О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 391
град Велико Търново, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
трети състав, в закрито съдебно заседание на осми август две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев
като
разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 439 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 228 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Производство
по реда на чл. 78, ал. 7 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК.
На
съда е докладвано Искане вх. № 3966/ 18.07.2022 г. от председателя на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/, за присъждане в полза на НБПП
разноските за изплатеното възнаграждение на адвоката, предоставил правна
помощ на ищеца по адм. дело № 439/ 2021 г.
по описа на Административен съд – Велико Търново. Иска се и да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на
НБПП, след влизане в сила на акта за присъждане на разноските. Към искането е
приложено Решение № ВТ-VT120-13437/2022
от 24.06.2022 г. на председателя на НБПП. След изискване от съда, с
придружително писмо вх. № 4228/ 03.08.2022 г., от НБПП е представено платежно
нареждане от 29.06.2022 г., за изплащане на сумата 360,00 лв. на адвоката,
предоставил правна помощ на ищеца по посоченото дело.
Ответната
страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието, чрез пълномощника си юрисконсулт Емилия Димитрова, в писмен
отговор заявява становище за допустимост, но неоснователност на искането.
Изтъква, че с решението си АСВТ не е постановил осъдителен диспозитив за
разноски в полза на ищеца, тъй като на са били поискани, нито диспозитив за
присъждане на разноски в полза на НБПП, който да дава основание за заплащането
на такива от ГДИН. Решението на първоинстонционния съд не е било обжалвано в
частта му за разноските, а при поискани такива в полза на НБПП за касационното
производство, касационният съдебен състав е обосновал подробно изводите си за
тяхната недължимост. С тези съображения счита, че молбата на НБПП следва да
бъде отхвърлена, алтернативно при нейно уважаване моли присъдените разноски да
бъдат съобразени с размера на уважената част от иска.
Въз
основа на данните по делото, от фактическа страна се установява следното:
Производството
по административно дело № 439/ 2021 г. на АСВТ е образувано за разглеждане на
предявен от Ж.А.А. с ЕГН **********,
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София към министъра
на правосъдието, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени
му от лоши условия в следствения арест в гр. Велико Търново. С
определение от 19.07.2021 г. по адм. дело
№ 439/ 2021 г. е предоставена правна помощ на ищеца Ж.А. за процесуално
представителство по делото. С определение от 26.07.2021 г. съдът е назначил за
процесуален представител *** С.С. ***, който е изпълнил ангажиментите си като
процесуален представител на страната пред първата инстанция. С Решение № 319/
28.10.2021 г. по адм. дело № 439/ 2021 г. на АСВТ, на основание чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, ГДИН е осъдена да заплати на Ж.А.А.
сума в размер на 2 872,80 лв. - обезщетение за причинени
неимуществени вреди и е отхвърлена исковата молба на А. за разликата до пълния
предявен размер на иска му от 7 500,00 лева. Решението на първоинстанционния
съд е оставено в сила с Решение № 27/ 02.03.2022 г. на тричленен състав на АСВТ
по КАД № 10299/ 2021 г. по описа на този съд. За процесуалното представителство
по адм. дело № 439/ 2021 г. на АСВТ, от НБПП на *** С. от ВТАК е заплатено
възнаграждение в размер на 360 лв., съгласно приложените към искането Решение №
ВТ-VT120-13437/2022 от 24.06.2022 г. на председателя на
НБПП и платежно нареждане от 29.06.2022 година. Размерът на същото е съобразен
с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Делото е с материален интерес и възнаграждението е
в максималния размер от 360,00 лв. за такъв вид дела.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи:
Съгласно
чл. 78, ал. 7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ,
бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. Тоест
искането е направено от лице с надлежна легитимация, произтичаща от закона,
като допустимостта на същото не е обвързана със срок. Нормата на чл. 78, ал. 7
от ГПК е специална, като уреждаща въпроса за присъждането и изплащането на
адвокатско възнаграждение на неучастващо в съдебното производство лице,
единствено в хипотезата на осъществена правна помощ по ЗПП, и е субсидиарно
приложима в производствата по административни дела, на основание чл. 144 от АПК. Липсва основание за нейното разширително тълкуване или за прилагане по
аналогия на други разпоредби от гражданското съдопроизводство, вкл. чл. 248,
ал. 1 от ГПК, регламентиращ процесуални права на страните по делото. Сумата е
определена по решението на НБПП за защита по адм. д. № 439/ 2021 г. на АСВТ,
при което разглеждането му е от компетентността на този съд. Съобразно горното,
искането на НБПП е допустимо за разглеждане, а разгледано по същество, е
частично основателно.
В случая лицето,
което е получило правна помощ – Ж.А.А., е ищец по делото, като в това му
качество неговият иск е частично уважен по смисъла на цитираната по-горе норма
на чл. 78, ал. 7 от ГПК, за сумата 2 872,80 лв. и е отхвърлен за сумата 4627,20 лв. /разликата до 7 500,00 лв./,
съответно това са и защитените от страните имуществени претенции. Поради това
съдът намира за неоснователно възражението на ГДИН, че не съществува основание
за дължимост на разноските от нейна страна. По арг. от ал. 1 на чл. 78 от ГПК,
заплащането на съответната сума в полза на НБПП следва да се възложи на
страната, срещу която исковата претенция е защитена - в случая именно ГД
„Изпълнение на наказанията“. Съобразно това, ответната в настоящото
производство страна, следва да бъде осъдена да заплати на НБПП съразмерно с
посочената по-горе защитена част от исковата претенция, част от заплатеното
възнаграждение на адвоката, осъществил правната помощ на Ж.А., като ищец в
производството. В случая уважената част от иска спрямо заявената претенция
възлиза на 38,30 %, което съотношение следва да бъде пренесено върху размера на
заплатеното от НБПП, адвокатско възнаграждение на *** С. от ВТАК - 360,00 лева.
Изчислена по посочения начин, в полза на НБПП следва да се присъди сумата
от 137,88 лева.
Водим от горното и на основание чл. 78,
ал. 7 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Великотърновския административен съд, втори
касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
Осъжда Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
да заплати на Националното бюро за правна помощ – гр. София, сумата от
137,88 лв. /сто тридесет и седем лева и осемдесет осем стотинки/,
представляваща част от възнаграждението, заплатено на адвокат С.С. от ВТАК, за
предоставената правна помощ на Ж.А.А.
- ищец по адм. дело № 439/ 2021 г. по описа Административен съд – Велико
Търново.
Определението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Велико търново, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се връчат на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София и на Националното бюро
за правна помощ – гр. София.
Административен
съдия: