№ 99
гр. Пещера, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20215240100623 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ИВ. Г. Д., със съдебен адрес гр. Пазарджик, ул."
Петко Машев" № 11, ет. 2 , чрез адвокат М. З, вписана в АК Пазарджик,
против „АСВ" ЕАД, ЕИК 2,с адрес : гр. София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев"
25 , сграда Лабиринт, ет. 2 , офис 4,представлявано от Ю Х Ю.
Твърди в исковата си молба ищецът, че на 27.04.2021 година
работодателят му „В“ ЕООД го уведомил, че е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение по изп. дело 2 по описа на ЧСИ Х.П., Peг. №
904 , Район на действие - ОС - Пазарджик. Веднага се свързал с ЧСИ, за да
направи справка.
Установил, че молба за образуване на изпълнителното дело е подадена
на 18.03.2019 година от ответника, въз основа но изпълнителен лист издаден
от Районен съд Пещера по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1178/
2012година и изпълнителен лист издаден по гр.д. №54/ 2013 година.
Претенцията по първия изпълнителен лист била за сумата от 848.72
лева, от която главница в размер на 600.00 лева, възнаградителна лихва в
размер на 168.00 лева за периода от 14.06.20011 година до 30.08.2011година;
мораторна лихва в размер на 80.72 лева за периода от 05.07.2011година до
1
26.10.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата от 600 лева ,
считано от постъпването на заявлението в съда- 12.11. 2012 година до
окончателното изплащане на вземането.
По втория изпълнителен лист сумата била 225 лева, представляваща
сторени съдебно - деловодни разноски.
Изпълнителните листове са издадени в полза на „ Б Н П" ЕАД с ЕИК 1,
със седалище гр. София и били обосновани с предсрочно изискуемо вземане
по договор за кредит между ищеца и „ Б Н П" ЕАД с ЕИК 1 предсрочно
изискуем кредит по договор за потребителски кредит № CASN- 14607141 от
03.06.2011 година.
На 14.09.2018 година между ответника и „ Б Н П" ЕАД с ЕИК 1 е
сключен договор да продажба и прехвърляне на вземания.
Претенцията на ответника се обосновава именно със сключването на
договора за продажба и прехвърляне на вземания, поради което и е подал
молба за образуването на изпълнително дело № 2 по описа на ЧСИ рег.№ 904
-П, с район на действие Окръжен съд Пазарджик.
Счита, че не дължи горната престация на ответната страна „АСВ" ЕАД ,
ЕИК 2, като недължимостта се обоснована на факти настъпили преди и след
образуването на изпълнителното дело, а именно : не било достигнало до него
заявление , релевиращо предупреждение / покана по чл. 87 ЗЗД/ или не е била
налице изискуемост на задължение , обективирано в договор за
потребителски кредит , описан в мотивите на изпълнителният лист ,което пък
от своя страна да релевирало основателност и законно производство по реда
на чл. 410 от ГПК .
За производството по чл. 410 от ГПК не бил уведомяван по надлежния
ред, поради което не е имал възможност да се защити. Не бил уведомен
надлежно и за извършената цесия между „Б Н П С.А.," клон България ЕИК
********* и „АСВТА" ЕАД ЕИК 2.
Излага, че твърдението на взискателя, че бил уведомен на 24.10.2018
година, видно от приложеното като доказателство по изпълнителното дело
известие за доставяне на пратка, било невярно. В този момент, както и към
момента на образуването на изпълнителното дело пребивавал постоянно в
чужбина и било невъзможно да бъда уведомен лично. На известието, с което
2
се твърди , че му било връчено уведомление по 99 ал. 3 от ЗЗД за извършено
прехвърляне на вземането / цесия/ е отбелязан получател „Д. „ , като и е
положен подпис , който заявява, че не е негов и не е положен от него, поради
което го оспорва. Предвид на това смята, че не му е съобщено по предвидения
в закона ред за извършената цесия, поради което тя нямала действие спрямо
него.
Твърди ,че вземането е погасено по давност , предвид разпоредбата на
чл. 116 ,б „ в" от ЗЗД , където било установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.Тъй като
не ставало ясно в кой момент се претендира , предсрочна или падежна
изискуемост, би следвало да е с дата 14.06.2011 година. В такъв вариант
вземането щяло да се погаси по давност на 14.06.2011 година.
Сочи ,че чл. 116 ЗЗД урежда хипотезите за прекъсване на давността и
започване да тече нов давностен срок. Доколкото разпореждането за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК нямало характер на съдебно
решение по смисъла на чл.117 ЗЗД, то счита, че сроковете за давността би
следвало да се прекъсват в хипотезата на чл.116 буква „в" ЗЗД или с
„предприемане на действия по принудителното събиране на вземането". Така
- първото действие по принудително събиране е подаването на заявлението по
чл.410 ГПК в Районен съд град Пещера . Видно от изпълнителния лист
заявлението е подадено на 12.11.2012 година т.е. от тази дата е започнала да
тече нова давност, който срок изтича на 12.11.2017година.
Изпълнителният лист е издаден само въз основа на заповед за
изпълнение № 494/ 13.11. 2012 г. ЧГД № 1178/ 2012 година по описа на
Районен съд Пещера, а не въз основа на съдебно решение, като според ищеца
тогава било от значение каква е давността, с която се погасява самото
вземане. Тъй като се касае за задължения по кредит, давността е петгодишна
и и дори да се приеме , че давността започва да тече не от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК , а от датата на издаване на заповедта за
изпълнение, то тя е изтекла на 13.11. 2018 година , а молбата за образуване на
изпълнителното дело, в която е поискано предприемането на нови
принудителни действия е подадена на 18.03.2019 година. Сочи практика - TP
№ 2 от 26 юни 2015 година по тълк. дело № 2 / 2013 година , ОСГТК на ВК.
Формулира петитум, да се признае за установено , че ИВ. Г. Д. ЕГН
3
********** не дължи на ответника „АСВ" ЕАД , ЕИК 2,с адрес : гр. София ,
бул. „ Д-р Петър Дертлиев" 25 , сграда Лабиринт , ет. 2 , офис
4,представлявано от Ю Х Ю, сумите обективирани в изпълнителен лист
издаден от Районен съд Пещера по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1178/
2012 година и изпълнителен лист издаден по гр.д. №54/ 2013 година , а
именно сумата 848.72 лева, от която главница в размер на 600.00 лева,
възнаградителна лихва в размер на 168.00 лева за периода от 14.06.20011
година до 30.08.2011година; мораторна лихва в размер на 80.72 лева за
периода от 05.07.2011година до 26.10.2012 година, заедно със законната
лихва върху главницата от 600 лева , считано от постъпването на заявлението
в съда- 12.11. 2012 година до окончателното изплащане на вземането. По
втория изпълнителен лист е сумата от 225 лева сторени съдебно -деловодни
разноски, респективно претендирани по изпълнително дело 2 по описа на
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ Х.П., 1. гр.д. № 54/ 2013 година от PC
Пещера, поради изтекла погасителна давност.
Твърдиq че не е негов подписа в известие за доставяне на препоръчана
пратка с клеймо на доставката от 24.10.2018г. и го оспорва.Претендира
сторените разноски по настоящето дело, както и сторените такива по
изпълнителното дело.
Постъпил е отговор от ответника, в който излага следното :
Оспорва предявената искова молба като процесуално недопустима, като
аргументите за това са следните: Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и
чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Наред с изложеното,
в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г. IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение." Процесуалната
преклузия по отношение на фактите и доказателствата, настъпили, респ.
4
известни, до изтичане на срока за възражение, обуславя същото
установително действие на заповедта в отношенията между страните, каквото
е предвидено и в чл. 298, ал. 1 от ГПК по отношение на влязлото в сила
съдебно решение. Изпълнителната сила на двата акта е еднаква - чл. 405, ал. 1
от ГПК.Сочи практика.
Твърди че при отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да
установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за
същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която
твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то
производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се
прекрати. Счита, че липсва правен интерес за ищеца от предявяването
отрицателен установителен иск. Настоящото производство е образувано във
връзка с издаден и изпълнителен лист по ч.гр.д. 1178//2012 г., по описа на PC -
Пещера, въз основа на който е предприето принудително изпълнение спрямо
длъжника. Последният не е подал в предвидения от закона срок възражение
срещу издадения съдебен акт, като по този начин окончателно е настъпил
стабилитетът на изпълнителното основание. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,
са преклудирани. Преклудират се и възраженията срещу основателността на
претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното
производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е
недопустим.
Оспорва исковата претенция като неоснователна, като мотивите за това
са следните: Относно възраженията на ищеца, че не е уведомен за цесията:
Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора
за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо
третите лица и длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния
кредитор за цесията съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По делото е представено
пълномощно от законният представител на цедента-кредитор, с което
цесионерът-ищец е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Упълномощеният
цесионер е действал спрямо длъжника от името на представлявания от него
цедент, за което длъжникът е известен - в уведомлението е изрично посочено,
че правното действие се извършва от името на цедента, като законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
5
уведомяването, нито е определен срок за това. Не било необходимо
договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от
цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор. Така съгласно
възприетото от ВКС в Решение № 139/27.04.2008г. На IV ГО, постановено по
гр.д. № 4025/2008г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съобщаването на
договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането
преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за
прехвърляне на вземането. Неуведомяването обаче не се отразява на
валидността на договора за цесия. В изпълнение на изискванията на закона и
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ищеца е изпратено уведомление за
извършената цесия с Изх.№ УПЦ-С-БНП/ CASH-04607141 от 22.10.2018 г. от
името на Б Н П С.А" чрез клона му в Република България в качеството му на
универсален правоприемник на „Б Н П" ЕАД чрез „АСВ" ЕАД. Писмото е
получено от длъжника, видно от известието за доставяне, представено с
исковата молба.
Към отговора на исковата молба представят копие от уведомлението
цесия с Изх.№ УПЦ-С-БНП/CASH-04607141 от 22.10.2018 г., което да бъде
връчено на ищеца ведно с отговора на исковата молба и приложенията към
нея.
Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от
ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
длъжника, чрез назначения му особен представител и влиза в сила.
Твърди ответника и че съдът е издал изпълнителен лист на 07.03.2018 г.,
от която дата следва да тече давностния срок. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Ето защо в Тълкувателното решение е прието, че
предприемането на изпълнителното действие прекъсва давността, а не и
достигане до знанието на третото задължено лице на запорното съобщение, на
връчване на призовката за принудително изпълнение и т.н. в процесния
случай през 2019 г. от взискателя два пъти е поискан опис на движимо
6
имущество. През 2020 г., както и през 2021 г., е поискан запор на трудово
възнаграждение. Видно от изложеното по-горе, взискателят не е бездействал
в продължение на 5 години, за да се погаси по давност процесното вземане.
Ето защо молят да се отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца
като недопустима и неоснователна. Претендират разноски и правят
доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение под условие.
Пещерският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От материалите по ч.гр.д.№1178/2012г. по описа на РС Пещера се
установява, че на 09.11.2012г. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК от Б
ЕАД против И Г Д ВД. , като на 13.11.2012г.е издадена Заповед по чл. 410 от
ГПК №494/13.11.2012г., с която е разпоредено на И.Д. да заплати главница в
размер на 600,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 168,00 лева за
периода от 14.06.2011 г. до 30.08.2011 г. и мораторна лихва в размер на 80,72
лева за периода от 05.07.2011 г. до 26.10.2012 г., заедно със законната лихва
върху главницата от 600,00 лева, считано от постъпване на заявлението –
12.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 125,00 лева, в т.ч. 25,00 лева за внесена ДТ и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение на 14.12.2012г.от
И.Д. , че не дължи по издадената заповед за изпълнение.
Образувано е производство по чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането към Д. по гр.д.№54/2013г. на РС Пещера.
С Решение №331/19.06.2013г. по гр.д.№54/2013г. на РС Пещера е
признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК по
отношение на ИВ. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Пещера, ул.”Симон Налбант”
№ 54, че съществува вземане на „Б Н П” ЕАД, ЕИК 1, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Луик льо Пишу, с пълномощник юриск.Даниела Въчева, в
размер на 848,72 лева ( осемстотин четиридесет и осем лева седемдесет и две
стотинки) – вземане по договор за потребителски заем CASH-
04607141,сключен на 03.06.2011 г., от които 600 лева – главница, 168 лева –
7
надбавка и 80,72 лева – мораторна лихва за периода 06.07.2011 г. до
26.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, относно
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1178/2012 г. по описа
на Районен съд Пещера.
Със същото решение е осъден ИВ. Г. Д., ЕГН **********, от
гр.Пещера, ул.”Симон Налбант” № 54 да заплати на основание чл.81 от ГПК,
вр. чл.78, ал.1 от ГПК на „Б Н П”ЕАД, ЕИК 1, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Луик льо Пишу, сумата от 225 ( двеста двадесет и пет )
лева – сторени съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
Решението е влязло в законна сила на 16.07.2013г. като необжалвано
от страните.
Подадена е молба на 22.08.2013г. по гр.д.№54/2013г. и по ч.гр.д.
№1178/2012ПРС за издаване на изпълнителен лист.
На 24.09.2013г. е издадена изпълнителен лист за разноските в размер на
225 лева. по гр.д.№54/2013 ПРС.
На 07.03.2018г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1178/2012г. за
сумата от 848,72лв. по заповедта за изпълнение.
От приетото по делото копие на изпълнително дело №247/2019г. по
описа на ЧСИ Х. П. с рег. № 904, с район на действие ОС Пазарджик , се
установява, че молба за образуване на изпълнително производство срещу
длъжника е подадена на 18.03.2019г. , с която е поискано освен образуване на
изпълнително производство и направата на справки. Поискано е насрочване
на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение от 19.03.2019г. и
насрочен опис за 18.04.2019г., съобщение от 19.03.2019г. за присъединяване
на Държавата към вземането.Съобщенията и ПДИ не са получени от
длъжника Д..
На 23.01.2020г. е поискано от взискателя и ответник по настоящето дело
извършване на опис и справка в КАТ, и налагане на запор на МПС.
На 09.10.2020г. е изпратено запорно съобщение до работодателя В
ЕООД, и е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца.
8
Последното действие което е поискано от взискателя е от дата 24.04.2021г.
За изясняване на спора от фактическа страна, се изслуша съдебно
графологична експертиза , която дава заключение че изписването на името
„Д.“ и положения подпис в известието за доставяне от 24.10.2018г. , с което
се уведомява ищеца за извършената цесия, не са положени от ищеца по
делото.
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните.
От събраните по делото писмени доказателства съдът направи следните
правни изводи :
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 439, ал.1, във
вр чл. 124 ал.1 от ГПК- искът е отрицателен установителен и може да се
основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание. Искът е
процесуално допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си
молба ищеца - длъжник в изпълнителното производство се позовава на факти,
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност.
Развитието и изхода, в това число прекратяването на конкретно изпълнително
дело е без правно значение за допустимостта на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Приема се в практиката, че именно чрез иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК
длъжникът може да защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи.
В този смисъл Определение № 513/24.11.2016 г. по дело № 1660/2016 г. на
ВКС, ТК, I т. о. и решение № 42 по гр.д.№ 1812 / 2015 год. на ІV г.о. на ВКС .
