Р Е Ш Е Н И Е
№ 1032 16.04.2020 година град Бургас
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Бургаският районен съд пети граждански състав
двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание
в състав:
Председател: Магдалена Маринова
при секретаря: Анелия Такова,
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 851 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „БУКИТЕ -2012“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Драгоданово, общ. Сливен, обл. Сливен, ул. „Х.С.“ № 2, представлявано от И.И.Т., чрез адвокат Д.К., за приемане за установено по отношение на ответника И.Д.С., ЕГН * с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 11 419,20 лева /единадесет хиляди, четиристотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за добита и извозена след сеч дървесина, съгласно т. 4 от договор за сеч на дървесина и извоз до временен склад от 18.10.2017 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху сумата от 11 419,20 лева, от подаване на заявлението – 12.04.2019 г. до изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1829 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3051 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година. Ищецът отправя искане и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и разноските, направени в заповедното производство.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 18.10.2017 година, между ищеца, от една страна, и ответницата- от друга, е сключен договор за сеч на дървесина и извоз до временен склад с нотариална заверка на подписите. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши санитарна сеч и да добие и извози до временен склад дървесина с лежаща маса от приблизително 150 плътни кубически метра. Ищецът твърди, че тази дейност е реализирана от представляваното от нето дружество в периода от 18.10.2017 година до 30.01.2018 година. След приключване на действията по изпълнение на договора са съставени три броя констативни протоколи от длъжностно лице от РДГ – Бургас в присъствието на лесовъд, със съответни номера: № 0402576, № 0402577 № 0402578. Ищецът посочва, че в тях е описано количеството дървесина като лежаща маса в кубични метри. Твърди още, че общо добитата дървесина е 366 куб.м. На следващо място в исковата молба е посочено, че при освидетелстване на сечището е констатирана сеч на немаркирани дървета, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 030779/780/29.01.2018 година, който е връчен на Т.С.С., тъй като е бил упълномощен от ответната страна И.Д.С..
Ищецът твърди още, че възнаграждението, уговорено в договора /чл.12/ е 26 лева на плътен куб.м., за което ответната страна дължи по договора сумата 9 516 лева, без ДДС и 11 419, 20 лева с ДДС.
На 12.06.2018 година е съставена данъчна фактура № ********** с посочено основание за плащане – договора, индивидуализиран в исковата молба. Фактурата е връчена на ответната страна на 13.06.2018 година.
Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответната страна, чрез процесуалния си представител – адвокат М.Т., дава писмен отговор на предявения иск.
В писмения отговор е посочено, че съгласно чл.1 от договора, приложен към исковата молба, ищцовото дружество се е задължило да извърши срещу възнаграждение санитарна сеч и да добие и извози до временен склад дървесина, съгласно условията на договора в поземлени имоти № 088005 и № 071002, находящи се в землището на с. Габър, община Средец, които са собственост на ответната страна. В тази връзка тя е упълномощила ищеца с пълномощно от 18.10.2017 година да извърши ползването на дървесина. Въз основа на този документ дружеството се е снабдило от РДГ – Бургас с позволителни за сеч, които са издадени на името на А.А., в качеството му на представител на „Буките 2012“ ЕООД. По всички останали въпроси, свързани с лесовъдските мероприятия в процесните имоти ответната страна е упълномощила бившия си съпруг Т.С.С.. Той, в качеството си на пълномощник, е сключил договор на 16.10.2017 година с инж. Д.Д., който упражнява частна лесовъдска практика за изготвяне на горско - стопанска програма за двата посочени по – горе имота. От името на упълномощителя е извършил и други действия.
В писмения отговор от името на ответната страна са оспорени твърденията на ищеца за изпълнение на задълженията по договора. Посочено е, че съгласно позволителното за сеч срокът за провеждане на сечта и извоза на дървесина е определен от 04.11.2017 година до 31.12.2017 година, а не както ищецът твърди – до 30.01.2018 година. От името на ответната страна в писмения отговор е посочено още, че за този период дружеството не е изпращало свои работници за извършване на мероприятията, посочени в чл.1 от договора. Единствено собственикът на дружеството – И.Т., заедно с един от работниците, е посетил обектите, за да направи оглед. Впоследствие пълномощникът Т.С.е водил разговори с него за това кога и дали ще започне сечта, но това така и не е направено в сроковете, а и след това. По тази причина И. Д.С. организирала сама сечта с наета от нея бригада. За това й именно на Т.С.са съставени актове за допуснати на 19.12.2017 година и 21.12.2017 година нарушения при извършване на сечта.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че тъй като не ищцовото дружество е извършило сечта и извоза на дървесината, не са съставени уговорените в чл.6 от договора протоколи, удостоверяващи изпълнението и приемането на работата по договора. В тази насока ответната страна посочва, че съгласно чл.13 от договора за сеч цената се заплаща едва след приемане на извършената работа с подписване на протокол, което е кореспондира и с чл.264, чл.265, чл.266 от ЗЗД, а в случая протокол не е съставен.
