МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Г.С. ***, е
предявено обвинение за това, че на 19.08.2017 година в гр.Д., О. Х., ул.“Х.“ дал дар – парична
сума от 40 лева /една банкнота с номинал от 20 лева със сериен номер ****, една
банкнота с номинал от 10 лева и сериен номер **** и една банкнота с номинал от
10 лева и сериен номер *****/, на длъжностно лице, имащи качеството „полицейски
орган“, а именно на А.Г.А, „********“ към РУ-Димитровград при ОД на
МВР-Хасково, за да не извърши действие по служба – да не довърши проверка за установяване на допуснати от
подсъдимия административни нарушения и за да не състави акт за установяване на
такива нарушения – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1
от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Той признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае
събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези
факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на
направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза, производството
по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият С.С. ***. На 19.08.2017 година
около 05,00 часа той заедно с *** – свидетелят Г.С.А., пристигнал в гр.Х. с
управлявания от него товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ *****.
Превозното средство било натоварено с животни, които двамата мъже имали
намерение на продадат на животинския пазар в гр.Х.. След приключването на
пазарния ден подсъдимият и свидетелят А. отпътували за с.Д., като товарният
автомобил бил управляван от първия, въпреки че притежаваното от него
свидетелство за управление на МПС бил с изтекъл срок на валидност. Освен това, С.
не носел у себе си свидетелство за регистрация на автомобила, който не бил и
преминал годишен технически преглед, нито за него бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Около 12,00 часа на 19.08.2017 година подсъдимият, управлявайки
автомобила, навлезнал в гр.Д., като се движел по ул.“Х.“. В същия момент, в
началото на тази улица съгласно план с рег.№ 254р-27345/17.08.2017 г., утвърден
от Началника на РУ на МВР-Димитровград, се намирали полицейските служители А.Г.А
и Д.А.С., на които била възложена специализирана полицейска операция на
територията на гр.Д. по контрол на безопасността на движението. Организираният
автопатрул от двамата полицейски служители използвал служебен автомобил марка
„Опел“ с рег.№ *****. Тези служители
заемали длъжността „*****“ към РУ-Димитровград при ОД на МВР-Хасково, като им
били възложени следните задължения: предотвратяване и пресичане на рушения по пътищата и
обществения ред, проверка на редовността на документите, които трябва да носят
водачите на МПС, техническата изправност на превозните средства, изготвяне на
документи, свързани с административно-наказателната дейност и др. и двамата
служители имали правомощието да съставят актове за установяване на нарушения по
Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането. Свидетелите А. и С.
били облечени в служебни униформи, върху които били поставени полицейски знаци.
Такива знаци и надписи били поставени и върху служебни автомобил.
В
изпълнение на функциите, с които били натоварени, А. и С. около 12,00 часа
подали сигнал със стоп-палка, указващ разпореждане за спиране на водача на
товарния автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ *****. Подсъдимият, който в този момент управлявал
автомобила, изпълнил разпореждането и преустановил управлението му в близост до
полицейската кола. Двамата полицаи се приближили към автомобила на подсъдимия и
след като се легитимирали, го поканили да им предостави за проверка
свидетелството си за управление на МПС и регистрационния талон за автомобила.
Подсъдимият заявил, че не носи тези документи, тъй като бил забравил да ги
вземе у себе си. Тогава свидетелят А. му обяснил, че това представлява
нарушение по ЗДвП и го приканил да го последва до служебния автомобил, за да
извърши служебна проверка в базата данни на МВР. В този момент подсъдимият взел
решение да даде подкуп, тъй като знаел, че свидетелството му за управление е с
изтекъл срок на валидност, а и за автомобила не бил сключен договор за
гражданска отговорност, като смятал, че при предоставяне на определена парична
сума на полицейските служители, отговорността му за тези нарушения няма да бъде
ангажирана, т.е. няма да му бъде съставен акт. В изпълнение на това решение и
след като се приближил до служебния автомобил, подсъдимият пуснал през
незатворената предна дясна врата на
полицейската кола сумата 40 лева в момента, в който свидетелят А. въвеждал
парола в служебния таблет. Подсъдимият се обърнал към полицейския служител с
думите: „Това е да се почерпите с колегата и да си ходя“. Банкнотите, които се
оказали в полицейския автомобил, били в
следния вид: една банкнота с номинал от 20 лева със сериен номер **** и две
банкноти с наминал от по 10 лева с номера ***** и *****. Свидетелят А.
