№ 6842
гр. С., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110166802 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.411 КЗ , вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Фирма твърди, че по договор за застраховка имущество „Каско” е
заплатил на застрахования сума в размер на 4 160,36 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „.......“, модел „............“, с рег. №
********, настъпили в резултат от ПТП на ..........г. в гр.С., на ул. „Г. К.“ № **. Твърди,
че причина за настъпване на ПТП е преминаването през необозначена и необезопасена
дупка, намираща се на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер
на сумата от 4 180,36 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лв.,
поради което претендира същата, както и сумата от 1 237,95 лв. – лихва за забава за
периода от 01.10.2018г. до 31.08.2021г. Претендира разноски.
Ответникът С.О. оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между описаното
в исковата молба събитие и причинените вреди. Твърди, че събитието не съставлява
покрит риск. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
1
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – ..........г. между
ищеца и собственика на увредения л.а. марка „.......“, модел „............“, с рег. №
******** е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско” на МПС. Застраховката е сключена при условията
на основно покритие, при която застрахователят дължи обезщетение за частични щети,
настъпили при ПТП по смисъла на българското законодателство, каквото е налице в
настоящия случай, поради което възражението на ответника, че реализиралият се риск
не е покрит, се явява неоснователно.
Не се оспорва и фактът, че ищецът е заплатил на собственика на увреденото МПС
застрахователно обезщетение в размер на 4 160,36 лв.
От приетите по делото писмените доказателства – протокол за ПТП № *********
от ..........г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред
застрахователя на ..........г., както и от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А. М. В. се установява, че в срока на застрахователното покритие,
на ..........г., гр.С., на ул. „Г. К.“ № **, водачът на л.а. марка „.......“, модел „............“, с
рег. № ******** – свидетелят В., претърпява ПТП, като преминава през
несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение. От преминаването през
дупката са увредени предна и задна дясна гума и джанта, което обстоятелство се
установява от заключението на САТЕ и от преписката по образуваната при ищеца
щета. Съдът кредитира показанията на свидетеля В., доколкото същите са резултат от
непосредствени нейни възприятия, конкретни са – свидетелят изрично посочва
участъка от пътя, на който се е случило ПТП, местоположението на дупката,
безпротиворечиви са и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства,
както и от САТЕ. От същите, както и от приетото и неоспорено от страните по делото
заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е
преминаването на л.а. марка „.......“, модел „............“, с рег. № ******** през дупка,
която не е била обозначена и сигнализирана. Видно от заключението на САТЕ е, че
посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „.......“, модел „............“, с рег. №
******** отговарят на описания в заявлението за щетата механизъм на ПТП, както и че
вредите са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
2
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за настъпването на
ПТП от страна на водача на л.а. В доказателствена тежест въвелия възраженията
ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава
същите. От събраните по делото доказателства, в т.ч. гласни доказателства и
заключение на САТЕ, съпричиняване не се установява.
По изложените съображения съдът приема, че причина за процесното ПТП и щети
на застрахованото МПС е необезопасено препятствие на пътното платно – дупка в
гр.С. на ул. „Г. К.“ № **. За претърпените щети застрахователят-ищец е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 4 160,36 лв.
За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо установяване на
конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл
Постановление № 9/1966г. на ВС.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано ПТП е общински път по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл.
31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища, включително да обозначи неравности по пътя с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените на процесното ПТП вреди.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 4 160 лв. и е по-малък от изплатеното от
застрахователя обезщетение от 4 160,36 лв., предвид на което правото на регрес на
ищеца е възникнало за по-малката от двете суми, т.е. за сумата в размер на 4 160 лв. На
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 20 лв.,
3
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 4 180 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за
горницата до пълния предявен размер от 4 180,36 лв. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното
плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за
поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада
с момента на забавата/. За изпадане на длъжника в забава по този дълг е необходима
покана. Видно от приетите по делото писмени доказателства – регресна покана с изх.
№ Л-2234 от 30.08.2018г. и обратна разписка към нея е, че ответникът е получил
същата на 31.08.2018г. Срокът по чл.412 КЗ е изтекъл на 30.09.2018г., а ответникът е
изпаднал в забава за плащане от 01.10.2018г. За процесния период на забавата от
01.10.2018г. до 31.08.2021г., вкл. дължимата мораторна лихва съдът определя по реда
на чл. 162 ГПК в размер на 1237,73 лв., до който размер предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер от 1 237,95 лв. –
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 157,74 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрк. възнаграждение. За исковото производство ответникът следва
да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 459,40 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за САТЕ, както и юрк. възнаграждение, определено от съда по
чл.78, ал.8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 0,02 лв. юрк. възнаграждение, определено от
съда по чл.78, ал.8 ГПК
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че С.О., с адрес
гр. С., ул. .......... № ***, дължи на Фирма, ЕИК *********, сумите, както следва:
4
– на основание чл. 411 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД сумата от 4 180 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а.
марка „.......“, модел „............“, с рег. № ********, настъпили в резултат на ПТП на
..........г. в гр. С. на ул. „Г. К.“ № **, ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до
погасяването
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 237,73 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.10.2018г. до 31.08.2021г.
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ до пълния предявен размер от 4 180,36 лв. и
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 1 237,95 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О., с адрес гр. С., ул. .......... № ***, да
заплати на Фирма, ЕИК *********, сумата от 157,74 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№51285/2021г. по описа на СРС,
77-ми състав, както и сумата от 459,40 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Фирма, ЕИК *********, да заплати на
С.О., с адрес гр. С., ул. .......... № ***, сумата от 0,02 лв. разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5