№ 2179
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110204585 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. Х. с ЕГН – **********, жив. в /адрес/
чрез адв.К. П. – САК срещу Наказателно постановление /НП/№ 21- 4332-
028118 от 21.02.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на
административно-наказателното производство множество съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на
защита, поради което се явяват самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че актът за установяване
1
на административно нарушение /АУАН/ не съдържа задължителните
реквизити по чл.42 от ЗАНН, доколкото в него не е отразено мястото на
извършване на процесното нарушение, както и не е дадено пълно, точно и
ясно описание на същото. Акцентира се също така и на правната
квалификация на нарушението, която според жалбоподателя е непрецизна и
допълнително затруднява правото му на защита. По същество на вмененото
нарушение се застъпва становище, че в случая липсва такова по чл.140 от
ЗДвП, доколкото изтичането на срока на валидност на транзитните табели на
МПС, не означава, че същото не е регистрирано по надлежния ред.
В допълнително представено по делото писмено становище
жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник Група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи и възражения, намира за установено
следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№
115666 от 25.11.2021 г. на мл.автоконтроьор при ОПП –СДВР е установено,
че около 14.30 часа в гр.София, жалб. Д. Х. Х. с ЕГН – ********** управлява
л.а. „М.“ Г 500 с рег.№ /хххх/ /негова собственост/ по ул.“Лъчезар Станчев“ с
посока на движение от бул.“Драган Цанков“ към сградата на ОПП –СДВР, и
на изхода, предназначен за обществено ползване, навлиза в паркинга при
наличието и действието на ПЗ В1. При извършената проверка е установено,
че водачът управлява нерегистрирано МПС /изтекли транзитни табели/, както
и водачът не представя контролен талон към СУМПС. В акта е отразено, че са
нарушени разпоредбите на чл.6, т.1, пр.3 чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1 т.1 от
ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление /НП/№ 21- 4332- 028118 от 21.02.2022 г., на Началник Група
към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на
2
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 200.00
лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в преклузивния четиринадесетдневен
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
В наказателното постановление е била отразена като нарушена
нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Сочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. Посочената разпоредба е обща, бланкетна и в същата не
се съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до определена
категория правни субекти, а препраща към конкретни разпоредби на закона и
подзаконови нормативни актове по прилагането му.
В този смисъл е НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от
2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.). Съгласно чл.11 ал.1 от
същата при използване на издадени не по установения ред табели с
3
регистрационен номер и/или документи или когато същите са с изтекъл срок
на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната
полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно
нарушение. Иззетите табели и документи се унищожават от звената „Пътна
полиция” по месторегистрацията на превозното средство.
И при двете описания на нарушението, дадени в акта и наказателното
постановление липсва пълно, точно и ясно посочване на конкретни
фактически положения досежно транзитните табели, за които се твърди, че са
били изтекли, за да може да се отнесе към конкретно административно
нарушение. Нормата на чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН изисква да се посочат
конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната
правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно
нарушение. Посочването единствено на общи признаци и то от съставите на
различни нарушения, не съответства на горепосочената разпоредба на ЗАНН.
В този смисъл следва да се подчертае, че нормата на чл.57 от ЗАНН е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлеченото към
административно - наказателна отговорност лице, в чието съдържание се
включва правото му да разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е
извършено и адекватно да организира защитата си. Така допуснатото
административно нарушение не би могло да бъде коригирано, тъй като не е от
категорията на тези, които могат да бъдат отстранени по реда на чл.53 ал.2 от
ЗАНН, именно поради обстоятелството, че е довело до ограничаване правата
на жалбоподателя в административно - наказателното производство.
По този начин е налице неяснота в какво точно се изразява
нарушението, а оттам и до неяснота за какво точно лицето е санкционирано.
Освен това дадената правна квалификация не съответства на фактическото
описание на нарушението. Следователно процесното НП е издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Установеното нарушение е
процесуално по своята същност и съществено по тежест, тъй като с него се
възпрепятства санкционираното лице да разбере за нарушението на коя
правна норма е наказано, за да може да организира адекватна защита. В тази
насока доводите на жалбоподателя се явяват основателни, доколкото при това
фактическо описание и дадената му правна квалификация същият е лишен от
адекватна защитата срещу вмененото му нарушение.
4
Отделно от това, съдът констатира още едно самостоятелно
основание за отмяна на процесното наказателно постановление, свързано с
липсата на дата на извършване на твърдяното нарушение в акта за установява
на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 от
ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение трябва да се
съдържат датата и мястото на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е било извършено. В съставения на
жалбоподателя акт липсва отразена дата на извършване на нарушението.
Посочването на датата на извършване на деянието е съществен елемент, с
оглед индивидуализацията на нарушението и осъществяване на правото на
защита, както и за въпросите, свързани с преклузивните срокове по чл. 34 от
ЗАНН, поради което при липсата му следва да се приеме, че е налице
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Датата на извършване също така е индивидуализиращ белег на нарушението.
Следователно, при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално
нарушение, което възпрепятства осъществяването на правото на защита на
наказаното лице в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във
всички случаи води до порочност на издаденото НП, което не може да бъде
отстранено в съдебното производство и е основание за отмяна на процесния
акт. Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото от събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен начин извършването на нарушението. Предвид
изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на
подадената жалба. От приложения на л. 50 от делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. К.
Славчова П. от САК сумата от 600 лева за осъщественото процесуално
представителство по делото. Доколкото в тази част договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка, то въззиваемата страна /ОПП-
СДВР/следва да заплати на жалбоподателя сумата от 600 лева,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
5
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/№ 21- 4332- 028118 от
21.02.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя Д. Х. Х. с ЕГН – ********** с адрес
/адрес/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ -
Отдел пътна полиция да заплати на жалбоподателя Д. Х. Х. с ЕГН –
********** сумата от 600 (шестстотин) лева, направени разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6