забелязал попадналите върху пода на автомобила банкноти и чул изреченото от
подсъдимия, но отказал да се възползва от предложения му дар. Вместо това,
разпоредил на С. да остане на мястото и уведомил за станалото служител от РУ на
МВР-Димитровград. Междувременно А. разказал случилото се на свидетеля С.. При
извършения оглед н местопроизшествието банкнотите били иззети от автомобила,
което било удостоверено в съставения протокол, обективирал това следствено
действие, поставило началото на досъдебното производство. Наред с това на
подсъдимия бил съставен акт за установяване на допуснатите нарушения по ЗДвП –
по чл.150 ал.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Акт бил съставен и за
извършеното нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото
свидетели и приложените по делото писмени доказателствени средства. Информацията
от тези доказателствени източници напълно кореспондира с направените от
подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения.
Заради това, признанието на фактите не
може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да
се приеме за изцяло консолидирано с установяващата се от останалите източници
фактическа съвкупност. Показанията на свидетеля А. А. са конкретни и ясни
относно времето, мястото и начина, при които е извършвал възложената му работа,
като несъмнено именно във връзка с изпълнението на произтичащите от трудовата
му функция задължения е бил проверен автомобилът, управляван от подсъдимия С..
Точен е разказът на свидетеля и за механизма, по който подсъдимият се е опитал
да му даде дар, пускайки банкноти в служебния автомобил и отправяйки към него
думи, недвусмислено сочещи тяхното предназначение. Казаното от С. при
полагането на парите в автомобила, което логично е било възприето от А. като
покана да получи сумата, по несъмнен начин обосновават и преследваната от подсъдимия
цел - полицейският служител да пропусне
да изпълни възложеното му. Няма повод
представените от свидетеля А. факти да бъдат подлагани на съмнение относно
истинността им, защото те кореспондират не само с признанието на подсъдимия, но
и с показанията на присъствалия на мястото полицейски служител С., пред когото
непосредствено след стореното от подсъдимия А. е представил фактите, описващи
поведението на подсъдимия и начина, по който му е била предоставена паричната
сума. Това от своя страна изключва както
възможната и предполагаема заради служебните обвързаности манипулация върху
показанията на тези свидетели, така и вероятността от преднамерено уличаване на
С. от страна на полицейския служител, като липсата на каквито и да е предхождащи между двамата отношения
допълнително потвърждават този извод.
Така установените фактически положения сочат, че от обективна страна
подсъдимият С. е дал дар на полицейския служител А. А., като извършеното пряко
е кореспондирало с преследваната цел –
полицаят да пропусне изпълнение на
служебните си задължения, включващи установяването на извършените нарушения по
ЗДвП. Полицейският служител е извършвал служебна дейност по повод провеждащата
се специализирана полицейска операция и част от тази дейност е било именно
осъществяването на проверки на моторни превозни средства и контролиране както тяхната редовност, така и
тази на водачите им с цел предотвратяване на нарушения по пътищата. Безспорно
лицето, на което въпросната сума е била предоставена от подсъдимия, е
длъжностно такова по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК, защото то е изпълнявало
служба в държавно учреждение, а именно: сектор „Охранителна полиция“ към РУ на
МВР-Димитровград. Казаното дотук обуславя извода, че обективните признаци на
престъплението по чл.304 ал.1 от НК следва да се приемат за установени. Същото
се отнася и за по-тежко квалифициращия деянието признак по чл.304а от НК –
подкупът е даден на „полицейски орган“ *******“ в горепосоченото полицейско
управление. Качеството „полицейски орган“ е обусловено от обстоятелството, че
свидетелят е бил назначен в Сектор „****" и към инкриминираната
дата е изпълнявал охранителна и контролна дейност, които съгласно разпоредбите
на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл.30 ал.1 т.2, т.5 и т.8 от ЗМВР, се извършват само
от полицейските органи. Отделно от това, на свидетеля А. е била възложена и административно наказателна дейност, каквато
осъществяват само полицейски органи
предвид регламентираните в чл. 31, т. 1 от ЗМВР правомощия. Дефиниция на
понятието „полицейски орган“ се съдържа в разпоредбата на чл.57 от ЗМВР, в
която чрез метода на изброяването законодателят е обособил този кръг от
служители на МВР, изхождайки от вида на възложените функции и чрез изрично
препращане към тях. Препратката е към разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1-3, т.7 и
т.8 от закона, включваща охранителната, контролната и
административно-наказателната функция, с каквито е бил натоварен и полицаят А.. Към момента на деянието последният е изпълнявал
именно полицейски дейности, които заради носеното облекло с характерни
обозначителни знаци и съдържанието на предприетата документална проверка, несъмнено
са станали достояние на подсъдимия.
Последното като кореспондиращо и
обуславящо субективната страна на престъплението, е показател за формираното
отношение на подсъдимия към обективните параметри на поведението му. Имайки
представи както за длъжностното качество на лицето, на което дава подкуп, както
и за това, че то в момента изпълнява функции, вменени на „полицейски орган“,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на стореното, предвиждал е
противоправните му последици и искал тяхното настъпване. Ето защо, съдът прие,
че престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, свидетелство за което е и
безспорното наличие на представи относно качество на проверяващия го, а също и съпътстващите действията му думи /“това е да се почерпите с колегата и да
си ходя“/, илюстриращи осъзнатата връзка между даваната сума и преследваното
неизпълнение на задълженията от изпълняващия полицейската работа свидетел.
Безспорно в случая
деянието е било довършено. Подсъдимият не само е предприел действията, които са
поставили началото на изпълнителната дейност по чл.304 ал.1 от НК – „даване на
дар на длъжностно лице“, но и е довършил
тази дейност, след като е оставил парите в служебния автомобил и така ги е
пренесъл във фактическата власт на намиращия се там полицейски служител.
Обстоятелството, че последният е отказал да получи сумата не води до извод за
опит да бъде даден дар, защото както вече се посочи, подсъдимият е завършил
фактическата последователност, предизвикала промяна в държателя на парите, с
което съставомерната изпълнителната дейност е била приключена. Не се касае и за
„предлагане на дар“, защото отправените към полицая думи са следвали, а не
предхождали действието „даване“, заради което казаното от С. следва да се
разглежда единствено в аспекта на умисъла и преследваната от него цел.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че извършеното от подсъдимия е съставомерно по чл.304а
вр. 304 ал.1 от НК, за каквото престъпление той беше признат за виновен.
При определянето
на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и сведенията
за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващи вината му факти. С. е с чисто съдебно минало и добри характеристични
данни, не е женен, но живее на съпружески начала, като издържа и полага грижи
за *** деца. Регистриран е като *****, но фактически полага труд в *****, *****.
Имотното му състояние на С. не сочи стандарт, несъответен на социалния и
образователния му статус. Липсват сведения за противоправна дейност, извън
констатираните нарушения на Закона за движение по пътищата, за които с
извършеното деяние е целял избягване на санкциониране. Независимо от този
последен несъмнено отекчаващ вината факт, съдът прие, че в случая са налице
многобройни смекчаващи такива – добрата характеристика, семейните и трудови
ангажименти, чистото съдебно минало и направеното още в хода на досъдебното
производство признание на вината, сочат, че наказание „лишаване от свобода“
дори и в най-ниския предвиден от закона размер, не би било подходящата санкция,
защото не би съответствало нито на тежестта на извършеното, нито на обществената
опасност на самия деец. Ето защо, съдът определи наказанието при условията на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и замени предвиденото в чл.304а от НК наказание „лишаване
от свобода за срок до десет години“ с наказание „пробация“. Прие се на следващо
място, че двете задължителни пробационни мерки не биха били достатъчни, за да
се въздейства както възпитателно, така и превантивно спрямо С. и че за да бъдат
постигнати в пълнота тези цели е необходимо да бъде наложена и трета мярка,
която да засили интензитета на санкцията и в по-голяма степен да обезпечи
поправителния ефект. Като подходяща мярка съдът оцени тази по чл. 42а ал.2 т.6
от НК, а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Относно срока на
мерките се намери, че продължителност от
„една година“ на двете задължителни мерки и „безвъзмезден труд в полза на
обществото от 100 часа в рамките на една година“ са съответни както на тежестта
на извършеното, така и на очакванията за настъпване на превъзпитателния
резултат, както и на необходимите генерални превантивни, чийто приоритет е наказателното
санкциониране. Адекватно допълнение на стремежа към превъзпитание е кумулативно
предвиденото наказание „глоба“, което съдът реши да наложи, за да разшири
санкционния периметър и засили гарантиращите превенцията механизми. При отчитане на данните за имотното състояние
на подсъдимия /съдържащи се в приложената по делото декларация и съобщени от
самия него/ съдът определи размера на по-лекото по вид наказание „глоба“ на „двеста лева“.
На основание
чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а
именно: една
банкнота с номинал от 20 лева със сериен номер ****, една банкнота с номинал от
10 лева и сериен номер ***** и една банкнота с номинал от 10 лева и сериен
номер *******.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: