№ 13538
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110142254 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че А. И. С.а - Б. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 512,95 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 11.01.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 103,48 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2021г. до 04.01.2024г., сумата от 23,93 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 11.01.2024г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,85 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.02.2021г. до 04.01.2024г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент №
2, находящ се в гр. София, жк. „Надежда - 3“, блок ... ет. 1, аб. № 189517, и за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 14.02.2024г. по ч.гр.д. №
2213/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът А. И. С.а – Б. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва качеството си собственик и носител на вещно право на ползване по
1
отношение на процесния недвижим имот. Противопоставя се по отношение на
твърдението за наличие на валидно облигационно отношение с ищеца, респективно
качеството си на потребител на ТЕ. Твърди, че ищецът не е материалноправно
легитимиран по претенцията за главница за извършена услуга дялово разпределение.
Възразява във връзка с дължимостта на акцесорната претенция върху главницата за ТЕ
и дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли
за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и присъждане на
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Далсия Елвеко" ООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното: По
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което
е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че "Топлофикация
София" ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са
приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по
прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Спори се пред настоящата инстанция дали между насрещните страни
съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия.
В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В § 1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай
е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
2
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В настоящия случай по делото не е представено заявление за откриване на
партида на името на ответника А. И. С.а – Б., или на името на нейния наследодател –
В. Й. М., починала преди началото на исковия период, видно от прието удостоверение
за наследници /л. 23/ .
Не се установява също някое от посочените лица да е носител на правото на
собственост по отношение на процесния апартамент.
Следва да се посочи, че издаването на фактурите и изравнителните сметки на
името на наследодателя на ответницата не може да обоснове извод за противното.
Съставянето на посочените документи не е основание за възникване на качеството
клиент на топлинна енергия, доколкото договорът с топлофикационното дружество
възниква по силата на закона, при наличие на качеството собственик или вещен
ползвател. С оглед императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ въпросите
относно издаването на фактури или изравнителни сметки, както и тяхното съдържание
нямат значение за възникване на облигационно правоотношение и те не обуславят
друг извод относно страните по облигационната връзка, доколкото основанието за
плащане на потребената топлинна енергия не е изравнителната сметка или фактурата,
а извършената доставка и наличието на качеството собственик/вещен ползвател.
Предвид липсата на доказателства, че наследодателят на ответника е бил
носител на правото на собственост върху процесния апартамент, то е невъзможно да се
приеме, че ответника С.а – Б. е придобила собствеността върху него по силата на
наследствено правоприемство.
Горният извод не се опровергава от представената по делото данъчна
декларация, подадена от ответника А. И. С.а – Б.. Настоящият състав споделя
мотивите в решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, че
данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за
доказване правото на собственост върху недвижим имот, както и че декларирането на
един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда
последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху
същия.
Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи
/чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се
доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ,
който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени
факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху
недвижим имот.
Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би
3
могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за
собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт
от страната, която е декларирала имота.
По делото обаче, както беше посочено, макар да се установява, че ответницата е
наследник на В. Й. М., и съгласно декларираното в документа пред СО, Дирекция
„ОП“ че е придобила имота по наследство, няма данни дали и как наследодателят е
придобил на свой ред право на собственост върху същия.
С оглед на това, единствено въз основа на представената по делото декларация
по чл. 14 от ЗМДТ, не би могло да бъде прието за установено при условията на пълно
и главно доказване, че ответницата е собственик на имота.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото. Не са представени доказателства нито за принадлежността на
правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор
между страните. При това положение, предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния
имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за
забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има единствено ответната страна.
Ответницата претендира в полза на адв. Л. да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита в исковото
производство. С оглед на това, на основание чл. 38 ЗАдв. съдът намира, че съобразно
фактическата и правна сложност на делото, реално осъществената от адвоката
дейност, както и продължителността на производството /протекло в две открити
съдебни заседания/, справедливият размер на дължимото в полза на процесуалния
представител на страната адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 400
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, срещу А. И. С.а - Б., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: сумата от 512,95 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., сумата от 103,48 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
4
върху горната главница за периода от 15.09.2021г. до 04.01.2024г., сумата от 23,93 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.12.2020г. до м.04.2022г., сумата от 5,85 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху горната главница за периода от 15.02.2021г. до
04.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Л. Л., ЕГН **********,
сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
ответника в производството пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на "Далсия Елвеко" ООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5