№ 244
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Михаела Ат. Добрева
Петко Ив. Минев
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от Я. Д. Д. и С.П. П. – Д.а срещу Определение № 302
от 17.06.2021г. на Районен съд – Пловдив, по ЧНД № 3954/2021г. по описа на
ПРС, 16 н.с., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 26.05.2021г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 211/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, водено
за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение на ПРС е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Излагат се доводи за немотивираност на постановлението за прекратяване на
наказателното производство на РП – Пловдив, както и за съставомерност на
деянието по чл. 323, ал. 1 от НК. Излагат се доводи за наличие на висящ
гражданскоправен спор между * и Д.и към момента на извършване на
самоуправните действия и за наличие на всички обективни и субективни
признаци от състава на чл. 323, ал. 1 от НК. С тези доводи се иска отмяна на
определението на ПРС и постановяване на ново, с което да бъде отменено
постановлението на РП – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство като неправилно и незаконосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Жалбата на Я. Д. Д. и С.П. П. – Д.а е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано с постановление на РП –
Пловдив от 06.03.2020г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК за това че
през м. декември 2019г. в с. * обл. Пловдивска, в немаловажен случай,
самоволно, не по установения ред е осъществил едно оспорвано от другиго
свое действително или предполагаемо право.
В хода на разследването Районна прокуратура – Пловдив е приела за
установена следната фактическа обстановка:
Св. * * продал недвижим имот на собственото му дружество „*“ ЕООД
на Я. Д. Д. с ЕГН ********** от с. * и С.П. П. – Д.а с ЕГН ********** от с. *.
Имотът се намирал в с. * и представлявал поземлен имот ведно с построените
в имота складове с площ от 111кв.м. и 916кв.м. на 28.08.2019г., като
дружеството продавач си запазвало правото на ползване на част от
поземления имот описан в нотариалния акт. В складовете имало вещи
собственост на *, които той трябвало да изнесе. * изнасял свои вещи
продължително време, като в един момент Д. преценил, че * е надхвърлил
дадения му от него срок и сложил метални вериги на вратите на склодовете.
На 28.11.2020г. * отишъл до складовете със св. *, който също имал вещи в
складовете като управител на дружеството „*“. Там двамата констатирали, че
вратите са заключени, но * казал на * да среже веригата, тъй като вратата на
халето е негова. След като отворили вратата, * и * започнали да изнасят вещи
от склада. На място дошъл св. Я.Д., който бил афектиран, че вратата е
отворена без негово съгласие и станал скандал, като на място били извикани
полицейски служители. След като те предупредили участниците в спора, св. *
отправил писмена покана до Я.Д. да му даде достъп до склада, за да си
прибере вещите. Последния отказал, като предявил претенции за наем на
склада към *. По повод случая от 28.11.2019г. било образувано и настоящото
досъдебно производство. В хода му св. Я.Д. се оплакъл и че * ползва сонда в
имота без да има право на това. Последният пък възразил, че именно заради
сондата си е запазил правото да ползва имота, точно в частта в която се
намира последната. Д. също така заявил, че липсвали павета в имота и тъй
като само той и * имат достъп до имота, най-вероятно той ги е взел, но не
говорил с него по този въпрос, тъй като бил конфликтен.
ПРС е приел изцяло горната фактическа обстановка, като е приел, че тя
се подкрепя от всички събрани доказателства – от показанията на св. Д. и св.
Д.а, св. *, св. *, както и от писмените доказателства събрани по делото –
нотариални актове, покана, договори за наем и др. Първата инстанция е
възприела извода на прокурора за липса на извършено престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК. Анализирайки събраните по делото доказателства ПРС е
изложил мотиви защо приема, че не е налице висящ съдебен спор към
2
момента, в който който са извършени самоуправните действия. Този спор
според ПРС е възникнал едва след пристигане на полицейските служители на
инкриминирата дата – 28.11.2019г. ПРС е приел, че след тази дата нито *,
нито * са извършвали самоуправни действия, а е била отправена писмена
покана за достъп до имота. Първата инстанция е споделила извода на
прокурора , че повреждането на чужда вещ – верига за метална врата от * е
малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и не е извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Анализирайки събраните доказателства
ПРС е достигнал до извод за липса на престъпления по чл. 194, ал. 1, чл. 216,
ал. 1 и чл. 323, ал. 1 от НК. ПРС е потвърдил постановлението за
прекратяване на наказателното производство като правилно и
законосъобразно споделяйки изцяло изводите на прокурора при РП –
Пловдив.
Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен
прочит на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ПОС
намира, че липсват доказателства за извършени престъпления по чл. 194, ал.
1, чл. 216, ал. 1 и чл. 323, ал. 1 от НК. Изцяло се споделят мотивите на ПРС, с
които потвърждава постановлението за прекратяване на наказателното
производство на РП – Пловдив, с които въззивната инстанция се
солидаризира. И според ПОС не е бил налице висящ съдебен спор към
28.11.2019г., когато са извършени действията, за които жалбоподателите
твърдят, че осъществяват състава на чл. 323, ал. 1 от НК. След възникване на
този спор не са били извършени други съставомерни действия нито от *, нито
от *. Отправената писмена покана за достъп до имота не съставлява
самоуправно действие. Ползването на сондата в имота след тази дата е било в
съответствие с правото на ползване и с разрешение на басейнова дирекция.
По отношение на въпросните павета, за които се твърди, че е осъществен
състава на чл. 194, ал. 1 от НК е съставен протокол за отговорно пазене и
липсват доказателства за осъществено разпореждане с тях. Безспорно
повреждането на верига за метална врата от * е малозначително деяние по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и не е извършено престъпление по чл. 216, ал. 1
от НК. Ето защо се споделя крайният извод на прокурора при РП – Пловдив и
на ПРС за липса на престъпление от общ характер.
Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд, с които
потвърждава атакуваното постановление. Същите няма да бъдат
преповтаряни. Ето защо определението на РС – Пловдив следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата на Я. Д. Д. и С.П. П. –
Д.а да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 302 от 17.06.2021г. на Районен съд –
Пловдив, по ЧНД № 3954/2021г. по описа на ПРС, 16 н.с., с което е
потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от
26.05.2021г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 211/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, водено за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4