетоводени и платени на доставчиците. Цената за „пренос ниско
напрежение" е вписана коректно съобразно периода и действието на съответното решение
на КЕВР. „С.м." АД е регистрирано по ЗДДС лице считано от 01.04.1994 г., като за
процесния период ищеца е бил регистриран по ЗДДС. „С.м." АД е ползвало данъчен кредит
по процесиите фактури. Начисленото ДДС по описаните в исковата молба фактури е
внесено при НАП.
По делото са разпитани свидетелите С.Я.С.и Х.Г.Г.за установяване факта на владение
на процесните обекти- Трафопост 10/0.4kV/2x400kVa с диспечерско наименование ТП „П.“
и идентификатор 63427.2.547.6, находящ се в гр. Р., ТП „Каменна кариера“, находящ се в
землището на с. Б., общ. К., обл. Д. и Трафопост 20/0.4kV/250kVa с диспечерско
наименование ТП „Кариера М.“ и с идентификатор 02508.10.109.2, находящ се в гр. Б., обл.
Д. от ищеца „С.м.“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ
по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно
основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца
и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат
съобразени всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обектът на
ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването, на която такива
съществуват. С оглед статута си на енергиен обект и част от електроразпределителната
5
мрежа на страната по смисъла на т. 23 и т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката, процесните съоръжение – трафопостове- ТП П., ТП Кариера М. и ТП Каменна
кариера, представляват именно такива специфични обекти и по отношение на тях е
приложима правната регламентация, съдържаща се в специалните закони.
Страните не спорят относно качеството на ответника на лицензиант за дейността
„разпределение на ел.енергия“ както че дружеството осъществява трайно услугата „пренос“,
изразяваща се в разпределение на ел.енергия в съотв. с чл.88 и чл.89 от ЗЕ.
Не се спори относно наличието на договорни правоотношения между страните по
осъществяване на достъп до ЕРМ и пренос на ел.енергия до обекта на ищеца през
процесните трафопостове. Съобразно заключението на в.л. Върбанов липсва информация за
времето на присъединяване на обектите към мрежата и кога са изградени съоръженията и
„ЕРП - С." АД не разполага с информация за времето на присъединяване на процесиите
енергийни обекти към ел. мрежата, от което следва че процесните енергийни обекти са
присъединени към ел.мрежата. Вещото лице сочи, че електрическата енергия се пренася
през разпределителната мрежа, като трансформацията от 20 KV 0,4 KV е за сметка на „ЕРП-
С." АД.
Основният спорен по делото въпрос е каква е собствеността върху процесните
трафопостове, както и дали ищецът е могъл и съответно е придобил собствеността върху
тях.
Анализът на доказателствения материал не установява принадлежността на правото
на собственост на ищеца върху трафопостовете.
Липсват доказателства относно точната дата на изграждане на всеки един трафопост
и въвеждането му в експлоатация. От АДС №2040 е видно, че ТП „К.к.-М.“ е изграден
1971г. Данните по делото аргументират извод, че ТП П., ТП Кариера М. и ТП Каменна
кариера са изградени преди 1998г. Липсват твърдения от страните както и доказателства по
делото, това да се е случило в по-късен момент.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството /обн. ДВ, бр. 71/27.03.1948 г.,
отм. ДВ бр. 95/1975 г. / енергийните източници и всички съоръжения за производството,
пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна
общонародна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от горепосочения закон
Държавата може да преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните
предприятия, или на обществени организации - водни синдикати, кооперации и др. - строежа
и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди.
Последващият Закон за електростопанството /обн. 1975 г., отм. 1999 г./, също в чл. 2,
ал. 1 предвижда, че електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.
енергия са държавна собственост, като с чл. 2, ал. 2 от закона е дадена възможност на
кооперативните или други обществени организации с разрешение на Асоциация
"Енергетика" да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на
собствените си нужди от електрическа енергия.
