№ 34
гр. Тетевен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20224330200015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №З-0052110/26.11.2021г на Директор на
Регионална дирекция за областите Габрово,Великщо Търново,Русе,Ловеч и Плевен,със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите.
Жалбодателят излага, счита че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила.
На първо място в АУАН и НП въобще липсва място на извършване на твърдяното
нарушение, което безспорно се явява грубо и съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на НП. Намира, че описанието на нарушението както в
АУАН, така и в НП е изключително неясно и непълно.
Отделно от горното счита, че нарушението е описано неясно, като е посочено, че е
извършено на две отделни дати. Не може да се направи ясен извод за това дали е налице
едно или са налице две отделни нарушения и защо е наложено само едно наказание и за
нарушение извършено на коя от двете посочени дати 15 или 16 юли 2021 г. е наложено то. В
случай, че е налице хипотезата на продължено нарушение, то същото се извършва с деяние
на определена дата и бездействие за определен период от време, за което не може да се
направи извод от посочването на две отделни дати за извършване на нарушението, а
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН изисква при извършване на няколко отделни нарушения да
се налагат наказания за всяко от тях. Изложеното дава основание да се приеме, че не е
налице яснота за датата на извършване на деянието, за което е наложено наказанието и
1
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което нарушава съществено правото на защита и е
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като издадено в
нарушение на административно производствените правила.
На следващо място съгласно чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски
практики, като в чл. 68г, ал. 4 от същия закон е допълнено, че нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к от закона. В обжалваното
НП на дружеството е вменено нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 "съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща. В обжалваното НП е констатирано, че
жалбодателят в интернет сайта си е обявил, че предлага „СПА и Релкас“, „Джакузи“, „Парна
баня“, „Финландска сауна“, без да притежава необходимия за това сертификат. По този
начин според АНО предоставената в сайта на дружеството информация е заблуждаваща и
съдържа невярна информация и чрез нейното цялостно представяне е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител. Този извод счита за неправилен, тъй като жалбодателят
предоставя всички описани в сайта услуги, като когато пристигне на място потребителят ще
може да използва същите и няма да е подведен. Фактът, че дружеството не е сертифицирано
да извършва тези услуги не означава, че потребителят няма да ги получи и ще бъде
заблуден. За липсата на необходимия сертификат дружеството би могло да понесе санкция,
че извършва посочените услуги без сертификат, но не би трябвало да бъде глобен за това, че
въвежда в заблуждение потребителите. Съгласно чл. 68д, ал. 1 "Търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. В случай
не е налице невярна информация, тъй като описаните услуги се предоставят на потребителя.
На следващо място, при издаването на обжалваното наказателно постановление
административно наказващия орган е нарушил нормата на чл. 27, ал. 2 и чл. 28 от ЗАНН,
тъй като след като няма събрани доказателства за настъпил вредносен резултат от
нарушението и ниската му степен следва да се приеме, че са налице предпоставките за
маловажност на случая, но административно наказващия орган не ги е приложил. За
маловажен случай при определяне наличието на предпоставки за налагане на санкция или
не, предвид изискванията на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН е следвало наказващият орган да
направи задълбочена преценка на тежестта на нарушението. АНО е записал в едно
изречение "Като взех предвид горното и на основание чл. 27, чл. 28 и 53 от ЗАНН..което в
случая не означава, че АНО е направил преценка за тежестта на нарушението. Легално
определение за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК и това е
такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до
начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното. Необходимо е да се посочи, че "преценката", относно
наличието на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, кореспондира с правото на защита.
2
Нарушителят, освен за какво е наказан, има право да узнае както фактите, така и критериите,
по които е определена степента на обществена опасност на нарушението му, съответно защо
същото не е квалифицирано, като маловажен случай. В този смисъл липсата на такава
оценка, означава липса на мотиви в тази част от НП, което пряко засяга правото на защита и
води до отмяна на НП.
На основание гореизложеното, моли да бъде постановено решение,с което да
отмените изцяло Наказателно постановление № Р- 0052110/26.11.2021г. на Директор на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защитна на потребителите.
В съдебно заседание представител на наказващия орган не се явява.В
съпроводителното писмо за изпращане на преписката ,ведно с жалбата,на съда,както и в
писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата.
От приложените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите В.Ч.
,К.И. и Г.Б.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.07.2021г служители на Комисия за защита на потребителите при РД Русе
извършили проверка в търговски обект –къща за гости „Тримата глупаци“,находяща се в
село Рибарица,Лов.обл.,ул.“Костина“ №18.Констатирано било,че обектът разполага с
удостоверение за утвърдена категория „три звезди“,вид и наименование на обекта:къща за
гости „Тримата глупаци“,издадено от Кмета на Община-Тетевен.
На ценоразписа за нощувките и другите предоставяни услуги е обявено „СПА-
20.00лв“.,направен е преглед в хода на проверката на интернет сайт
http:www.glupacite.com,,при което е установено ,че се предлага СПА.На 16.07.2021г. с
констативен протокол е извършена проверка на посочения интернет сайт,като при
изписването му се отваря посочения търговски обект ,,при кликване върху забележителност
„СПА“,,се отварят „СПА и релакс“,“Джакузи“,“Парна баня“,“Финландска баня“.
На 16.08.2021г на електронна поща на КЗП-Ловеч е получено писмо от управителя на
търговското дружество-жалбодателя,сторанисващо обекта,в което е заявено,че същият няма
сертифициран туристически обект „ДПА център“ към къща за гости „Тримата глупаци“.
На 06.10.2021г е съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбодателя,на основание чл.36 от ЗАНН и чл.233,ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/,в присъствието на управителя на жалбодателя,който е подписал акта.В
акта няма вписани възражения на нарушителя/жалбодателя/.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление,на дата
26.11.2021г,с което за нарушение на чл.68в,в-ка с чл.68г,ал.4 от ЗЗП и в-ка с
члб.68д,ал.1,пр.1 от ЗЗП и на основание чл.210а от ЗЗП,на жалбодателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбодателя на дата 06.12.2021гщ,а
жалбата срещу същото е входирана при жалбодателя на 13.12.2021г.
3
При така установената фактическа обстановка решаващият състав приема,че спорът
по делото е досежно правилността на приложението на материалния закон.
Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително
реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от
техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68 в ЗЗП забранява императивно
използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. В съответствие с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП,
търговска практика е заблуждаваща и когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
Съгласно разпоредбата на чл.68в ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики.
В чл.68г, ал.4 ЗЗП е посочено, че нелоялни търговски практики са и заблуждаващите такива
по чл.68д-чл.68к ЗЗП. Чл. 68д, ал.1 ЗЗП посочва, че търговска практика е заблуждаваща,
когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически
точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването
на търговската практика.
Основният фактически състав на нелоялната търговска практика изисква
кумулативно наличието на три елемента: първо- да е налице търговска практика, свързана с
предлагането на стока или услуга; второ- тази практика да противоречи на изискването за
добросъвестност и компетентност;трето- да променя или да е в състояние да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител.
Първият от трите кумулативни елемента е налице в конкретния казус. Законодателят
е приел, че търговска практика, която е заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, е
нелоялна, т. е. противоречи на изискването за добросъвестност и компетентност.
Следователно установяването на заблуждаваща реклама означава наличие и на втория
елемент на фактическия състав на нелоялната търговска практика. Заблуждаващата
търговска практика може да се осъществи чрез заблуждаващи действия или чрез
заблуждаващи бездействия. За да е налице заблуждаваща търговската практика чрез
действия трябва практиката да съдържа невярна и следователно подвеждаща информация
или дори информацията да е фактически точна относно един или повече от законово
определените елементи, практиката трябва по някакъв начин, включително чрез цялостното
представяне, да заблуждава или да е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, като го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
4
което в противен случай не би взел. Следователно фактическия състав на заблуждаващата
търговска практика чрез действия изисква да се установи първо, съдържанието и верността
на предоставената информация, второ цялостното й въздействие в състояние ли е да въведе
в заблуждение средния потребител, и трето в състояние ли е да го мотивира да вземе
решение, което без това въздействие не би взел. Елементите на фактическия състав следва
да са налице кумулативно.
В конкретния случай съдът приевма,че административнонаказващият орган/АНО/
успя да докаже по категоричен и безспорен начин твърдението си, че дружеството -
жалбоподател е осъществило нелоялна търговска заблуждаваща практика, при която в сайта
http:www.glupacite.com и на място в туристическия си обект търговецът предоставил
невярна информация относно вида на предлаганите услуги и въвежда в заблуждение
средния потребител, който може да вземе търговско решение, което не би взел, ако не беше
налице горепосочената заблуждаваща информация.
Преценката за възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се
направи спрямо средния потребител - чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Българският
законодател не е дал легално определение на понятието среден потребител. Законът за
защита на потребителите, съгласно § 13а, т. 12, въвежда Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива
2005/29/ЕО). Съгласно т. 18 на преамбюла на директивата общностният акт приема като
база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и
сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Средният
потребител е посочен като база за сравнение и в чл. 6 и 7 на Директивата, регламентиращи
заблуждаващите търговски практики.
В практиката си Съдът на Европейския съюз трайно е приел, че националните
юрисдикции трябва да вземат предвид възприятието на средния потребител, който е
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (виж решение
от 16.07.1998 година по дело Gut Springenheide, С-210/96, Recueil I-04657, т. 31; решение от
3.01.2000 година по дело Estee Lauder, C-220/98, Recueil I-00117, т. 27-30; решение от
19.09.2006 година по дело Lidl Belgium, C-356/04, Recueil, стр. I-8501, т. 78; решение от
12.05.2011 година по дело Ving Sverige AB, C-122/10, т. 23).
Цялостното представяне в интернет пространството на информацията за къща за
гости „Тримата глупаци“ и на място в търговския обект дава основание да се направи извод,
че средният, сравнително наблюдателен и предпазлив потребител не би могъл да установи
разликата и би могъл да бъде заблуден. Средният потребител няма задължение да проверява
всички налични реклами на даден туристически обект, във всеки възможен сайт, да ги
сравнява и да предполага кои от разминаванията представляват невярна и подвеждаща
информация, за да направи избора си.
След като жалбодателят рекламира в търговския си обект и на сайта си услуга
5
„СПА“,а няма сертифициран туристически обект по чл.3,ал.2,т.5 от Закона за туризма,който
факт сам признавма,то въвежда в заблуждение потребителите относно наличието на
определене вид тяуристически обект и това би могло да повлияе при вземането на
търговнско решение,което средният потребител не би взел,ако не е използвана тази
търговска практика.
По изложените съображения,съдът приема,че жалбодателят е извършил виновно
вмененото му във вина административно нарушение.
Настоящият състав,като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в
предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия
състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Съдът не споделя довода на жалбодателя за допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в съставяне на единствен АУАН и вписани в него няколко административни
нарушения,респ. две такива,извършени на дати 15 и 16 юли 2021 година. Както се приема в
съдебната практика/в. ж. Решение по касационно адм. дело № 1738/2014г по описа на
Административен съд-Бургас и др. /, не съществува законова пречка с един акт да бъдат
констатирани няколко административни нарушения, като от преценката на наказващия
орган зависи дали да санкционира нарушителя за всички нарушения или само за някои от
тях, съответно дали това да бъде сторено с едно или с няколко отделни наказателни
постановления.Отговор на поставения въпрос се съдържйа и в разпоредбата на чл.18 от
ЗАНН.
Съдът не намира, че така установеното определя маловажност на нарушението.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по
описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е
за първи път/доводи в противна насока не се излагат от наказващия орган, нито се
представят доказателства,а и се сочи в акта за устаноовяване на административно
нарушение/ не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че
нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата
добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а
не за преценката за маловажност на деянието.
С оглед изложените съображения,следва да се потвърди издаденото наказателно
6
постановление. При този изход от спора се явява основателна претенцията на наказващия
орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Мотивиран така и на основание чл.63,ал.2,т.5 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №Р-0052110 от 26.11.2021г., издадено
от директор на РД-Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите, с което на „ЕКО БАЛКАН ПРОПЪРТИ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ул.“Иван Вазов“
№42,ет.2,представляван от Т. Г. Г., на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1000.00 /хиляда/ лева, за допуснато нарушение на чл.68в, във вр. с чл. 68г, ал.4, във вр. с чл.
68д, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „ ЕКО БАЛКАН ПРОПЪРТИ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ул.“Иван Вазов“ №42,ет.2,представляван от Т.
Г. Г. да заплати на РД-Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7