Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 17.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в
публичното заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 291 по описа за 2022 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба на Н.К.Г. *** против Заповед № ЧР - 80/07.09.2022г. на Директора на
РИОСВ – Шумен, поправена и допълнена с Решение №293/19.09.2022г. С обжалвания
акт е отменена Заповед № ЧР-32/25.08.2022г. за назначаване на оспорващата Н.К.Г.
за държавен служител на длъжност „началник отдел“, длъжностно ниво 7А, НКПД
1213-6022, с ранг Трети младши, в отдел „Контрол на околната среда“, Дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – Шумен, считано от 07.09.2022г.,
поради това, че в срока по чл.14, ал.1 от ЗДСл лицето не е встъпило в длъжност,
за което е поканена с писмо изх. № ОА-2614/25.08.2022г. В мотивите на
обжалваната заповед е посочено, че писмото е връчено лично на лицето на
01.09.2022г., като в същото изрично било указано, че Н.К.Г. следва в срок до
05.09.2022г. да се яви в РИОСВ – Шумен за постъпване на служба. Към 09,30часа
същата не се е явила и не е посочила уважителни причини за неявяването си.
Впоследствие Заповед № ЧР - 80/07.09.2022г. е поправена и допълнена с Решение
№293/19.09.2022г на Директора на РИОСВ – Шумен, като в мотивите на заповедта е
заличен текстът „което ѝ е връчено лично на 01.09.2022г.“, а вместо
заличения текст е добавен текстът „което Н.Г. е имала възможността да получи
ведно с писмо изх. № АД-483/12.08.2022г., което ѝ е връчено лично на
01.09.2022г. Добавено е ново изречение, което гласи: „Видно от справки,
направени в „Български пощи“ ЕАД по кодове за проследяване, писмо №
ОА-2614/25.08.2022г. и №АД-483/12.08.2022г., адресирани до гр.Шумен, ул.Х.Г.№12,
ет.3, към 01.09.2022г. едновременно са били достъпни за получаване в Пощенска
станция 9701 – Шумен от адресата Н.К.Г., която на същата дата – 01.09.2022г. е
посетила ПС, но е получила само писмо № АД – 483/12.08.2022г.“
Оспорващата
твърди, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на
административно производствените правила и на материалния закон.
Сочи,
че предвид влязло в сила решение по АД № 192/2021г. на ШАдмС е подала заявление
с вх. № АД-298/26.04.2021г. с искане решението да бъде изпълнено като бъде
издадена заповед за възстановяването ѝ на работа.
С
решение №55/25.02.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен постановил отказ за
издаване на заповед за назначаване по подаденото от жалбоподателката заявление.
Същата
сезирала АдмС – Шумен за налагане на глоба по реда на чл.306 от АПК, вр.
чл.304, ал.1 от АПК. С разпореждане №91/23.03.2022г. по АД № 58/2022г. на ШАдмС
съдът наложил „глоба“ в размер на 200,00 лева на директора на РИОСВ – Шумен за
неизпълнение на задължения, произтичащи от влязло в сила съдебно решение. С
решение № 58/16.05.2022г. по КАД № 112/2022г. на ШАдмС разпореждането е
оставено в сила.
Предвид
продължаващо неизпълнение на съдебното решение от страна на директора на РИОСВ
- Шумен, Н.К.Г. подала пред ШАдмС искане за налагане на глоба ежеседмично по
предвидения в АПК ред. С влязло в сила разпореждане от 13.06.2022г. по АД №
150/2022г. състав на ШАдмС наложил глоба в размер на 500,00 лева за повторно
неизпълнение на съдебен акт. Разпореждането е оставено в сила с решение на
ШАдмС от 25.07.2022г. по КАД № 190/2022г. по описа на с.съд.
Според
изложеното в жалбата, едва тогава, с писмо изх. № АД-483/12.08.2022г. на РИОСВ
– Шумен, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД и получено от адресата на
01.09.2022г., жалбоподателката била уведомена, че във връзка с изпълнение на
съдебното решение са предприети действия, свързани с промяна на структурата на
РИОСВ – Шумен.
На
16.09.2022г. получила писмо изх. № ОА-2614/25.08.2022г., с което е уведомена,
че въз основа на първоначалното ѝ заявление с вх. № АД-298/26.04.2021г. и
въз основа на одобрено ново щатно разписание на РИОСВ – Шумен, е издадена
заповед за назначаването ѝ на длъжността „началник отдел“ в отдел
„Контрол на околната среда“, както и че на основание чл.14, ал.1 от ЗДСл следва
в срок до 05.09.2022г. да постъпи на служба.
В
първия работен ден след получаване на писмото – 19.09.2022г., Н.Г. се явила за
заемане на длъжността, но по разпореждане на директора не била допусната, като
ѝ било обяснено, че това се дължи на изтичане на десетдневния срок от
датата на издаване на заповедта. Оспорващата посочила, че е получила
уведомителното писмо на 16.09.2022г.
При
изложените по-горе факти оспорващата счита, че получаването на уведомителното
писмо за издадена заповед за назначаване на държавна служба на 16.09.2022г.,
т.е. след като вече е изтекъл 10-дневният срок за постъпване на служба,
съставлява уважителна причина, правеща невъзможно встъпването ѝ в
длъжност, при което органът по назначаване е следвало да определи нов срок за
встъпване в длъжност. Вместо това, в разрез с административно производствените
правила, материалния закон и неговата цел, директорът на РИОСВ – Шумен издал
процесната заповед, с която е отменил назначаването ѝ на държавна служба.
Заявява, че след като в продължение на повече от една година и четири месеца
директорът на РИОСВ – Шумен е отказвал да изпълни ясно определените му в закона
задължения и влязло в сила съдебно решение, сега недобросъвестно и отново в
нарушение на служебните си задължения прави всичко възможно да не заеме
длъжността.
Въз
основа на изложените в жалбата аргументи е отправено искане за отмяна на
Заповед № ЧР-80/07.09.2022г., поправена и допълнена с Решение №293/19.09.2022г.
на Директора на РИОСВ – Шумен и присъждане на направените разноски по делото. В
съдебно заседание оспорващата се представлява от упълномощен процесуален
представител адв.Г.Г., който заявява, че поддържа жалбата и по аргументите,
изложени в нея, както и в пледоария по съществото на делото, моли за отмяна на
атакуваната заповед.
Ответната
страна – Директор на РИОСВ – Шумен оспорва жалбата като неоснователна, като в
съдебно заседание се представлява от Н. Г.– служител с юридическо образование.
Процесуалният представител на органа счита, че заповедта за отменяне на заповед
за назначаване на оспорващата за държавен служител съответства на материалния и
процесуалния закон, тъй като същата е издадена при наличие на предпоставките по
чл.14, ал.5 от ЗДСл, доколкото е налице издаден акт за назначаване на държавен
служител; изтекли са 10 дни от датата на издаване на акта; лицето не е встъпило
в длъжност и не е положило клетва в десетдневен срок от датата на издаване на
акта за назначаване; липсват уважителни причини за невъзможността за встъпване
в длъжност в 10-дневния срок. Релевира доводи, че оспорващата е могла да узнае
за издадената заповед за назначаване и единствено поради нейното бездейстие и
забавяне, същата не е получила своевременно уведомителното писмо. Аргументира
тезата, че срокът по чл.14, ал.5 от ЗДСл не е обвързан с получаване на
съобщението, а с датата на издаване на акта. Този срок е изтекъл и за органа е
възникнало задължението да отмени акта за назначаване, което той е сторил с
процесната заповед. По изложените в съдебно заседание доводи моли съда да
отхвърли оспорването като неоснователно.
Шуменският
административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Н.К.Г.
е назначена като държавен служител на длъжност „началник отдел“ в отдел „Контрол
на околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ - Шумен,
считано от 11.10.2019г. със заповед № ЧР-95/11.10.2019г. на директора на РИОСВ
– Шумен.
Със
заявление № АД – 606/18.11.2020г.
оспорващата поискала да бъде освободена от заеманата от нея длъжност по взаимно
съгласие на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл, вр. §7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на
ЗДСл, считано от 19.11.2020г.
Със
заповед № ЧР-89/18.11.2020г. служебното правоотношение с Н.К.Г. е прекратено,
считано от 19.11.2020г.
