Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.07.2020
гр.П. 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
въззивен гр.с. в публичното заседание седемнадесети
юни
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
:ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря Дафинка Борисова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 160 по описа за 2020г. и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК Делба ІІ-ра фаза.
С решение на К.нски Районен съд №1599/09.10.2019г., постановено
по гр.д.№563/2018г.по описа на същия съд на осн.чл.247 ГПК е отстранена
допусната очевидна фактическа грешка в решение №201/17.12.2018г. постановено по
гр.д.№563/2018г.по описа на КРС, изразяваща се в неправилно изписване на
бащиното име на ответника Л.М. Ц.,вместо Ц. като е постановено за в бъдеще
името да се чете Л.Ц.М.,ЕГН ********** от гр.К.,бл.***,ап.***.
Със същото решение на КРС е изнесен на публична
продан имот №*** с площ от 625 кв.м.,за който е отреден УПИ ***-***,кв.*** по ЗРП на гр.К.,обл.П.
,заедно с жилищна сграда ,означена по скица като МЖ,както и всички останали подобрения
и приращения в имота,при граници и съседи:УПИ ***-пл.№***;УПИ ***-пл.№***,УПИ ***-пл.№***
и улица,с административен адрес гр.К.,Пл.обл.,ул.“***“№***,при
описани документи за собственост,с пазарна стойност 11 858лв.С решението е постановено действително
получената при публичната продан сума да
се разпредели между съделителите, съобразно дяловете им както следва:-5/12 от
продажната цена за В.М.Н.;1/12 от продажната цена за Д.М.Н.; 3/12 от продажната
цена за И.И.М. и 3/12 от продажната цена за Л.Ц.М..С решението на КРС В.М.Н. ***
е осъден да заплати по сметка КРС ДТ съобразно стойността на дела му в размер
на 197,63лв. В.Н. е осъден да заплати на останалите съделители направените
деловодни разноски,съобразно дела си,както следва:на И.И.М. разноски в размер на 416,65лв.;на Л.Ц.М. разноски в
размер на 291,65лв.Със същото решение В.Н. е осъден да заплати на И.И.М. и Л.Ц.М.
направените разноски за подобрение и поддържане на имот,съобразно дела си в
размер на по 937,02лв.за всеки от тях.С решението на КРС Д.М.Н. *** е осъден да
заплати по сметка КРС ДТ върху стойността на дела си в размер на 39,53лв.Д.Н. е
осъден да заплати на останалите съделители направените деловодни разноски, съобразно
дела си,както следва:на В.М.Н. разноски
в размер на 180,86лв.;на И.И.М. разноски
в размер на 83,33лв.;на Л.Ц.М. разноски в размер на 58,33лв.С решението на КРС Д.Н. е осъден да
заплати на И.И.М. и на Л.Ц.М.
направените разноски за подобрение и поддържане на имот,съобразно дела си в
размер на по 187,40лв.за всеки .С решението на КРС И.И.М. е осъдена да заплати
на съда окончателна държавна такса върху стойността на дела си в размер на
118,58лв.И.М. е осъдена да заплати на останалите съделители направените
деловодни разноски,съобразно дела си,както следва: на В.М.Н. разноски в размер на 542,58лв.;на Л.Ц.М.
разноски в размер на 174,99лв.И.М. е осъдена да заплати на Л.М. разноски за подобрение и поддържане на
имота,съобразно дела си в размер на 96лв.С решението И.М. е осъдена да заплати
на В.Н. наем за полагащата му се част от
имота ,за периода от завеждане на делото -16.08.2018г.до 26.02.2019г.в размер
на 160лв.,ведно с дължимата законна лихва върху тази сума до окончателното й
изплащане.С решението Л.Ц.М. е осъден да заплати по сметка КРС ДТ върху
стойността на дела му в размер на 118,58лв.Със същото решение на КРС Л.Ц.М. е
осъден да заплати на останалите съделители направените деловодни разноски, съобразно
дела си,както следва:на В.Н. разноски в размер на 542,58лв.;на И.М. разноски в
размер на 249,99лв.С решението Л.М. е осъден да заплати на И.М. направените разноски
за подобрение и поддържане на имота,съобразно дела си в размер на 96лв. Със
същото решение Л.М. е осъден да заплати на В.Н.
наема за полагащата му се част от имота за периода от завеждане на
делото -16.08.2018г.-до 26.02.2019г.-,вкл.в размер на 160лв.,ведно с дължимата
законна лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане.
Срещу решението на КРС е постъпила въззивна жалба от Л.Ц.М.
чрез пълномощника му адвокат Н.Н. от ПАК,с вх.№2708/28.10.2019г.,с която същото
се обжалва изцяло като неоснователно и
незаконосъобразно.Изложени са доводи,че съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите Т. и В. ,но не е обсъдил най-важното от тези показания,а именно,че
ответницата И.М. е живяла в имота към момента на откриване на наследството,към
момента на смъртта на своите родители,за които се е грижила.Твърди се ,че това
обстоятелство,заедно с липсата на собствен имот е определящо при обсъждане на
кого следва да се възложи имота.Твърди се,че съдът не е направил такова
обсъждане ,а голословно е приел,че никой от двамата съделители направили искане
за възлагане няма приоритетно право да му бъде възложен имота,поради което същият
е изнесен на публична продан,че този извод на съда въобще не е мотивиран и е
постановено необосновано и незаконосъобразно решение. Изложени са доводи,че
обстоятелства като поддържане на имота и имуществено състояние не са критерии за възлагане на имот при делба
на неподеляем имот.Твърди се ,че единствено ищцата И.М. е изпълнила всички
изисквания на закона,за да й бъде възложен имотът,което не е обсъдено от съда и
е довело до необосновано и незаконосъобразно решение.В жалбата се твърди,че
съдът е допуснал съществено нарушение на закона,уважавайки искането за
заплащане на наем,каквото искане не е направено по делото.Посочено е,че ако се
приеме,че се претендира обезщетение за ползване на имота,следва да бъде
присъдено за периода от 26.02.2019г.,когато е направено въпросното искане от адвоката на ищца до 19.03.2019г.,когато
ответницата И.М. в съд.заседание в присъствието на ищеца и неговия пълномощник
му е предоставила ключ от имота,т.е .за период от 20 календарни дни,2/3 от един
календарен месец и то за ½ ид.ч.от имота,какъвто е делът на въззивника и
И.М..Твърди се,че е налице грубо нарушение на закона,тъй като навсякъде съдът
говори за наем,а наемни отношения между страните не съществуват,че разпитаните
по делото свидетели,вкл.и тези на ищеца са установили,че Д.Н. и майка му са
идвали в имота,влизали са свободно в него и са го ползвали както намерят за
добре,без да са им създавани пречки.Изложени са доводи за неправилност на
възприетата от съда оценка на имота,като въззивникът счита,че максимално
коректната е тази по първата експертиза от 17.06.2019г.,направена по вещния
метод,като не следва да се възприема допълнителната експертиза,която използва
сравнителния метод на покупки и продажби ,която е некоректна и отразява завишена стойност.Посочено е,че
съдът е допуснал и друго съществено нарушение като не се е произнесъл по
направеното искане за намаляване необосновано високото адвокатско
възнаграждение.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло като
необосновано и незаконосъобразно
обжалваното решение,като се претендират и всички направени по делото
разноски.В съд.заседание на 17.06.2020г.въззивникът чрез своя пълномощник
адвокат Н.Н. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я
уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
По тази въззивна жалба не
са депозирани писмени отговори от останалите страни в срока по чл.263 ал.1 ГПК.
