Р Е Ш Е Н И Е
№ 4339
гр. Пловдив, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XX
състав, в публичното заседание на
шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря
Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2707 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Н.Ф.В. за признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответникът му дължи сумата в размер на 1309.15 лева, представляваща
стойността на доставена питейна и отведена канална вода за периода ***за обект,
находящ се в гр. П., ***, както и сумата в размер на 333.29 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 31.08.2015 г, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното плащане на вземането, за които е издадена Заповед № 7033 от
07.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
12769/2015 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че
ответникът е потребител на предоставяната от ищеца услуга по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода, отчетът на която е извършван по реда на
неизправно измервателно устройство.
Твърди се, че за процесния период ответникът не е заплащал
предоставените му от ищеца услуги, поради което дружеството се е снабдило със заповед
за изпълнение против ответника, срещу която последният е възразил. В тази
връзка са предявени настоящите искове Претендират се разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете. Твърди се, че ищецът не е доставил количествата вода, за
които се твърди в исковата молба, както и не е отчитал правилно и редовно
показателите на водомера в имота му. Счита, че от представените по делото
карнети не може да се установи какво е потребеното от него количество вода и
как е формирана цена за нея. Оспорва да е подписвал той или някой от членовете
на неговото семейство карнетите, приложени по делото. Оспорва наличието на
предпоставки за служебно начисляване на количествата потребена вода, тъй като
не било получено предписание за проверка и подмяна на водомера. Липсвали
констативни протоколи за неизправност на водомера. Прави се евентуално
възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност. По изложените
съображения моли исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
12769/2015 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е прието от Окръжен съд – Пловдив по реда на чл.423 ГПК. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен
предявения иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.203 ЗВ в
тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от страна на ищеца на задължението
за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество,
наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК
услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство,
респективно липса на водомер/, с цена, възлизаща на претендираната стойност.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да
докаже, че същата е била спирана или прекъсвана. Ответникът носи насрещно
доказване по тези факти.
Безспорно между
страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“,
ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Пловдив.
Не се спори, че ответникът – Н.Ф.В. е собственик на
процесния имот, находящ се в гр. П.,
***, който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот,
същият се явява "потребител" на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.1, т.1 от Наредба N 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредбата N 4/2004/ и пар.1,
ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто
източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на
чл.8, ал.1 от Наредбата N 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия
на дружеството.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба N 4 е да
снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с
икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение
е залегнало и в чл.8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на
каналната вода.
В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от
действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени
от ДКЕВР с решение ***и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с
решение ***., се съдържа изрично задължение на
потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за
измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено,
след което да бъде начислено и остойностено.
Това задължение на ВиК потребителите е залегнало
и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5 от Наредба N 4/2004,
съгласно която потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
също негово задължение.
От изготвената по делото
Съдебно-техническа експертиза на /л.80/, при извършен оглед от в.л. се
установява, че процесния имот е водоснабден. в.л. е констатирало, че в банята
на имота липсват водочерпни прибори /л.94/, като такива има единствено в
кухнята /л.95/. Констатирано е, че липсва налягане във водопроводната
инсталация във входа. В съдебно заседания /л.171/ заявява, че в процесния
апартамент не липсва изцяло налягане на водата, но тя е много малко и като цяло
водопроводната мрежа в блока, в който се намира жилището на ответника, е много
слаба. Също така в.л. е констатирало, че в жилището няма водомер, като дава
сведения, че по данни на ответника, същият така е наследил имота – без водомер.
Съдът кредитира така приетата по делото
СТЕ като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалния опит и знания на в.л., като е придобил
непосредствени впечатления за предмета на изследване след извършен оглед на
място и е констатирал, че имота е водоснабден. По останалите задачи не е успял
да работи, поради липса на измервателно устройство – водомер, което да
изследва.
От разпитаната по делото, в съдебно
заседание, проведено на 17.09.2018 г. /л.190-191/, свидетелка А.А.В., с. на
ответника, се установява, че същата живее в процесния водоснабден имот от 1991
г., като от тогава до настоящия момент никога в жилището не е имало монтиран
водомер. Заявява, че не са плащали вода в имота от 10 години. Същата
установява, че в имота има много малко вода, като водата е намаляла през
последните 4 години.
Преценени по
реда на чл.172 ГПК, съдът кредитира показанията на с. В. като обективни и
установяващи факта, че в обитаваното от нея и ответника жилище, в процесния
период и до настоящия момент, не е имало монтиран водомер. Действително в тази
насока съществува противоречие, с приложените по делото карнети /л.13-15/, в
които е отразен номер на водомер и с показанията на с. Д. Е. /л.171 - гръб/ -
инкасатор при ищцовото дружество, извършвал отчета в процесния имот за
процесния период, който заявява, че в имота има водомер, но той е развален.
Съдът не кредитира показанията на с. Е. в тази част, доколкото същият не е
извършил проверка вътре в жилището на ответника за наличието или липсата на
водомер, а сам заявява, че е питал живущите в него дали са сменили водомера и
при отрицателен отговор им е начислявал вода, служебно, съгласно тарифата.
Съдът не взима
предвид и обстоятелство, че в карнетите е посочен номер на водомер, доколкото
фигурирането на номер на водомер не установява наличието на такъв, а от
показанията на св. В., живуща в жилището заедно с ответника, се установява, че
в имота, откакто са го придобили не е имало водомер.
В случая по делото категорично се установи, че през
процесния период за имота на ответника не е имал монтиран водомер.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на
ответника, че не му е издадено предписание за въвеждаме в изправност на
водомера си, доколкото такъв липсва. Задължение на всеки потребител на ВиК
услуга е да постави във водоснабденото си жилище индивидуален водомер, като
няма законово изискване да се дава предписания за това от ВиК оператора,
предписания се дават в случаите когато се констатира неизправен измервателен
уред.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г.,
аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1 /от Общите условия, услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
При невъзможност да бъде приложена тази разпоредба, какъвто
е настоящия случай, поради липса на водомер, съгласно чл. 39, ал.5 от
Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, по
изключение, се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Съгласно чл.23, ал.7 /чл.25, ал.10/ от Общите условия, определението количества
вода, по чл.23, ал.5 се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за всеки обитател.
Безспорно между страните е обстоятелството, че имотът на
ответника не е топлофициран, както и че в същия живее освен ответникът и
неговата с..
Видно от приложения по делото опис на фактурите, касаещи
процесния период /л.10-12/, а и от самите фактури, на ответника е начислявано
количество изразходвана, отведена и пречистена вода на база на тези разпоредби
- по 10 куб. м. на месец - при нетоплофицирано жилище за двама обитатели, като
е прилагана и нормата за завишаване с 1 куб.м. Същевременно, видно от същите
писмени доказателства се установява, че за някои от периоди, количествата
начислена вода са по 6, 7, 8, 9 и 10 куб.м., макар и обитателите в жилището да
са двама. В този случай, въпреки, че ответникът е бил неизправен, не е поставил
водомер в жилището си, същият е бил поставен в благоприятно положение, като не
е санкциониран, съответно на неизпълнението си, съгласно предвиденото в закона
и в Общите условия.
С оглед изложеното съдът намира, че за процесния период
правилно е прилагана разпоредбата на чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите
условия, като на ответника са начислявани служебно количества вода, поради
липса на водомер, като са спазени изискванията на тези разпоредби за
количеството вода, което се начислява в тези случаи.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на
ответника, че не са водени редовно карнетите и не е отразявано реалното
потребление вода, доколкото в случая не
е било необходимо съставянето на такива, поради липса на измервателно
устройство – водомер, чиито показатели да се отчитат, по арг. от чл.21, ал.4
/чл.23, ал.4/ от Общите условия и чл. 32, ал.4 от Наредбата № 4/2004 г.,
съгласно които отразяване в карнетите се извършва на отчетените данни от
водомерите. При липса на водомер, няма как да бъде отчето реалното потребление
на вода.
В тази връзка макар и по делото да се установи, че липсва налягане във водопроводната инсталация във
входа, което води до малко количество вода, което да изтича от водочерпните
прибори в жилището, съдът не може да приеме, че ищцовото дружество е изцяло
неизправна страна. По делото се установи, че в имота има вода, макар и в малко
количество и с ниско наляга, която може и се ползва от живущите в него.
Следва да се посочи, че ролята на
водомера е да отчита, реално какво количество вода се потребява в жилището. При
липса на водомер и при установено наличие все пак на някакво предоставяно
количество вода, няма как по друг начин да бъде изчислено реално какво е
потребено. Именно, поради тази причина намират приложение разпоредбите на чл.23, ал.5
/чл.25, ал.8/ от Общите условия за начисляване
по тарифа. Отделно от това свидетелката В. установява, че тази липса е от
период от преди 4 години, тоест през малка част от процесния период не е имало
достатъчно налягане на водата, в резултата на което е намаляло и количеството
вода, което се доставя в имота.
С оглед всичко изложено съдът приема, че
искът е доказан по основание.
За установяване размера на претенцията
на ищцовото дружество по делото е изготвена Съдебно – счетоводна експертиза,
която съдът кредитора като обективно и компетентно изготвена. От експертизата
се установява, че ищцовото дружество редовно е водило счетоводството и че
правилно е остойностено количествата вода, съобразно показателите в карнетите,
които са отразени и във фактурите, като
главницата за периода ***е в размер на 1309.15 лева. От същата се установи, че
за процесния период не е постъпило плащане на задълженията от страна на
длъжника, като няма и такива твърдения от страна на последния.
Предвид изложено съдът приема, че се доказа в пълен размер
претенцията на ищеца за периода ***възлизаща
на сумата от 1309.15 лева.
Предвид обстоятелството, че съдът намира, че процесните
суми са дължими от страна на ответника, следва да бъде разгледано възражението
на последния за изтекла погасителна давност на вземането за процесния период.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл.
111, б."в" ЗЗД – кратката
тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.
114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който
вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани
ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Видно от приложените по
делото фактури за всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта.
За периода от 06.10.2015 г. датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до три години преди датата на
подаване на заявлението в съда, от когато исковата молба се счита предявена, а
давностният срок прекъснат, задълженията за заплащане на главницата са погасени
по давност, а именно това са вземанията за периода ***. По делото липсват
доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването на същата
за този период. в.л. по допълнителната ССчЕ /л.208/ е посочил, че за периода от
07.10.2012 г. до края на процесния период -
07.09.2015 г. /вкл./, вземанията за главница, които не са погасени по
давност, възлизат в общ размер на 609.24 лева, която сума следва да бъде
присъдена на ищеца.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за
законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на
фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в
забава на 30.06.2009 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата
процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. май 2009 г., като по
отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след
изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение
за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно
изслужаната и прита ССчЕ задължение за мораторна лихва за периода 30.06.2009 г.
до 31.08.2015 г. възлиза в размер на 333.29 лева.
Предвид своевременно направеното възражение от ответника за
настъпила погасителна давност съдът приема, че такава е настъпила по отношение
на вземанията за лихва за забава до три години преди датата на подаване на
заявлението в съда, а именно това са вземанията за лихви за периода 30.06.2009
г. до 07.11.2012 г. Съгласно допълнителната ССчЕ за периода от 07.11.2012 г. до
края на процесния период - 31.08.2015 г.
/вкл./ вземанията за лихва, които не са погасени по давност, възлизат в общ
размер на 65.55 лева, като тази сума следва да бъде присъдена на ищеца.
Основателно е и искането за
установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
06.10.2015 г. до окончателното изплащане.
По
отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски. С оглед изхода на същия и за двете страни се полага
присъждане на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски –
32.85 лева – държавна такса за заповедното производство, 300 лева – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, 71.52 лева – държавна такса за
исковото производство /л.53/, 180 лева – депозит за ССЕ /л.60/, 80 лева –
допълнителен депозит за ССЕ /л.194/, 180 лева – депозит за СТЕ /л.68/, 80 лева
– депозит за СГЕ /л.193/, 15 лева – депозит за свидетел /л.174/. На основание
чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата в общ размер на 249.19 лева - разноски в исковото
производство и 136.75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно
т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 150 лева, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания
и извършените процесуални действия.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски с оглед
отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил искане да му бъдат
присъдени разноските по в.ч.гр.д. №
2002/2014 г. на ПОС в производство по чл.423 ГПК, които разноски са вече
присъдени с определение №
2242/19.09.2017 г. на ПОС и съдът не дължи повторно присъждане. По делото от
страна на ответника е представен договор за правна помощ и съдействие /л.36/,
съгласно който на ответника е предоставена безплатна правна помощ.
Съгласно
чл.38 ЗА – а. може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в
разпоредбата хипотези. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер
не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. Е.И. в размер на 344.97 лева, като с оглед отхвърлената
част от претенцията ищецът следва да бъде осъден да заплати от тази сума –
197.33 лева в полза на адв. Е.И..
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от
управителя С.Л.Н.срещу Н.Ф.В., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове, че Н.Ф.В.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* сумата в размер на 609.24 лева, представляваща стойността
на доставена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр.
Пловдив, *** за периода 07.10.2012 г. до
07.09.2015 г. и 65.55 лева, обезщетение за забава за периода 07.11.2012 г. до
31.08.2015 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.10.2015 г.
до окончателното плащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване дължимост на разликите над
уважените до пълните претендирани размери на вземанията, а именно: над 609.24
лева до 1309.15 лева – главница за периода ***., както и над 65.55 лева до
333.29 лева – обезщетение за забава за периода 30.06.2009 г. до 07.11.2012
г., за които суми е издадена Заповед № 7033 от 07.10.2015 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12769/2015 г. по описа
на ПРС.
ОСЪЖДА Н.Ф.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от управителя С.Л.Н., следните суми: 249.19 лева – разноски в исковото производство, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, 136.75 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.да
заплати адв. Е.И. сумата в размер на 197.33 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2
ЗА.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския окръжен съд.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.