При положение, че процесните обекти – трафопостове като част от енергийната
система на страната - държавна собственост са били извадени от гражданския оборот и
сделката обективирана в НА №170,том V,рег.№3980, нот.дело №529 от 2002г. на нотариус
Йордан Павлов рег.№035 НК, с цел пораждане на вещно-транслативен ефект се явяват
недействителни по арг. от чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на Закона, респ. негодна да
породи целения правен резултат - прехвърляне на собствеността. Видно в отразяването по
същия при съставянето на акта е представен документ за собственост №137/05.12.1996г. на
КРС, т.е. към 1996г. ТП Каменна кариера е бил държавна собственост.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопнаството /1975 г. -1999 г. /, чл. 58 от
ЗЕЕЕ /1999 г. -2003 г. / и чл. 40, ал. 1, т. 2 от действащия ЗЕ. С разпоредбите на § 67, ал. 2 и
6
ал. 9 от ПЗР на преходния ЗЕЕЕ (отм.); са създадени условия държавната собственост върху
енергийните обекти, установена в Закона за електростопанството от 1948 г. и този от 1975 г.
да премине в собственост на енергийните предприятия. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ
предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните
енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят от тях в
осемгодишен срок от влизане на закона в сила. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на §
4, ал. 11 от ПЗР ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и дружества,
в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се
прехвърлят на съответното енергийно предприятие. Изключение се допуска когато обектът
снабдява с енергия само един потребител, какъвто не е настоящият случай. Установено е от
заключението на СТЕ, че ел. енергията, преобразувана от трафомашината от средно в ниско
напрежение се разпределя и захранва общо няколко абонати посочени по т.3 от
заключението в техническата част на комплексната експертиза. Така, следваният в
законодателната уредба принцип относно собствеността на енергийните обекти, е че те
трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в
областта на енергетиката.
След като, трафопостовете са били държавна собственост, то собствеността върху тях
не би могла да се придобие по давност,към процесния период.
В подкрепа на гореизложеното е представена по делото кореспонденция между
страните л.18-24 от делото във връзка със запитване от ищеца за изкупуване на енергийни
обекти, а именно: Трафопост Каменна кариера,-с.Б., трафопост Паисий-гр.Русе и трафопост
Кариера М.-гр.Б. , което аргументира извода, че същите не са придобити в собственост от
ищеца. Свидетелят Симеонов също така потвърждава осъществените преговори на ищеца с
„Енерго“ за изкупуване на тези трафопостове.
Относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в
законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за
осъществяване на дейности в областта на енергетиката. В този смисъл е постановеното
решение № 440/23.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2010 г., IV г. о.
Сградата на трафопоста, с оглед предназначението й да обслужва това съоръжение
със специален режим, не представлява самостоятелен обект на собственост, а правният й
режим следва този на ел. съоръжението /в този смисъл Решение № 883/26.07.2007 г. по гр. д.
№ 1207/2006 г., II г. о., Решение № 619/07.11.2007 г. по т. д. № 258/2007 г. на ВКС - ТК,
Определение № 28/20.01.2009 г. по ч. търг. д. № 606/2008 г., на ВКС/, т. е. и същата се явява
изключителна държавна собственост. Предвид тази разпоредба, съдът намира, че е била
налице законова пречка за придобиване на трафопоста. Ищецът не е енергийно предприятие
и не би могъл след влизане в сила на ЗЕЕЕ и ЗЕ да придобива енергийни обекти, в частност
процесния трафопост, на каквото и да било основание, вкл. по давностно владение.
Следователно не е доказано твърдяното право на собственост по отношение на
трафопостовете, като елемент от фактическия състав на исковете по чл.117 ал.8 от ЗЕ вр. с
чл.59 от ЗЗД и следва да се отхвърлят като неоснователни.
По иска с правно основание чл.55 ЗЗД:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за дължимост на
сумата от 5495,38 лв., представляваща платена сума без основание в полза на ответника. За
уважаването на така предявената исковата претенция е необходимо да се установи
осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ претендираната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на ответника;
3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
7
Разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ПТЕЕ предвижда за предоставената електроенергия и
услуги потребителят от своя страна да възстановява на разпределителното предприятие цена
за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по
електроразпределителната му мрежа. В тези случаи основание за получаване на паричните
суми е утвърдената от КЕВР цена за енергията и услугите. Разпоредбата на чл. 18 ПТЕЕ
сочи, че цена за достъп и цена за пренос се заплащат съгласно измереното количество на
консумираната електрическа енергия на местата на измерване, определени съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба.
Преносът на електроенергия е услуга от обществен интерес, поради което
регламентацията в отношенията между страните се урежда с правилата за търговия с
електрическа енергия. Съгласно правилата за търговия с електрическа енергия мрежовите
услуги са два вида пренос през преносната мрежа високо напрежение и пренос през
електроразпределителната мрежа - средно и ниско напрежение. Съгласно правилата
мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно
показанията на СТИ в местата на измерване. Към релевантния период действащи са
разпоредбите на Закона за енергетиката и издадените на основание законова делегация на
чл. 104 ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия. При условията на чл. 18г от ПТЕЕ
(отм.); и чл. 30 ПТЕЕ (отм.); потребителите, които захранват собствени обекти или други
потребители по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното
дружество не дължат цена за пренос, а заплащат единствено цена за достъп на
електроенергийния системен оператор. Търговското дружество ищец е потребител, който
захранва производствените си обекти по мрежа, като електромерът се намира в трафопост
ТП Кариера М., като присъединяването е извършено преди 24.02.2014г. /заключение СТЕ/.
По делото не се установи съоръжения за преобразуване от средно напрежение в
ниско напрежение да са собственост на ищеца, дейността „пренос ниско напрежение“ се
осъществява от доставчика. При това положение, следва да се приеме, че ищецът дължи
заплащане за пренос ниско напрежение, към каквото е присъединен, установено със
заключение по т.1 от СТЕ.
Това е така, доколкото съгласно чл. 18б, ал. 3 Правилата за търговия с електрическа
енергия /ДВ бр.59/28.07.2009 г., отм./ и чл. 26 ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия /ДВ бр.64/17.08.2010г, отм. с ДВ бр.66/ 26.07.2013 г./ е въведено изрично
задължение за потребителите на ел. енергия, присъединени към ел. разпределителната
мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цената на ел. енергията, но и също цената
за достъп до ел. разпределителната мрежа и цената за пренос по ел. разпределителната
мрежа. В този смисъл за потребителя е налице задължение за заплащане на такса за пренос
на ел. енергия.
Същевременно, следва да се отбележи, че е основателно възражението на ответника,
че не е издател на част от представените от ищеца фактури. По делото не се доказа ищецът
да е извършил плащане именно на „Електроразпределение север“ АД, предвид и
заключението по ССЕ /т.8 от констативната част/ за извършено такова към три различни
юридически лица.
С оглед на гореизложеното начислената сума за пренос средно напрежение е
дължима и искът по чл.55 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
8
Направено е възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7 ал.2,т. 1 и т.3 от Наредба №1/04г. , /в редакцията си
към датата на заплащане/ в минимален размер е 2232,92 лв. без ДДС. Поради което,
изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2784 лв. с ДДС, предвид и проведените
съдебни заседания, не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
При този изход на спора, по реда на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски за депозит в.л в размер на 300лв. СТСЕ и 200 лв. СГЕ и 2784 лв.
заплатено адв.възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.м.“ АД , ЕИК ******** със седалище гр.Р.срещу
„ЕРП с.“ АД, ЕИК********, със седалище гр. В.иск за заплащане на сумата от 5 495.38лв. –
представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2016г. до
31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия отрязък от
време цена за услугата „пренос средно напрежение“, за обект с аб. №****, находящ се в град
Б., кв. М., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -
21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.м.“ АД , ЕИК ******** със седалище гр.Р.срещу
„ЕРП - С.“ АД, ЕИК********, със седалище гр. В.иск за заплащане на сумата от 5550.05лв. –
представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на
ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование
ТП „П.“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата на
осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.м.“ АД , ЕИК ******** със седалище гр.Р. срещу
„ЕРП-С.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. В.иск за заплащане на сумата от 5812.77лв. –
представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на
ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование
ТП „К.к.“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на
осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.м.“ АД , ЕИК ******** със седалище гр.Р.срещу
„ЕРП - С.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. В.иск за заплащане на сумата от 106.68лв. –
представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на
ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование
ТП „Кариера М.“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други
потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на
сумата, на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.м.“ АД , ЕИК ******** със седалище гр.Р.да заплати на „ЕРП - С.“
АД, ЕИК ********, със седалище гр. В.сумата от 3284 лв. (три хиляди двеста осемдесет и
четири лева), представляща направени в производството разноски и разноски за заплатено
адв.възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10