Срещу решението на КРС
№159/09.10.2019г.по гр.д.№563/2018г.е постъпила
въззивна жалба и от И.И.М.,с вх.№***г.С тази въззивна жалба са изложени
абсолютно идентични оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение на КРС,както в
жалбата на Л.М.,които не следва да бъдат преповтаряни.В заключение въззивницата
моли съда да отмени изцяло като необосновано и незаконосъобразно обжалваното
решение,като се претендират и всички направени по делото разноски. В
съд.заседание на 17.06.2020г.въззивницата чрез своя пълномощник адвокат Н.Н. от
ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се и
направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият
В.Н. е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК на въззивната жалба на И.И..В
същия взето становище,че решението на КРС в частта,в която делбения имот е
изнесен на публична продан и ответницата е осъдена да му заплати обезщетение за
лишаване от ползите върху него е правилно и законосъобразно,като моли съда в
тази част същото да бъде потвърдено.Посочва се,че изводът на съда относно
начина на прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична
продан е правилен,тъй като ответницата не е извършила пълно доказване на
състава на чл.349 ал.2 ГПК-имота да е жилище,същото да е неподеляемо ,
съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството и да не
притежава друг имот.Твърди се,че ответницата трайно живее в гр.П. , където
притежава жилищен имот.Изложени са доводи,че правилно КРС е уважил предявения
иск по чл.31 ал.2 ЗС,като началният момент от който е претендирано
обезщетението за ползване е исковата молба,в която е направено писмено искане
затова.Твърди се,че определеното от съда обезщетение като наем не опорочава съдебния
акт,доколкото базата на която се изчислява е средната наемна цена,че разпитаните по делото свидетели
установяват,че не е допускан до имота,като в този смисъл е и твърдението на
ответницата,че единствено тя ползва имота.По отношение на оспорената пазарна
стойност на имота са наведени доводи,че страната жалбоподател не е оспорила
заключението на ВЛ и не може да се позовава на невярност в констатациите на
експертизата.Относно жалбата в частта за разноските е взето становище,че следва
да бъде оставена без разглеждане,тъй като изменение на решението в частта за
разноските следва да се извърши в производство по чл.248 ГПК. Алтернативно ,ако
съдът приеме,че жалбата в тази й част е допустима е взето становище,че
решението на КРС в тази му част следва да бъде потвърдено,като присъдените от
съда разноски не са прекомерни и са в рамките на минимума по Наредба №1/2004г.и
подлежат на присъждане.В съд.заседание на 17.06.2020г.пред ПОС въззиваемият и
неговият пълномощник не са се явили.
Въззиваемият Д.М.Н. не е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК по отношение на двете
въззивни жалби,не се е явил в съд.заседание и не е взел становище по същите.
Срещу определение на К.нски РС
№713/19.12.2019г.,постановено по гр.д.№563/2018г.по реда на чл.248 ГПК са
постъпили две частни жалби.
Първата частна жалба е
депозирана от Л.М.,чрез пълномощника му адвокат Н.Н., с вх.№***.,с която
определението на КРС се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Подробни
съображения са изложени в частната жалба.Жалбоподателят моли съда да отмени
изцяло обжалваното определение на КРС.
Втората частна жалба е
депозирана от И. М. чрез пълномощника й адвокат Е. О.,с вх.№***.В
същата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение на КРС.В заключение жалбоподателката моли съда да уважи частната жалба и да отмени
определението на КРС.
Ответникът по частните жалби В.Н.
чрез своя пълномощник адвокат К.Т. е депозирал писмен отговор в срока по чл.248
ал.2 ГПК,в който взема становище,че и двете частни жалби са неоснователни .
Окръжният съд като прецени визираните в двете
жалби оплаквания, становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежни страни срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество са частично
основателни.
И двете частни жалби срещу определението на КРС по чл.248 ГПК са
подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са допустими.Разгледани по същество са
основателни.
Безспорно по делото е ,че в първата фаза на делбата с влязло
в сила решение на К.нски РС №201 от 17.12.2018г.по гр.д.№563/2018г.е допусната
делба между В.М.Н.,Д.М.Н. ,И.И.М. и Л.Ц.М. върху процесния недвижим имот –УПИ ***-*** ,кв.77 по ЗРП на гр.К. с площ от 625
кв.м.,заедно с жилищна сграда,обозначена по скица като МЖ,както и всички
останали подобрения в имота.Делбата е допусната при следните квоти:5/12 ид.ч.за
В.Н., 1/12 ид.ч.за Д.Н. ,3/12 ид.ч.за И.М.
и 3/12 ид.ч.за Л.М..
Няма спор,че в първото по делото
съдебно заседание във втората фаза на делбата, проведено на 19.03.2019г.двама
от съделителите В.Н. и И.М. са направили
искане по реда на чл.349 ал.2 ГПК да им бъде възложен делбения имот.
Безспорно е с оглед приетото
първоначално заключение на ВЛ Т.Л. ,че допуснатият до делба недвижим имот е
неподеляем.В тази част експертизата не е оспорена от страните.
