Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18. 05. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Юлиана Шулева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12261
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 176831 от 14.08.2020
г. по гр.д.№ 12069 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 153-ти състав се :Признава
за установено на основание чл. 422 ГПК, че
„Т.С.“ ЕАД , дължи на Д.В.Ц., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата 503,65 лв., представляваща неоснователно събрано вземане по изп. дело №
20118440403915 по описа на ЧСИ С.Я.,
след настъпила перемпция, ведно със законна лихва от 03.12.2019 г. до изплащане
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.
дело № 70138/2019 г. по описа на СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 503,65 лв. до пълния предявен размер 551 лв.
С решение № 20217484 от
06.10.2020 г. , постановено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК се : ДОПУСКА ПОПРАВКА
НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение от 14.08.2020 г. по гр. д. № 12 069
по описа за 2020 г., като в диспозитива на решението вместо „сумата 503,65 лв.,
представляваща неоснователно събрано вземане по изп. дело №.№ 20118440403915 по
описа на ЧСИ С.Я. след настъпила перемпция, ведно със законна лихва от
03.12.2019 г. до изплащане на вземането“ ДА СЕ ЧЕТЕ само „сумата 503,65 лв.,
представляваща неоснователно събрано вземане по изп. дело № .. по описа на ЧСИ
Ст. Я. след настъпила перемпция“.
Постъпила е въззивна жалба от Д.В.Ц., ищец пред СРС.
Решението
се обжалва в частта в която СРС е отхвърлил иска й по чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД за сумата в размер на 47,35 лв., представляваща
пропорционална такса по ТТЗЧСИ, събрана по изп.д.№ 20118440403915 по описа на
ЧСИ С.Я..
Излагат се доводи, че правилно
СРС бил приел, че сумите са събрани от ищцата чрез принудително изпълнение без
правно основание поради прекратяването на изп.дело по силата на закона, считано
от 13.11.2014 г. Неправилно, обаче, съдът приел, че не следва да уважи иска в
частта относно сумата в размер на 47,35 лв.
Счита, че без значение е дали ЧСИ е разпределил тази сума в полза на
взискателя или същата е останала като дължими такси. Сумите били дължими на
ЧСИ, но били за сметка на взискателя. В случая тези такси били заплатени от
длъжника без правно основание и следвало да останат в тежест на взискателя.
Налице било съдебно решение № 2759 от 27.04.2015 г. по гр.№ 14142/2014 г. на
СГС в което се приемало, че заплатените от длъжника по изп.дело такси и
разноски без правно основание, се претендирали за възстановяване не от ЧСИ, а
от взискателя, в случая ответник по делото.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което претенцията да
бъде уважена и за сумата в размер на 47,35 лв.. Претендира направените
разноски.
По въззивната жалба не е постъпил
отговор от ответника пред СРС-„Т.С.“ ЕАД. В течение на процеса е постъпило
становище с което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 19. 08. 2020 г., а въззивната жалба е подадена на 02. 09.2020
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, в частта в която се
обжалва, СРС е отхвърлил иска по чл.422 ГПК вр. с чл.55, ал.1, ал.1 ЗЗД за
сумата в размер на 47,35 лв.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
По допустимостта на съдебното решение в обжалваната му част:
За издадената на 13.12.2019 г. по
ч.гр.д.№ 70138 по описа за 2019 г. на СРС, 153 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът „Т.С.“ ЕАД е уведомен на 17.12.2018
г.
Възражение по чл.414 ГПК длъжникът
е подал на 17.12.2019 г.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 04. 02.2020г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 04.03.2020 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
Действително, с постановление от
20.01. 2020 г. ЧСИ е прекратил процесното изп.дело на основание чл.433 ГПК
поради събиране на дължимите от длъжника суми. Вдигнати са всички наложени
обезпечителни мерки.
За прекратяването на изп.дело е
уведомен взискателя на 23.01.2020 г.
Длъжникът /ищец пред СРС/ е
уведомена на 26.02.2020 г.
Липсват данни, а и твърдения
прекратяването на изп.производство да е било обжалвано по реда на чл.435 и
следв. ГПК.
Исковата молба е подадена в СРС
на 04.03.2020 г.
Действително, разпоредбата на чл.235,
ал.3ГПК изисква съдът да взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
Освен това съдът е длъжен служебното
да следи за допустимостта на иска с който е сезиран.
С определение № 130 от 24.07.2017
г. по ч.гр.д.№ 756 по описа за 2017 г. на ВКС, Второ ГО, постановено в
производство по чл.274 и следв. ГПК е прието, че дори в хипотезата на
приключило принудително събиране на погасено по давност вземане, интересът от
предявяване на установителен иск не отпада, когато между страните е налице
правоотношение, от което могат да възникнат насрещни вземания, едно от които е
вземането на длъжника за връщане на недължимо събраните след изтичане на
погасителната давност вземания.
Затова и въззивната инстанция
приема, че в обжалваната си част първоинстанционното решение е допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че по отношение на пропорционалните такси в
размер на 47,35 лв. не е налице неоснователно обогатяване, тъй като тези суми
не са постъпили в патримониума на ответника – „Т.С.“ ЕАД.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Имуществените
облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в
увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите
пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е.
обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав,
който поражда едното и другото.
Въззивната инстанция споделя
мотивите на СРС доколкото в случая претенцията на ищцата се основава на
неоснователно обогатяване, т.е. необходимо е наличие на постъпване на сумите в
патримониума на ответника.
В конкретния случай не е спорно
между страните, а това се установява и от доказателствата по делото, че
процесната сума представлява пропорционални такси по ТТЗЧСИ.
Противно на соченото от
въззивницата в цитираното от нея решение № 2759 от 27.04.2015 г. по гр.№
14142/2014 г. на СГС няма произнасяне от съда по иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД относно събраните такси в изп.производство. СГС изрично
е посочил, че в частта за събраните такси в размер на 350 лв. решението е
влязло в сила и не е предмет на инстанционен контрол. Друг е въпроса, че това
решение нито се ползва със СПН поради липса на идентитет с настоящия спор, нито
е задължително с оглед, че е постановено от друг състав на СГС.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанция в
обжалваната му част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора
първоинстанционното решение не търпи промяна в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива се присъждат- за процесуално
представителство. Съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК юриск.възнаграждение
в размер на 100 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 176831 от 14.08.2020 г. по гр.д.№ 12069 по описа за 2020 г. на СРС, ГО,
153-ти състав, поправено
с решение № 20217484 от 06.10.2020 г. , постановено
по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, в частта
в която се ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.В.Ц. срещу „Т.С.“ ЕАД , за
признаване за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че ответника дължи на ищцата разликата над 503,65 лв. до пълния предявен
размер 551 лв. или 47, 35 лв., представляваща пропорционални такси по изп.д.№
20118440403915 по описа на ЧСИ С.Я., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.12.2019 г. по ч.гр.д.№
70138 по описа за 2019 г. на СРС, 153 състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА
Д.В.Ц., ЕГН **********, съдебен адрес *** ,офис –партер- адв.К.Б., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата в размер
на 100 лв., представляваща разноски
за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: