Производството е по реда на чл. 64 ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по жалба на адв. Р. Хаджиев от АК- Кърджали, защитник на Бейсим Фами Садула от гр. Момчилград против определение от 21.02.2012 г., постановено по ч. н. д. № 45/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което по отношение на съшия била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Моли мярката за неотклонение да бъде заменена с по- лека такава, като твърди, че имал постоянен адрес, нямало да се укрие и не съществувала опасност да извърши престъпление, оказал пълно съдействие за изясняване на случая, разкайвал се. Следвало да се отчете младата му възраст и обстоятелството, че от малък останал сирак и бил отглеждан от баба си. Не се сочат доказателства. В съдебно заседание лично и чрез защитника му, жалбата се поддържа. В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното определение. Окръжният съд, действащ в производството като въззивен такъв, по повод подадената жалба, съобрази следното: Жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. По ДП № 22/2012 г. по описа на РУ- Момчилград, Бейсим Фами Садула от гр. Момчилград бил привлечен като обвиняем с постановление от 18.02.2012 г. за това, че на 17.02.2012 г. в гр. Момчилград държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество марихуана- престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 пр. 1- во от НК. Пред първоинстанционния съд е постъпило искане с правно основание чл. 64 ал. 1 от НК от РП- Кърджали за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" на Бейсим Фами Садула, обвиняем по дознание № 22/2012 г. по описа на РУП- Момчилград. С атакуваното определение, Момчилградският районен съд уважил искането на РП- Момчилград за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Бейсим Фами Садула. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд приел, че от данните по делото може да се направи обоснован извод, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на досъдебното производство и същото е тежко умишлено по смисъла на НК. С оглед на това, че деянието било извършено в изпитателния срок на одобреното от РС- Златоград споразумение № 177/08.09.2011 г. по НОХД № 58/2011 г. за същото такова деяние и въпреки младата възраст на дееца, който имал постоянен адрес, съдът приел, че съществува реална опасност същият да се укрие и да осуети разкриването на обективната истина, респ. налице са всички предпоставки на чл. 63 от НПК. Съдът изложил и съображения относно възражението, че по делото не били налице данни за количеството наркотично вещество, като е отчел, че разследването е на ранен етап, а относно довода за маловажност на деянието е посочил, че не може да бъде предмет на разглеждане в това производство. Тази инстанция приема, че така постановеното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НПК, мярка за неотклонение “задържане под стража” се взема, когато са налице кумулативно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е предявено обвинението, когато същото се наказва с лишаване от свобода или друго по- тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. Тази инстанция приема, че от материалите по досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, че Бейсим Фами Садула е извършил престъплението, за което е привлечен да отговаря. Този извод се налага от събраните по досъдебното производство доказателства- обясненията на Садула, в които прави признания, показанията на разпитания свидетел Здравко Ценов, фотоалбум. Налице са и останалите предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на оßвиняемия- съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. За да приеме това, съдът отчита предишното осъждане на Бейсим Садула за същото престъпление, за което е осъден с влязло в сила на 08.09.2011 г. споразумение по НОХД № 85/2011 г. на Районен съд- Златоград на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и обществено порицание като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от две години, респ. деянието е извършено в изпитателния срок, което, макар и на млада възраст, характеризира обвиняемия като личност с престъпна нагласа, а и същият няма установена трайна трудова заетост. Съдът отчита и обстоятелството, че Бейсим Садула е привлечен като обвиняем за престъпление, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от една до шест години, което съобразно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 93 т. 7 от НК, по своя характер е тежко умишлено престъпление. Поддържаните и пред тази инстанция доводи за неустановеното количество марихуана и маловажност на деянието, не променят направените по- горе изводи. И това е така, тъй като, макар разследващите органи да е следвало да установят количеството държано без разрешително високорисково наркотично вещество, самоторазследване действително е все още на твърде ранен етап, а квалификацията на деянието, не е предмет на настоящото производство, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Впрочем, с оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 56 и чл. 57 от НПК, тази инстанция споделя изводите на Момчилградския районен съд, поради което атакуваното определение, с което спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” като законосъобразно следва да се потвърди. Водим от изложеното и на основание чл. 64 ал. 7 от НПК във вр. с чл. 63 ал. 1 от НПК въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.02.2012 г., постановено по ч. н. дело № 45/2012 г. по описа на районен съд- Момчилград, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" по отношение на Бейсим Фами Садула с постоянен адрес гр. Момчилград, ул. „Момчил войвода” № 5 вх. А ет. 1 ап. 3 с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 22/2012 г. по описа на РУ „Полиция”- Момчилград. Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|