№ 1080
гр. Варна, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500593 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. Д. Р. срещу Решение № 3437 от
11.11.2022г. по гр.д. № 9308/2021г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с което на основание чл.
441 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ е отхвърлен предявеният от въззивника срещу ЧСИ
Христо Георгиев, с рег. № 892 и с район на действие, този на ВОС за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 8054.01 лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба, изразяващи се в разликата между
действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по
изп.д. № 20198920401452 /43059.95 лв./ към датата на исковата молба - 24.06.2021г., събрана
неправомерно от ответния ЧСИ чрез удръжки с директен дебит от сметка на ищеца в
„Експресбанк“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
24.06.2021г. до окончателното плащане на задължението.
Решението е постановено при участието на „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради неправилно приложен материален закон. Изложените съображения са за
неприложимост в конкретния случай на хипотезата по чл. 245, ал. 3 от ГПК, както и за
обвързаност на ЧСИ в хода на принудителното изпълнение от установеното от ИЛ
изпълняемо право. По изпълнителното дело в случая към 23.11.2020г. не е било налице
изпълняемо вземане за сумата в размер на 15625.49 лв. Въпреки това извършените от ЧСИ
действия по събиране на сумата, надхвърляща задължението, съставляват вреда, настъпила в
имуществената сфера на ищеца в причинна връзка с противоправните действия на ЧСИ.
Независимо от предприетото от ЧСИ двукратно връщане на събраната в повече сума по
1
негова преценка, е останала невъзстановена сума в размер на исковата. Последната не може
да се репарира по реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК, тъй като не е събрана по вина на взискателя,
нито се явява събрана преди отмяна на изпълнителното основание, а е събрана след неговата
отмяна и то след изрично уведомяване на ответника в качеството му на ЧСИ. Събраната в
повече сума подлежи на възстановяване по реда на реализиране отговорността на ЧСИ за
вреди. Моли в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което искът да се уважи.
В отговор на жалбата ЧСИ Христо Георгиев оспорва доводите в нея. Излага, че като
дата на увреждането в исковата молба е посочена 28.10.2020г., на която е наложен запор в
„Банка ДСК“ АД, а неправомерното действие е описано като неправилно посочване на дълга
по запорно съобщение от 21.10.2020г. спрямо действителното задължение. Посочва, че
задължението в запорното съобщение е съобразено с представените по делото ИЛ, издадени
по гр.д. № 1894/2019г. на РС – Шумен. Оспорва наличието на неправомерно негово
поведение и към 23.11.2020г., към която дата ищецът твърди надвнасяне на дължима сума.
Позовава се на съдебната практика, приемаща, че ако по изп.д. не са представени
доказателства, че изпълняемото право е погасено или е променен размерът на същото като
длъжникът продължава да изпълнява, действията на СИ по предаване на получената в
резултат на изпълнението сума на взискателя няма да са противоправни и да доведат до
ангажиране на отговорността му за вреди, дори и да е налице надвишаване на размера на
задължението. В случая длъжникът е сезирал ЧСИ представяйки незаверен акт – съдебно
решение, с който е изменен размера на задължението от 18.11.2020г. Това доказателство не е
било надлежно, а указанието на СИ – неизпълнено. Ето защо твърдението, че ответникът е
надлежно уведомен е недоказано, а изпълнението е продължено съобразно представените
изпълнителни листи. Единствено в процесуалната власт на взискателя от друга страна е да
поиска изменение размера на задължението, а СИ не е задължен да следи за развитието на
материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да съобразява
действията си с него. Въпреки бездействието на страните, ЧСИ е извършил служебна
справка за постановения акт на ШОС и с оглед защита интересите на длъжника на
08.12.2020г. е изпратено уточнително съобщение до Банка ДСК за превеждане на сума,
равняваща се само на месечната издръжка на взискателите с посочен в съобщението размер.
Оспорва също доводите за неприложимост на чл. 245, ал. 3 от ГПК с аргумент, че съгласно
трайната практика на ВКС, длъжникът по принудително изпълнение, по което
удовлетвореният кредитор е бил привиден, разполага със защита, състояща се в правото да
иска обратно платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението. В този
смисъл обосновава правомерност на събраните по изпълнението суми, а претенцията за
връщане на надвзети такива ищецът следва да реализира по пътя на чл. 245 от ГПК. В този
смисъл твърдяните вреди са произтекли за ищеца в причинна връзка със собственото му
пасивно поведение. Отправя искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се
потвърди.
2
Отговор на жалбата е депозиран и от ЗК „Лев Инс“ АД, с който тя се оспорва като
неоснователна по съображения, че в производството не са установени елементите от
правопораждащия фактически състав отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ –
неправомерно поведение, вина, причинена вреда и причинна връзка между двете. В този
смисъл е обоснована правилност на решение с искане то да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.04.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3