По отношение на материалноправната и процесуалноправната
легитимация на ответника - съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В правната теория и
съдебната практика е утвърдено разбирането, че съобщаването има за цел да
предпази длъжника от двойно плащане на едно и също задължение.
Неизпълнението на задължението за съобщаване обаче не се отразява върху
действителността на договора за цесия, а води само до неговата
непротивопоставимост на длъжника, Ето защо длъжникът може да възразява
9
успешно за липса на уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД само ако едновременно
с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомяването. При липса на твърдение за
извършено плащане, обстоятелството дали цесията е била съобщена на
длъжника и от кого е ирелевантно /в т. см. Определение № 987 от 18.7.2011 г.
по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, ІV г. о/.
Според разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
Пак според мотивите на тълкувателното решение искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. За да поддържа висящността на изпълнителния
процес взискателят трябва да внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Съобразявайки изложеното съдът приема, че искането на взискателя за
предприемане на определено изпълнително действие прекъсва давността,
10
само ако това изпълнително действие е било предприето – реално и
фактически от съдебния изпълнител. Ако това не е направено по една или
друга причина – например, защото взискателят не е внесъл разноските за
извършването му или поради бездействие на съдебния изпълнител, давността
няма да се прекъсне, защото взискателят е този, който трябва да поиска
повтаряне на изпълнителното действие или пристъпване към нов
изпълнителен способ. Обратното би означавало давността за вземането
никога да не изтече, въпреки бездействието на взискателя. В този смисъл е
Решение № 451 от 29.03.2016 г., постановено по гр. д. № 2306/2015 г., на
ВКС, IV г. о., даващо отговор на правния въпрос изтекъл ли е двугодишният
преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (отм.); и 5-годишната погасителна
давност в случаите, когато по искане на взискателя е образувано
изпълнително дело и с молбата за образуване е поискано извършване на
определени изпълнителни действия, но същите не са били извършени в тези
срокове, поради бездействие на съдия изпълнителя и взискателя. В този
смисъл е статия от сп. „Общество и право“бр.10/2015г. на стр. 57, в която се
приема „че искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен
способ прекъсва давността, но за да породи прекъсващ ефект е необходимо
това действие да бъде уважено от съдебния изпълнител и да бъде реално
предприето. Действията на съдебния изпълнител спрямо искането на
взискателя имат ретроактивен ефект“.
С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок – чл. 110 ЗЗД, а с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за лихви – чл. 111, б. "в" ЗЗД. С погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни/акцесорни вземания/адвокатски хонорар, такси и т.н./, макар
давността за тях да не е изтекла – чл. 119 ЗЗД.
Със заповедта, вземането не се установява със сила на присъдено нещо,
но след предявяване на иск по чл. 422 от ГПК , който се явява и процесуално
допустим, то давността се смята прекъсната от датата на предявяване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение – 09.11.2012г., а решението е
влязло в сила на 16.07.2013г. от тази дата е започнала да тече нова
петгодишна давност за съдебно установените вземания, която всякога е 5-
годишна съгласно чл.117 т.2 от ЗЗД.
11
Следва да се посочи и че вземането е основано на неизпълнение на
договорни задължения за връщане на кредит, която крайна падежна дата е
била 30.08.2011г./ л.4 от гр.д.№54/2013г. ПРС/, поради което към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ 09.11.2012г./, и издаване на
заповедта за изпълнение вземането е било изискуемо в пълен размер, а не
предсрочно изискуемо.
От 16.07.2013 година, когато е влязло в сила съдебното решение, с което е
установено със сила на присъдено нещо процесното вземане, е започнала да
тече 5- годишен давностен срок, който е изтекъл на 16.07.2018г.
На 22.08.2013г. е подадена молба за издаване на изпълнителни листове
по гр.д.№54/2013г. и по ч.гр.д.№1178/2012 и двете по описа на ПРС.
Изпълнителното производство е образувано на
18.03.2019година.Взискателят е искал насрочване на описи на движими
вещи, реално такива не са правени.
Молбата за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността.
Съгласно чл.116,б.“В“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Чрез издаване на изпълнителен лист
съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително
изпълнение респ. да упражни принуда по отношение на длъжника за
удовлетворяване на подлежащо на изпълнение право,като възпроизвежда
съответното изпълнително основание.Това съдебно действие не е насочено
пряко към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не
представлява действие по принудително изпълнение.Съдът разполага с
правомощието да признае или отрече със сила на присъдено нещо
съществуването на спорното право,но не и да упражни принуда за неговото
удовлетворяване.Действия по принудително изпълнение представляват такива
действия, които пряко са насочени към събиране на вземането,искането за
които е адресирано до съдебния изпълнител,т.е само онези действия които са
пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел
удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист за вземане,което е признато с влязло
в сила съдебно решение, не представлява такова действие.В конкретния
случай вземането е вече съдебно признато,като производството по издаване
на изпълнителен лист има за цел извършване на проверка за наличието на
12
право за принудително изпълнение и на предоставяне неговото упражняване.
Изложеното по-горе е намерило израз и в мотивите на т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. в които се сочи,че съгл.чл.116,б.“в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ-налагане на запор или възбрана ,присъединяването на
кредитори ,възлагането на вземането за събиране или вместо плащане
,извършване на опис и оценка на вещ , назначаване на пазач ,насрочването и
извършването на продан.Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността –образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на
показа за доброволно изпълнение ,проучването имуществото на
длъжник,извършване на справки ,набавянето на документи,книжа и др.
От тук и извода,че подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист не е действие от категорията на очертаните по-горе действия на
принудително изпълнение.Това е така,тъй като кредиторът може да се снабди
с изпълнителен лист,но да не предприеме действия по събиране на вземането
си,както се посочи,че в практиката на ВКС приема,че самото образуване на
изпълнително производство само по себе си,не представлява действие по
принудително изпълнение, тъй като кредиторът може да не посочи
изпълнителен способ.Още по-малко следва да се приеме,че подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист представлява действие по
предприемане на принудително изпълнение.
По изложените съображения съдът намира, че вземането за главница е
погасено по давност на 16.07.2018г., а по силата на чл. 119 ЗЗД и
произтичащите от него акцесорни вземания.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар. Направено е от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца. Същото съдът го намира за неоснователно, тъй като е на
минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 /2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124 ГПК в
отношенията между страните, че ИВ. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Пещера,
ул.”Симон Налбант” № 52, не дължи на „АСВ" ЕАД, ЕИК 2,с адрес : гр.
София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев" 25 , сграда Лабиринт, ет. 2 , офис 4,
сумата от 848.72 лева, от която главница в размер на 600.00 лева,
възнаградителна лихва в размер на 168.00 лева за периода от 14.06.20011
година до 30.08.2011година; мораторна лихва в размер на 80.72 лева за
периода от 05.07.2011година до 26.10.2012 година, заедно със законната
лихва върху главницата от 600 лева, считано от постъпването на заявлението
в съда- 12.11.2012 година до окончателното изплащане на вземането, за които
в полза на Б Н П ЕАД ЕИК 1, по ч.гр.д.№ 1178/2012г. на РС Пещера е издаден
изпълнителен лист, както и сумата от 225 лева, представляваща сторени
съдебно - деловодни разноски, за които в полза на Б Н П ЕАД ЕИК 1 по гр.д.
№ 54/2013 РС Пещера е издаден изпълнителен лист, вземанията по които са
прехвърлени с договор за цесия от Б Н П ЕАД ЕИК 1 на „АСВ" ЕАД, ЕИК 2,
за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело №
20199040400247 по описа на ЧСИ Х.П., рег. № 904, поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА „АСВ" ЕАД, ЕИК 2, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Г. Д., гр.Пещера,
ул.”Симон Налбант” № 52, разноски по делото в размер на 608 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14