№ 13318
гр. София, 08.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.НКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от И.НКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20221110165004 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че оспорва автентичността на
положения за него подпис, но не е посочил документа, върху който твърди, че същият
е положен, поради което съдът следва да му окаже да посочи изрично автентичността
на подписа на кой от представените от ищеца с исковата молба документи оспорва,
като има предвид изложените в исковата молба фактически твърдения, че договорът е
сключен по реда на ЗПФУР.
След отстраняване нередовността на заявеното от ответника искане, съдът ще се
произнесе по него, както и по заявеното доказателственото искане за допускане на
СГрЕ.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 30.05.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи изрично
автентичността на подписа на кой от представените от ищеца с исковата молба
документи оспорва, като има предвид изложените в исковата молба фактически
твърдения, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР.
При неизпълнение на указанията в срок, това оспорване няма да бъде разгледано.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
1
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу И. М. Д. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2 700 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“
№........... от 12.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 15.09.2022г. до окончателното плащане, сумата от 183,69 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2021г. до 12.07.2022г. и за
сумата от 295,13 лв. – мораторна лихва за периода от 13.08.2021г. до 15.09.2022г. След
връчване на заповедта за изпълнение по чл.47, ал. 5 ГПК и при събрани данни, че
длъжникът не живее на адреса, са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра“ №.........../12.07.2021г. по реда на чл. 6 ЗПФУР – чрез предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Съгласно договора ищецът е предоставил на
ответника заем под формата на потребителски кредит в размер на 2700 лв., а
ответникът се задължил да върне предоставения кредит, ведно с договорената
възнаградителна лихва на дванадесет месечни вноски като крайната дата за погасяване
на кредита е 12.07.2022г. Ответникът е направил частично плащане в размер на 13,79
лв. по първата вноска с падеж 12.08.2021г., след което е преустановил плащанията.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът И. М. Д. чрез назначения особен
представител оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за кредит, както и обстоятелството, че е
получила посочената в исковата молба сума. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит между него и ответника с твърдяното съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва,
получаване на паричната сума от кредитополучателя; уговорения начин за връщане на
усвоените суми, падежа на уговорените дължими вноски за връщане на заема и
настъпване на падежа на задължението за връщане на претендираните вноски по
кредита.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3