За да изнесе имота на публична продан
,КРС е изложил доводи,че с оглед наличната по делото информация относно
поддържането на имота и имущественото състояние на двамата съделители В.Н. и И.М. ,никой от тях
двамата няма приоритетно право да му
бъде възложен имота.Крайният извод на съда относно способа за ликвидиране на
съсобствеността чрез изнасяне на публична продан на имота е правилен,но по
съвсем различни от изложените от КРС съображения.В конкретната хипотеза не са
налице предпоставките на чл.349 ал.2 ГПК,тъй като независимо,че страните имат
общ наследодател ,не се касае за делба на наследство,а за комбинирана
/смесена/съсобственост възникнала по силата на разпоредителни сделки и наследяване.Приживе
наследодателят И. М. Д. /баща на И.М. и дядо на В.Н. и Д.Н./ с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 19.07.2000г.,обективиран в нот.акт №***. е
прехвърлил на дъщерите си Н. И. Н. и И.И.М. процесния недвижим имот срещу задължението на
приобретателите да гледат и издържат
прехвърлителя докато е жив.Имотът е прехвърлен изцяло чрез сделка и не е
останал в наследството на общия наследодател.При сключване на договора всяка от
дъщерите-приобретатели е била в брак,като Н.Н. и съпруга й М. Н. са придобили в
режим на СИО ½ ид.ч.от имота, И.М. и Л.М. са придобили също ½
ид.ч.от имота в режим на СИО.Впоследствие Н.Н.
след смъртта на съпруга си М. Н.,поч.на 14.07.2011г.е дарила на сина си В.Н.
изцяло притежаваната 1/3 ид.ч.от имота,т.е.4/ 6 ид.ч.от придобитата в режим на
СИО ½ ид.ч.В.Н. и Д.Н. са
придобили по наследство от своя баща М. Н. по 1/12 ид.ч.от имота за всеки.
Съгласно дадените разяснения в т.8 ТР на ОСГК на ВКС № 1 от 19.05. 2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., при съсобственост, възникнала в резултат на повече
от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. З ГПК/сега чл.349 ал.2 ГПК/ е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия
жилищен имот на публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК /сегашен
чл.349 ал.1 ГПК/.В същото ТР е прието,че комбинирана (смесена)
съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт-прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка
за част от имота и наследяване и др.,че
само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. З ГПК/сегашен чл.349 ал.2 ГПК/,като при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да
извърши делбата на основание чл. 288, ал. З ГПК чрез
възлагане ,а делбата следва да се извърши на основание
чл. 288, ал. 1 ГПК/сегашен чл.348 ГПК чрез изнасяне имота на публична продан.
В конкретната хипотеза е налице именно
комбинирана смесена съсобственост,възникнала
от две сделки и наследяване,което изключва приложението на разпоредбата на чл.349
ал.2 ГПК за възлагане на имота,тъй като не се касае за делба на наследствен
имот.Процесният имот следва да бъде изнесен на публична продан.Крайният извод
на съда е правилен и в тази част решението на КРС следва да бъде потвърдено с
мотивите на настоящата инстанция.
Неоснователни са изложени в двете въззивни
жалби оплаквания относно приетата от КРС пазарна стойност на делбения имот.Съгласно
първоначалното заключение на ВЛ Л. пазарната стойност на имота е в размер на
11 335лв.,съответно за жилищната сграда-6 960лв.и за дворното място
4 375лв., определена на база вещния метод.Това заключение е оспорено от
ищеца В.Н. чрез пълномощника му,въз основа
на което на същото ВЛ са поставени допълнителни въпроси.От допълнителното
заключение на ВЛ Л. се установява,че пазарната стойност на процесния имот е
11 858лв., като по тази експертиза е дадена претеглена стойност между два метода, вещния
метод-20% и сравнителния метод на пазарните аналози -80% . Като компетентно и
обективно съдът възприема допълнителното заключение на ВЛ Л.,доколкото същото
дава по-комплексен подход при оценка на имота, чрез съпоставяне на два
метода-вещния и този на сравняване на пазарните аналози. От друга страна въззивниците
по двете въззивни жалби не са оспорили така приетото допълнително заключение в
производството пред КРС и не са оборили изложените в него фактически
констатации.В този смисъл Окръжният съд приема,че пазарната стойност на
изнесения на публична продан делбен имот е в размер на 11 858лв.,съответно
стойността на 1 дял е в размер на 988,16лв., в който смисъл са и изводите на
КРС.
ОТНОСНО ИСКА по чл.31 ал.2 ЗС във вр.с чл.346 ГПК
Във
втората фаза на делбата ищецът В.Н. е предявил иск по сметките по реда на
чл.346 ГПК с правно основание чл.31 ал.2 ЗС срещу И.М. и Л.М. за сумата
730лв.,обезщетение за това,че е бил лишен от ползване /в ИМ посочен наем/на
съсобствения имот за периода от 16.08.2018г./предявяване на иска за делба/ до
26.02.2019г.,датата на предявяване на иска по сметките,в размер на
100лв.месечно. /л.57/.Този иск е приет за разглеждане от КРС,но по отношение на
него не е дадена правна квалификация ,въобще не са изложени мотиви защо съдът е
счел, че претенцията е частично
основателна.От диспозитива на решението,с което И.М. е осъдена да заплати на В.Н.
наем в размер на 160лв.за периода 16.08.2018г.до 26.02.2019г.и Л.М. е осъден да
заплати на В.Н. наем в същия размер
от 160лв.за същия период,може да се
направи извода,че искът е уважен за сумата 320лв.,но за разликата над 320лв.до
730лв.липсва произнасяне и отхвърляне на иска.По отношение на иска по сметките
по чл.31 ал.2 ЗС решението на КРС е изцяло неправилно.
Съгласно чл.31 ал.2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.В ТР №7/02.11.2012г.на
ОСГК на ВКС по тълк.д.№7/12 е прието,че лично ползване
по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове.Писменото поискване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е
приравнено на покана,съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД,като поканата може да се съдържа и
в исковата молба.В конкретната хипотеза ищецът
В.Н. с ИМ за делба на
имота,депозирана на 16.08.2018г. не е предявил искане да му бъде заплащано
обезщетение за ползване на общия съсобствен имот,като такова искане е направено
едва с предявяване на иска по сметките на 26.02.2019г.За претендирания минал
период от 16.08.2018г.до 26.02.2019г.не е налице покана,поради което за този
период искът по чл.31 ал.2 ЗС за сумата
730лв.,претендирано обезщетение за лишаване на съсобственика от ползване
на съсобствения делбен имот е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Писменото поискване по смисъла на
чл.31 ал.2 ЗС е от дата 26.02.2019г.,от който момент ищецът би могъл да
претендира обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения имот до
19.03.2019г.,на която дата в
съд.заседание същият е отказал да получи ключа от имота,предоставен му ответницата
И.М..Искът по чл.31 ал.2 ЗС би бил основателен за периода от 26.02.2019г.до
19.03.2019г., но за този период не е
предявен иск и не се претендира обезщетение,поради което и съдът не може да се
произнесе, тъй като би излязъл извън рамките на заявения петитум,което е
недопустимо.
Решението на КРС в частта относно иска
по сметките с правно основание чл.31 ал.2 ЗС е немотивирано,неясно,липсва
отхвърлителна част и следва се отмени изцяло на осн.чл.271 ГПК ,респ.в частта,в
която И.М. е осъдена да заплати на В.Н. наем за полагащата му се част от имота
в размер на 160лв. и Л.М. е осъден да заплати на В.Н. наем за полагащата му се
част от имота в размер на 160лв.за периода 16.08.2018г.до 26.02.2019г.Въззивната
инстанция следва да се произнесе по
същество в горния смисъл като отхвърли иска по чл.31 ал.2 ЗС за сумата 730лв.,претендирано обезщетение за
лишаване на В.Н. от ползване на съсобствения имот за периода 16.08.2018г.до
26.02.2019г., доколкото в обжалвания съдебен акт липсва и отвърлителен
диспозитив.Поради отхвърляне на иска по сметките на осн.чл.355,изр.второ във
вр.с чл.78 ГПК ищецът В.Н. следва да
заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 50лв./мин.размер на дължимата ДТ,съгласно чл.1
Тарифата за ДТ./
ОТНОСНО ИСКА
по сметките за подобрения с правно основание чл.30 ал.3 ЗС
В частта,в която този иск е частично уважен
респ.в частта ,в която В.Н. е осъден да заплати на И.М. и на Л.М. разноски за
подобрения в размер по 937,02лв.за всеки
от тях и в частта,в която Д.Н. е осъден да заплати на И.М. и на Л.М. разноски
за подобрение в размер по 187,40лв.за
всеки от тях, решението на КРС не е обжалвано и е влязло в сила.Независимо,че и
в двете въззивни жалби е посочено,че се обжалва изцяло решението на КРС,в
горепосочената част,в която искът по чл.30ал.3 ЗС частично е уважен общо за
сумата 2248,84лв. за въззивниците липсва
правен интерес от обжалване. За разликата над присъдените суми от
2 248,84лв. до предявения с ИМ размер от 6 500лв.може да се
предположи,че искът е отхвърлен като неоснователен,но за отхвърлителната част в
решението на КРС липсва произнасяне.
При служебна проверка относно
валидността на обжалваното решение, съгласно чл.269 ГПК,Окръжният съд
констатира,че по този иск е налице произнасяне извън рамките на заявения
петитум.Искът по чл.30 ал.3 ЗС е предявен от И.М. и Л.М. / съпрузи,придобили
½ ид.ч.от имота в режим на СИО/ срещу останалите съделители В.Н. и
Д.Н.,като се претендират извършени подобрения в имота в размер на
6 500лв.Няма претенция всеки от
ищците да заплати на другия суми за подобрения в имота,извършени съвместно по
време на брака.Решението на КРС в частта,в която И.М. е осъдена да заплати на
съпруга си Л.М. разноски за подобрения в размер на 96лв.и в частта,в която Л.М.
е осъден да заплати на съпругата си И.М. разноски за подобрения в имота в
размер на 96лв.е недопустимо и следва да бъде обезсилено на осн.чл.270 ал.3 ГПК,а производството по делото прекратено в тази му част.
ОТНОСНО присъдените от КРС
разноски и двете частни жалби срещу определението на КРС №713 от
19.11.2019г.,постановеното по реда на чл.248 ГПК
В последното съд.заседание пред КРС
съделителите са представили списъци за направените разноски по чл.80 ГПК,съгласно които В.Н. е направил разноски в размер на 2 170,32лв.,И.М. е
направила разноски в размер на 1000лв.,а Л.М. е направил разноски в размер на
700лв.Неправилно в обжалваното решение всички направени от страните разноски са
разпределени съобразно дяловете им по реда на чл.355 ГПК.Съгласно дадените разяснения в т. 9 на ППВС №
7/1973 г.,при делбата разноските между съделителите се разпределят
съобразно признатия им дял в прекратената общност ,когато са направени във вр.с
нейното ликвидиране,а ако са направени по повдигнат спорен въпрос –разноските
се възлагат съобразно общите правила на чл.64 и чл.65 ГПК /отм./Цитираното ППВС е приложимо и при действащия ГПК,
доколкото разпоредбите на чл.64 и
на чл.
293а ГПК /отм./ са идентични с тези на чл.78 и на чл.
355 ГПК.В същата насока е налице и трайна съдебна практика на
ВКС-определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о.,
ГК, Определение № 152 от 8.06.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК, определение № 4/6.01.2011 г.
по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II г.о., определение № 255/9.10.2013 г.
по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС и много др.Във всички случаи,когато е повдигнат спор относно съществуването на
съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде
извършена делбата,както и по присъединените искове в делбеното производство
,както и при въззивно и касационно обжалване, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК,а
не специалната норма на чл.355 ГПК.
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат
разноските,съобразно стойността на дяловете им.Разпоредбата касае съдебните и
деловодни разноски, направени по необходимост от един или няколко от
съделителите за ликвидиране на съсобствеността -платените от страните такси,
възнаграждения за вещи лица,за призоваване на свидетели,за изготвяне на скици и
т.н.В конкретната хипотеза направените от съделителя В. Н. разноски ,пряко свързани
с ликвидиране на съсобствеността са 300лв.за ВЛ,10лв.такса за вписване на ИМ и 30лв.такса за издаване на
скица или общо разноски в размер на 340лв.,които са доказани.За останалите
суми,посочени в списъка по чл.80 ГПК/л.109/ -20,32лв. вписване и
копия,дан.оценка 20 лв.,не са ангажирани доказателства за заплащане на тези
суми,а относно представения фискален бон за сумата 4,32лв. не става ясно на
какво основание е платена сумата.За тези доказани разходи в размер на
340лв.следва да намери приложение чл.355 ГПК,като от тях съобразно дела си И.М.
и Л.М. следва да заплатят на В.Н.
разноски в размер на 85 лв.за всеки или общо 170лв.,а Д.Н. съобразно дела си
следва да заплати на В.Н. 28,33лв.И. и Л. М. също са направили разноски за ВЛ в
размер на 200лв.по отношение на които следва да намери приложение чл.355 ГПК,като В.Н. съобразно дела си следва да им заплати разноски в размер на
83,33лв.,а Д.Н. следва да им заплати разноски в размер на 16,66лв.По
компенсация И. и Л. М. следва да заплатят на осн.чл.355 ГПК на В.Н. деловодни
разноски в размер на 86,67лв.,респ.87лв.
Направените от страните разноски за адв.възнаграждения,съответно от В. Н.
в размер на 1 450лв./1200лв.+250лв./,общо от И. и Л. М. в размер на
700лв.и от И.М. в размер на 800лв. за
осъщественото процесуално представителство от техните адвокати не представляват разноски ,пряко
свързани с ликвидиране съсобствеността, поради
което за тези разноски не намира
приложение разпоредбата на чл.355 ГПК и същите следва да останат в тежест на всеки от съделителите.В представените от
страните договори за правна защита не е направено разграничение каква част от
общия размер на заплатеното на пълномощниците адв.възнаграждение касае иска за
делба и каква част се отнася до присъединените искове по сметките, за да бъдат
присъдени разноски по реда на чл.78 ГПК за исковете по чл.31 ал.2 ЗС и чл.30
ал.3 ЗС,в зависимост от изхода на спора.
На
л.108 от делото е представено адв.пълномощно с посочен размер на
адв.възнаграждение 500лв.,в което изрично е отбелязано ,че е за предявения иск
за подобрения.Исковете по сметките във втората фаза на делбата са самостоятелни
искове,съединени за разглеждане с иска за делба ,за които се дължи ДТ в
зависимост от цената на иска.Няма законова забрана за този самостоятелен
иск,който е оценяем да бъде договорен
отделен размер на адв. възнаграждение.Искът по чл.30 л.3 ЗС е с цена
6 500лв.и заплатеното от ответника по този иск адв.възнаграждение в размер
на 500лв.не е прекомерно,а е под минималния размер,съгласно чл.7 ал.2,т.3 от
Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения,в редакцията преди
изм.ДВ бр.45/2020г.в сила от 15.05.2020г.По отношение на тези разноски,касаещи
иск за претендирани подобрения намира
приложение чл.78 ГПК,като съобразно отхвърлената част от иска/разликата над присъдените
2248,48лв.до претендирания размер от 6 500лв.,в която отхвърлителна част
липсва произнасяне от КРС/,ищците И.М. и
Л.М. следва да заплатят на В.Н.
деловодни разноски за адв.възнаграждение в размер на 173лв.
По изложените съображения решението на КРС в частта
относно присъдените разноски,дължими от съделителите е изцяло неправилно и
следва да се отмени.Неправилно се явява и постановеното от КРС определение №713
от 19.11.2019г.по реда на чл.248 ГПК,с което са оставени без уважение исканията
на Л.М. и И.М. за изменение на решението в частта за разноските,което също
следва да се отмени,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния
смисъл относно разноските пред първата инстанция.Частните жалби на И.М. и Л.М.
са основателни, макар и по различни от изложените в тях съображения.
Всеки
от въззивниците е направил разноски пред ПОС в размер на 1174,29лв.С оглед
изхода на спора пред ПОС на осн.чл.78
ал.1 ГПК въззиваемите В. Н. и Д. Н. следва да заплатят на въззивника Л.М. деловодни
разноски в размер 587,15лв.и на въззивницата И.М. деловодни разноски в размер
587,15лв. , съобразно уважената част на въззивните жалби и на частните жалби.
Водим
от горното, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на осн.чл.270 ал.3 ГПК като недопустимо решението на К.нски Районен съд №159 от 09.10.2019г.,постановено
по гр.д. №563/2018г. по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която И.И.М. е осъдена да
заплати на Л.Ц.М. направени разноски за подобрение и поддържане на имота в
размер на 96лв.и В ЧАСТТА,в която Л.Ц.М.
е осъден да заплати на И.И.М. направени разноски за подобрение и
поддържане на имота в размер на 96лв.и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на К.нски Районен
съд В ЧАСТТА,в която И.И.М. е осъдена да заплати В.М.Н.
наем за полагащата му се част от имота за периода от завеждане на делото
16.08.2018г.до 26.02.2019г.в размер на 160 лв., ведно с дължимата законна лихва
върху тази сума до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА,в която Л.Ц.М. е осъден
да заплати В.М.Н. наем за полагащата му се част от имота за периода от
завеждане на делото 16.08.2018г.до 26.02.2019г.в размер на 160 лв.,ведно с
дължимата законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения на осн.чл.31 ал.2 ЗС иск по сметките от В.М.Н.,ЕГН ********** ***
със съдебен адрес за призоваване :адвокат К.Т.,*** срещу И.И.М. ,ЕГН **********
и Л.Ц.М. , ЕГН ********** ,двамата от гр.К.,бл.***,ап.*** ,със съдебен адрес
за призоваване:адвокат Н.Н. *** за
сумата 730лв.,претендирана като обезщетение затова,че ищецът е лишен от
ползване на съсобствен недвижим имот за периода 16.08.2018г.до 26.02.2019г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на осн.чл.355 във вр.с чл.78 ГПК В.М.Н.,ЕГН ********** *** със съдебен адрес
за призоваване :адвокат К.Т.,*** ДА ЗАПЛАТИ ДТ по сметка ПОС върху
отхвърления иск по сметките по чл.31 ал.2 ЗС в размер на 50лв.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК
решението на КРС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ,в
която делбеният имот е изнесен публична продан при първоначална цена 11 858лв.,както
и в частта относно определените ДТ,дължими от съделителите по сметка КРС върху
стойността на дяловете им.
ОТМЕНЯВА изцяло решението на К.нски
Районен съд В ЧАСТТА относно присъдените разноски,дължими от съделителите,както следва:
-
В ЧАСТТА,в която В.М. Н. е осъден да заплати на И.И.М. разноски
в размер на 416,65лв.и на Л.Ц.М.
разноски в размер на 291,65лв.
-
В ЧАСТТА,в
която Д.М. Н. е осъден да заплати на
на В.М.Н. разноски в размер на 180,86лв.;на
И.И.М. разноски в размер на 83,33лв.;на Л.Ц.М.
разноски в размер на 58,33лв.
-
В ЧАСТТА,в
която И.И. М. е осъдена да заплати на
на В.М.Н. разноски в размер на
542,58лв.;на Л.Ц.М. разноски в размер на 174,99лв.
-
В ЧАСТТА,в
която Л.Ц.М. е осъден да заплати на В.Н. разноски в размер на 542,58лв.;на И.М.
разноски в размер на 249,99лв.КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн.чл.355 ГПК И.И.М. ,ЕГН **********
и Л.Ц.М. , ЕГН ********** ,двамата от гр.К.,бл.***,ап.*** със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Н.Н. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.М.Н., ЕГН ********** *** със съдебен адрес за
призоваване :адвокат К.Т.,*** деловодни разноски за ликвидиране на
съсобствеността,направени в производството пред КРС,по компенсация в размер на 87лв.
ОСЪЖДА
на осн.чл.355 ГПК Д.М.Н.,ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Н.,ЕГН ********** ***
със съдебен адрес за призоваване :адвокат К.Т.,*** деловодни разноски за
ликвидиране на съсобствеността,направени в производството пред КРС в размер на 28,33лв.
ОСЪЖДА
на осн.чл.355 ГПК Д.М.Н.,ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.М. ,ЕГН **********
и Л.Ц.М. , ЕГН ********** ,двамата от гр.К.,бл.***,ап.*** със съдебен адрес за призоваване: адвокат
Н.Н. *** деловодни разноски за ликвидиране на съсобствеността,направени в
производството пред КРС в размер на
16,66лв.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.3 ГПК И.И.М. ,ЕГН ********** и Л.Ц.М. , ЕГН **********
,двамата от гр.К.,бл.***,ап.*** със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Н.Н. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.М.Н., ЕГН **********
*** със съдебен адрес за призоваване :адвокат К.Т.,*** и на Д.М.Н.,ЕГН **********
*** деловодни разноски в размер на 173лв.,съобразно отхвърлената част от
иска за подобрения по чл.30 ал.3 ЗС.
ОТМЕНЯВА определението на К.нски
Районен съд №713 от 19.11.2019г.,постановено по гр.д.№563/2018г.по описа на
същия съд по реда на чл.248 ГПК.
В горепосочената част решението е с
характер на определение и подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК В.М.Н.,ЕГН ********** ***
със съдебен адрес за призоваване :адвокат К.Т.,*** и Д.М.Н.,ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.И.М. ,ЕГН **********
*** със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Н.Н. *** деловодни разноски за въззивната инстанция,съобразно уважената част от
жалбите в размер на 587,15лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78
ал.1 ГПК В.М.Н.,ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване :адвокат
К.Т.,*** и Д.М.Н.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Ц.М. , ЕГН ********** от гр.К.,бл.***,ап.*** със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Н.Н. *** деловодни разноски за въззивната инстанция,съобразно уважената част от
жалбите в размер на 587,15лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :