№ 5616
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506350 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №4997/30.03.2023г., постановено по гр.д. №44760/2022г.
на СРС, 165 състав, е осъден М. Т. К. да заплати на „Е.в.п.“ ЕООД сумата от
3778 лева, представляваща остатък от дължимото възнаграждение по договор
за посредничество на покупка на недвижим имот от 12.04.2022г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.08.2022г.,
до окончателното плащане на задължението. Осъден е М. Т. К. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „Е.в.п.“ ЕОД сума в размер на общо 651,12
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника М. Т. К., чрез пълномощника
адв. Г. А., срещу решението в цялост, като се излагат оплаквания, че същото е
неправилно. В жалбата се поддържа, че ищецът по делото осъществявал
дейността си без да има изричното съгласие на собственика на имота и
претендираното от него възнаграждение не му се дължало. Не било
съобразено от СРС обстоятелството, че била сезирана от страна на ответника
Софийската районна прокуратура за поведението на ищеца. Освен това
поддържа, че не е бил редовно призован за второто открито съдебно заседание
1
по делото. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „Е.в.п.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. И. М., с който жалбата се
оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Поддържа се, че постановеното решение е правилно, като не били изложени
от въззивника дори бланкетно въззивните основания. Поради изложеното
моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната
инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно следните обстоятелства: че между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за посредничество, че
ищецът е изпълнил задължението си да осъществи посредничество за
сключване на договор за продажба на процесния недвижим имот и в тежест на
2
ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на възнаграждение;
размер на възнаграждението по договора. При доказване на горните факти
ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за плащане.
Договорът за посредничество е двустранен, консенсуален, неформален и
възмезден договор, който не е изрично регламентиран в закона. По силата на
този договор посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да
съдейства за сключването на една или повече сделки. Предмет на договора е
не извършването на определена работа, а постигането на един резултат –
свързване на страните за сключването на сделката. Посредническата дейност е
чисто фактическа и се състои в издирване на страните, установяването на
връзки между тях и по такъв начин - подготвяне и създаване на необходимите
условия за сключване на сделката.
От представения по делото договор за посредничество от 12.04.2022г. се
установява, че между страните е налице облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да посредничи при покупка на
конкретен недвижим имот, описан в договора, а ответникът се е задължил да
заплати посредническо възнаграждение в размер на 2,5% от продажната цена
на посочения недвижим имот. В договора е уговорено, че възнаграждението е
дължимо в деня на подписване на предварителния договор за покупко-
продажба. На същата дата - 12.04.2022г. е сключен между страните и договор
за депозит, по силата на който ответникът е предал на ищеца сумата от 1000
лева като депозит за закупуване на имота.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника, поддържано
във въззивната жалба, че ищцовото дружество е извършвало дейността си по
посредничество без съгласие на собственика на имота, поради което
възнаграждение не му се дължало. По същество с така направеното
възражение, ответникът смесва правоотношенията, възникнали по повод
процесния договор за посредничество, с тези, възникнали в резултат на
последващата разпоредителна сделка. В тази връзка следва да се има предвид,
че договорът поражда действие между страните, които са го сключили, а
спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Този извод следва
от разпоредбата на чл. 21 от ЗЗД, която по категоричен и недвусмислен начин
утвърждава принципа за обвързаност на страните с постигнатото между тях
съглашение по смисъла на чл. 8 от ЗЗД. Правата за търсене на уговорената
3
престация или отговорност за неизпълнение на поетите договорни задължения
могат да бъдат осъществени само между страните по договора. Договорът е
сключен лично от възложителя /настоящ ответник/, който действа от свое име,
поради което и се явява пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
за вземанията по процесния договор.
От събраните по делото доказателства се установява, че е сключен
предварителен договор от 26.04.2022г. за покупко-продажба на недвижимия
имот, по отношение на който са осъществени посреднически услуги от
ищцовото дружество, между „БИ БИ ОН“ ООД като продавач и ответника М.
Т. К. като купувач. Поради това се установява по делото, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, като е свързал страните по
прехвърлителната сделка с оглед на нейното сключване, в резултат на което
бил сключен предварителния договор. Поради това в тежест на ищеца е
възникнало задължението за заплащане на дължимото по договора
възнаграждение.
Неоснователни и неотносими към настоящия спор са изложените в
жалбата доводи, че е била сезирана СРП за поведението на ищеца, като следва
да се отбележи, че не са ангажирани по делото и никакви доказателства в тази
връзка.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че не е бил редовно
призован за второто съдебно заседание по делото, тъй като датата на същото е
била обявена в проведеното на 01.02.2023г. открито съдебно заседание по
делото, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.3 от ГПК, поради което не е
допуснато от първоинстанционния съд твърдяното процесуално нарушение.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4997/30.03.2023г., постановено по гр.д.
№44760/2022г. на СРС, 165 състав.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5