Присъда по дело №3556/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 59/22.03.2022г. по НОХД № 3556/2021г. по
описа на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимият Г. Д. Р. за това, че на 04.09.2020 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди
движими вещи както следва: един брой преносим компютър марка „Acer
Aspire One D270-26Cws” на стойност 260,00лв.; 1бр. таблет марка „Леново”
модел „А 3300-Н” на стойност 155,00лв.; 1бр.мобилен телефон “Samsung”
модел „GTF 5230” на стойност 82,00лв.; един брой дамски златен пръстен 18
карата с тегло 2гр. на стойност 194 лв.; един брой мъжки златен пръстен 18
карата с тегло 6гр. на стойност 582,00лв.; парична сума в размер на 1600 лева
и парична сума в размер на 125 евро, с левова равностойност на 244,48 лева-
или всички вещи на обща стойност 3117, 48 лева от владението на М. Г. Г.
ЕГН ********** от гр. Пловдив, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на
подсъдимия да бъде определено и наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер на три години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Подсъдимият Г. Д. Р. не се признава за виновен, дава обяснения по
случая. Защитникът на същия – адв. Р. моли подзащитният му да бъде
оправдан, алтернативно да му бъде наложено наказание, различно от
„лишаване от свобода“.
В съдебно заседание подсъдимият Р. лично и чрез защитника си – адв.
Р., е направил искане делото да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371 т.1 от НПК без да бъде извършван разпит на свидетелката
Р.К.П. и вещото лице Р.Х.С.. С протоколно определение съдът е допуснал
предварително изслушване на страните като е обявил, че при постановяване
на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство
горепосочени доказателства.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият Г. Д. Р. е роден на ....., ....., български гражданин, разведен,
с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Свидетелката М. Г. Г. обитавала жилище, находящо се в гр. Пловдив,
бул. ”.....” № 30, ет.5, ап.13. Понякога при нея идвала да живее племенницата
й - свидетелката ...... Жилището се състояло от три стаи, кухня и санитарни
помещения. Свид. Г. ползвала детската стая, в която имало нощни шкафчета,
спалня, секция. Свид. П. ползвала най-вече спалнята и хола, които били
преходни. През 2020г. по Интернет свидетелката М. Г. Г. се запознала с
подсъдимия Г.Р.. Известно време двамата си пишели, разговаряли по
1

„Скайп”. На няколко пъти подсъдимият гостувал на М.Г. в жилището, което
свидетелката обитавала. Решили да живеят заедно в гр. Пловдив. На
28.08.2020г. свид. Г. заминала на организирана предварително почивка на
море в Крайморие. Почивката била с продължителност до 04.09.2020г. При
свидетелката на морето отишъл и подсъдимият Р.. На 03.09.2020г. последният
отпътувал за гр. Пловдив, а свид. Г. останала в Крайморие и трябвало да се
завърне в град Пловдив на следващия ден. Двамата се уговорили да живеят в
дома на Г., като свид. ....., която също живеела към момента на адреса,
следвало да отвори на подс. Р., за да се настани. След пристигането си в
гр.Пловдив, Р. се настанил в стаята от жилището, която ползвала свид. Г.. В
стаята си, на нощните шкафчета, тя съхранявала таблет „Леново” модел „А
3300-Н”, преносим компютър „Acer Aspire One D270-26Cws” , мобилен
телефон “Samsung” модел „GTF 5230”, а в секцията била скрила два
пръстена-дамски златен пръстен с бели камъчета, мъжки златен пръстен с
черен камък, парична сума в размер на 1600 лева и парична сума от 125 евро
в банкноти с различен номинал. Подсъдимият останал в стаята на свид. Г. до
04.09.2020г., когато, около обяд, забелязал преносимия компютър, телефона и
таблета и ги взел. След това в секцията Р. намерил пари- 125 евро и 1600 лева
и двата златни пръстена и също ги взел. След това излязъл от стаята и под
предлог, че има уговорка със свои роднини, напуснал жилището на свид. Г..
Вечерта на същата дата последната се обадила на свид. П. изненадана, че
подс. Р. не я чакал на гарата, за да я посрещне. Когато се върнала вкъщи и
влязла в стаята си, Г. установила, че липсвали парите й- 125 евро и 1600 лева,
двата й златни пръстена, компютърът, таблетът и телефонът й.
По досъдебното производство е била назначена Съдебно- стокова
експертиза на инкриминираните вещи. Според вещото лице стойността на
вещите, предмет на инкриминираното деяние, по средно пазарни цени към
вторичния пазар към момента на извършване на престъплението- 04.09.2020г.
е както следва: лаптоп Acer Aspire- 260 лева, таблет „Леново”- 155, телефон
„Самсунг”-82 лева, дамски златен пръстен с бели камъчета-194 лева, мъжки
златен пръстен с черен камък- 582 лева, 1600 лева и 125 евро с левова
равностойност- 244, 48 лв. или общата стойност на всички активи (пари в
лева и евро, вещи) възлиза на 3117,48 лева.
Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин отчасти от обясненията на подсъдимия Г. Д. Р., както и от показанията
на свидетелите М. Г. Г., Р.К.П.. Гореописаните факти и обстоятелства се
подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства – заключение
на стоково-оценъчна експертиза, заверени копия на гаранционни карти на
преносим компютър, таблет и мобилен телефон, свидетелство за съдимост и
характеристична справка, приложени по дознанието.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните свидетели Г. и П.,
като ги счита за логични, безпротиворечиви, последователни,
кореспондиращи и допълващи се помежду си, в съответствие с останалите
доказателства по делото. Всички те описват подробно обстоятелствата преди,
2

по време и след случая, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития са станали очевидци. В тази връзка всички те описват
обстоятелствата, свързани с присъствието на подсъдимия в дома на
пострадалата и неговото напускане, както и констатираната липса на
инкриминираните вещи няколко часа по-късно-при завръщането на Г. у дома.
Във връзка с това настоящият състав не кредитира обясненията на
подсъдимия, в частта в която същият отрича да е знаел за наличието на
вещите, предмет на престъплението, в дома на пострадалата, както и относно
твърдението му, че не ги е вземал и си е тръгнал с празни ръце. В тази част
същите се намират в пряко противоречие с показанията на свидетелите по
делото, които макар да изхождат от пострадалата и нейната сродница, се
подкрепят косвено от останалите доказателства по делото-писмени и устни,
поради което и не пораждат съмнение в своята достоверност. В този смисъл
свид. Г. е категорична относно вида и местонахождението на вещите в стаята,
която е обитавала и които установила, че липсват при завръщането си от
почивка. Освен това и относно движимите си вещи е приложила още в
началото на разследването надлежни писмени доказателства, посредством
които преносимия компютър, таблета и мобилния телефон са категорично
установени. На следващо място в показанията си свид. П. подробно разказва
и обяснява причината, поради която й е било физически невъзможно да
възприеме дали подсъдимият държи някакви вещи в себе си, напускайки дома
на пострадалата. Поради това и съдът намира твърденията на подсъдимия не
за средство за установяване на обективната истина по делото, а като такова за
реализация на защитната му позиция в настоящото производство и
депозирани с цел да бъде той оневинен по повдигнатото обвинение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият Г. Д. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 04.09.2020 г. в гр. Пловдив,
е отнел чужди движими вещи както следва: един брой преносим компютър
марка „Acer Aspire One D270-26Cws” на стойност 260,00лв.; 1бр. таблет марка
„Леново” модел „А 3300-Н” на стойност 155,00лв.; 1бр.мобилен телефон
“Samsung” модел „GTF 5230” на стойност 82,00лв.; един брой дамски златен
пръстен 18 карата с тегло 2гр. на стойност 194 лв.; един брой мъжки златен
пръстен 18 карата с тегло 6гр. на стойност 582,00лв.; парична сума в размер
на 1600 лева и парична сума в размер на 125 евро, с левова равностойност на
244,48 лева-или всички вещи на обща стойност 3117, 48 лева от владението на
М. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Пловдив, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съгласно трайно установената съдебна практика предмет на кражбата
може да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена
парична, художествена, историческа и друга стойност. Кражбата може да
бъде извършена само при пряк умисъл. Необходимо е да бъде установено, че
деецът е съзнавал всички елементи от обективния състав на това
престъпление и че е действал с намерение противозаконно да присвои вещта.
3

Затова вземането на вещта с намерение само за послужване не е кражба. В
тези случаи липсва субективният състав на престъплението. При кражбата
деецът може да отнеме вещта от всяко лице, което я владее. По смисъла на
чл. 194 от Наказателния кодекс под владеене следва да се разбира както
владеенето, така и държането по чл. 68, ал. 1 и 2 от Закона за собствеността.
Поради това е налице кражба и когато деецът отнеме вещта от държателя й.
Кражбата следва да се счита за завършена, когато деецът прекъсне
досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Не е
необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да
укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил
някаква полза от отнемането й. При кражбата маловажността на случая следва
да се определи с оглед разпоредбите на чл. 93, т. 9 НК. Обществената
опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е значително по-
ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската степен на
обществената опасност следва да се определи с оглед малката стойност на
предмета на кражбите, от липсата или незначителността на вредните
последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Възможно е при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни
вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на
извършването на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност
на престъплението да е по-висока от обикновените случаи и поради това
кражбата не се явява маловажен случай. И обратно, в някои случаи, макар и
да не липсват вредни последици или те да са по-значителни, но с оглед на
другите обстоятелства деянието да е с по-ниска степен на обществена
опасност, поради което кражбата да представлява маловажен случай.
С оглед изложеното настоящият състав намира за изцяло неоснователни
доводите на защитата относно липсата на доказателства за извършено
престъпление от страна на подс. Р.. Както вече се посочи, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за
напълно доказано извършеното престъпление и неговият автор – именно
подсъдимият. В тази връзка обстоятелството, че свид. П. не е забелязала дали
Р. носи вещи в ръцете си при напускането на дома на пострадалата, по
никакъв начин не лишава същия от обективната възможност да отнеме
инкриминираните вещи и да ги изнесе от дома на Г..
На следващо място още в ранната фаза на досъдебното производство са
били събрани надлежни доказателства относно индивидуализация на вещите
лаптоп, таблет и мобилен телефон, посочени по-горе в настоящите мотиви и
находящи се на листове 22-25 от ДП.
Освен това по делото безспорно се установи прекъсване на владението
на пострадалата Г. върху инкриминираните вещи от подсъдимия. В този
смисъл е налице изобилна съдебна практика относно фигурата на владелеца
за целите на наказателното производство, като общият й смисъл е, че не е
необходимо владелецът постоянно да упражнява своето правомерно владение
4

върху вещите – заедно или по отделно, като в тази връзка не е необходимо да
упражнява и държането им през цялото време. От съществено значение в
настоящото производство е обстоятелството, че отнетите от подсъдимия вещи
са безспорно индивидуализирани, те безсъмнено са били собственост и във
владението на пострадалата, което се установява както от нейните показания,
така и от тези на свид. П.. Според същите, вещите са се намирал в стаята,
обитавана именно от Г., в която племенницата й не е влизала, а няма и данни
пострадалата да й ги е предоставяла макар и само за ползване или за
определен период от време. Тоест владелецът на отнетото имущество е
именно свид. Г., независимо от факта, че в момента на кражбата не е
упражнявала държане на същите, тъй като се е намирала извън дома си и
извън гр. Пловдив.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Г.Р.
умишлено, при форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Р. е съзнавал, че отнема от свид. Г. преносим компютър марка
„Acer Aspire One D270-26Cws” таблет марка „Леново” модел „А 3300-Н”,
мобилен телефон “Samsung” модел „GTF 5230”, дамски златен пръстен,
мъжки златен пръстен, парична сума в размер на 1600 лева и парична сума в
размер на 125 евро, без нейно съгласие, използвайки отсъствието й и с
намерение противозаконно да ги присвои.
За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че не може да
намери приложение чл.218б от НК в настоящия случай. Нормата на
последния текст е категорична, че „За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4,
чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във
връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални
работни заплати за страната, установени към датата на извършване на
деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по
административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или
заместен“. Тоест в случая не са налице изискуемите критерии – стойността на
отнетото от подс. Р. имущество е над размера на две минимални работни
заплати за страната към датата на престъплението и те не са заместени, като
освен това повдигнатото по делото обвинение е за деяние по чл.194 ал.1 от
НК, а не за такова по ал.3 на същия текст. Поради това и в настоящия случай
съдът на би могъл да приложи разпоредбата на чл.250 от НПК или с
присъдата да постанови прилагане на чл.218б от НК.
Не на последно място настоящият състав намира, че не са налице
основания за приемане на инкриминирания случай като маловажен,
респективно за приложение спрямо деянието на нормата на чл.93 т.9 от НК.
По отношение на това обстоятелство, от една страна, стойността на отнетото
имущество е значителна – всички вещи възлизат на обща стойност 3117, 48
лева съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните по делото
стоково-оценъчна експертиза. На следващо място не може да се приеме, че
5

