МОТИВИ
към Присъда № 389 от 22.10.2013 година, постановена по нохд № 415/2013 година
по описа на РС- Елхово:
Наказателното
от общ характер производство е образувано по внесен от Районна прокуратура -
Елхово обвинителен акт, с който против Ж.С.И., роден на *** ***, български
гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
е повдигнато обвинение по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК,
за това, че през периода от месец май 2011 година до месец януари
2013 година в гр. Елхово, след като е осъден с влязло в сила съдебно решение
№33 от 10.08.2010 година по гр.д. №91/2010 година по описа на РС – Тополовград,
влязло в законна сила на 02.09.2010 година, да издържа свой низходящ – дъщеря
си Д.Ж.И., родена на *** година, съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на две и повече месечни вноски, конкретно 21 месечни вноски от по 100.00
лева всяка от тях, всичко в общ размер на 2100.00 лева, като деянието е
извършено повторно, тъй като преди това е осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление.
В съдебно заседание участващият по
делото прокурор поддържа повдигнатите против подсъдимият И. обвинение по
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК. Предлага наказанието да бъде определено при условията на
чл.54 от НК, като намира, че справедливо и съразмерно на извършеното деяние се
явява наказанието пробация при следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза
на обществото за срок от една година, както и кумулативно предвиденото в НК
наказание обществено порицание.
Производството по делото е протекло по
реда на задочното производство – в отсъствието на подсъдимия и с назначен на
същия служебен защитник – адв. Ч. ***, при наличието
на процесуалните основания за това.
Защитникът на подсъдимия не оспорва, че
подзащитният му е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
съставът на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. По отношение на
наказанието защитникът пледира налагане на наказание пробация с пробационни
мерки, предложени от представителят на прокуратурата в минимален размер, като
аргументира това свое искане с обстоятелството, че подсъдимият има друго дете,
на което също заплаща издръжка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ж.С.И. и свидетелката С.Х.Д.
живеели на семейни начала, като в резултат на съвместното им съжителство се
родила дъщеря – свидетелката Д.Ж.И., родена на *** година. През месец май 2000 година свидетелката С.Х.Д. и подсъдимият Ж.С.И. се разделили.
След раздялата им свидетелката Д.Ж.И. останала да живее при майка си.
С Решение №33 от 10.08.2010 година по гр. дело№91/2010
година на РС-Тополовград, влязло в законна сила на 02.09.2010 година, подсъдимият
Ж.С.И. бил осъден да заплаща на дъщеря си Д.Ж.И., като непълнолетна, със
съгласието на нейната майка и законен представител С.Х.Д. месечна издръжка в
размер на 100 лева, платима до 30-то число на месеца, считано от 19.04.2010
година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
падежа до изплащането й и до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение
или прекратяване на издръжката. От доказателствата по делото – показанията на
свидетелката Д.И., изисканите от СИС пир РС – Елхово справки по образуваното
изпълнително дело _ 35/2012 година, се установява че в периода от месец май
2011 година до месец януари 2013 година включително, подсъдимият не изпълнявал задължението
си за заплащане на издръжка, като не е заплатил такава в размер на две и повече
месечни вноски, а именно двадесет и една месечни вноски в размер на 100 лева
всяка от тях, общо в размер на 2 100 лева. Въз основа на постъпил в Община
Елхово констативен протокол от 01.02.2012 година на ДСИ при РС – Елхово, на
основание Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка, такава е
била заплащана на св. И. чрез нейната майка С.Д. за периода от м. април 2012
година до м. декември 2012 година в общ размер на 540.00 лв., по 60.00 лв.
месечно.
Видно от приложената по делото справка за съдимост,
подсъдимият Ж.С.И. е бил осъждан за друго такова престъпление с Присъда
№79/14.06.2012 година по НОХД №153/2012 година по описа на PC-Елхово,
влязла в законна сила на 02.07.2012 година, като му е било наложено наказание
„пробация" за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за деяние, извършено в
периода от месец септември 2010 година до месец април 2011 година. Освен с тази
присъда, подсъдимият Ж.С.И. е осъждан и с други влезли в сила присъди, които не
влияят върху правната квалификация на деянието, за което против него е внесен
обвинителен акт и е образувано настоящото наказателно производство.
Установено е по делото, въз основа на събраните
доказателства, че от 20.10.2009 година по отношение на подсъдимият не е регистриран
трудов договор в НАП.
По делото няма данни през инкриминирания период
подсъдимият да е полагал труд по трудово или друго правоотношение и да е
получавал възнаграждение за това.
От показанията на св. И. се установява, че грижите за
нейното отглеждане са изцяло поети от майката – С.Х.Д., която получава около
500.00 лв. месечно възнаграждение. Освен за свидетелката Д.И., майката полага
грижи за отглеждането и възпитанието и на друго дете.
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката И., дадени в хода на съдебното
следствие, които съдът кредитира с доверие като правдиви, логични и
последователни. В подкрепа на изложената фактическа обстановка, са и писмените
доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК– справка за съдимост на подсъдимият, справка от СИС при ЕРС по изп.
Дело № 35/2012 година, Решение №33 от 10.08.2010 година по гр.д. №91 от 2010 година по описа на РС – Тополовград,
Удостоверение за раждане на Д.И.,*** за изплатена издръжка.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Ж.С.И. е осъществил с
деянието си както от обективна, така и от субективна страна съставът на
престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец май
2011 година до месец януари 2013 година в гр. Елхово, след като е осъден с
влязло в сила съдебно решение №33 от 10.08.2010 година по гр.д. №91/2010 година
по описа на РС – Тополовград, влязло в законна сила на 02.09.2010 година, да
издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Ж.И., родена на *** година, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски,
конкретно 21 месечни вноски от по 100.00 лева всяка от тях, всичко в общ размер
на 2100.00 лева, като деянието е извършено повторно, тъй като преди това е
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Обект на престъплението по чл.183, ал.1
от НК са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на
посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се,
които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Налице са всички съставомерни признаци на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за извършването на което срещу
подсъдимият е предявено обвинение – Ж.С.И. е баща на Д. Желязкона
И., родена на *** година. С влязло в сила съдебно решение №33 от 10.08.2010
година по гр. д. № 91 от 2010 година по описа на РС – Тополовград, подсъдимият е
осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете в размер на
100.00 лв. От представените и приети по
делото доказателства се установи, че подсъдимият, след като е бил осъден с
влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ не е изпълнил това свое
задължение в размер на две и повече месечни вноски, конкретно 21 месечни
вноски, за периода от м. месец май 2011 година до м. януари 2013 година включително.
Деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, предвид на
това, че подсъдимият И. към момента на извършването му е бил осъден с влязла в
сила присъда за престъпление по чл.183, ал.1 от НК – Присъда № 79/2012 година
по НОХД № 153/2012 година по описа на РС – Елхово, влязла в законна сила на 02.07.2012
година и от изтърпяването на наложеното с тази присъда наказание до
извършването на деянието по настоящата присъда не е изтекъл предвиденият в
разпоредбата на чл. 30, ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ приложението на повторността. Деянието следва да
се квалифицира като такова осъществено при условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК независимо от факта, че за част от
инкриминирания период, т.е. за времето от месец май 2011 година до месец юни
2012 година, обвиняемият не е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление. Това е така, защото престъплението по чл.183 от НК е
типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние само във
форма на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време
/чл.80, ал.З от НК/. За начало на деянието следва да се приеме момента, в който
длъжникът става неизправен, а за край на деянието, т.е. деянието е довършено в
момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък
то бъде погасено. В случая се касае за една непрекъснатост при осъществяване на
престъплението, поради което деянието следва да се квалифицира като такова
осъществено при условията на повторност.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл при извършване на престъплението. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните му
последици. У подсъдимият било налице
съзнание и относно това, че е бил осъден с предходна присъда за престъпления по
чл.183, ал.1 от НК.
Причините за извършване на деянието са ниската правна
култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред,
липсата на парични средства.
При определяне вида и размера на
наказанията, следващи се на подсъдимия, съдът взе предвид следното:
За престъплението по чл.183, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание.
При определяне на наказанието, съдът се съобрази със
степента на обществена опасност на подсъдимия, която е сравнително висока,
предвид на това, че е бил осъждана за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, както
и е осъждан с влезли в сила присъди и за други престъпления, съдът се съобрази
и със степента на обществена опасност на деянието, която се явява висока предвид
обществените отношения, които са засегнати, неблагоприятните последици,
настъпили за лицето, което се нуждае от издръжка, която не е била заплащана.
Ето защо съдът определи наказанията при условията на
чл.54 от НК, като наложи на подсъдимият Ж.С.И. за извършеното от него деянието
по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК алтернативно предвидено наред с наказанието лишаване от
свобода наказание пробация, като на основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК му определи и наложи следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от една година с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от една година и „Безвъзмезден труд в
полза на обществото” – 100 часа за срок от една година. Съдът наложи на
подсъдимият И. и кумулативно предвиденото в НК наказание обществено порицание,
което постанови да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в официалния
интернет сайт на Община Бургас.
С така наложените наказания съдът намери, че биха се
постигнали целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: