№ 56
гр. Силистра, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500072 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от С. УРФ. АЛ., ЕГН:**********, с Окорш, общ.
Дулово, ул. Странджа №8, чрез адв. Г.Р. И. от ДАК, против решение №260073/31.12.2021 г.,
постановено по гр. дело №442/2017 по описа на Районен съд – Дулово, в частта, с която
допуснатия до делба недвижим имот със жилищно предназначени, находящ се в с. Окорш,
общ. Дулово, с административен адрес ул. Странджа №8 , представляващ УПИ IX-499, кв.37
по регулационния план на селото- жилище с площ от 113 кв.м. / сто и тринадесет квадратни
метра/, селскостопански обект с площ 20,00 кв.м., построени в имот частна общинска
собственост с площ 1780 кв.м./ хиляда седемстотин и осемдесет квадратни метра/ е изнесен
на публична продан с действителна пазарна стойност 23 540 лв./ двадесет и три хиляди
петстотин и четиридесет лева/, като получената сума е определена да бъде поделена между
съделителите, събразно техните квоти. Жалбоподателят счита решението в обжалваната
част за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е нА.це нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост в
тази част на съдебното решение, поради което моли въззивната инстанция да го отмени в
обжалваната част, и да постанови друг съдебен акт, с който да уважи претенцията на С.
УРФ. АЛ., ЕГН:**********, на осн. чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане в негов дял на
допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в с. Окорш, общ. Дулово, представляващ
УПИ IX-499, кв.37 по регулационния план на с. Окорш, със жилищно предназначение. В с.з.
пред тази инстанция се представлява от адв. И., която поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Р. УРФ.
М., ЕГН: ********** и С. АХМ. М., с ЕГН: ********** , чрез адвокат Н.Д. от АК, гр.
Силистра, съгласно който жалбата е неоснователна, а постановеното решение – правилно в
обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено от въвзивната инстанция. В с.з.
пред тази инстанция се представляват от адв. Димов, който поддържа отговора. В
1
пледоарията по същество заявява, че решението на РС в два от диспозитивите, различни от
обжалвания в настоящото производство, е недопустимо, той като неговите доверителки не
са предявявА. по реда на чл.346 иск по чл.31, ал.2 отделен иск въззивникът да им заплати
сумата от 312 050лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползването на
3/4 ид. части,каквато е квотата на собствениците между съделителите. Претенцията е
заявена под формата на възражение за прихващане . Счита, че съдът следва да обезсили
първоинстанционното решение в тази част , въпреки, че не е обжалвано.
В отговор адв. Игтанова заявява в с.з, че счита решението в тази част за правилно
и не следва да се обезсилва.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Настоящата жалба е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и е съобразена с изискванията на чл.258 и сл. ГПК , поради което е
допустима.
Делото е за делба във втора фаза. С решение № 127/29.11.2018 г. по в. гр. дело №
208/2018 г. по описа на ОС- Силистра и с решение № 7/13.01.2020 г. по в.гр.дело № 303/2019
г. по описа на ОС- Силистра е допусната делбата на гореописания имот и един земеделски
имот при квоти, както следва: за Р. УРФ. М., ЕГН: ********** - 1/4 ид. част, за С. АХМ. М.,
с ЕГН: ********** - 2/4 ид. части, и за С. УРФ. АЛ., ЕГН:********** - 1/4 ид. част . С
обжалваното решение земеделският имот е поделен между страните, решени са и въпросите
по сметките. Предмет на жалбата е единствено искането на въззивника да му бъде
възложено процесното жилище и на селскостопанският обект , на основание чл.349, ал.2
ГПК.
По делото е безспорно, че жалбоподателят не отговаря на изискването, визирано в чл.
349, ал.2 ГПК, тъй като въпреки, че е живял в процесния имот, същият притежава и друго
жилище. Пред тази инстанция процесуалният представител на С.А. заяви, че няма как
имотът да бъде поставен в негов дял, но мотивите за обжалването са свързани с това да се
запази висящността на процеса, да не се изнася имота на публична продан към настоящия
момент и те да спечелят повече време, за да пригодят второто си жилище за живеене.
С оглед на гореизложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Допълнителен довод
за потвърждаването му, който посочи процесуалният представител на въззиваемите, е и
факта, че процесният недвижим имот е съсобствен между страните на два самостоятелни
юридически факта. По отношение на брата и сестрата това е по наследяване, а по отношение
на майката собствеността е придобита на основание давностно владение. При смесването на
съсобственостите, приложението на чл. 349, ал.2 ГПК е недопустимо.
По отношение на направеното в с.з. възражение от страна на процесуалния
представител на въззиваемите, за недопустимост на обжалваното решение в части, които не
са предмет на настоящата жалба, становището на съда е, че служебна проверка на
допустимостта на първоинстанционното решение в необжалвани части, във въззивното
производство е недопустима по смисъла на чл. 269 ГПК. Предложение първо от текста ясно
сочи, че такава е възможна само по отношение вА.дността на решението, а относно
допустимостта – само в обжалваната част. В този см. Вж. решение № 207 от 24.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., ГК.
С оглед на гореизложеното ОС счита, че жалбата е неоснователна а и като
отчита, че пред тази инстанция не са представени доказателства и изнесени доводи,
променящи изводите на районния съд по обжалваните пунктове от решението, препраща
изцяло към мотивите на СРС по тях на основание чл. 272 ГПК и счита, че същото следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
2
Ответниците по жалбата претендират разноски за тази инстанция. Всяка една от
тях е заплатила по 500 лв. за адв.хонорар, който въззивникът следва да бъде осъден да им
заплати.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073/31.12.2021 г., постановено по гр. дело
№442/2017 по описа на Районен съд – Дулово, в частта, с която допуснатия до делба
недвижим имот със жилищно предназначени, находящ се в с. Окорш, общ. Дулово, с
административен адрес ул. Странджа №8 , представляващ УПИ IX-499, кв.37 по
регулационния план на селото- жилище с площ от 113 кв.м. / сто и тринадесет квадратни
метра/, селскостопански обект с площ 20,00 кв.м., построени в имот частна общинска
собственост с площ 1780 кв.м./ хиляда седемстотин и осемдесет квадратни метра/ е изнесен
на публична продан с действителна пазарна стойност 23 540 лв./ двадесет и три хиляди
петстотин и четиридесет лева/, като получената сума е определена да бъде поделена между
съделителите, събразно техните квоти.
ОСЪЖДА С. УРФ. АЛ., с ЕГН: **********, да заплати на С. АХМ. М., с ЕГН:
**********, сумата от 500.00 / петстотин/лв. направени от последната разноски за адв.
възнаграждение пред тази инстанция.
- разноски по делбата и сумата от 469.95 лв. — разноски по претенцията по
сметки.
ОСЪЖДА С. УРФ. АЛ., с ЕГН: **********, да заплати Р. УРФ. М., с ЕГН:
**********, сумата от 500.00 / петстотин/лв. направени от последната разноски за адв.
възнаграждение пред тази инстанция.
В останалата си част решението е влязло в сила .
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3