РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Перник, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201359 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш серия К, №4969351 издаден от ОД МВР – Перник,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на И.И. Й. –
Т. с ЕГН **********, е наложена глоба 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от И. Й. – Т., чрез
пълномощника й – адв. И.И., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, както и че
отговорността жалбоподателката е ангажирана незаконосъобразно, тъй като
не е собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението..
Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован. Претендира се и присъждане на направените разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
В съдебното производство, жалбоподателката не е участвала лично, не е
участвал и пълномощникът и. Делото е разгледано в тяхно отсъствие при
изрично съгласие за това.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 13.06.2021 г., 17.04 часа, община Перник, по автомагистрала
„Струма“, в посока към град София, се движело МПС - л.а. “Форд Галакси“,
рег. №*****. В района на км.24+500 на посочения път, с преносима система
за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1, №11743d0 се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим, чрез
заснемане, като СПУКС било насочено към град Дупница, обхващайки
приближаващия трафик. Разрешената скорост на движение била 120/км/ч.,
въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. В 17.04 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-6007/17.06.2021г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 150 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 155 км/ч на допустимата
грешка при измерването 3% над 100 км/ч/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на С. Д. Д. – Й., но в
свидетелството за регистрация и базата данни на КАТ като ползвател на
превозното средство било вписано друго ФЛ - И.И. Й. – Т.. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.2 от ЗДвП срещу ползвателя бил
издаден процесният електронен фиш серия К, №4969351 на ОД МВР –
Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП и била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 30.07.2021г.
Същата не подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по
чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разписка за връчване, разпечатка от показанията
2
на техническото средство – снимка №11743D0/0372333, протокол за
използване на АТСС, рег. № 1158р-6007/17.06.2021г., снимка на
разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване, с приложение към удостоверението, писмо, рег. №20-
00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща
проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и 01-С-ИСИС/05.02.2021г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-310 от 14.02.2020г. на
директор ОД МВР – Перник, както и писмо, изх. №11-00-345/20.09.2021г. от
директор Областно пътно управление – Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология, съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на
3
валидност 07.09.2027г., и е преминало първоначална и последваща проверка,
удостоверено с протоколи, приети и кредитирани като писмени
доказателства. Документите удостоверяват, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания т.е., технически изправна е и е годна да бъде
използвана за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.. Разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Нормата е специална и изключва прилагането на
общите правила и ред за установяване на административни нарушения и за
налагане на административни наказания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител И. И., в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край
на работа с АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения.
Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния
фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим
към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – общ. Перник, АМ Струма, км.24+500, посоката на
задействане, времето на работа с него, установеният скоростен режим, дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата
скорост от 120 км/ч. въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП,
установяващо се от предоставената информация от администрацията,
стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. 11-00-345/20.09.2021г. от
директор ОПУ – Перник.
Приетата по делото заповед на директор ОДМВР – Перник №313з-
310/14.02.2020г. доказва и компетентността на полицейския служител,
изготвил протокола, да осъществява дейност по заснемане на нарушения на
правилата за движение по пътищата със СПУКС, да извършва последващ
преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред
4
определените с административния акт длъжностни лица .
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №11743D0/0372333, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направеният запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобила, визиран в
електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, поради което
всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно
приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на
БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула
в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка
на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш, а и на
снимковото изображение не се наблюдават други автомобили, движещи се в
същата или противоположна посока.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал.1. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за автомагистрала е 140 км/ч. С
ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 120 км/ч.,
поради което квалификацията на нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на установеното
административно нарушение като лице, вписано като ползвател на
превозното средство в свидетелството му за регистрация и базата данни на
КАТ - Регистрация.
Доводите в жалбата, че отговорността на лице - несобственик може да
5
възникне само въз основа на подадена декларация от собственика, в която е
първият е посочен като лице на което автомобилът е предоставен, както и че
ако ползвателят директно е привлечен към отговорност, то същият е лишен
от възможността да упражни правата по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, са
несподеляеми.
Законът допуска възможността по молба и със съгласието на
собственика в свидетелството за регистрация да се посочи ФЛ или ЮЛ -
ползвател на МПС. Разпордебта на чл.4, ал.3 от НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на
МВР предвижда, че физическо или юридическо лице, което използва
превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на
собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на
превозното средство по искане на собственика. Приетото по делото
извлечение от ЦБД – КАТ установява, че именно такова е конкретното
фактическо положение, поради което законосъобразно именно на ФЛ
посочено като ползвател е издаден процесния електронен фиш, както е
посочено и в съдържанието му. При тези обстоятелства, съответната
структура на МВР не е имала основание за издаване на ЕФ на ФЛ –
собственик, доколкото още при регистрацията на превозното средство
собственикът е заявил на кого го предоставя като ползвател. Съгласно чл.188,
ал.1, из.1 от ЗДвП субектите на отогворонст са определени алтернативно –
„Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение“. При това положение,
законосъобразно електронен фиш е издаден на жалбоподателката, тъй като
ползвател, вписан в свидетелството за регистрация на превозното средство,
именно тя носи отговорност за извършеното нарушение.
Законът не лишава това лице и от упражняване на възможностите в
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
Вярно е, че от буквалното тълкуване на нормите на чл.188, ал.1, ал.2 и
чл.189, ал.5 от ЗДвП следва, че право да подаде писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението има собственикът на превозното средство.
Отношенията обаче, във връзка с ползването и управлението на едно превозно
средство не се ограничават единствено между легитимния собственик и
договарящото с него лице, особено на фона на многообразието на правните
и фактически отношения, в които встъпват различните субекти на правото.
Множество са хипотезите, при които ФЛ/ЮЛ – несобственик държи
автомобил на правно основание, като в зависимост от предоставените му от
собственика права, може да е предоставил превозното средство във
фактическата власт на трето лице. В тези случаи за собственика ще бъде
6
обективно невъзможно да посочи лицето, в което фактически се е намирало
превозното му средство. Регламентираната в горепосочените разпоредби
възможност цели да се разкрие действителният извършител на нарушението и
именно той да понесе наказание за него, в съответствие с принципа в чл.24,
ал.1 от ЗАНН - че административнонаказателната отговорност е лична. В
този смисъл, посоченият от собственика по предвидения ред ползвател на
превозното средство, вписан в СР, също разполага с правото да подаде
декларация по 189, ал.5 от ЗДвП в случаите, в които нарушението е
извършено от друго лице, в чиято фактическа власт се е намирал автомобила.
Обратното разбиране би довело до наказване на лице, което не е субект на
извършеното административно нарушение и не следва да носи отговорност за
него, каквато не е целта на закона. Този извод убедително се налага от
административнонаказателните разпоредби на ЗДвП, според които при
реализиране отговорността за извършени нарушения се наказва ползвателя,
ако има вписан такъв, а не собственикът, както и от нормата на чл.187а, ал.4
ЗДвП, приравняваща собственикът и ползвателят по отношение правото за
освобождаване от отговорност за визираните в текста нарушения с подаване
на декларация по ред, аналогичен на установения в чл.189, ал.5 от ЗДвП .
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Ива Й. – Т. е управлявала описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно и обосновано, при всестранна и обективна оценка на
събраните доказателства, отговорността и е ангажирана по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш за установеното и доказано
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП
7
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния
случай скоростта е превишена с 30 км/ч. /стойност, получена след приспадане
на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/,
поради което за нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната
разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост от 21 до 30 км/ч. наказание, определено в абсолютен
размер – глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на И. Й. – Т. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, присъждане на претендираните от страна на
жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, №4969351, издаден от ОД
МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП на И.И. Й. – Т. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ***** е
наложена глоба 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8