Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 20.05.2020 година

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                  

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                   мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №11867 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

         С решение от 07.02.2019г., постановено по гр.дело №13476/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, е признато за незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.328, ал.2 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Л.Д.Л. и е отменена заповед №1/02.01.2018г. на изпълнителен директор н. „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД, възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ  Л.Д.Л. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „ръководител Финансов отдел“ в „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД, осъдена е „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД да заплати на Л.Д.Л. на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за оставяне без работа за периода от 02.01.2018г. до 02.07.2018г. в размер на 1000 лв. /частичен иск/, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2018г., като е отхвърлена претенцията за лихва за периода от 02.01.2018г. до 26.02.2018г.. С решението е осъдена „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД да заплати на Л.Д.Л. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 600.00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД н. основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 210.00 лв., представляваща дължима държавна такса.

         Постъпила е въззивна жалба от ответника – „С.Б.з.А.Л.н.Х.З. /СБАЛХЗ/“ ЕАД, представлявана от изпълнителен директор доц.д-р Бр.С., с която се обжалва изцяло решение от 07.02.2019г., постановено по гр.дело №13476/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, както и са възложени в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че обоснованият краен извод на СРС, че не са налице предпоставките за прилагане на посоченото в оспорената заповед прекратително основание – чл.328, ал.2 от КТ, е в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди се, че заеманата от ищцата длъжност – „Ръководител, Финансов отдел“, е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, тъй като съгласно длъжностната характеристика има вменени трудови функции да ръководи, организира, контролира и отговаря за цялостната финансова-счетоводна дейност на медицинското заведение, да подписва заедно с изпълнителния директор на болницата всички документи от финансово-имуществен характер, от които произтичат права и задължения за здравното заведение, да подписва счетоводните отчети на болницата, както и всички други отчети и сведения, които произтичат от счетоводните записвания. Поддържа се още, че неправилно е решението на първоинстанционния съд и относно размера на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Твърди се, че месечното обезщетение на ищцата следва да се определи само на база брутното й трудово възнаграждение, което за последния отработен месец възлиза на 1804.98 лв., предвид на което неоснователна се явява претенцията на ищцата, която претендира месечно обезщетение в размер на 3440.98 лв., в която сума се включва и ДМС, което няма постоянен характер и не се включва в размера на брутното трудово възнаграждение, съгласно чл.17, ал.1, т.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка се поддържа, че получената от ищцата сума за ДМС за последния пълен отработен месец  не следва да се взема предвид при изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Сочи се още, че неправилно е обжалваното решение и в частта на възложените разноски, което следва да се отмени доколкото неоснователни са заявените искови претенции. Алтернативно в случай, че съдът приеме предявените искове за допустими и основателни, се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, което не е съобразено с минималните размери, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По  изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Претендира присъждане на направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

         Въззиваемата страна - Л.Д.Л., чрез пълномощник адв.Е.И., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че решението на СРС е законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства. Излага се, че от анализа на събраните доказателства – щатно разписание от 16.10.2017г. и последващо щатно разписание, утвърдено на 14.12.2017г. от изпълнителния директор на „СБАЛХЗ“ ЕАД, което е актуално към датата на издаване на оспорената заповед, се установява, че заеманата от ищцата длъжност „Ръководител, Финансов отдел“ не е включена в ръководните длъжности. Сочи се още, че макар и ищцата да е заемала длъжност с наименование „Ръководител, Финансов отдел“ същата е подчинена на Началник отдела, както и на Началник Административно-стопански блок, което е основание да се приеме, че длъжността на ищцата няма ръководни функции. Поддържа се още, че по делото е установено, че на 24.10.2017г. между „СБАЛХЗ“ ЕАД и трето неучастващо по делото лице – Г.М.С.е бил сключен граждански договор №ЛС-321, по силата на който ответникът е възложил на Г.М.С.да извършва конкретни дейности, изразяващи се в упражняване на външен независим контрол върху осъществяваната финансова дейност на лечебното заведение и по този начин са извзети всякакви ръководни функции на ищцата. В тази връзка се поддържа, че правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че заеманата от ищцата длъжност няма ръководни функции в „СБАЛХЗ“ ЕАД. На следващо място се излагат аргументи, че видно от договора за възлагане управлението на лечебно заведение - „СБАЛХЗ“ ЕАД №РД-16-376/05.09.2017г. на Съвета на директорите не е поставена никаква бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Сочи се, че съгласно чл.5, т.2 от договора за възлагане управлението на лечебно заведение - „СБАЛХЗ“ ЕАД №РД-16-376/05.09.2017г. Съветът на директорите е длъжен да разработи и представи пред Министерство на здравеопазването тригодишна програма за дейността /бизнес-програма/ на лечебното заведение за срока на действие на договора за управление в двумесечен срок от сключване на договора. Поддържа се, че от представените по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата такава бизнес-програма не е била представена пред Министерство на здравеопазването. Излага се, че след като по делото е установено по несъмнен начин, че няма изготвена бизнес-програма не е налице условие работодателят да упражни правото по чл.328, ал.2 от КТ и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата се явява незаконосъобразна и като такава правилно е отменена с обжалваното решение. Твърди се, че след като по делото е доказано, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.328, ал.2 от КТ е основателен и доказан, респективно и предявените акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ са основателни и доказани и като такива правилно са уважени от първоинстанционния съд. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.

         Предявени са от Л.Д.Л. срещу „СБАЛХЗ“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

  Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от Л.Д.Л. срещу „СБАЛХЗ“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

         По иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ:     

В конкретния случай не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства – трудов договор №ЛС-168/24.09.2008г. и 6 броя допълнителни споразумения към него, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата, считано от 01.07.2011г. е заемала при ответника длъжността – „Ръководител, Финансов отдел“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №1/02.01.2018г. на основание чл.328, ал.2 от КТ - поради сключване на договор за възлагане управлението на лечебно заведение №РД-16-376/05.09.2017г., считано от 02.01.2018г.. Фактическият състав на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия договор на ищцата, включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански резултат, като без значение е формата на собственост на капитала - държавна, общинска или частна; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието - да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по-късно от 9 месеца след сключването на договора за управление и по конкретно - не по-късно от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от управителя. Съдебната практика приема и че е необходимо с договора за управление да са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед постигане на приета и одобрена от собственика бизнес програма, както и че правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ може да бъде упражнено от управителя еднократно - подборът по отношение на завареното ръководство е предоставен на новия управител еднократно. Доказателствената тежест за установяване наличието на тези предпоставки се носи от ответника-работодател.

По наведените във въззивната жалба доводи досежно факта, че заеманата от ищцата длъжност „Ръководител, Финансов отдел“ е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, относно които е ограничен съдебния контрол по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът намира следното:

Съгласно легалното определение на понятието "ръководство на предприятието", дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителя и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. В съдебната практика и в правната теория се налага разбирането, че други лица по смисъла на изброяването са ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др. обособени звена. Това са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели. Наложено е и разбирането, че ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика, но и от естеството на длъжността и съдържанието на осъществяваните фактически трудови функции – в този смисъл решение №259 от 02.06.2011г. по гр.д.№1725/2010г. на ВКС, ІV Г.О., решение №165/06.07.2011г. по гр.д.№1611/2009г., ІV Г.О. на ВКС и решение №800/22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г. на ВКС, ІV Г.О.. В случая след анализ на възложените на ищцата по длъжностна характеристика за длъжността "Ръководител финансов отдел" основни трудови функции и задължения се налага извода, че се включват ръководни, контролни и организационни функции досежно цялостната финансово-счетоводна и стопанска дейност на лечебното заведение. Отделно от това изрично е посочено във връчената на ищцата длъжностна характеристика, че "Ръководител финансов отдел" е пряко подчинен на изпълнителния директор на болницата, задачите се получават от изпълнителния директор на болницата, пред когото се отчита, съобразно поставените срокове. Като изисквания за заемане на длъжността в длъжностната характеристика са посочени и управленски подход при решаване на проблеми. За да се определи като ръководна една длъжност, не е непременно необходимо в трудовите функции да са включени правомощия за самостоятелно, еднолично вземане на решения; за разпореждане с бюджета; да взема самостоятелни решения за назначаване на служители; да има пряко подчинени служители. Достатъчно е на лицето да са възложени организирането и планирането на трудовия процес, разпределението на задачи между работниците и служителите, контролиране на тяхното изпълнение - в този смисъл решение №68 от 07.04.2015г. по гр.д.№2712/2014г. на ВКС, ІІІ Г.О.. От анализа на длъжностната характеристика и фактически осъществяваните от ищцата функции се установява, че тя е ръководила, контролирала и отговаряла за определен персонал и ресурси в болничното заведение, разпределяла и е поставяла задачи за изпълнение. Следователно в правомощията на ищцата се включва да организира и планира трудовия процес във финансово-счетоводния отдел, да разпределя задачите между подчинените  служители, да отчита и контролира тяхното изпълнение - тоест изпълва изцяло понятието за ръководна длъжност. Факта, че на ищцата пряко е бил подчинен персонал в болничното заведение се установява от приложената по делото длъжностна характеристика. Неоснователен е доводът на въззиваемата страна, че изпълняваната от ищцата длъжност не е ръководна, тъй като видно от щатно разписание, утвърдено на 14.12.2017г. от изпълнителния директор на „СБАЛХЗ“ ЕАД, което е актуално към датата на издаване на оспорената заповед, ищцата е била подчинена на Началник отдела, както и на Началник Административно-стопански блок. За определянето на трудовите функции на ищцата като ръководни не е задължително на същата да е възложено вземането на всички решения самостоятелно, както и да не е подчинена на други служители в йерархично отношение съгласно административната структура на предприятието - в случая ищцата е подчинена на Началник отдела и на Началник Административно-стопански блок. Релевантно да бъде определен даден служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да му бъде възложен само един етап или фаза от трудовия процес /в този смисъл решение №78/1995г. на ВКС/, да носи отговорност за координирането и контрола върху работата в поверените му звена и от него да зависи постигането на определени цели /решение №452/2000г. на ВКС/. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извода, че ищцата е имала ръководни /управленски/ функции относно цялостната финансово-счетоводна дейност на лечебното заведение и съответно е имала качеството на служител от ръководството на предприятието /дружеството/. Ирелевантен факт за определянето на ръководните функции на ищцата е сключването на граждански договор №ЛС-321 на 24.10.2017г. между „СБАЛХЗ“ ЕАД и трето неучастващо по делото лице – Г.М.С., съгласно който ответникът е възложил на Г.М.С.да извършва конкретни дейности, изразяващи се в упражняване на външен независим контрол върху осъществяваната финансова дейност на лечебното заведение. Противно на поддържаното от въззиваемата страна не може да се приеме, че с така сключения граждански договор са извзети всякакви ръководни функции на ищцата и такива са възложени на лицето, с което е сключен този договор. Това е така, тъй като дали определена длъжност е ръководна се преценява с оглед трудовите функции, подчиненост и отговорности на длъжността, т.е. мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в същата трудови функции. За да е налице промяна в трудовите функции на ищцата следва да бъде извършена промяна в длъжностната характеристика на ищцата, което в случая не е сторено. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че заеманата от ищцата длъжност е била с ръководен характер е и факта, че в действащите в болничното заведение Вътрешни правила за организацията и структурата на работната заплата в т.4 е регламентиран начина на разпределение на средства за допълнително трудово възнаграждение от други приходи извън НЗОК по отношение на служителите, заемащи ръководна длъжност, като изрично в т.4.1 изчерпателно са изброени служителите, заемащи ръководна длъжност в „СБАЛХЗ“ ЕАД, между които е посочен и "Ръководител финансов отдел". По горните съображения съдът счита, че всички изложени в обратна насока доводи от въззиваемата страна в смисъл, че заеманата от ищцата длъжност няма ръководен характер не намират опора в закона и събраните по делото доказателства и като такива се явява неоснователни. Изложените във въззивната жалба аргументи, че заеманата от ищцата длъжност "Ръководител финансов отдел" е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ са основателни. Този извод на настоящия състав обаче не води до промяна на обоснования краен извод на СРС за незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. Това е така, тъй като условие за упражняване на правото по чл.328, ал.2 от КТ /както се посочи по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт/ е работодателят да установи с допустимите в закона доказателствени средства, че към датата на издаване на оспорената заповед е налице сключен договор за възлагане управлението на предприятие, в който се съдържа бизнес-програма с конкретни икономически показатели, което в случая не е сторено. В случая по делото е установено, че е бил  сключен договор за възлагане управлението на лечебно заведение - „СБАЛХЗ“ ЕАД №РД-16-376/05.09.2017г., но в същия не се съдържа конкретно поставена на Съвета на директорите бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. В чл.5, т.2 от договора за възлагане управлението на лечебно заведение - „СБАЛХЗ“ ЕАД №РД-16-376/05.09.2017г. е регламентирано, че Съветът на директорите е длъжен да разработи и представи пред Министерство на здравеопазването тригодишна програма за дейността /бизнес-програма/ на лечебното заведение за срока на действие на договора за управление в двумесечен срок от сключване на договора. По делото е установено с оглед представените доказателства, че към датата на издаване на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – 02.01.2018г., такава бизнес-програма не е била представена пред Министерство на здравеопазването. Изготвената програма за бъдещето развитие и дейност на „СБАЛХЗ“ ЕАД е депозирана в Министерство на здравеопазването на 04.01.2018г., т.е. след датата на издаване на оспорената заповед, поради което е ирелевантно за спора.

При това положение следва да се приеме, че не се установява наличието на елемент от фактическия състав на процесното уволнително основание, а именно със сключения договор за възлагане управлението на лечебно заведение - „СБАЛХЗ“ ЕАД №РД-16-376/05.09.2017г. на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той трябва да постигне, съответно няма разработена бизнес-програма, която да приложи и изпълни по време на действието на договора за изпълнение.

При така изложените правни съображения и предвид ангажираните доказателства от страна на работодателя-ответник, въззивният съд приема, че не са налице всички предпоставки за приложението на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, което обуславя извод, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно извършено, а предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:

Елемент от основателността на посочения иск е незаконност на уволнението. С оглед изложените правни изводи относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ се явява основателен и също следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ:

При предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ ищецът носи доказателствена тежест за установяване на факта за оставяне без работа доколкото от доказването му се обуславя основателността на така заявената искова претенция. В тази насока е приетото разрешение по ТР №6 от 15.07.2014г. по тълк. дело №6/2013г., ОСГК на ВКС, че при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В случая ищцата по категоричен начин е установила с оглед ангажираните пред първата инстанция доказателства, че през исковия период - 02.01.2018г. до 02.07.2018г., не е полагала труд при друг работодател. При това положение предявеният иск се явява основателен за посочения период. Досежно размера на иска, който е предявен като частичен, следва да се посочи, че изложените във въззивната жалба доводи досежно формирането на брутното трудово възнаграждение в съответствие с нормата на чл.228 от КТ, са правилни и напълно се споделят от настоящия въззивен състав. При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се включат само тези възнаграждения, получавани от служителя, които имат постоянен характер по смисъла на чл.17, ал.1, т.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Изложените аргументи обаче не променят правилността на крайния извод на първоинстанционния съд, че предявеният частичен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ е основателен за сумата, за която е предявен – 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

На следващо място във въззивната жалба изрично се сочи, че предмет на обжалване е и първоинстанционното решение в частта на възложените в тежест на ответника разноски. Въззивният съд счита, че не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищцата, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. При условие, че ответникът счита, че присъдените в негова тежест разноски са завишени доколкото прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, е имал правната възможност да инициира процедура по чл.248 от ГПК, от която същият не се е възползал. При това положение и с оглед изхода на спора въззивният съд не може да измени решението в частта на разноските.

Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ, в т.ч. и в частта за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 600.00 лв., направени разноски пред СГС за платено адвокатско възнаграждение.           

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав          

                           

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.02.2019г., постановено по гр.дело №13476/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав.

ОСЪЖДА „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на Л.Д.Л., с ЕГН **********,*** /чрез адв.Е.И./; на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, направени разноски пред СГС за платено адвокатско възнаграждение.       

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1./               

 

 

                                                                     2./