личността на дееца не представлява обществена опасност или е с ниска
такава. Видно от свидетелството за съдимост на Р., същият до момента на
инкриминираното деяние е осъждан шест пъти за кражби и измами като са му
били налагани различни по вид и режим на изтърпяване наказания, но
очевидно същите не са изиграли превантивната си и превъзпитаваща роля в
такава степен, че подсъдимият да се въздържа занапред от противоправни
посегателства. Нещо повече – видно от материалите по делото след като е
напуснал дома на свид. Г., Р. оставил личните си вещи, сред които е имало и
такива, предмет на друго противоправно деяние – кражба от друга пострадала
от гр. Велико Търново.
С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна
квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия Г. Д. Р. като
такова по чл.194 ал.1 от НК, за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на
дееца, на същия следва да бъде определено и наложено наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при условията на чл.54 от НК. Според
настоящия състав именно с това наказание биха се постигнали
горепосочените цели, визирани в чл. 36 от Наказателния кодекс. При
индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът
отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства. Като такива се очертават невисоката
стойност на отнетите вещи, тежкото семейно положение на подсъдимия.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват предходните осъждания
на дееца. С оглед на изложеното съдът намира, че най-справедливо е на Г. Д.
Р. да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Въпреки размера на определеното наказание „лишаване от свобода“, но
с оглед предходните осъждания на подсъдимия преди извършване на
деянието, както и за поправянето и превъзпитанието му, настоящият състав е
на становище, че така наложеното наказание една година „лишаване от
свобода“ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално. От една страна
наистина наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66
от НК, но подсъдимият е осъждан, като съдът намира, че не е налице и
третата предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на
тази плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне
и превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното
осъждане тази цел може да бъде постигната. Освен това за този извод се
отчитат и данните за семейното положение на подсъдимия, което отново
обосновава извод за положително осъществяване на поправителното
въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В допълнение към
това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно
значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от
НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието.
6

Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за
ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват
негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху
останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното
престъпление и неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати
при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на
подсъдимия Р., с оглед и на осъществяване на целите на генералната
превенция. Поради всичко изложено и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
така наложеното на Г. Д. Р. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА следва да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Според
състава именно постановяването на реално изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода” би допринесло за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенции, които не биха се достигнали без
откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита в пенитенциарно заведение.
По делото не са иззети и приложени веществени доказателства.
В хода на досъдебното производство са били направени разноски за
стоково-оценъчна експертиза в размер на 109.80 лева. С оглед признаването
на подсъдимия Г. Д. Р. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.194,
ал.1 от НК и на основание чл.189 ал.3 от НПК същият следва да бъде
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-Пловдив посочената сума от
109.80 лева.
Причини за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане
на установения в страната правов ред, желание за користно
облагодетелстване.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7

Номер на акта:	59
Дата:	22 март 2022 г.
Съдия:	Теофана Божидарова Спасова

Дело:	20215330203556
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2021 г.

Присъда по дело №3556/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите