РЕШЕНИЕ
№ 3916
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110121288 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответниците Т. Г. Д. и Е. М. Д. са били потребители на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за
периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. е доставял в имота на ответниците топлинна енергия,
чиято цена последните не са заплатили, поради което моли съда да осъди ответниците при
условията на разделност да му заплатят следните суми: сумата от 456,38 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 94,49 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
15.09.2019 г. до 05.04.2022 г., сумата от 34,70 лв., представляваща цена на извършената
услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 8,06 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от
01.05.2019 г. до 05.04.2022 г. Претендира разноски.
Ответниците Т. Г. Д. и Е. М. Д. не оспорват предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца – /фирма/ не изразява становище по
предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между страните за процесния период по отношение на процесния имот /че
ответниците се явяват потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период/, че е престирал топлинна енергия на ответниците в претендирания обем,
както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. В тежест на ответниците е при
доказване на горните факти, да установят положителния факт на плащане.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
С оглед процесуалното поведение на ответниците и приетите писмени
доказателства, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи от
фактическия състав на вземанията – несъмнено е, че ответниците и техният наследодател са
били потребители на топлинна енергия за битови нужди в описания имот, като през
процесния имот са използвали топлинна енергия в претендираното количество и дължат
заплащането на стойността й, както и стойността на извършената услуга за дялово
разпределение и обезщетения за забава върху тях. При доказаното съществуване и
изискуемост на претендираните вземания, в тежест на ответниците е да установят, че са ги
погасили.
С депозирана на дата 15.03.2023 г. молба, процесуалният представител на ищцовото
дружество заявява, че след подаването на исковата молба в съда, ответниците са заплатили
изцяло всички претендирани вземния за главници, лихви и разноски за държавната такса.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени, като
неоснователни и като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответницата е дала
повод за завеждане на настоящото исково производство, доколкото по делото несъмнено се
установи, че в нейна тежест са възникнали претендираните с исковата молба вземания, като
действително плащането на по – голямата част от тях е станало в хода на заповедното
производство, но доколкото в платежното нареждане за извършено плащане не са посочени
2
коректно нито основанието за плащане, нито задълженото лице, то ищецът е бил в
невъзможност да установи по кое конкретно дело е извършено плащане и от кого. Това
обстоятелство еу установено едва в хода на исковото производство.
Ето защо, ответниците Т. Г. Д. и Е. М. Д. на общо основание следва да понесат
отговорността за направените от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, чийто размер съдът определя на 100 лв., от които Т. Г. Д.
следва да бъде осъдена да заплати ¾ или сумата от 75 лв., а ответникът Е. М. Д. – ¼ или
сумата от 25 лв.
Ответниците нямат право на разноски за настоящото производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
..., срещу Т. Г. Д., ЕГН ********** и Е. М. Д., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят при условията на разделност следните суми: сумата от 456,38 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2018
г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: ...., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 94,49 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г., сумата от 34,70
лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 8,06 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.05.2019 г. до 05.04.2022 г., като погасени чрез
плащане м хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. Г. Д., ЕГН **********, да заплати
на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., сумата от 75 лв. – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е. М. Д., ЕГН **********, да заплати
на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., сумата от 25 лв. - разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на/фирма, ЕИК , като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4