На
18.11.2020г. между Министерство на околната среда и водите от една страна и Н.К.Г.,
от друга страна е сключен трудов договор № 1013/18.11.2020г., по силата на
който служителят приема да изпълнява длъжността „директор на РИОСВ – Шумен“,
считано от 19.11.2020г. до заемане на длъжността въз основа на конкурс, със
срок на изпитване до 18.05.2021г.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 716/21.04.2021г.,
връчена на оспорващата на 23.04.2021г.
Със
заявление № АД-298/26.04.2021г. Н.К.Г. заявила, че желае да бъде назначена на
длъжността „началник отдел“ в дикреция „КПД“ при РИОСВ – Шумен, на основание и
във връзка с §7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗДСл.
С писмо
изх. № АД-298-(1)/13.05.2021г. ид директор РИОСВ – Шумен уведомил оспорващата,
че не може да издаде акт за възникване на служебно правоотношение, предвид това,
че само е упълномощен да изпълнява длъжността директор на инспекцията. Насочил
я да упражни правото си по §7 от ПЗР на ЗДСл след назначаване на директор на
РИОСВ – Шумен от страна на министъра на ОСВ.
Несъгласна
с изложеното, Н.К.Г. обжалвала отказа на директора на РИОСВ – Шумен пред АдмС –
Шумен. С решение № 109/13.07.2021г., постановено по АД № 192/2021г. ШАдмС счел
жалбата за основателна и отменил изричния отказ на директора на РИОСВ – Шумен,
обективиран в писмо изх. № АД-298-(1)/13.05.2021г., като върнал преписката на
органа по назначаване за произнасяне съгласно дадените с мотивите на решението
указания.
С
решение № 1222/09.02.2022г. по АД № 8512/2021г. Върховен административен съд на
РБ оставя в сила решение № 109/13.07.2021г. по АД № 192/2021г. на ШАдмС.
Видно
от съдебните книжа, приложени по АД № 192/2021г. на ШАдмС, влязлото в сила
решение на съда е изпратено на Директора на РИОСВ – Шумен с писмо изх. №
СД-01-192/11.02.2022г., получено на 14.02.2022г.
С молба
вх. № АД-110/21.02.2022г. Н.К.Г. представила пред директора на РИОСВ – Шумен
влязлото в сила решение по АД №192/2021г. на ШАдмС и поискала същото да бъде
изпълнено като бъде издадена заповед за назначаването ѝ на длъжността
„началник отдел“ в отдел „Контрол на околната среда“ в дирекция „КПД“ в РИОСВ –
Шумен.
С
решение № 55/25.02.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен отказал издаването на
заповед за назначаване по подадено заявление вх. № АД-298/26.04.2021г. от Н.К.Г.
за длъжността „началник отдел“ в отдел „Контрол на околната среда“ в дирекция
„КПД“ в РИОСВ – Шумен.
С молба
рег. № ДА-01-528/02.03.2022г. Н.К.Г. сезирала Административен съд – Шумен с
искане за налагане на наказание на директора на РИОСВ - Шумен за неизпълнение
на влязло в сила решение. С разпореждане №91/23.03.2022г., постановено по АД
№58/2022г. на ШАдмС е наложена глоба в размер на 200,00 лева на директора на
РИОСВ – Шумен за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила
съдебен акт – решение № 109/13.07.2021г. по АД № 192/2021г. на ШАдмС, оставено
в сила с решение № 1222/09.02.2022г. на ВАС. С решение № 58/16.05.2022г. по КАД
№ 112/2022г. на ШАдмС разпореждане №91/23.03.2022г. на административен съдия
при ШАдмС е оставено в сила.
С писмо
изх. № ОА-1205/31.03.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен отправил покана до Н.К.Г.
*** за получаване на предложение за встъпване в длъжност и заповед за
назначаване.
С писмо
изх. № ОА-1238/04.04.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен предложил на
оспорващата да заеме длъжността „главен експерт“ в дирекция „КПД“, направление
„УООП“. Писмото е връчено на неговия адресат на 26.04.2022г.
В
отговор с вх. № ОА-1238 - (1)/26.04.2022г. Н.К.Г. заявила, че не е съгласна с направеното
предложение, тъй като предложената длъжност не е равностойна на ръководната
длъжност, която е заемала преди да стане директор на РИОСВ. Предложението е
счетено като пореден опит да не бъде изпълнено съдебното решение.
По
молба вх. № ДА-01-1244/25.05.2022г. съдия при ШАдмС е наложил глоба в размер на
500,00 лева на директора на РИОСВ – Шумен за неизпълнение на задълженията,
произтичащи от влязъл в сила съдебен акт решение № 109/13.07.2021г. по АД №
192/2021г. на ШАдмС, оставено в сила с решение № 1222/09.02.2022г. на ВАС. С
решение № 94/25.07.2022г. по КАД № 190/2022г. на ШАдмС разпореждане
№196/13.06.2022г. на административен съдия при ШАдмС е оставено в сила.
С писмо
изх. № АД-483/12.08.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен уведомил Н.К.Г., че във
връзка с изпълнение на влязло в сила съдебно решение са предприети действия,
свръзани с промяна в структурата на РИОСВ – Шумен. Писмото е изпратено чрез
пощенски оператор. Видно от приложеното на л.78 от делото известие за доставяне,
същото е получено лично от адресата на 01.09.2022г.
На
25.08.2022г. е издадена Заповед № ЧР-32/25.08.2022г. за назначаване на
оспорващата за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“,
дирекция „КПД“ в РИОСВ – Шумен.
С писмо
изх. № ОА-2614/25.08.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен уведомил Н.К.Г., че въз
основа на заявление вх. № АД-298/26.04.2021г. и във връзка с решение
№109/13.07.2021г. по АД № 192/2021г. на ШАдмС, след одобрено и утвърдено
длъжностно разписание на РИОСВ е издадена заповед № ЧР-32/25.08.2022г. за
назначаването ѝ за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в
отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ – Шумен, като на основание чл.14, ал.1 от
ЗДСл указал да се яви в РИОСВ – Шумен за постъпване на служба в срок до
05.09.2022г.
Писмото
е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД. От приложеното към преписката известие
за доставяне е видно, че същото е получено на 16.09.2022г.
На
19.09.2022г. Н.К.Г. депозира в деловодството на РИОСВ – Шумен писмено
заявление, с което уведомява директора на инспекцията, че във връзка с писмо
изх. № ОА-2614/25.08.2022г. се явява за заемане на длъжността началник отдел
„Контрол на околната среда“.
Междувременно,
със заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен отменил своя
заповед № ЧР-32/25.08.2022г. за назначаване на Н.К.Г. за държавен служител на
длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ – Шумен,
считано от 07.09.2022г. Заповедта е мотивирана с констатацията, „че в срока по
чл.14, ал.1 от ЗДСЛ, Н.К.Г. не е встъпила в длъжност, за което е поканена с
писмо изх. № ОА-2641/25.08.2022г., което ѝ е връчено лично на
01.09.2022г.“ Посочено е също, че към 09,30 часа на 07.09.2022г. Н.К.Г. не се е
явила за встъпване в длъжност и не е посочила уважителни причини за неявяването
си.
Копие
от заповедта е изпратено до оспорващата с писмо изх. № ОА-2706/07.09.2022г.
Получено е на 19.09.2022г.
С
Решение №298/19.09.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен поправил и допълнил заповед
№ ЧР-80 от 07.09.2022г., като в мотивите на заповедта е заличен текстът: „което
ѝ е връчено лично на 01.09.2022г.“, а вместо заличения текст е добавен
текстът: „което Н.Г. е имала възможността да получи ведно с писмо изх. №
АД-483/12.08.2022г., което ѝ е връчено лично на 01.09.2022г.“. Добавено е
ново изречение, което гласи: „Видно от справки, направени в „Български пощи“
ЕАД по кодове за проследяване, писмо № ОА-2614/25.08.2022г. и № АД-483/12.08.2022г.,
адресирани до гр.Шумен, ул.Х.Г.№12, ет.3, към 01.09.2022г. едновременно са били
достъпни за получаване в Пощенска станция 9701 – Шумен от адресата Н.К.Г.,
която на същата дата – 01.09.2022г. е посетила ПС, но е получила само писмо №
АД – 483/12.08.2022г.“.
Решението
е изпратено до неговия адресат с писмо изх. № ОА-2873/21.09.2022г. Получено е
на 27.09.2022г.
След
подаване на писмено заявление вх. № ОА-2617-1/19.09.2022г., с писмо изх. №
ОА-2614-2/28.09.2022г. директорът на РИОСВ – Шумен уведомил Г., че предвид
издадена заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. няма основание за явяването ѝ на
работа в РИОСВ – Шумен. Посоченото писмо е получено от Н.Г. на 30.09.2022г.
С
жалба, депозирана в деловодството на РИОСВ - Шумен с вх. № Ж-26/30.09.2022г. Н.К.Г.
сезирала ШАдмС с искане за отмяна на Заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. на
директора на РИОСВ – Шумен по аргументи за нейната незаконосъобразност.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка
по издаване на акта, както и от приобщените административни дела (АД
№192/2021г. на ШАдмС; АД № 58/2022г. на ШАдмС и АД № 150/2022г. на ШАдмС) и по
същество не се оспорва от страните.
Наред с
изложеното, въз основа на приложените от ответната страна разпечатки, съдържащи
информация за проследяване на пощенски пратки, се установяват датите, на които
изпратените писма са били налични за получаване в съответната пощенска станция
и в частност, че към 01.09.2022г. (датата, на която е получено писмо изх. № АД-483/12.08.2022г.),
писмо с изх. № ОА-2614/25.08.2022г., с което Н.Г. е уведомена за издадената
заповед за назначаване и е поканена да се яви в срок до 05.07.2022г. за
встъпване в длъжност, също е било налично в пощенската станция.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Предмет
на оспорване е Заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. за отмяна на заповед за
назначаване на държавен служител, издадена от директора на РИОСВ – Шумен. Обжалваната
заповед е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
доколкото засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на нейния
адресат. Оспорването е направено от надлежна страна в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема
жалбата за основателна по следните мотиви:
Заповедта
е постановена от директора на РИОСВ – Шумен, компетентен орган предвид
разпоредбата на чл.5, ал.5 от Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите, според която служителите на
РИОСВ се назначават и освобождават от длъжност от директора на РИОСВ. Същата е в
изискуемата писмена форма и съдържа визираните в нормата на чл.59, ал.2 от АПК
реквизити.
При
направената преценка за съответствие на заповедта с материалния закон, съдът
приема следното:
За да
издаде оспорения акт, административният орган е приел, че по отношение на Н.Г.
са налице предпоставки по чл.14, ал.5 от ЗДСл, даващи му правомощие да отмени
заповедта за назначаване на държавна служба. Според цитираната разпоредба, ако
назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва, актът за
назначаване се отменя от органа по назначаването.
За
разрешаване на настоящия казус следва да се съобразят и останалите разпоредби,
съдържащи се в чл.14 от ЗДСл. Според чл.14, ал.1 от ЗДСл постъпването на служба
става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се
удостоверява писмено. Нормата на чл.14, ал.4 от ЗДСл сочи, че ако назначеният
служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал.1 по
уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за
встъпване.
В
разглеждания казус по безспорен начин се установява, че в десетдневен срок от
датата на издаване на заповедта за назначаване Н.Г. не се е явила да встъпи в
длъжност. Спорът между страните е свързан с отговор на въпроса налице ли са
уважителни причини лицето да не встъпи в длъжност, съответно следвало ли е
органът по назначаване на определи със заповед нов срок за встъпване.
Съдът
намира, че решаващият извод на органа по назначаване за наличие на основание за
отмяна на заповедта за назначаване, мотивиран с факта, че Н.Г. не се е явила за
встъпване в длъжност и не е посочила уважителни причини, е постановен в разрез
с относимите материално правни разпоредби и фактите по делото, което от своя
страна обуславя незаконосъобразност на обжалваната заповед, както и
постановяването ѝ при несъблюдаване целта на закона, поради следните
съображения:
Установените
по делото факти сочат, че оспорващата не е встъпила в длъжност в 10-дневен срок
от издаване на акта поради това, че същата не е била уведомена за издадената
заповед за назначаване. Съдът намира, че преценката за спазването на срока за
встъпване в длъжност следва да бъде направена при отчитане на обстоятелството
дали лицето е било уведомено за издадения акт, на коя дата е уведомено,
респективно – налице ли са обективни причини, препятстващи явяването му.