В писмения отговор е направено и възражение за нищожност на договора за сеч поради невъзможен предмет /чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД/, обосновано с твърдението, че договора е сключен на 18.10.2017 година, а в него е уговорен срок за изпълнение, който изтича три дни преди подписването му - до 15.10.2017 година. В чл.20 от договора е предвидено, че договорът се прекратява с изтичане на срока, уговорен в него.
По изложените съображения от името на ответната страна е поискано постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалните си представители – адвокат Т.и адвокат Т., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По допустимостта на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на задължението, индивидуализирано в исковата молба, със заповед за изпълнение, подадено от длъжника възражение и указване на заявителя предявяване на иск, за извършване на които процесуални действия сроковете са спазени.
По приложимия материален закон:
Предявеният иск е с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 258 от ЗЗД за неизпълнение на задължение за заплащане на цена по договор за изработка.
От името на ответната страна е направено възражение за нищожност на договора поради липса на предмет – чл.26, ал.2 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема следното:
Не е спорно по делото, установява се и от приетия като писмено доказателство договор от 18.10.2017 година, че между дружеството, което е ищец - „Буките 2012“ ЕООД, представлявано от И.И.Т., като изпълнител, от една страна, и ответната страна И.Д.С. от друга – като възложител, е сключен договор със следния предмет, посочен в 1.чл.1: срещу възнаграждение изпълнителя да извърши санитарна сеч и добие и извози до временен склад дървесина с приблизителна лежаща маса за сеч 150 пл. куб. м., съгласно условията на договора в следните недвижим имоти: Поземлен имот № 088005, находящ се в землището на село Ганичар, община Средец, област Бургас, местността „Фетведжика“ с площ 23 499 кв.м., с трайно предназначение на територията – залесена територия и поземлен имот № 071002, находящ се в землището на село Ганичар, община Средец, област Бургас, местността „Петков кладенец“ с площ 29 996 кв.м., с трайно предназначение на територията – залесена територия. Цената, която е следвало да бъде платена е 26 лева на плътен кубичен метър /4.чл.12 от договора/.
По повод направеното възражение за нищожност на договора:
В чл.3 от договора е посочено, че изпълнителят се задължава да извърши възложената му задача в срок до 15.10.2017 година, а в чл.4 от договора е посочено, че срокът на договора се счита продължен при продължаване на сроковете за сеч и извоз, определени със съответните позволителни при условията на настоящия договор. От изложеното се установява, че датата 15.10.2017 година предхожда с три дни датата на сключване на договора – 18.10.2017 година, в който смисъл е възражението на ответника, но поради това, че извършването на санитарна сеч е свързано с провеждане и на съответна административна процедура и предвид цитирания чл. 4 от договора, с който страните допускат продължаване на договора във връзка с това, настоящият състав приема, че порокът не е с тежест, която да води до недействителност на договора. Поради изложеното възражението е неоснователно, което съдът приема от правна страна.
Спорът по договора е относно това дали дейността по извършване на санитарна сеч е извършена от дружеството, което е ищец и по – конкретно дали е направено по възлагане от това дружество на други физически лица. За задълженията, които счита, се възникнали от негово име е издадена фактура № ********** от 12.06.2018 година за сумата 11 419, 20 лева, от която сумата 9 516 лева, представляваща данъчна основа и сумата 1 903,20 лева, представляваща ДДС. В документа е посочено, че сечта е извършена на основание договор от 18.102.2017 година и са посочени: п-л № 0402576, п-л № 0402577 и п-л №0402578.
За установяване на твърденията, изложени в исковата молба за изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя – ищец, които са оспорени от ответната страна, по делото са събрани гласни и писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Г.Д.Б., чиито разпит е поискан от ищеца, се установява, че познава управителя на ищцовото дружество от други дейности, които са извършвали заедно. Той излага, че И.И.Т. имал обект за сеч и му се обадил, за да му направи услуга за тази сеч, която следвало да се извърши в село Граничар. Уговорката им била той да му предоставя сума за плащане всяка вечер, която той да предоставя на секачите. Пояснява, че имал група, с която работел. Свидетелят установява, че тези пари не били получени от тях. Разбрали, че Т.С.С. /който също е разпитан като свидетел/, който наел ищеца и имал договор с него не му платил. Част от сумата била платена на свидетеля от И.И.Т.. Свидетелят също плащал на хората, с които работел и те получили по около 100 лева – 200 лева, но имало да получават още пари. Той посочва още, че двамата с Т.С.С. били всеки ден на обекта. В един от дните свидетелят му предложил да си уредят сметките, но се оказало, че Т.С.внасял парите по сметка на жена си и не разполагал със средства. Свидетелят счита, че Т.С.следва да му заплати и останала част от възнаграждение за извършената работа. Показанията му са за това, че извършили сечта в края на октомври, началото на ноември 2017 година. Посочва, че са направени и актове за установяване на административни нарушения за констатирани нарушения при извършване на сечта от административните органи.
Следва да бъде посочено, че факта, че Т.С.С. и бил съпруг на ответната страна И.Д.С. и е извършил дейността по организация на счета на дървесина в посочените имоти по нейно възлагане е посочен и в писмения отговор и съдът го приема за установен.
От показанията на свидетеля Х.И.Т, чиито разпит също е допуснат по доказателствено искане на ищеца, се установява, че той се занимава с рязане на дърва и работи с бригада от 9-10 човека. Посочва, че работи със свидетеля Г.Д.Б., който им намира работа. За обекта в село Граничар излага, че видели обекта, пазарили се и започнали сечта. Уговорили се, че следва да бъдат платени по 10 лева на кубик, 20 лева на два метра плътен кубик. В същия смисъл са и показанията на предходния свидетел относно уговореното възнаграждение с управителя на дружеството. Свидетелят Х.Т.излага, че количеството дървесина, която изсекли, било от 600 – 700 кубика. На обекта идвали Г.Д.Б. и Т.С.С., за да мерят дървесината. Г.Д.Б. плащал възнагражденията, в който смисъл било и казаното от Т.С.С.. Свидетелят излага, че има да получава за извършената работа и сумата от 400 – 500 лева, както и че за тази сеч му е съставено наказателно постановление за сумата 1100 лева и тази глоба не е платена. Впоследствие свидетелят Х.Т.и свидетелят Т.С.се скарали, тъй като последният не му платил възнаграждението. Той си тръгнал и повече не е ходил при него. Свидетелят излага още, че нямат договор с Г.Д.Б..
Като свидетел е разпитан и Т.С.С., който също заявява, че е организирал сечта на дървесина в имотите по възлагане на И.Д.С.. Той установява, че узнал в разговор с негов познат, че Г.Д.Б. иска да купи дървесина и евентуално да даде финансова помощ за заплащане на възнагражденията на работниците. Узнал също, че е необходима фирма за лицензиран дърводобив и негов познат се обадил на ищеца. Уговорили се, че са съгласни, но ищецът поискал да види гората. Ходили с колана на свидетеля Г.Б.до горите заедно с управителя и след това казали, че ще приемат работата. Същия ден между дружеството и И.С. бил подписан нотариално заверения договор, предмет на настоящия спор. На другия ден закарали бригадира на г-н Т, но свидетелят усетил, че с този работник няма да стане работата, както посочва той в показанията си. Свидетелят излага, че изчакал няколко дни, но бригадира повече не се появил. Тъй като били притиснати от сроковете и от настъпващата зима, свидетелят заедно със свидетеля Г.Б.намерили работници. Единият от работниците бил намерен от Т.С.. С тази бригада от общо пет човека започнали работа. Свидетелят С пояснява, че Г.Б.и управителя на дружеството ищец са приятели и партньори. Той излага още, че парите за работниците му ги давала неговата жена и той ги предоставял на работниците. Сечта била извършена през месец ноември за 25 -30 дена. Уточнява, че друга фирма не е рязала дървесината, а управителят И.Т. не е идвал повече на обекта. На следващо място свидетелят излага, че първоначално Г.Б.му предоставил сумата 5 000 лева, но той му я върнал с даване на камиони с дърва и с това се издължил. Трябвало да му даде и сумата 2000 лева, но по независещи от него причини, които излага, не му ги платил и подписал запис на заповед. Посочва, че е платил на работниците. Излага, че добитата дървесина е била в количество от 366 куб.м. Двамата били на обекта по едно и също време и пътували заедно до там.
По делото като писмени доказателства са приети и протоколи за освидетелстване на сечище с № 0402576, № 0402578 и № 0402577. Приетите са и описи на превозни билети към тези протоколи от които за периода от 30.11.2017 година до 04.02.2020 година не се установява извозване на дървесината.
От приетата като писмено доказателство справка от НАП се установява, че за периода от 04.11.2017 година до 31.12.2017 година има подадено едно уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор с лице на длъжност „Л“.
От тези гласни и писмени доказателства настоящият състав приема за установено при условията на пълно и главно доказване сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание, както и извършване на сечта от свидетеля Христо Тодоров, заедно с други работници. В тази насока са свидетелските показания и на свидетелите, допуснати на двете страни. С оглед предмета на настоящото производство е спорно дали възнаграждението се дължи по договора на ищеца и дали той е възложил изпълнението на тази дейности на физическите лица, които са извършили работата с оглед нейния резултат.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе, не може да бъде направен извод за доказване при условията на пълно и главно доказване възлагането на сечта от страна на ищеца. Липсват писмени договори в този смисъл, това не е посочени и в приетия като писмено доказателство договор с нотариална заверка на подписите. Показанията на свидетелите Г.Б.и Т.С.не кореспондират в тази част помежду си и въз основа на тях не може да бъде направен извод за сключване на неформален договор с такъв предмет, предвид и факта, че лицата, които фактически са извършили сечта нямат сключени трудови договори с дружеството, което е ищец в настоящия процес.
Съгласно чл.264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. В този смисъл е и чл.6 от договора, в който е посочено, че приемането на изпълнението на работата по договора ще се извърши с протокол за частично изпълнение на всеки 7 дни и протокол за освидетелстване на сечищата. В случая като писмено доказателство и приет неподписан протокол за освидетелстване, но не са представени протоколи за приемане на работата от страна на ответната страна от ищеца, липсват твърдения такива документи да са съставени. В чл.16 от договора е посочено още, че окончателен протокол за цялостно приемане на работата за изпълнение на договора и освидетелстване на сечищата се подписват след приключване на сечта и извоза. В договор /чл. 13/ страните са постигнали съгласие, че цената от 26 лева на плътен кубичен метър се заплаща след приемане на извършената работа с протокола за приемане на частично изпълнение на всеки работен ден. Посочено е, че плащането се извършва в брой на касата на изпълнителя.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване приемането на работата по договора от страна на възложителя, за да настъпи и изискуемост на задължението за плащане на уговореното възнаграждение в хипотезата на изпълнение на задълженията по договора.
По изложените по – горе съображения за това, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е възложил изпълнение на задълженията по договора на физически лица, които да извършат дейността от негова име и за негова сметка, както и че липсват твърдения и доказателства за приемане на работа, за която ищецът твърди, че е извършил в изпълнение на задълженията по договора, настоящият състав приема, че предявеният иск е неснователен и недоказан.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение за отхвърляне на претенцията.
При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателства и списъка на разноски по чл.80 от ГПК са в общ размер от 2 005 лева, от които сумата 2000 лева, представляваща платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и сумата 5,00 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БУКИТЕ -2012“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Драгоданово, общ. Сливен, обл. Сливен, ул. „Х.С.“ № 2, представлявано от И.И.Т., за приемане за установено по отношение на ответника И.Д.С., ЕГН * с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 11 419,20 /единадесет хиляди, четиристотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ лева с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за добита и извозена след сеч дървесина, съгласно т. 4 от договор за сеч на дървесина и извоз до временен склад от 18.10.2017 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху сумата от 11 419,20 лева //единадесет хиляди четиристотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/, считано от подаване на заявлението – 12.04.2019 г. до изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1829 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3051 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА „БУКИТЕ -2012“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Драгоданово, общ. Сливен, обл. Сливен, ул. „Х.С.“ № 2, представлявано от И.И.Т., да плати на И.Д.С., ЕГН * с адрес: ***, сумата 2005 лева /две хиляди и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:М. Маринова
Вярно с оригинала!
С. Добрева