№ 12699
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110158223 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от В. А. Т. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 261,63 лева, представляваща
сума, платена под формата на такса „динамично плащане“ по договор за потребителски
кредит № max_500056450 от 09.09.2022 г. при липсата на основание за това, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.10.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 09.09.2022 г. между нея, в качеството й на кредитополучател и
ответното дружество, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски
кредит № ********* за предоставяне на В. Т. на паричен кредит в размер на сумата от 800
лева. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора ищцата следвало да заплати
допълнителна такса в размер на сумата от 410,56 лева за услугата „динамично плащане“,
заплащането на която било включено към месечните погасителни вноски по договора за
кредит. Излага, че на основание на тази клауза кредитополучателят заплатил в полза на
ответното дружество сумата от 261,63 лева, чието връщане претендира с процесната искова
претенция. Счита, че същата е недължимо платена, тъй като с влязло в сила Решение от
27.09.2024 г. по гр. дело № 58194/2023 г. по описа на Софийски районен съд по предявен от
В. Т. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД иск клаузата на чл. 9, ал. 2 от сключения между
страните договор за потребителски кредит била прогласена за нищожна, като противоречаща
на закона и добрите нрави. С тези съображения ищцата отправя искане за осъждане на
ответника за заплащане на платената от нея сума под формата на такса „динамично
плащане“ по процесния договор, възлизаща на 261,63 лева, като платена при липса на
основание за това. Намира за дължима и претендира законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2024 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
1
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, чрез пълномощника си юрк. Буртева, посочва, че не оспорва заплащането на
процесната сума от 261,63 лева за допълнително действие „динамично плащане“ по чл. 9, ал.
2 от договор за кредит № max_500056450.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение
между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на
ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.
Липсата на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД означава
първоначална, неосъществена или настъпила впоследствие, но с обратна сила, липса на
валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя на същата.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, е налице във всички случаи, когато отсъства годен юридически факт
за получаването на определена имуществена облага.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е
нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищцата на процесното вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните
обстоятелства: 1). сключването между нея и ответното дружество на процесния договор за
потребителски кредит № max_500056450 от 09.09.2022 г. и неговото конкретно съдържание
– права и задължения на страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора такса „динамично плащане“, 2).
че ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при
липса на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от
17.02.2025 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че между ищцата В. А. Т., като кредитополучател и ответника „Би
Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит №
max_500056450 от 09.09.2022 г., в клаузата на чл. 9, ал. 2 от който е предвидено заплащането
на такса „динамично плащане“, както и реалното заплащане от ищцата, респ. получаване от
2
ответното дружество на сумата от 261,63 лева именно като такса за допълнително действие
„динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2 от договора.
За сключването на процесния договор между страните и за включване като част от
съдържанието му на клаузата за такса „динамично плащане“ свидетелстват и данните от
приобщения като писмено доказателство по делото (в заверен препис) договор за кредит №
max_500056450 от 09.09.2022 г. със страни „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитор и В.
А. Т., като кредитополучател. Изяснява се, че по силата на същия на ищцата е предоставен
кредит в размер на сумата от 800 лева срещу задължението за връщането му чрез 8 месечни
погасителни вноски в размер от по 114,50 лева или общо дължима сума от 916 лева, при
ГПР от 42,27 % и ГЛП от 37,33 %. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора същият е сключен
след подаване на искане за отпускане на кредит, което кредиторът разглежда в срок до 7
работни дни от деня, следващ постъпването му. Изяснява се, че по така постъпилото искане
„Би Енд Джи Кредит“ ЕООД се произнася със становище. Съгласно клаузата на чл. 6 от
договора кредитополучателят следва да върне заемната сума съгласно погасителен план,
обективиран в клаузата, с краен срок на връщане 15.05.2023 г. с размер на вноската от 114,50
лева. В клаузата на чл. 9, ал. 1 е отразено, че при кандидатстването си кредитоискателят
изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на
т.7.3 от раздел V на приложимите Общи условия, за което дължи заплащането на сума в
размер от 273,68 лева. Предвидено е, че същата следва да бъде заплатена на равни части
през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от
погасителния план по кредита съгласно договора. Съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора при кандидатстването си кредитоискателят е заявил желание за ползване на
динамично плащане на кредита, при условията на т. 7.4 от Общите условия, за което дължи
заплащането на такса в общ размер от 410,56 лева. Предвидено е, че същата следва да бъде
заплатена на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка
погасителна вноска от погасителния план по кредита съгласно договора. По този начин
размерът на общо дължимото по кредита възлиза на 1600,24 лева, а размерът на общата
месечна погасителна вноска на 200,03 лева. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 15 от
договора неразделна част от същия са Общите условия, с чието съдържание
кредитополучателят е удостоверил, че е запознат, както и, че приема същите – чл. 1, ал. 2 от
договора.
Страните не се спорят, а и от представения и приет по делото заверен препис от
Решение № 17326/27.09.2024 г. по гр. дело № 58194/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 140-ти състав (с удостоверяване за влизането му в сила на 23.10.2024 г.) следва, че по
предявен от В. А. Т. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2
ЗПК, е прогласена за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 2 от сключения между страните договор
за потребителски кредит от 09.09.2022 г., с която се предвижда заплащане на сумата от
410,56 лева за ползване на услугата „динамично плащане“. В мотивите на съдебния акт е
установено сключването на процесния договор за потребителски кредит от 09.09.2022 г. с
посоченото в исковата молба съдържание, както и, че ищцата е заявила ползването на
допълнителна услуга „динамично плащане” съгласно чл. 9, ал. 2 от договора. Прието е, че
така заявената допълнителна услуга, предоставяна от ответната страна, попада в хипотеза на
изрично установената забрана по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото по същността си
представлява такса, събирана във връзка с усвояване и управление на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между
същите страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно чл. 297 ГПК влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
3
учреждения и общини в Република България, като спорът, разрешен с влязло в сила
решение не може да бъде пререшаван, освен в предвидените от закона случаи - арг. чл. 299,
ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, предвиждайки, че решението влиза в
сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В тази връзка съдът
съобрази и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 18 от Тълкувателно
решение № 1 от 4.01.2001 г. т. гр. дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, в които е прието, че
решението се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на спорното
материално право, въведено като предмет на делото, с основанието и петитума на иска, като
източникът на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението, отразяващ крайната
констатация на съда и обявяващ правните последици от възприетите фактически и правни
изводи.
Предвид изложеното, съдът приема за установено със силата на пресъдено нещо в
отношенията между ищцата В. А. Т. и ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД, че клаузата на
чл. 9, ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит № max_500056450 от 09.09.2022
г., предвиждаща заплащането на такса „динамично плащане“ е прогласена за нищожна
такава на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК.
Като последица от това и по арг. от чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, заплатената от
ищцата сума, отнесена за погасяване на това вземане, се явява недължимо платена – при
изначална липса на основание за това и подлежи на връщане от ответното дружество.
Изясни се, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД не оспорва, а изрично признава,
че за допълнително действие „динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2 от договор за кредит №
max_500056450 е заплатена сумата от 261,63 лева, каквито са и изложените твърдения от
ищцата.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Като законна последица от присъждане на главницата, върху същата се следва и
поисканата от ищцата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 02.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск право на разноски има
само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва да бъде присъдена
сумата от 1850 лева – разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС. Реалното извършване на разхода за последното следва от представения по делото
договор за правна защита и съдействие (л. 37 от делото) и отразеното в същия заплащане на
уговореното възнаграждение в брой, в която част последният има характера на разписка,
удостоверяваща получаването на сумата, съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС). Същевременно е приложено и доказателство за регистрация на
пълномощника на ищцата – ЕАД „Д. М.“ по ЗДДС – фактура № **********/21.02.2025 г. (л.
39 от делото) с вписани данни и за ДДС №, съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. На присъждане подлежи пълният
претендиран размер, с оглед липсата на проведено оспорване от ответната страна с
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на спора на ответното дружество не
4
се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на В. А. Т., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: /адрес/, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата
от 261,63 лева, представляваща сума, платена под формата на такса „динамично плащане“
по договор за потребителски кредит № max_500056450 от 09.09.2022 г. при липсата на
основание за това, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.10.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на В. А. Т., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1850
лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5