№ 17992
гр. С., 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110121987 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за паричен заем № ....... поради
противоречието му с императивната норма на чл. 22 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
Ищецът твърди, че на 25.09.2020 г. е сключил договор с ответника за паричен
заем № ....... в размер на 1 200 лв. Била предвидена такса за бързо разглеждане в размер
на 419,89 лв. Сумата била заплатена при предсрочното погасяване на сумата. Счит.. че
клаузата е неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е
индивидуално уговорена. Твърди противоречие на клаузата с добрите нрави. Посочв..
че ответникът не може да начислява такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Сочи, че таксата представлява възнаграждение за ответника и
следва да бъде включена при изчислението на ГПР, при което ГПР би превишило
законния праг от петкратния размер на законната лихва. Моли съдът да се произнесе с
решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва клаузата за такса за бързо разглеждане да противоречи на
добрите нрави. Твърди, че таксата за бързо разглеждане не представлява допълнителна
възнаградителна лихв.. поради което не следва да се отчита при изчисляването на ГПР.
Сочи, че ищецът сам е пожелал допълнителните действия. Посочв.. че клаузата е
уговорена индивидуално. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 22 ЗПК и вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
1
сключването на договор за договор за заем № ....... със соченото в исковата молба
съдържание на оспорената клауз.. която противоречи на императивни
материалноправни разпоредби и на добрите нрави.
Предвид становището на страните, ссс доклада по делото са обявени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен
договор за заем № ....... от 25.09.2020 г. По силата на сключения договор за кредит (л.
1821 по делото) ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на
ищец.. в качеството на заемател, сумата от 1200 лв., която следвало да бъде върната на
11 броя месечни вноски, всяка по 127,64 лв. Посочен е ГЛП от 32,55 %, ГПР от 39,32 %
и обща дължима сума по кредита от 1404,04 лв. Не е спорно, че сумата е усвоена.
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т.7.3 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това
била в размер от 419,89 лв. и се дължала на равни части през периода на кредита
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по
кредита. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание да ползва динамично плащане по кредита
при условията на т.7.4 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в
размер от 600 лв. и се дължала на равни части през периода на кредита съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. С
включването на тези такси, общата дължима сума по договора от кредитополучателя
възлиза на 2423,96 лв.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на
договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за
преддоговорно поведение на кредитор.. което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на определена кредитна сума. От друга стран.. и без специални
математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната
лихва и другите начислени по договора такси е в пряко противоречие с нормативното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид тов.. съдът намир.. че
тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и
поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника
е начислена такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е предварително
уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е
възможност да повлияе върху нейното съдържание.
По изложените съображения, съдът прием.. че горепосочената клауза е
нищожна. Ето защо, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спор.. право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 50лв. за държавна
2
такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено
безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „К.К“ 20, против „Б. Е. д. К.“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Н. № ет., установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата
на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит № ....... от 25.09.2020 г.,
предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б. Е. д. К.“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Н. № ет., да заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „К.К“ 20
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв. – разноски по делото за държавна
такса.
ОСЪЖДА „Б. Е. д. К.“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Н. № ет., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
..., с адрес: гр. С., кв. „м.л.“, блх. .. ет оф на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на И. К. Д. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3