Номер 25306.11.2020 г.Град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ямбол
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Калина Г. Пейчева
Мартина И. Кирова
Секретар:Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Мартина И. Кирова Въззивно гражданско
дело № 20202300500466 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. П. А. от гр.Я., подадена от пълномощника й
- адв.И.Д. от АК-Я., против Решение №385/14.07.2020г. постановено по гр.д.
№3945/2019г. по описа на РС-Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни
предявените от въззивницата-ищца Р. П. А. против Професионална гимназия по икономика
"Г.С.Раковски" гр.Ямбол обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ - за
признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Р.А., извършено със Заповед
№20170-09/12.09.2019г. на Директора на гимназията и за възстановяването й на длъжността
"старши учител теоретично обучение". Със същото решение ЯРС е осъдил въззивницата-
ищца да заплати на ответника разноски в размер на 700 лв.
С въззивната си жалба въззивницата възвежда оплаквания за неправилност на
обжалваното решение на ЯРС, поради допуснато нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според
въззивницата, неправилен и несъответстващ на събраните доказателства е изводът на съда,
че при уволнението й е била спазена процедурата по чл.333, ал.4 от КТ, тъй като по делото
не е установено и ответникът е потвърдил, че не е провеждано събрание на синдикалната
организация за даване на съгласие за уволнението на А.. На следващо място сочи, че
неправилен е и изводът на съда за законосъобразно извършен подбор от работодателя по
критериите на чл.329, ал.1 от КТ. Неправилно ЯРС приел, че в подбора са били включени
всички учители, преподаващи икономически дисциплини, като от доказателствата по делото
било установено, че на сходни длъжности са работили 8 учители, а подборът е бил извършен
между 7 учители, като неправилно в подбора не е участвала Д. А., за която ответникът е
посочил, че само тя като "икономист-информатик" може да преподава информатика, но за
същата не са представени доказателства за диплома и квалификация. Също неправилно и в
пълно противоречие със събраните доказателства според въззивницата
1
първоинстанционният съд е приел, че извършеният от работодателя подбор е по
обективните критерии на закона - квалификация -образование, знания и умения, и ниво на
изпълнение на възложената работа, тъй като от картите за оценка на участвалите в подбора
учители и от показанията на св.Б. било установено, че е налице явно разминаване с
критериите и точките, дадени от комисията по подбора. Така при максимално определени
пет точки за кредити, Д.С., Ж.Ж. и М.К. били оценени с по 6 точки. Свидетелката Б.
установила с показанията си, че ищцата и Д.С. имали проблеми с овладяване на
дисциплината, но ищцата била оценена по ниво на изпълнение на работата с една точка, а
Д.С. с максималните шест точки. Наред с това оценката за ниво на изпълнение на работата
по критериите по т.4 и по т.10 не била обективна, тъй като от една страна била обусловена
от заповеди на директора, а от друга страна за ищцата не било отчетено, че 6 месеца е
замествала като класен ръководител друга учителка и по този критерий била оценена с нула
точки. Неправилно ищцата била оценена и по критерия "педагогически стаж и
професионален опит" - с две точки за стаж от 10 до 20 години, вместо с три точки за стаж
над 20 години. Според въззивницата, неправилен и несъответстващ на събраните
доказателства е и другият извод на съда, че е извършено реално съкращение в щата за
учител по теоретично обучение. Твърдението й е, че при съпоставка между старото и новото
щатно разписание, е налице съкращение на две щатни бройки, но от заключението по
съдебно-икономическата експертиза било установено, че при ответника са били формирани
688 лекторски часове, разпределени между останалите на работа петима учители, при
годишен норматив от 648 часа за един учител, или не е налице основание за съкращение на
една щатна бройка.
По тези подробно изложени съображения, въззивницата моли за отмяна на
обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ бъдат уважени изцяло. Претендира се
присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна -
Професионална гимназия по икономика "Г.С.Раковски"-гр.Ямбол, чрез пълномощника - адв.
Д.Н. от АК-Я., с който е оспорена жалбата, с наведени подробни доводи за неоснователност
на всяко от оплакванията на въззивницата. Споделено е само оплакването на въззивницата,
че неправилно е била оценена с две точки за преподавателски стаж, вместо с три точки, но
това не би променило крайната оценка на всички участвали в подбора учители. Изложени са
подробни съображения, според които решението на ЯРС е правилно и законосъобразно,
постановено след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобразено с константната съдебна практика. Искането на работодателя е за
потвърждаване на решението на ЯРС и за присъждане на разноските във въззивното
производство.
В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмена
молба с вх.№4806/16.10.2020г. пълномощникът на въззивницата, адв.Д., заявява
поддържане на жалбата и въз основа на доразвити в представена писмена защита доводи,
пледира за уважаването й, с присъждане на разноските съобразно представен списък на
същите по чл.80 от ГПК. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна.
За въззиваемата страна ПГИ "Г.С.Раковски"- гр.Ямбол се явява адв.Н., който заявява
оспорване на жалбата на въззивницата и пледира за постановяване на решение, с което да
бъде потвърдено решението на ЯРС като правилно и законосъобразно. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски пред настоящата въззивна инстанция.
2
Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна, поради което и
настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ на доказателствената съвкупност,
приобщена по делото.
След самостоятелна оценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящата въззивна инстанция приема за установено следното от
фактическа страна:
Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от Р. П. А. от гр.Я. против ПГИ“Г.С.Раковски”гр.Ямбол, с която са предявени в
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
- за признаване за незаконно уволнението на ищцата Р.А. и за отмяна на Заповед №20170-
09/12.09.2019г. на Директора на гимназията за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2-ро от КТ и за възстановяването й на длъжността
"старши учител по теоретично обучение". Ищцата е оспорила правомерността на
уволнението си, извършено със Заповед №2070-09/12.09.2019г. на Директора на ответната
гимназия, като е поддържала, че заповедта е немотивирана; че не е налице основанието по
заповедта за прекратяване на ТПО, че не е извършено реално съкращаване на щата; преди
уволнението не е спазена процедурата по чл.16 и чл.17 от КТД; че е налице конфликт на
интереси, тъй като Председателката на синдикалната организация към СБУ на КНСБ, която
е дала съгласие е участваща в подбора за съкращение на щата, а секретарят на СО към КНСБ
е участваща в комисията по подбора; че работодателят не е изпълнил задължението си да
извърши подбор по чл.329 от КТ, а ако е извършен подбор, той не е по критериите на чл.329
от КТ, а още повече, че приетите от работодателя критерии за подбор по чл.329 ал.1 от КТ
не се основават на действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа; че е налице злоупотреба с права от страна на
работодателя на основание чл.8 от КТ, предвид на това, че ищцата е съкратена 2 години
преди да получи право на пенсиониране.
Ответникът с отговора си по чл.131 от ГПК, е оспорил исковете с доводи, че
уволнението на ищцата е извършено законосъобразно и не е налице нито едно от
основанията по исковата молба за неговата отмяна, като са възведени подробни аргументи
по всяко едно от оспорванията.
В подкрепа на изложените факти и обстоятелства, всяка една от страните в хода на
първоинстанционното производство е ангажирала по предвидения процесуален ред писмени
и гласни доказателства, въз основа на които се установява следната фактология, касаеща
предмета на спора:
Не е спорно по делото, което се потвърждава и от приобщените писмени
доказателства – копия от трудова книжка, продължение на трудовата книжка и лично
трудово досие на въззивницата - ищца, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е възникнало на основание трудов договор №3/03.09.2007г., като
ищцата е изпълнявала длъжността „старши учител теоретично обучение“.
Със Заповед №2070-09/12.09.2019г. на Директора на ПГИ”Г.С.Раковски”гр.Ямбол,
връчена на ищцата на 12.09.2019г., трудовият й договор за посочената длъжност е
прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата. Със заповедта
е разпоредено на Р. П. А. да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения
срок на предизвестие, като предизвестието й е връчено на 12.09.2019г.
От утвърденото със Заповед №516/14.09.2018г. на Директора на ответната
гимназия Длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите в сила от
17.09.2018г. се установява, че през учебната 2018/2019г. щатните бройки за учители по
теоретично и практическо обучение са били общо 8 и всички бройки са били заети, като в
тази бройка са включени: - 3 щатни бройки за длъжността "старши учител теоретично
3
обучение", които са били заети от трима учители - ищцата Р.А., Д.П. С. и М.Л. К.; 3 щатни
бройки за длъжността "старши учител практическо обучение", които са били заети от
М.И.К.Г., Н.К.М. и А.В.П., на чиято длъжност впоследствие е назначена впоследствие Д. Ж.
А. и 2 щатни бройки за длъжността "учител теоретично обучение", които са били заети от
Ж.П. Ж. и М.Ц.П..
Със Заповед №433/04.09.2019г. на Директора на ответната гимназия, във връзка с
изготвения проекто-образец за новата 2019/2020 учебна година, е утвърдено ново щатно и
длъжностно разписание в сила от 04.09.2019г., от което е видно, че бройките „старши
учител практическо обучение“ са 3, за длъжността „старши учител теоретично обучение“ е
1 щатна бройка, а за длъжността „учител теоретично обучение“ са 2 щатни бройки. От
поименното разписание на длъжностите към 16.09.2019г. е видно, че посочените длъжности
са заети, както следва: 3-те щатни бройки за длъжността „старши учител практическо
обучение“ са заети от - Д. Ж. А., Н.К.М. и Д.П. С., длъжността „старши учител теоретично
обучение“ е заета от М.Л. К., а двете бройки за „учител теоретично обучение“ са заети от
същите лица, които са изпълнявали тази длъжност по предходното разписание за учебната
2018/2019г., Ж.П. Ж. и М.Ц.П..
Следователно при така направената съпоставка на двете щатни разписания се
налага извода, че с новото щатно разписание /това за учебната 2019/2020г./ предвидените
длъжности за учители практическо обучение и теоретично обучение са намалели на 6, като
са премахнати две щатни бройки от щата на училището, които фактически са тези за
длъжността „старши учител теоретично обучение“.
Не е спорно, че преди да утвърди новото щатно разписание за учебната 2019/2020г.,
Директорът на ответната гимназия е издал Заповед №414/27.08.2019г., с която е наредил на
09.09.2019г. да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на педагогическия
персонал в ПГИ„Г.С. Раковски“ за длъжността учител/старши учител теоретично и
практическо обучение за 2 щатни бройки, като в подбора бъдат включени учителите,
заемащи длъжностите „учител/старши учител теоретично обучение“ и „учител/старши
учител практическо обучение“. Със същата Заповед Директорът е назначил нарочна
комисия за изготвяне на критерии и показатели за извършване на подбора, която да му
представи за утвърждаване „карта с критерии за подбор“. На същата дата - 09.09.2019г. с
Протокол №1, назначената комисия е предложила критериите за подбор, придържайки се
към показателите на установения държавен образователен стандарт за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
по Наредба №15/22.07.2019г. Предложените от комисията критерии са следните: 1.
Професионално образование, квалификация и учителска правоспособност; 2. Допълнителна
квалификация, включваща - професионално-квалификационна степен, допълнителна
специалност, следдипломна квалификация, квалификационни курсове, имащи отношение
към учебните предмети и квалификационни кредити; 3. Педагогически стаж и
професионален опит; 4. Взаимодействие със специалисти – представители на фирмите при
провеждане на учебната и производствена практика; 5 Работа с ученици в извънкласна и
извънучилищна дейност; 6. Работа с ученици за заемане на призови места в
общински, областни и др.състезания, конкурси и олимпиади през последните 3 години; 7.
Учители, определени от директора за класни ръководители; 8. Участие в училищни
мероприятия и организиране на такива; 9. Познаване и прилагане на нормативните
документи в сферата на средното образование и 10. Етични взаимоотношения с ученици,
родители и учители и личен принос за утвърждаване на авторитета на училището.
Максималният брой на точките по тези критерии е определен на 60. Със Заповед
№438/09.09.2019г. на Директора на ответната гимназия са утвърдени така предложените от
комисията критерии за извършване на подбора по чл.329 от КТ и максималния брой точки –
60.
С Протокол №2/09.09.2019г. комисията по подбора е предложила на Директора на
4
ПГИ”Г.С.Раковски”гр.Ямбол да бъдат прекратени трудовите договори на двамата учители,
включени в извършения подбор като получили най-малко точки, а именно: - ищцата Р. П.
А. , заемала длъжността „старши учител теоретично обучение“, получила 13 точки от общо
60 точки и учителя - М.И.К.Г., заемала длъжността „старши учител практическо обучение“
и получила 11 точки от общо 60 точки.
Видно от представените в хода на първоинстанционното производство Карти с
критерии за подбор, съставени от комисията, в подбора са взели участие седем учители,
заемали длъжностите учител/старши учител теоретично и практическо обучение, а именно:
ищцата Р.А., М.И.К.Г., Н.К.М., Д.П. С., М.Л. К., Ж.П. Ж. и М.Ц.П.. В подбора не е
участвала Д. Ж. А., заемаща длъжността "старши учител практическо обучение", за която
ответника-въззиваем е поддържал, че единствена притежава квалификацията по професия
"икономист-информатик" и само тя може да преподава икономическа информатика.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена по искане на ищцовата
страна-въззивник, изслушана и приета като доказателство в хода на първоинстанционното
производство съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, вещото лице по която, С. Д., е дало
заключение за образованието, квалификацията и начина на изпълнение на трудовите
задължения на ищцата и на другите участнички в подбора, като по първият критерий на
комисията по подбора, утвърден със Заповед №438/09.09.2019г. на Директора на ответната
гимназия, за професионално образование и квалификация (таблица №1 към заключението)
в.лице е потвърдило данните на комисията и присъдените точки по този критерий. В картата
с оценки при подбора, на ищцата -въззивник са предоставени 3 точки -за висше образование
- „магистър", както на останалите, с изключение на Ж. Ж., която има 2 т. за образователна
степен-бакалавър. На всички участници в подбора не са предоставени точки за
педагогическа правоспособност, който е третия критерий за извършване на подбора от
утвърдените с цитираната Заповед на Директора на ответната гимназия, макар че по делото е
установено, че такава има М.П., видно от представеното в хода на първоинстанционното
производство Удостоверение за учителска правоспособност, издадено от ВИИ „Карл
Маркс"-гр.София през 1997 г. - приложение към диплом № 9076 на същия институт, при
недоказано оспорване на същото съгласно изискана справка с изх. ЗР-21 03-729 от
23.06.2020 г. от Зам. ректора по учебната дейност на УНСС - гр. София, която установява, че
лицето е придобило такава правоспособност в учебното заведение. Що се касае до втория
критерий от възведените при подбора касаещ "допълнителна квалификация" максималният
брой точки в графи 2.2, 2.3 и 2.4 на всички участници в подбора е „1", като за допълнителна
специалност е предоставена по 1 т. само на учителите - Ж. Ж., М.П. и Д. С. за едногодишна
специализация по икономически дисциплини, съгласно приложените свидетелства за това от
13.03.2019 г. на СУ „Св.Кл. Охридски", Департамент за информация и усъвършенстване на
учители. На трима участници в подбора е предоставена по 1 точка за квалификационни
курсове - на ищцата-въззивник, на М.К.Г. и на Д. С., макар че по делото са приложени
удостоверения за участие в такива курсове и на останалите. По третия критерий
"Педагогически стаж и професионален опит" ищцата-въззивник е оценена с 2 точки за стаж
над 10 до 20 години, което противоречи на отразеното в представените по делото копия на
трудовата й книжка и трудова книжка-продължение, от които е видно, че Р.А. е работила
като учител в периодите 17.02.1997 Г. - 01.07.1997 г., 09.09.1997 г.-11.09.2006 г. и 05.09.2007
г.-13.09.2019 г., т.е. над 20 години. Или по този критерий за подбор въззивницата е следвало
да получи 3 т. вместо определените й 2 точки. За критерия под №4 "Взаимодействие със
специалисти - представители на фирмите при провеждане на учебната и производствената
практика" на ищцата-въззивник не е предоставена точка. Вещото лице е констатирало в
заключението си в отговор на поставения му първи въпрос, че ищцата - въззивник е
работила по проекти с посочените в исковата молба трима работодатели в предходен период
- през 2013, 2014 и 2015 г., като изрично на л.3 от заключението са посочени тези проекти, а
за относимия съгласно Заповедта на директора на ответната гимназия, период от
5
предходните три учебни години /2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г./, не е установено от
експерта ищцата да е участвала в такива проекти. Участвали в проекти в относимия период
са други учители съгласно заключението на вещото лице - М.П., Д. С. и Ж. Ж.. По
отношение на останалите критерии от т.5 до т.8 включително, посочени в Заповед
№438/09.09.2019г. на Директора на ответната гимназия, които касаят начина на изпълнение
на трудовите задължения, вещото лице е съставило приложената към заключението му
таблица №2 съобразно данните от трудовите досиета на учителите - участници в подбора,
като изрично е отразило, че експертизата не би могла да установи какви са били резултатите
от ежедневната дейност на анализираните учители. По т. 7. „Учители, определени от
директора за класни ръководители и работа с родителите", не е предоставена точка на
ищцата, тъй като същата не е била определена за класен ръководител, за разлика от
останалите участнички в подбора, видно от Заповед № 506/10.09.2018 г. за определяне на
класни ръководители на паралелките за 2018/2019 г., в която не фигурира само М. К., но
която е била класен ръководител съгласно Заповед № 488/04.09.2017 г. за учебната
2017/2018 г.
Преценката на комисията по подбора е направена и въз основа на картите за
определяне на допълнително трудово възнаграждение за педагогически специалисти за
двете учебни години - 2017/2018 г. и 2018/2019 г., през които ищцата-въззивник Р.А. е имала
най-малко точки, като в заключението на вещото лице са съпоставени и изрично посочени и
в Таблица №2 към заключението точките по тези карти на участниците в подбора.
В заключението си по възложената на в.л.Д. допълнителна СИЕ, експертът е
отразил констатацията си, че през учебната 2019/2020г. в ответното училище е била
установена норма съгласно Приложение №1 към чл.4 ал.11 от Наредба №4/20.04.2017г. от
840 часа годишно за учител по учебна и производствена практика и 648 часа годишно за
учителска длъжност по теория на професията, като направеният анализ е показал, че
механичният сбор на лекторските часове на участвалите в подбора петима преподаватели –
Д. С., Ж. Ж., М.П. и М. К., е 688, но ако от тях се извадят 323 часа /час на класа, музика и
ЗБУТ/, които нямат нищо общо с иконоимическите дисциплини се получават 365 часа,
които не са достатъчни, за да се оформи един свободен норматив.
От показанията на ангажираната в хода на първоинстанционното производство от
ответника-въззиваем свидетелка Д.И. - учител по математика в ответната гимназия и член
на двете комисии - за изготвяне на оценъчните карти и за извършване на самия подбор, по
делото е изяснено, че за определяне критериите за подбора комисията се е ръководела
изцяло от Наредба №15/22.07.2019г. за статута на учителите. Директорът одобрил тези
предложени от комисията критерии за подбор и назначената втора комисия за подбора е
извършила такъв на база утвърдените критерии, като в рамките на деня са били разгледани
трудовите досиета на участниците в подбора. Тази свидетелка в показанията си е заявила, че
ищцата не е водила ученици на олимпиади, състезания и мероприятия, както и че в
гимназията през процесните три учебни години, касаещи подбора, се е работило по три
проекта: „Успех", „Твоят час" и „Подкрепа за успех", но ищцата-въззивник не е работила по
нито един от тях. В тази насока свидетелката сочи, че работата на учителите в ответната
гимназия по национални и европейски проекти, както и участието в олимпиади е обвързано
от заповеди на директора, а учителят е следвало да преподава съответния предмет и да
отправи предложение до ръководството за желанието си да работи по определен проект. По
отношение на критерия за подбор под №9 "Познаване и прилагане на нормативните
документи в сферата на средното образование" св.И. в показанията си е уточнила, че не е
предоставена точка на нито един от участниците в подбора, тъй като комисията не е имала
документи за оценка по този критерий, в т.ч. и на ищцата-въззивник. Що се касае до
оценяването на ищцата-въззивник по критерий №10 "Етични взаимоотношения с ученици,
6
родители и учители и личен принос за утвърждаване на авторитета на училището", по който
й е определена една точка, св.И. е изразила своите впечатления като класен ръководител,
заявявайки, че учениците и родителите нямат нужния респект и уважение към ищцата.
Ангажираната от ответника втора свидетелка Р. Б. - изпълняваща длъжността
"Зам.директор учебно дело" и учител по икономически дисциплини, неучастваща в двете
комисии, касаещи подбора, е дала показания, с които е потвърдила заявеното от св.И., че
ищцата-въззивник не е участвала за относимия период от три учебни години, касаещ
подбора, в подготовката на ученици за олимпиади и състезания, като е уточнила, че
възприетата в гимназията практика да се организира Ден на предприемача, в който
учителите по икономически дисциплини подготвят открити уроци, в които ищцата не се е
включвала, не е проект, а е състезание. Свидетелката е изразила своите впечатления и
наблюдения като зам.директор за работата на ищцата А. с родители и ученици, заявявайки,
че същата е имала проблеми с дисциплината по време на час. В тази насока св.Б. е
посочила, че ищцата многократно я е търсила по телефона за съдействие в качеството й на
зам.директор, като през последните две-три години са зачестили оплакванията на
учениците, че госпожа А. не може да владее дисциплината в час. Свидетелката в
показанията си уточнява, че от целият колектив от 30 учители само двама от тях - ищцата
Р.А. и Д. С., са искали съдействие за овладяване на дисциплината, т.е. че това не е обичайна
практика в ответната гимназия. Случвало се е след родителски срещи родители да
уведомяват св.Б. като Зам.директор, че за част от преподавания материал не са съгласни с
това, което ищцата преподава на техните деца и което е диктувала в тетрадката като план,
защото се е разминавало с учебника. В показанията си св.Б. е категорична, че Д. Ж. А. била
единствената със специалност „икономист-информатик“ и само тя може да преподава
специалността „икономическа информатика“, каквато е и констатацията на в.лице в отговор
на въпрос №3 от първоначалното му заключение по възложената му СИЕ, като тази е и
причината поради която този учител не е включен в подбора
По делото е представен КТД от 03.01.2019г., действал в ответната гимназия към
момента на уволнението на ищцата, чийто чл.14 предвижда прекратяването на трудовите
договори на членовете на синдикатите - страни по КТД по реда на чл.328, т.1, т.2 и т.3 от
КТ, да става след предварително съгласие на съответната синдикална организация в
образователната институция. Предвид на това със становище изх.№006/12.09.2012 г. СО на
СБУ на КНСБ при ответника е дала съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата, като становището е подписано от Председателя на синдикалната организация
Д.П. С. и секретаря Я.М..
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил
предявените от ищцата искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ като неоснователни. Приел е,
че е осъществено соченото от работодателя основание за уволнението на ищцата, че
заповедта за уволнение е мотивирана, че съгласието от синдикалната организация за
уволнението на ищцата не е дадено при наличие на конфликт на интереси, тъй като
председателят на организацията е участвал в извършения от работодателя подбор.
Решаващият съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.329, ал.1 от
КТ да извърши подбор и подборът е извършен правилно относно квалификацията на
учителите по критериите за подбор, установени с Наредба №15/22.07.2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, а относно нивото на изпълнение на работата на ищцата при подбора са взети
предвид участията на ищцата в извънкласни занимания и проекти, за което получените
точки са най-малко, като е изложил и мотиви, че относно критериите за начин на работа
съдът не може да извърши съдебен контрол, тъй като преценката по тези критерии е по
целесъобразност.
7
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната
преценка и анализ на тези от събраните по делото от инстанциите доказателства, които
коментира, защото ги прецени като годни, допустими, относими и необходими за
правилното решаване на спора. Останалите събрани от първоинстанционния съд
доказателства, които не ползват произнасянето на настоящата инстанция, последната не
коментира.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, депозирана от въззивницата Р. П. А. - ищца по
първоинстанционното производство, е процесуално допустима като подадена в
преклузивния срок по чл.315 ал.2 вр.с чл.317 вр.с чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана
страна при наличието на правен интерес с оглед изхода на спора в развилото се пред ЯРС
гр.д.№3945/2019г. по описа на същия съд.
Разгледана по същество въззивната жалба на Р. П. А. е основателна по изложени
по-долу съображения.
Предявените пред първоинстанционния съд обективно съединени искове са такива с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
главен иск по отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, който е
акцесорен по своя характер и от основателността на главния иск зависи основателността на
акцесорната искова претенция. Такава е и правната квалификация, дадена правилно от ЯРС.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо, но
е неправилно.
Изложените от въззивника във въззивната му жалба доводи, че районният съд не е
извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на всички събрани и приобщени в хода на
първоинстанционното производство доказателства, както и че не е обсъдил доводите на
процесуалния представител на ищцата-въззивник, са неоснователни. В обжалваното
решение първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички надлежно
събрани по делото относими доказателства и правилно въз основа на тях е приел за
установени релевантни за спора факти и обстоятелства, като в мотивите на атакувания
съдебен акт се съдържа направена от районния съд всеобхватна преценка и анализ на
ценените писмени и гласни доказателствени източници, като въз основа на тях е
формулирал правни изводи, които настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло по
изложени по-долу съображения.
По предявеният главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване уволнението за
незаконно и за неговата отмяна, спорът между страните е за законосъобразността на
уволнението на ищцата – въззивник, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 предл.2-ро
от КТ - поради съкращение в щата. В тази хипотеза на уволнение приложения намират
разпоредбите на чл.329 от КТ и чл.333 ал.1, 2 и 4 от КТ – правото на подбор на
работодателя,респективно закрилата на работника при уволнение.
За да се произнесе по възведените в жалбата на въззивницата доводи, с които се
атакува тази част от произнасянето на ЯРС в обжалвания акт, съдът изходи от това, че
“съкращение в щата” по своето правно естество означава премахване на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции, считано от един определен
8
момент за бъдеще. За да е валидно извършено уволнението на посоченото в заповедта
основание, трябва да са налице в изискуемата кумулативна наличност следните
предпоставки – 1. съкращаването да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната длъжност, като
конкретна трудова функция действително да е съкратена или съществено променена, а не да
се променя нейното наименование, без да се изменя характера на извършената работа; 2.
промяната в щата да е извършена по законоустановения ред и от органа, който има право да
извършва такава промяна; 3. фактическото премахване на съответната трудова функция
трябва да предхожда уволнението или да съвпада с момента на уволнението и 4.
работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ, в случай че се
съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се
премахва самата длъжност и че е спазена процедурата по КТД за дадено съгласие за
уволнението от синдикалната организация. В тежест на ответника- работодател е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил
потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за
заеманата от ищцата длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 предл.2 от КТ, респ. че при
процесното уволнение е осъществен посочения фактически състав на основанието за
уволнение.
В случая извършеното съкращение в щата е реално, както е приел правилно в
мотивите си ЯРС, тъй като е засегнало съществуващите до влизане в сила на новото щатно
разписание за учебната 2019/2020 г. щатни бройки за длъжността „старши учител
теоретично обучение", каквато е заемала ищцата-въззивник. Установи се от представените
два броя длъжностни разписания, съответно считано от 17.09.2018 г. за учебната 2018/2019г.
и считано от 04.09.2019 г. за новата 2019/2020 учебна година, че в ответната
ПГИ"Г.С.Раковски"гр. Ямбол е извършена надлежно одобрена от компетентния за това
орган - Директора (чл. 257, ал. 1 от ЗПУО и чл.289, ал.1, т.4 от ЗПУО) промяна в щата, която
е засегнала длъжността, заемана от ищцата-въззивник, като са намалели щатните бройки за
тази длъжност. Отделно от това този факт не се оспорва от ищцата-въззивник, която не
излага доводи както в исковата си молба, така и жалбата си пред настоящия ЯОС, че
съкращаването на щата не е реално извършено. Освен това основанието за уволнение по
чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата,
независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване законността на
уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено
ли е реално съкращаване на щата, без да се изследват причините, наложили съкращаването
/Решение № 183/25.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 7042/2013 г., III г.о./.
Правилно районният съд е приел, че използваното от работодателя основание за
уволнението на ищцата-въззивник е това по чл.328, ал.1, т.2 предл.2-ро от КТ и за
неоснователно е преценено оплакването на ищцата, че уволнителната й заповед е
немотивирана. Действително съгласно трайната практика на ВКС, заповедта следва да бъде
обоснована и мотивирана, като непосочването на фактическите и правните основания в
заповедта за уволнение и то по начин, че в нея да се съдържат конкретните данни, които са
формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение,
съставлява самостоятелно основание за признаване уволнението за незаконно само при
дисциплинарните наказания и при уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ (поради липса на
качества за ефективно изпълнение на работата). В случая прекратяването на трудовия
договор по чл.328 ал.1 т.2 предл.2-ро от КТ е безвиновно и с оглед на това работодателят е
длъжен да посочи в заповедта цифрово и текстуално основанието, което прилага.
Упражнявайки субективното си преобразуващо право, със Заповед №2070-09/12.09.2019г.
работодателят – Директора на ПГИ”Г.С.Раковски”гр.Ямбол, е прекратил едностранно
трудовото правоотношение на ищцата - въззивник Р.А., считано от 12.09.2019г., като
процесната заповед съдържа всички минимално необходими реквизити за редовността й от
9
процесуална страна, посочена е правната квалификация на основанието за уволнение -
чл.328, ал.1 ,т.2 предл.2-ро от КТ и е записан текстът "поради съкращаване на щата". Не е
налице неяснота относно основанието и причината за прекратяване на трудовото
правоотношение, която да е рефлектирала отрицателно върху организирането и
упражняването на правото на защита на ищцата-въззивник срещу уволнението.
Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, които се споделят от
настоящия ЯОС, че даденото от синдикалната организация по реда на чл.333, ал.4 от КТ
съгласие за уволнението на ищцата, която безспорно е била член на СО в ответната
гимназия, не е опорочено. Разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ разписва, че работодателят
може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на
обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в
предприятието, когато това е предвидено в КТД. В случая такова императивно изискване е
заложено в чл.14 от актуалния към спорния момент КТД – прекратяване на трудовите
договори на членовете на синдикатите-страни по договора, по чл.328 т.1, 2 и 3 от КТ,
работодателят може да извърши само след предварително съгласие на съответната
синдикална организация в образователната институция. Закрилата по смисъла на чл.333 ал.7
от КТ се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Съпоставено с
констатираните по настоящия спор факти, очакваното от работодателя поведение съвпада с
действително осъщественото от ответника. От една страна е издадена оспорената Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №2070-09/12.09.2019г., с която трудовото
правоотношение с ищцата-въззивник се прекратява едностранно от работодателя поради
съкращаване на щата, считано от 12.09.2019г., от друга страна е налице и дадено писмено
становище с изх.№006/12.09.2012 г на Председателя на синдикалната организация на СБУ
на КНСБ при ответника, подписано и от нейния секретар, съдържащо съгласие за уволнение
на ищцата поради съкращаване на щата. При това формално положение е спазено
изискването на КТД, като непререкаемо и категорично се установява от представените като
писмени доказателствени средства заверени копия от заповедта и становището, че към
релевантния момент на връчване на Заповедта за уволнение на ищцата, е било налице
дадено писмено съгласие от синдикалното ръководство за прекратяване на ТПО с ищцата,
като фактът, че изходящата дата и в двата документа е 12.09.2019г. не навява на извод, че
изискуемото съгласие на СО не е дадено предварително. В КТД няма изискване за времево
отстояние между двете събития, както и за провеждане на събрание на СО за вземане на
решение за даване на съгласие за уволнение. Императивната законова разпоредба на чл.333
ал.4 от КТ изисква писмено съгласие на синдикалния орган, който е колективен орган по
смисъла на възведеното в §1 т.6 от ДР на КТ "синдикално ръководство" - включващо
председателят и секретарят на съответната синдикална организация, в какъвто смисъл
следва да се тълкува и заложеното в чл.14 от КТД.
Въззивната инстанция намира за неправилни изводите на районния съд за правилно
извършен от работодателя подбор при условията на чл.329, ал.1 от КТ. Съгласно посочената
правна норма и константната съдебна практика, при съкращаване в щата работодателят е
задължен да упражни правото си на подбор само тогава, когато се съкращават една или
повече, но не всички от няколко еднородни /еднакви или подобни, сходни/ длъжности
/щатни бройки/. В тези случаи подборът е задължителен, тъй като работодателят неизбежно
следва да извърши преценка - именно да подбере съобразно двата императивно установени
икономически критерия в чл. 329, ал.1 от КТ, кои от работниците/служителите,
осъществяващи еднакви или сходни трудови функции, да остави на работа на несъкратените
щатни бройки и кои от тях да уволни, но прилагайки спрямо всички тях - при извършването
на подбора помежду им - императивно установените от законодателя критерии -
квалификация и ниво на изпълнение на работата. Съгласно задължителното за съдилищата
ТР №3/16.01.2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по
10
чл.329, ал.1 от КТ, а именно кой от работници или служителите има по-висока квалификация
и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, при който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки на законовите критерии по чл.329 от КТ, на действително
притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. Критериите по чл.329 от КТ имат обективни признаци и тяхното
спазване е начинът за надлежно упражняване на подбор и правото на уволнение, което при
спор се преценява от съда. Двата критерия за извършването на подбора по чл.329 КТ, а
именно по-висока квалификация на работника или служителя и по-добро ниво на
изпълнение на работата са общи такива, като работодателят може да въведе подкритерии с
оглед особеностите на съответната длъжност, но без да излиза извън рамките на общите
критерии и без по този начин да бъдат включвани допълнителни критерии, които не
отговарят на императивно установените от закона такива. В този смисъл работодателят
притежава компетентността да определи какви точно са изискванията за квалификация за
съответната длъжност, предвид нейните специфики. Когато преценката е обективирана в
писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от
уволнения работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства
подлежи на пълно доказване от страна на работодателя.
В случая е налице допуснато от работодателя нарушение на разпоредбата на чл.329,
ал.1 от КТ, тъй като е установено, че в подбора не са били включени всички учители,
заемащи сходните като трудови функции длъжности - старши учител/учител теоретично и
практическо обучение. За неправилно и незаконосъобразно съдът намира предварителното
изключване от подбора на Д. Ж. А., заемаща към датата на подбора - 09.09.2019г.
длъжността "старши учител практическо обучение" в ответната гимназия с идентични
трудови функции, с визирания от комисията по подбора и работодателя мотив, че
притежаваната само от тази учителка квалификация по професията "икономист-
информатик", определяща я като единствен учител за преподаване на икономическа
информатика, е основание за изключването й от подбора. За да бъде законосъобразно
извършен подборът по чл.329 от КТ следва участие при осъществяването му да вземат
всички служители, заемащи длъжността, за която са съкратени щатни бройки. Необходимо е
да участват и да се преценят квалификацията и нивото на изпълнение на работата на всички
учители, работещи на сходни длъжности, в т.ч. и на посочения старши учител практическо
обучение Д. Ж. А., независимо дали реално изпълняват служебните си задължения, ползват
законоустановен отпуск или закрила по чл.333 от КТ или както е в случая - налице е друга
причина - притежавана квалификация, определяща предварително изключения от подбора
учител като единствен такъв да преподава определен предмет. От една страна, по делото не
е установена посочената квалификация на учителката А., а от друга страна, в критериите за
подбор са включени допълнителни специалности и следдипломни квалификации, имащи
отношение към учебните предмети, които са обуславящи за по-високата квалификация на
съответния учител при подбора, като по тези критерии е имало възможност учителката А. да
бъде по-високо оценена от останалите. Или само на това основание - неучастието в подбора
на всички учители, измежду които е следвало да бъде извършен подбора, извършеното
уволнение на ищцата-въззивник Р.А., е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Доколкото ЯОС констатира нарушения при подбора, то счита, че е безпредметно да
обсъжда оценяването на учителите, участвали в подбора. Но за прецизност намира да
отбележи, че е налице и друго нарушение на чл.329, ал.1 от КТ. Както се посочи, когато
преценката е обективирана в писмен документ, както е в конкретния случай, същият
представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или
служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от
страна на работодателя. В тази връзка по делото с икономическата експертиза е установено
11
съответствието на оценките на комисията по подбора с общите критерии по чл.329 ал.1 от
КТ и възведените от комисията по подбора, одобрени от работодателя подкритерии относно
квалификацията на учителите, между които е извършен подбора, като дадените оценки са
основани на писмените документи в личните трудови досиета на учителите. Не е установено
обаче нивото на изпълнение на работата от учителите. Недоказано е останало в процеса как,
на каква база са определени оценките по критерия под №10 - етични отношения с ученици,
родители и учители, а от гласните доказателства е установено, че оценките по критериите
под №6 и №7 - работа с ученици в състезания, конкурси и олимпиади, и учители, които са
класни ръководители, са били предопределени за тези от учителите, за които директорът е
издал заповеди за участие в извънкласни форми и да бъдат класни ръководители. Или
заложените критерии от №4 до №10 не отразяват обективно нивото на изпълнение на
възложената работа - срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените
задачи.
За прецизност ЯОС намира да отбележи, че действително по отношение на ищцата-
въззивник при определяне от комисията по подбора, на точките й по третия критерий
"Педагогически стаж и професионален опит", неправилно същата е оценена с 2 точки за
стаж над 10 до 20 години, вместо с полагаемите й се 3 точки, изхождайки от отразеното в
представените по делото копия на трудовата й книжка и трудова книжка-продължение, от
които е видно, че Р.А. е работила като учител в периодите 17.02.1997г.- 01.07.1997 г.,
09.09.1997 г.-11.09.2006 г. и 05.09.2007 г.-13.09.2019 г., т.е. над 20 години. В тази насока е
налице и признание от ответника-въззиваем, възведено в отговора на въззивната жалба, в
който се сочи, че е допусната техническа грешка при изчисляване на стажа на ищцата.
Прибавянето на тази 1 точка разлика към общия брой на определените й при подбора 13
точки по картата на въззивницата, не се отразява съществено при извършеното й оценяване
от комисията по подбора, тъй като общият й брой 14 точки по критериите по подбора се
явява отново по-малък от броя точки на останалите преподаватели - участници в подбора.
По гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен, тъй като в него не са включени
всички учители, които са заемали сходни длъжности като трудови функции и при подбора
оценките за ниво на изпълнение на възложената работа не отговарят на законовия критерий
по чл.329 от КТ като не установяват действително притежаваното ниво на изпълнение на
възложената работа на учителите. На това основание извършеното уволнение на ищцата-
въззивник е незаконосъобразно и искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да се уважи, като се
признае за незаконно и отмени уволнението на ищцата, извършено с процесната заповед.
Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата-въззивник
на предишната работа почива на приложимо законно основание. Налице е главната
предпоставка за възникване на това потестативно право, респ. уважаването на
конститутивния иск, с който то се упражнява - установена незаконност на уволнението. Това
е така и защото прекратеният трудов договор на ищцата е бил за неопределено време.
Поради това следва да бъде уважен и предявеният при квалификацията на чл.344, ал.1, т.2 от
КТ иск, като ищцата-въззивник бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност - "старши учител теоретично обучение".
Предвид изложените съображения, решението на ЯРС, с което са отхвърлени
предявените от ищцата-въззивник искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е неправилно,
поради което следва да се отмени и се постанови ново, с което исковете бъдат уважени.
Разноски:
12
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на въззивницата-ищца Р.А.
следва да се присъдят претендираните и доказани разноски пред първата инстанция в размер
на 560.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и претендираните и
доказани направени разноски пред настоящата въззивна инстанция в размер на 610.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.3 от Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответната гимназия следва да бъде осъдена да заплати и ДТ по
производството в размер на общо 160.00 лв. - по 80 лв. ДТ за уважените неоценяеми искове
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Водим от горното, ОС-Ямбол
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №385/14.07.2020г. постановено по гр.д.
№3945/2019г. по описа на РС-Ямбол И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
УВАЖАВА предявеният от Р. П. А. от гр.Я., ж.к.******* бл.*, вх. *, ап.**, с ЕГН
**********, против Професионална гимназия по икономика "Г.С.Раковски" гр.Ямбол,
ул."Пирин" №4, представлявана от Директора Р.Г.Н., иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ и ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Р. П. А. , извършено със Заповед
№2070-09/12.09.2019г. на Директора на ПГИ"Г.С.Раковски"гр.Ямбол, издадена на
основание чл.328, ал.1, т.2 предл.2-ро от КТ, като отменя същата заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Р. П. А. , с посочени адрес
и ЕГН, на заеманата преди уволнението длъжност "старши учител теоретично обучение" в
ПГИ "Г.С.Раковски"гр.Ямбол.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по икономика "Г.С.Раковски" гр.Ямбол,
ул."Пирин" №4, представлявана от Директора Р.Г.Н. да заплати на Р. П. А. , с посочени
адрес и ЕГН, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от нея разноски пред първата и
въззивната инстанции в размер на сумата от общо 1170.00 лева.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по икономика "Г.С.Раковски" гр.Ямбол,
ул."Пирин"№4, представлявана от Директора Р.Г.Н. да заплати на Р. П. А. , с посочени
адрес и ЕГН, да заплати по сметката на ЯОС, по Бюджета на съдебната власт държавна
такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в размер на сумата от 160.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13