Действително в специалния ЗДСл липсва изрична регламентация относно
съобщаването и връчването на актовете, по силата на които възниква или се
прекратява служебното правоотношение. При липсата на специална регламентация,
приложение намират разпоредбите, съдържащи се в общия закон, уреждащ процесните
отношения, какъвто в случая се явява АПК. Този извод произтича и от вида на
съответния акт – административен акт, съгласно чл.9, ал.1 от ЗДСл. В АПК са
разписани подробни правила, регламентиращи начините за съобщаване на акта,
спазването които е от съществено значение при преценка дали актът е породил
целените правни последици. Съобщаването на издаден административен акт е
процесуално действие, което приключва административното производство. Това е
начинът посредством който заинтересованите лица научават, че е издаден административен
акт. От датата на съобщаване на акта започват да текат срокове, в рамките на
които недоволните лица могат да оспорят акта или актът да влезе в сила. В
тежест на административния орган е да докаже, че актът е бил надлежно съобщен и
е стигнал до знанието на заинтересованите лица, за да се гарантира правото им
на защита, а не формално да се изпълнява задължението. Всички текстове на чл.61
от АПК се основават на разума, че съобщаването трябва да бъде доказано по
безспорен начин. В случая органът по назначаване е предприел действия по
съобщаване за издадения акт за назначаване, като е изпратил до Н.Г. писмено
съобщение за съдържанието на акта. Видно от приложените по делото доказателства
– известие за доставяне и разпечатки, съдържащи информация за проследяване на
пратка, заповедта за назначаване е съобщена на оспорващата на 16.09.2022г. От
датата на съобщаване актът е породил правните си последици. Следва да се
посочи, че съобщаването на акта като процесуално действие е различно от узнаването.
Съдебната практика е категорична, че узнаването е понятие, което е трудно
установимо, тъй като има субективен елемент, поради което не е заложено в
закона (виж Определение № 1073/26.01.2009г. по АД № 9924/2008г. на ВАС). В този
смисъл „узнаването“ като фактическо състояние на известност не е в състояние да
изпълни ролята и функциите на „съобщаването“. Наред с това, административният
орган следва да разполага с доказателства, че издаденият акт е доведен до
знанието на заинтересованите лица. При липса на обективни данни, сочещи за
съобщаване на акта, административният орган не може да направи обоснована
преценка от кой момент ще настъпят правните последици, целени с неговото
издаване.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че незаконосъобразно ответният орган е издал
заповед № ЧР-810/07.09.2022г., с която е отменил заповед № ЧР-32/25.08.2022г.
за назначаване на държавен служител, преди последната да е съобщена на нейния
адресат, респективно – преди актът да е породил правните последици, разписани в
чл.14, ал.1 от ЗДСл. Фактическото твърдение на органа по назначаване досежно
възможността на Н.Г. да получи писмо изх. № ОА-2614/25.08.2022г. към
01.09.2022г. не сочи на друг извод. Основателно е възражението на процесуалния
представител на оспорващата, че дори и писмото да е било на разположение в
пощенската станция, преди същото да бъде получено и отворено, по никакъв начин
не може да бъде установено какво е неговото съдържание.
Наред с
това по делото липсват данни, че органът по назначаване е разполагал с
доказателства, че лицето е уведомено за издадения акт за назначаване към датата
на издаване на процесната заповед. Напротив, видно от първоначалния текст на
заповедта, същият е приел, че Н.Г. е уведомена на 01.09.2022г., с оглед на
което е направил извод, че лицето не се е явило в РИОСВ – Шумен в указания
срок. Направените поправки и изменения на заповедта с Решение №293/19.09.2022г.
касаят изменения във фактите, относими към датата на съобщаване на акта за
назначаване. Органът е приел, че „Н.Г. е имала възможността да получи (акта)
ведно с писмо изх. № АД-483/12.08.2022г., което ѝ е връчено лично на
01.09.2022г.“. Съдът счита тези съждения за неправилни по аргументите, изложени
по-горе, но за пълнота на настоящото изложение намира за необходимо да
отбележи, че разпечатки за проследяване на пощенска пратка са направени на
19.09.2022г., т.е. при издаване на решението за поправка и изменение на заповед
№ ЧР-80/07.09.2022г. Изцяло неизяснено остава обстоятелството въз основа на какви
факти / доказателства, налични към 07.09.2022г. (датата на издаване на
процесната заповед) органът е счел, че лицето е уведомено за акта за
назначаване. Това съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на
атакуваната заповед.
Оспорваната
Заповед №ЧР-80/07.09.2022г. е постановена и в противоречие с целта на закона,
доколкото при нейното издаване не е спазен регламентираният в чл.6 от АПК
принцип на съразмерност. По-конкретно, по силата на ал.1 и ал.2 от цитирания
законов текст, административните органи са длъжни да упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая с оспорваната
заповед органът по назначаване е приел, че лицето не се е явило за встъпване в
длъжност в срок до 05.09.2022г. и не е посочило уважителни причини за
неявяването си, при липса на каквито и да е данни дали лицето е уведомено за
издадената заповед за назначаване за държавен служител. По делото не са
ангажирани доказателства, а и не се твърди, че жалбоподателката е била
уведомена, че следва да се яви за встъпване в длъжност в срок до 05.09.2022г. Съдът
намира за неоснователна тезата на ответната страна, че заповедта е съобщена
чрез изпращане на препис от същата на изрично посочен от лицето адрес, поради
което адресатът е разполагал с възможност да получи пратката в един по-ранен
момент. Това, че Н.Г. изрично е посочила, че желае заповедта да ѝ бъде
връчена на посочен от нея адрес, не означава, че актът следва да бъде изпратен
задължително по пощата. Същият може да се връчи лично на лицето чрез посещение
на адреса от служители на ответния орган. Адресатът на акта е могъл да бъде
уведомен и по телефона. При положение, че не се е убедил, че актът за
назначаване е съобщен на оспорващата, с издаването на процесната заповед
административният орган е упражнил своето правомощие по чл.14, ал.5 от ЗДСл
недобросъвестно, доколкото жалбоподателката е била лишена от възможността да
упражни правата си съобразно начина, по който издателят на обжалваната заповед
тълкува закона, респективно нейното право да встъпи на заеманата от нея
длъжност по реда на §7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл е засегнато в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В подкрепа на извода за
недобросъвестност на административния орган е и цялостното му поведение по
отношение на жалбоподателката. Следва да се отбележи, че персоналните промени в
лицата, заемащи длъжността директор на РИОСВ – Шумен, респективно - орган по
назначаване (в каквато насока са възраженията на ответната страна), не опровергава
направения извод за недобросъвестно изпълнение на правомощията. Видно от
доказателствата по делото органът по назначаване е издал заповед за отмяна на
акта за назначаване на 07.09.2022г., преди последният да е съобщен на
жалбоподателката.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата на Н.К.Г. е основателна, а Заповед
№ ЧР - 80/07.09.2022г. на Директора на РИОСВ – Шумен, поправена и допълнена с
Решение №293/19.09.2022г., е незаконосъобразна - издадена в противоречие с
материалния закон и неговата цел, което съставлява основание за отмяната на
същата по аргумент от чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
При
този изход на спора съдът намира за основателно направеното от оспорващата
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В
случая в тежест на РИОСВ – Шумен следва да се възложат направените от
оспорващата разноски в размер на 500 лева, представляващи договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение (съгласно Договор за правна защита и
съдействие №**********/13.10.2022г.).
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.К.Г. ***,
Заповед № ЧР - 80/07.09.2022г. на Директора на РИОСВ – Шумен, поправена и
допълнена с Решение №293/19.09.2022г. на директора на РИОСВ - Шумен.
ОСЪЖДА Регионална инспекция – Шумен към Министерство на околната
среда и водите да заплати на Н.К.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр.София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: