№ 181
гр. Търговище, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20233500600350 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат С. А. в
качеството му на защитник на подс.М. А. М., срещу присъда № 10/28.06.2023 г.,
постановена по нчхд № 104/2023 г. по описа на РС Омуртаг, с която подс.М. е бил признат
за виновен за това, че „на 28.05. 2023 г. около 12.20 ч., в с.В..., общ.Омуртаг, причинил на Н.
М. М., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето“ - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, при
което и на осн.чл.78,ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда подсъдимият е
осъден да заплати на гражданския ищец Н. М. М. сумата 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от 28.05.2023 г., като е отхвърлен иска до пълния му размер от 5000 лв.
С оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати на М. сумата 862 лв.
представляваща направени по делото разноски – заплатен адвокатски хонорар за изготвяне
на тъжба и осъщественото представителство, както и заплатена д.т. за завеждане и водене на
делото. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС Омуртаг сумата 60 лв.
представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск и сумата 25 лв. разноски за
призоваване на свидетел.
В жалбата си адв.А. сочи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, като
1
моли същата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде изцяло
оправдан по обвинението. Въпреки изразената във въззивната жалба готовност за
представяне на допълнителни съображения към изброените оплаквания в бланкетно
изготвената жалба, в срока по чл.320, ал.4 от НПК, писмени доводи не са постъпили по
делото, както не са направени и доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява, представлява се от адв. А., който
поддържа жалбата си. Навежда доводи за неправилност на присъдата на първата инстанция
по отношение на признаването на подзащитния му за виновен за извършено престъпление
по чл.130,ал.2 от НК. Моли за повторен анализ на събраните доказателства пред първата
инстанция, като счита, че подс.М. следва да бъде признат за невиновен. В този контекст
посочва, че при посещаване на мястото на инцидента, полицейските служители са изготвили
докладна записка, в която са отразили, че е имало сбиване между подсъдимия и св.Юзджан
Адемов. Поради това и с оглед характера на телесното увреждане заявено от тъжителя,
адв.А. счита, че съдът неправилно е дал вяра единствено на показанията на свидетелите на
тъжителя и не е кредитирал тези на подсъдимия.
Въззиваемата страна – частния тъжител и граждански ищец – Н. М., редовно
призована, не се явява и не се представлява. След приключване на съдебното заседание, в
деловодството на съда е постъпила писмена защита от адв.Н. С. от ТАК, в качеството му на
повереник на М., в която посочва, че обвинението е доказано по несъмнен и убедителен
начин, и на са налице доказателства, които го разколебават. Моли присъдата да бъде изцяло
потвърдена както в наказателната, така и в гражданската част, претендира за заплащане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
РС Омуртаг е приел следната фактическа обстановка: Частният тъжител Н. М. М.
живеела в с.В..., ул. „К...“ № 36, заедно със сина си, снаха си и двете й внучета. Къщата й
граничела с друго дворно място, в което живеел подсъдимия, и за което между двамата
имало спор за собствеността. На 28.05.2023 г. около 12.20 ч. М. и синът й – св.Ю.Адемов
решили да окосят една ивица трева около къщата си, която била пораснала толкова, че
скривала прозореца на къщата на тъжителката. С моторна косачка св. Адемов навлязъл в
съседния парцел, стопанисван от подс.М. и започнал да коси покрай общата граница. В това
време тъжителката стояла до сина си и го наблюдавала как работи с моторната коса.
В един момент към тях се приближил подсъдимият, който държал в ръцете си
дървен прът. След като се приближил до М. и св. Адемов, подс. М. започнал да размахва
дървения прът и да подвиква сякаш подкарва добитък. Опитал се с помощта на пръта да
избута св.Адемов извън дворното място, с цел да бъде преустановено косенето на трева. В
същото време М. застанала между подсъдимия и св.Адемов, когато подсъдимият започнал
да я удря с дървения прът по ръцете и по цялата лява страна на тялото, а впоследствие и с
шамари по лицето. За да се защити, М. поставила лявата си ръка на пътя на пръта, след
което и в резултат на ударите прътът се счупил на две части. В този момент св.Адемов след
2
успял да свали моторната коса от гърба си и да изблъска подсъдимия, който паднал на
земята. Тъжителката се разкрещяла, при което снаха й – св.А.А., която се намирала в къщата
на тъжителката в този момент, се обадила на тел.112, за да извика полиция.
На подадения сигнал се отзовали полицейските служители – свидетелите С.Е. и
Н.М., които след пристигане на място и снемане на обяснения тъжителката, подсъдимия и
св.Адемов, съставили протоколи за предупреждение на основание чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР
/приложени/. В резултат на описания инцидент и ударите, нанесени й от подсъдимия,
тъжителя М. получила масивни кръвонасядания по лявата предраменница и спонтанни
палпаторни болки в лявата поясна област и по лявата подколенница, които й причинили
болка и страдание. Уврежданията били надлежно удостоверени от съдебни лекар д-р
Вл.Горанов в издадено след извършен преглед СМУ № 117/ 29.05.2023 г. /приложено/.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ
на събраните и приложени доказателства, и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал. 1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи относно обстоятелството, че
е доказано по един безспорен и категоричен начин както от обективна, така и от субективна
страна, че подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл.130,ал.2 НК, за
извършването на което е предаден на съд.
Всички събрани по делото доказателства са анализирани от първоинстанционният
съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от
НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробно аргументирани съображения относно
кредитирането на гласните и писмени доказателства. Въззивният съд не намира основание
да отправи упрек към първостепенния съд във връзка с установяването на релевантните
факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени
отговорно и фактическата обстановка е очертана в нужния обем. Въззивната инстанция
изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно
изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните
по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, и приетото без възражение
съдебно-медицинско удостоверение.
Търговищкият окръжен съд, извърши на основание чл.чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5
от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство, при която отчете, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
разделил в две групи гласните доказателства. В едната група са поставени показанията на
свидетелите - очевидци Ю.Адемов и А. Адемова, които изцяло подкрепят изложената по-
горе фактическа обстановка /след съобразяване и на обстоятелството, че са близки роднини
/син и снаха/ на тъжителката, но носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване/, а в
другата – обясненията на подс.М., в които е съвсем различна друга версия за случилото се, а
именно, че когато е чул звука от моторната коса и е отишъл да провери какво става, е видял
св.Адемов да коси в имота му и е започнал да вика към него да напусне имота; разменил е
реплики с тъжителката, след което св. Адемов се е нахвърлил върху него и е започнал да го
бие – обяснения, които остават изолирани и неподкрепени от приобщените доказателства,
3
поради което следва да бъдат приети единствено като защитна версия.
Налице е и още една група свидетели - Фатме Рушудова, С.Е. и Н.М., които обаче не
са присъствали на самия инцидент и техните показания съдържат само косвени
доказателства. Тук е мястото още веднъж да бъде подчертано, че е без правно значение дали
полицейските служители Ереджебов и Мехмедов са записали в съставената от тях докладна
записка, че конфликтът е бил между подс.М. и св.Адемов или е бил между подсъдимия и
тъжителката, за което защитата неоснователно претендира и пред настоящия състав. Това е
така, защото предупредителни протоколи по ЗМВР са съставени на подсъдимия и именно
той е бил предупреден да не предизвиква скандал и да не влиза в пререкания както със
св.Адемов, така и с тъжителката Мехмедова.
Приетите като достоверни показания на свидетелите-очевидци Ю.Адемов и
А.Адемова са изцяло подкрепени от изготвеното от съдебния лекар СМУ, което от своя
страна опровергава твърденията на подсъдимия за механизма на тяхното причиняване.
Хронологически и логично е събитията да са се развили именно по описания от св.Адемов
начин - подсъдимият е започнал да му се кара за това, че коси, след което е продължил го
ръга с дървен прът, дълъг около 2 метра и с дебелина 3-4 см. След това тъжителката също се
е доближила и застанала пред подсъдимия, който е започнал да я удря със същият прът по
тялото и с шамари по лицето, след което прътът се е счупил и дори едната му част останала
у тъжителката. Вторият свидетел-очевидец А.Адемова е наблюдавала същите събития от
прозореца на къщата и е видял удара, при който прътът се счупил; възприела е и ударите,
което подсъдимия е нанесъл по главата, ръцете и краката на тъжителя. Начинът на
получаване на телесните увреждания е посочен от тъжителя преди извършване на
медицинския преглед още на следващия ден – 29.05.2023 г. споделен и от съдебният лекар,
който е удостоверил, че те добре отговарят да са получени по начин и време, както е
посочила тъжителката и респ. както е възприето от РСО, и изцяло споделено от въззивният
съд. Съдебният лекар е установил масивни кръвонасядания по лявата предраменница и
спонтанни палпаторни болки в лявата поясна област и по лявата подколенница на
тъжителката, които са в резултат от действието на тъп твърд предмет, което напълно
съответства на нанасяне на удари от лице, което е срещу нея и я е удряло с дясната си ръка в
лявата на тялото й.
Предвид горепосоченото, настоящата инстанция счита, че правилно и
законосъобразно РС – Омуртаг е признал подс.М. за виновен в извършване на престъпление
по чл.130, ал. 2 от НК, след което го е освободил от наказателна отговорност на основание
чл.78а,ал.1 от НК и му е наложил административно наказание "Глоба" в минималния
възможен размер от 1000 лв., отчитайки чистото му съдебно минало и липсата на данни
други противообществени прояви. Настоящият състав счита, че размерът е правилен, като са
отчетени всички обстоятелства във връзка с извършеното престъпление. По отношение
уваженият размера на гражданския иск, настоящата инстанция счита, че той е правилно и
законосъобразно определен в размер на сумата 1500 лв., като е съобразен с характера и
степента на нанесените увреждания, и понятието „справедливост“” по смисъла на чл.52
ЗЗД. /в т.см. виж раздел ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г./.Предвид горепосоченото, настоящата
инстанция счита, че присъдата следва да бъде изцяло потвърдена.
След приключване на съдебното заседание, повереникът на тъжителката адв.Н.С. от
ТАК е депозирал писмена защита ведно с приложен договор за правна защита и процесуално
представителство пред окръжния съд, от който е видно, че М. му е заплатила сумата 400 лв.
4
като адвокатски хонорар, чието заплащане се претендира. Предвид изхода на делото и
потвърждаване на присъдата от настоящата въззивна инстанция, така претендираните
разноски също следва да се възложат на подсъдимия.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.313 от НПК,
настоящата инстанция счита, че не са налице основания, налагащи нейната отмяна, поради
което същата следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/28.06.2023 г. постановена по НЧХД № 104/ 2023 г.
по описа на РС – Омуртаг, като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК М. А. М. от с.В..., общ.Омуртаг,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. М. ЕГН-********** направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение на повереника по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5