РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110212764 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „ против Наказателно постановление №
576928-F581172/11.05.2021 г., издадено от началник на отдел при ЦУ на НАП, с което, на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118,
ал. 4 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуално нарушение (в АУАН не
се сочат длъжност и месторабота на актосъставителя; необсъдено възражение; приложимост на
ЗПАМ); за маловажност на случая; за прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не изпраща представител. С
писмено становище заявява, че поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
На 15.10.2020 г., в 16:00 ч., била извършена проверка на търговски обект –магазин, находящ
се в гр. , стопанисван от „ Установило се, че търговският обект е оборудван с работещо и
регистрирано в НАП устройство с фискална памет, модел „DATECS DP - 150“ с ИН на ФУ:
DT657451 и ИН на ФП: 05657451, което към момента на проверката било в работен режим и
притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Била извършена
контролна покупка на артикул, като паричните средства били приети от продавача, но не бил
издаден фискален бон. При отпечатване на дневен финансов отчет , разчетената наличност
възлизала на 61,90 лв. В касата била установена фактическа наличност от 233,64 лв. Разликата не
била отразена, като служебно въведена.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля М.И.; АУАН; НП; протокол за проверка; фискален бон; извлечение то касова книга;
фактура; квитанция към ПКО; обяснение; дневен отчет; опис на средства в каса; заповед за
компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който навежда доводи
по приложението на материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за наличие на съществени процесуални нарушения е неоснователно.
Налице е цитиране на длъжност и месторабота на актосъставителя, а необсъждането на подадено
възражение, макар да търпи критика, в контекста на прозрачност в работата на контролните
органи, не ограничава правото на защита (Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в). Налагането на ЗПАМ не
съставлява алтернатива на санкционното производство и е суверенна преценка на контролните
органи, в която настоящият съдебен състав не може да интервенира.
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че на 15.10.2020 г. в търговски обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, оборудван с работещо устройство с фискална памет,
фактическата наличност е надвишавала в пъти разчетената, без разликата да е отразена, като
служебно въведена в наличното работещо фискално устройство, притежаващо тази функция.
Нарушението е формално и е довършено с факта на фактическа разлика между двете
наличности, която не е отразена по надлежния ред. Същевременно, касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и обсъждането на
въпроса за вината е неуместно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
3
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените
отношения, свързани с надлежното отразяване на постъпления от търговска дейност, т. е. касае
съществена част от дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи, в зависимост
от количеството и качеството на предлаганата стока или услуга), като разликата е близо
четирикратна, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв. Доколкото санкцията е
отмерена в специалния минимум, подробни разсъждения по размера й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 576928-F581172/11.05.2021 г., издадено
4
от началник на отдел при ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на „била
наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „да заплати по сметка на Национална агенция за приходите сумата от 100 лева
– деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5