Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 4742
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на „М.Б.“ ЕАД солидарно срещу С.П.Т. и Р.Х.З.,
за присъждане на сумата 27505.51лв., представляващи
непогасена главница по Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г., в размер на 52 вноски за периода от 21.03.2014г. до
02.06.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане.
В
исковата молба „М.Б.“ ЕАД твърди, че с Договор за цесия от 03.08.2017г. „Ю.Б.“
АД му прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г., сключен между банката като кредитодател
и „Е.Б.****“ ЕООД като кредитополучател, които вземания фигурират под сделка №
904380 по Приложението към договора за цесия.
Твърди, че като съдлъжници по договора за кредит
са встъпили лицата С.П.Т. и Р.Х.З., съгласно Анекс № 1/11.01.2010г., Анекс №
2/02.06.2010г., Анекс № 3/30.03.2011г. и Анекс № 4/30.12.2011г. към него.
Излага, че С.П.Т. и Р.Х.З. са уведомени за извършената цесия по реда на чл.
47, ал. 5, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепяне на
уведомление на установеният настоящ адрес от ЧСИ на 07 и 16.01.2019г., като в
даденият срок не са се явили за да получат изпратените документи.
Твърди, че договора за кредит е сключен за сумата 40000.00лв., за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди, която е напълно усвоена от кредитополучателя. С
Анекс № 1/11.01.2010г., Анекс № 2/02.06.2010г., Анекс № 3/30.03.2011г. и Анекс
№ 4/30.12.2011г. са постигнати договорености за облекчено погасяване на
предоставения кредит, съгласно погасителен план на ежемесечни анюитетни погасителни вноски.
Твърди, че кредитополучателят не погасява срок и по уговореният начин
задълженията си по кредита, като считано от 21.01.2013г. и към 03.08.2017г.
включително е в просрочие. Последната вноска за
главница е падежирала на 02.06.2018г.
Ответниците С.П.Т. и Р.Х.З.
не оспорват, че между тях като кредитополучатели и „Ю.Б.“ АД като кредитодател е сключен Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г., с твърдяните параметри.
Възразяват, че иска е недопустим, т.к. ищецът не е материалноправно
легитимиран да предяви иска, т.к. не са уведомени за извършената цесия и
вземането на „Ю.Б.“ АД по Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г. не е предмет на същата.
В евентуалност възразяват, че е неоснователен, т.к. с цесията са
прехвърлени бъдещи, неопределени и затова несъществуващи вземания, каквито са всички
пренции с падеж следващ датата на влизане в сила на
договора за прехвърляне на вземания, поради което същата е нищожна.
Възразяват, че като длъжници не са получили
покана за доброволно изпълнение на дължимите суми и уведомление за предсрочна
изискуемост на дълга
Възразяват и, че вземането е погасено по давност с изтичане на 5 годишен, а
в евентуалност на 3 годишен давностен срок.
Възразява и, че задължението по договора за кредит е погасено на основание
чл. 109 ЗЗД, т.к. е обезпечено със запис на заповед издаен
от кредитополучателя и авалиран от съдлъжника, който заповед не се държи и не е джиросан за ищеца.
Възразяват и, че са нищожни уговорките за преоформяне
на главници и лихви в нова главница, върху която продължават да се трупат
лихви, поради противоречие със Закона за защита на потребителите, като
утежняващи положението на длъжниците.
Претендират иска да бъде отхвърлен.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на спора очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по
делото, прие за установено от фактическа страна следното и прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 430 ТЗ.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
наличието на твърдяната облигационна връзка между кредитора (заемодателя) и
ответника; предоставянето на сумата по договора за кредит от заемодателя в
полза на кредитополучателя; изпадането в забава на длъжника; настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита; сключването на валиден договор за цесия
между Банката кредитор и ищеца, с предмет вземанията по договора за кредит;
факта на уведомяване на длъжника за промяната на кредитора; забавата на
длъжника.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че е налице валидна
облигационна връзка между Банката-кредитор - „Ю.Б.“ АД от една страна и „Е.Б.****“ ЕООД като кредитополучател и ответницитеи С.П.Т. като съдлъжници, по
силата на Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г. и анекси към него - Анекс №
1/11.01.2010г., Анекс № 2/02.06.2010г., Анекс № 3/30.03.2011г. и Анекс №
4/30.12.2011г.; че банката е изпълнила задължението си за предоставяне на
парични средства на кредитополучателя „Е.Б.****“
ЕООД. Не се оспорва от ответниците и обстоятелството,
че като длъжник „Е.Б.****“ ЕООД е преустановил плащанията по договора за
кредит, считано от 21.03.2014г. Следователно още към месец март 2014г.
(съгласно чл. 26 от договора за кредит) за Банката кредитор несъмнено е
възникнало правото да се позове на предсрочна изискуемост на кредита.
Не се твърди и не е установено, че нарочно уведомление от „Ю.Б.“ АД,
адресирано до кредитополучателя или до съдлъжниците,
с което кредиторът изрично заявява, че кредитът е предсрочно изискуем, е
изготвяно.
Установява се от събраните писмени доказателства – Договор за цесия от
21.06.2017г. и приложение към него с описани прехвърлени вземания, където
безспорно фигурира под сделка № 904380 вземането по Договор за кредит №
BL18168/27.05.2008г., че още преди
образуване на настоящото производство пред СГС, с Договор за цесия от
03.08.2017г. „Ю.Б.“ АД е прехвърлила на ищцовото
дружество вземането по процесния договор за кредит.
Така на снование
чл. 99, ал. 2 ЗЗД първоначалният кредитор е "заменен" с нов
такъв – ищеца „М.Б.“ ЕАД, на когото ответниците С.П.Т.
и Р.Х.З. дължат да плащане, след надлежно уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 и
4 ЗЗД. Правата по цесията преминават върху цесионера
със сключване на договора за цесия, като съобщаването по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД не е елемент от фактическия състав, нито е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни
последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че
без съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента
и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление, обаче не
прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да
плати на новия кредитор. Договорното съдържание на цесията обвързва страните по
него и главна негова последица е преминаване на вземането от един кредитор към
друг, за което не е необходимо съгласие на длъжника. В случая е безспорно
установено, че съдлъжниците С.П.Т. и Р.Х.З. са
уведомени за извършената цесия по реда на чл. 47, ал. 5, вр.
чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепяне на уведомление на установеният настоящ адрес
от ЧСИ на 07 и 16.01.2019г., като в даденият срок не са се явили за да получат
изпратените документи. Дори да се приеме, че това призоваване е нередовно
двамата са уведомени от „М.Б.“ ЕАД за прехвърляне на вземането, в качеството му
на цесионер по договора за прехвърляне на вземане, но
действащ по пълномощие от името на стария кредитор. Такова уведомяване за
прехвърлянето на вземането от цедента – „Ю.Б.“ АД,
чрез цесионера „М.Б.“ ЕАД (по силата на даденото изрично пълномощно) е
извършено на с връчване на препис от исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, с приложените към нея договор за цесия, уведомление,
пълномощно от името на „Ю.Б.“ АД, дадено на „М.Б.“ ЕАД да извърши уведомяването
на длъжниците за прехвърлянето на вземанията. Поради
това са спазени изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а именно старият кредитор да
уведоми длъжника, че е прехвърлил на трето лице вземането си срещу него.
Законът не поставя специални изисквания за начин на уведомяване, форма, срок,
което означава, че е допустимо цедентът да упълномощи
трето лице, включително цесионера, да извърши
уведомяването от негово име. Имайки предвид, че в уведомлението до длъжника,
съвсем ясно е посочено, че същото се прави от цесионера
по силата на изрично упълномощаване от банката и тази упълномощителна
сделка е обективирана, както в представено пълномощно
с рег. № 4239/04.12.2018г., така и в чл. 7, ал. 1 от договора за цесия, то
следва, че цесията е придобила действие спрямо съдлъжниците.
Предвид всичко изложено, съдлъжниците се считат
уведомени за прехвърляне на вземането с получаване на препис от исковата молба
и приложените към нея доказателства, включително уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, който факт следва да бъде зачетен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради
което са неоснователни възраженията, че ответниците
не са уведомени надлежно за извършената цесия.
Неоснователно е възражението, че с цесията са прехвърлени бъдещи,
неопределени и затова несъществуващи вземания, каквито са всички пренции с падеж следващ датата на влизане в сила на
договора за прехвърляне на вземания. Обстоятелството, че се извършват
погасителни вноски съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, респ. такива с неопределен размер. Касае се за
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.
Неоснователни са и възраженията, че ответниците
не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Според чл. 99, ал. 2 ЗЗД цесионерът
придобива вземането с всичките му принадлежности, тоест с всички произтичащи от
или във връзка с прехвърленото вземане права, включително и правото да обяви
неговата предсрочна изискуемост (в този смисъл решение № 204/25.01.2018 г.
постановено по т. д. № 2230/2016г. на I ТО на ВКС). Вярно е, че в т. 18 от ТР №
4 от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС се прие, че в хипотези на искове по чл. 422 ГПК ефектът на предсрочната изискуемост на договори за кредит настъпва
след като потестативното изявление на банката
достигне до длъжника, като последното следва да се удостовери чрез официален
или изходящ от длъжника частен свидетелстващ документ. Съдебната практика е
категорична в становището си, че при искове почл. 79
ЗЗД, съотв. Чл. 430 ТЗ не съществува пречка за
упражняване на потестативното право на кредитора по
чл. 60, ал. 3 ЗКИ с предявяване на исковата молба, след като в нея се съдържа
изявление за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. В тази хипотеза
узнаването за това изявление от страна на ответника – длъжник следва да се
зачете от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да бъде взето предвид при
решаване на делото.
Предвид изложеното, дори при липсващо реално получено уведомление преди
образуването на делото, получения от ответниците
препис на искова молба с приложенията към нея, е достатъчно основание да се
приеме за изпълнено уведомяването за настъпването на предсрочната изискуемост,
по настоящото производство по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 430 ТЗ. Поради това съдът намира, че предсрочната изискуемост на процесните вземания е несъмнено настъпила с получаване от
страна на ответниците на препис от искова молба с
приложенията към нея.
Отделно от това следва да бъде посочено, че доколкото към 05.04.2019г.
- датата на подаване на исковата молба,
крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл, ирелевантен
за спора е начина на уведомяване на ответниците за
настъпилата предсрочна изискуемост. Това е така, тъй като предсрочната
изискуемост няма отношение към основанието на претенцията, а и настъпването й
не променя момента на изискуемост на вече падежираните
преди обявяването й на длъжника вноски. В случая, към датата на подаване на
исковата молба падежът на всички задължения е настъпил, предвид изтичане на
срока на действие на договора, поради което и вземането на ищеца е изискуемо.
От събраните доказателства и заключението по ССчЕ,
което съдът намира за обективно и компетентно дадено и затова кредитира изцяло
се установява, че неплатените и претендирани от ищеца
вноски по процесния договор за кредит и анексите към
него са 52 на брой за периода от 21.03.2014г. до 02.06.2018г., в общ размер - сумата 27505.51лв.
Неоснователни са направените възражения на ответниците
за погасяване на процесното вземане с изтичането на
кратката 3 годишна давност по чл. 111 ЗЗД. В случая се касае за договор за
банков кредит, при който престациите представляват
задължение за неделимо плащане. Обстоятелството, че се извършват погасителни
вноски съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв за
периодични платежи. Касае се за разсрочено погасяване на едно общо задължение
на отделни части и приложимата в случая давност е общата 5 годишна по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпването на съответния падеж. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит, тоест непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.
В случая исковата молба е депозирана в съда на 05.04.2019г., като изрично в
нея е посочено, че се претендират 52 неплатени вноски по главница по договор за
кредит за периода от 21.03.2014г. до 02.06.2018г.
При това положение възражението на ответниците за
погасяване на вземанията на ищеца за главницата е частично основателно. Вярно
е, както се посочи многократно, че вноските по погасителния план на договора за
кредит не представляват периодични плащания, а разсрочени падежи на части от
едно задължение за главница, за които се прилага общата петгодишна давност.
Въпреки изложените по-горе съображения относно правната природа на договора за
банков кредит, не може да се отрече падежирането на
отделните вноски по договора, респ. погасяването им по давност съгласно чл. 110 ЗЗД. Вярно е, че според чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Но не може да се пренебрегне това, че погасителната давност е период
от време, през който кредиторът на едно задължение е бездействал, поради което
се е погасило правото му да търси защита за упражняването на това му право по
принудителен ред.
С оглед изложеното вземането на „М.Б.“ ЕАД за погасителната вноска в размер
348.65лв., падежирала на 21.03.2014 г., следва да се
счита погасено по давност, на основание чл. 110 ЗЗД, т.к. исковата молба е
подадена на 05.04.2019 г., а тази вноска е станала изискуема преди 05.04.2019г.
Именно поради това, ищецът може да претендира единствено вноските по главницата
общо 51 на брой, за периода от 21.04.2014г. до 02.06.2018г.
Съдът, изчисли по реда на чл. 162 ГПК, използвайки представения по делото погасителен план и намира, че искът
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главницата по Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г. е
основателен за сумата 27156.86лв., за периода от 21.04.2014г. до 02.06.2018г.
За сумата 348.65лв., която е вноска падежирала на
21.03.2014г. и е разлика до пълния претендиран размер
от 27505.51лв. за периода от 21.03.2014г. до 02.06.2018г., следва да се
отхвърли, като погасен по давност.
Съобразно направеното искане главницата следва да се присъди ведно със
законната лихва считано от 05.04.2019г. – датата на предявяване на иска, до
окончателното и изплащане.
Възражението, че задължението по договора за кредит е погасено на основание
чл. 109 ЗЗД е неоснователно, т.к. същото произхожда от договора за кредит, а
записа на заповед е само обезпечение. Неоснователно е и възражението за
нищожност на уговорки в договора поради противоречие със Закона за защита на
потребителите, т.к. страна по договора е търговец, който не се ползва с тази
защита.
Съобразно изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да
се присъдят съдебни разноски, които са в претендиран
размер общо 2383.22лв. Съответно на уважената част от иска ответниците
трябва да платят на ищеца сумата 2353.01лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.П.Т., ЕГН **********,*** и Р.Х.З.,
ЕГН **********,***, чрез особен представител адв.Д.Д.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от изп.директори Н.П.и
П.В., сумата 27156.86 /двадесет и седем хиляди сто петдесет и
шест, 0.86/лв., представляващи непогасена главница по Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г., в размер на 51 вноски за периода от 21.04.2014г. до
02.06.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от 05.04.2019г. -
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата 348.65 /триста четирдесет
и осем, 0.65/лв., която е вноска падежирала на
21.03.2014г. и е разлика над присъдените 27156.86
/двадесет и седем хиляди стоо петдесет и шест, 0.86/лв.,
до пълния претендиран размер от 27505.51 /двадесет и
седем хиляди, петстотин и пет, 0.51/лв. за периода от 21.03.2014г. до
02.06.2018г., на основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.Т., ЕГН **********,*** и Р.Х.З.,
ЕГН **********,***, чрез особен представител адв.Д.Д.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от изп.директори Н.П.и
П.В.сумата 2353.01 /две хиляди триста
петдесет и три, 0.01/лв., представляваща сторените в производството съдебни
разноски съобразно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: