Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 64

 

гр. София, 04.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 154 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.В.П., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № Г002164/18 от 26.01.2018 г. г., издадено от Д.Г.Г.- на длъжност началник на отдел КОДВТ към Служба „Военна полиция“, упълномощен с МЗ № ОХ-819/03.12.2013 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 1, т. 4 и чл. 185 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лв. и в размер на 10 лв., за това, че на 22.01.2018 г., около 14.00 часа, в гр. Б., по бул. „Е.“, с посока на движение от ул. „Г.Б.“ към ул. „В.“, управлява Т. З. ***, рег. № *****, числящ се на в.ф. *****., и срещу „Т.***“ е спрян за проверка, от която се констатира следното: 1. Неизправни пътепоказатели- /не работят/; 2. Повредено /счупено/ ляво огледало за обратно виждане назад; 3. Водачът не представя светлоотразителна жилетка.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че същото е нищожно като издадено от некомпетентен орган, както и че деянието, за което жалбоподателят е бил санкциониран е несъставомерно, предвид измененията в ЗДвП и отмяната на разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която разпоредба именно се сочи в НП. Твърди се още, че констатациите в АУАН и НП са неправилни доколкото, видно от представените с жалбата доказателства, управляваното от жалбоподателя МПС е било проверено за техническа изправност непосредствено преди установяване на нарушението- на същия ден 22.01.2018 г. Претендират се и разноските по делото.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от процесуалния си представител- адв. Р., който поддържа подадената жалба. Поддържа, че квалификацията е неправилна, поради което деянието се явява несъставомерно, доколкото управляваното от жалбоподателя МПС е излязло изправно от военното формирование, като при установяване на повредите на водача не е била дадена възможност да отстрани същите на място във военното формирование. Счита, че установената повреда на автомобила не е от естество да води до невъзможност за движение по пътя, тъй като тези повреди са посочени изрично и конкретно в разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДвП. В случай че съдът приеме, че автомобилът е напуснал военното формирование без да е технически изправен, намира, че отговорността следва да се понесе от съответното длъжностно лице, което е позволило неговото излизане, съгласно разпоредбата на чл. 187 ЗДвП. Поддържа, че показанията на свидетелите не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са използвали съставения на жалбоподател АУАН. Евентуално, в случай че съдът счете, че деянието е съставомерно, моли за намаляване размера на наложеното на жалбоподателя наказание.

В съдебно заседание въззиваемата страна Министерство на отбраната Служба „Военна полиция“ се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа, че НП е издадено от компетентен орган и при спазване изискванията на закона. Счита за неоснователен довода на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП, доколкото отмяната й влиза в сила считано от 20.05.2018 г. Счита, че квалификацията на нарушението е правилна, тъй като в разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ЗДвП е предвидено задължението на водачите на МПС в случай на възникнала неизправност, застрашаваща безопасността за движение по пътищата, да спрат, а констатираните нарушения са именно от такова естество. Сочи, че представеният по делото пътен лист удостоверява само техническата изправност на автомобила при излизане от военното формирование, но това не означава, че нарушението не е настъпило по време на движение, като наред с това с пътния лист не се удостоверява дали автомобилът е оборудван със светлоотразителна жилетка по смисъла на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП. Поддържа, че на водача е била дадена възможност да отстрани повредите, но последният не е могъл да го стори, дори след като на място са пристигнали негови колеги от военното формирование. Счита, че няма основание съдът да не кредитира показанията на свидетелите, тъй като ползваният АУАН е съставен именно от тях. По отношение на размер на глобата счита, че същото е в преценката на АНО, който е взел предвид застрашаването безопасността на движението по пътищата.  

 Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на  жалбоподателя на 07.02.2018 г., а жалбата е подадена на 13.02.2017 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 22.01.2018 г., в 13.20 часа жалбоподателят К.В.П. младши сержант на длъжност „шофьор“ във военно формирование *****., напуснал парка на военното формирование с технически изправно МПС- ЗИЛ 13, рег. № *****, което му било предадено от заместник-командира по логистика (н-к техническа служба) В.. Целта на използване на моторното превозно средство била превоз на МС, като жалбоподателят следвало да натовари резервни части от поделението във Враждебна за самолет „С.“.

Около 14.00 часа на същата дата жалбоподателят се движел по бул. „Е.“, с посока на движение от ул. „Г.Б.“ към ул. „В.“, когато свидетелят Д.И.С. на длъжност-младши технически сътрудник при РС „Военна полиция“-София му подал сигнал със стоп палка. Жалбоподателят възприел подадения сигнал и се насочил вдясно на платното за движение, като свидетелят С. забелязал, че пътепоказателите на управлявания от жалбоподателя автомобил не произвеждат светлинен сигнал. След като П. бил спрян за проверка, свидетелят С., заедно със свидетелите А.Д.И. на длъжност старши специалист при РС „Военна полиция“-София и Б.И.И., служещ в РС „Военна полиция“-София в отдел „Контрол и охрана“, установили, че пътепоказателите на управлявания от жалбоподателя автомобил не работят. В хода на същата проверка свидетелите констатирали, че лявото огледало за виждане назад е счупено, както и че автомобилът не бил оборудван със светлоотразителна жилетка.

Свидетелите дали възможност на жалбоподателя да отстрани на място повредата, като последният се обадил на свои колеги от военното формирование, които, след пристигането си, установили, че неизправността на пътепоказателите не може да бъде отстранена на място. Свидетелите не дали на жалбоподателя възможност да отстрани констатираните неизправности, придвижвайки моторното превозно средство на собствен ход до военното формирование, което се намирало на около километър от мястото, където водачът бил спрян за проверка, доколкото счели, че неизправностите не позволяват на моторното превозно средство да се придвижва по пътищата.

За така установените нарушения свидетелят А.Д.И. на длъжност старши специалист при РС „Военна полиция“-София, в присъствието на свидетелите очевидци Д.И.С. и Б.И.И., съставил на жалбоподателя П. АУАН бл. № 002164 от 22.01.2018 г. за това, че на 22.01.2018 г., около 14.00 часа, в гр. Б., по бул. „Е.“, с посока на движение от ул. „Г.Б.“ към ул. „В.“, управлява Т. З. ***, рег. № *****, числящ се на в.ф. *****., и срещу „Т.***“ е спрян за проверка, от която се констатира следното: 1. Неизправни пътепоказатели- /не работят/; 2. Повредено /счупено/ ляво огледало за обратно виждане назад; 3. Водачът не представя светлоотразителна жилетка, с което нарушил чл. 101, ал. 3, т. 4, б. „а“, чл. 139, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 ЗДвП, вр. § 10 и чл. 10, т. 6, б. „е“ ППЗДвП; чл. 10, т. 12, б. „г“ ППЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, като същият го подписал без възражения.

На 23.01.2018 г. била издадена Заповед № 002, с която процесното МПС било временно спряно от движение до отстраняване на неизправността. Същият ден била извършена и проверка на автомобила, за което бил съставен Протокол за установяване на техническа неизправност на Т. З. ***, изх. № 81/23.01.2018 г., като констатираните неизправности и липси на оборудването били отстранени.

Въз основа на така съставения АУАН, Д.Г.Г.- на длъжност началник на отдел КОДВТ към Служба „Военна полиция“, упълномощен с МЗ № ОХ-819/03.12.2013 г., издал атакуваното НП, в което нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, били описани идентично, но АНО в  нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН не отразил нарушените законови разпоредби, като не дал правна квалификация на нарушенията, а единствено се позовал на санкционните норми от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН бл. № 002164 от 22.01.2018 г., докладна записка от старшина А.Д., писмени обяснения от К.П., Заповед № 002/23.01.2018 г., Протокол за установяване на техническа неизправност на Т. З. *** изх. № 81/23.01.2018 г., пътен лист № ********** от 22.01.2018 г., Заповед № ОХ-819/03.12.2013 г. на министъра на отбраната, Заповед № КВ-145/21.04.2017 г. на министъра на отбраната, Заповед № ВП-5634/08.12.2017 г. на директора на служба „Военна полиция“ и Заповед № ОХ-624/09.09.2013 г. на министъра на отбраната; както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите А.Д.И., Б.И.И. и Д.И.С..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди на министъра на отбараната и на директора на служба „Военна полиция“ се установява компетентността на актосъставителя и АНО, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Съдът се позова и на показанията на свидетелите А.Д.И., Б.И.И. и Д.И.С., въпреки че същите при депозиране на показанията си пред съда си служеха с копие от съставения АУАН. В тази връзка следва да се посочи, че това не опорочава годността на техните показания, доколкото АУАН се намира по делото, а също и в деловодството на АНО и обстоятелството дали преди съдебното заседание свидетелите са се запознали с него и са си водили бележки на друг хартиен носител или са си направили копие от акта и са си служили с него не може априори да изключи достоверността им. В тази връзка съдът отчете, че свидетелите имаха спомени и за обстоятелства, който не са били отразени в АУАН, а именно, че са дали възможност на жалбоподателя да отстрани неизправността на място, както и че на място са пристигнали негови колеги, които не са могли да отстранят проблема. Показанията и на тримата свидетели са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което съдът, при изграждане на изводите си относно фактическата обстановка, се позова на тях, като съобрази  и обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на НП поради липса на компетентност на АНО, като в тази връзка по делото бяха ангажирани и нужните писмени доказателства, обуславящи същата. Неоснователно и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП поради отмяна на приложената от АНО санкционна норма на чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП, доколкото, както основателно е посочено още в съпроводителното писмо от въззиваемата страна, отмяната на същата влиза в сила считано от 20.05.2018 г. (§ 26 от ЗР на ЗИД на ЗДвП).

Въпреки това, след извършена служебна преценка, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство и по-конкретно в стадия по издаване на атакуваното НП, е било допуснато особено същество процесуално нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на наказаното лице, изразяващо се в липса на задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление а именно този по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН- законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Макар и същите да са били посочени в АУАН, това не би могло да санира процесуалния пропуск на АНО, с оглед което издаденото от него НП не би могло да постигне целените от него правни последици, а именно да очертае обективната и субективната страна на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата към тази квалификация санкционна норма. Единствено така наказаното лице може да разбере за какво е било санкционирано, като се предотврати възможността да бъде наказан повторно за същото нарушение, доколкото единството между фактическото описание и правната квалификация е поставено, като безусловна предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице и е предпоставка за упражняване правомощията на съда по преценка материалната законосъобразност на наказателното постановление. Нито едно от нарушенията не е скрепено със съответната му позитивна правна норма, уреждаща правилото за поведение, неизпълнението на която е санкционирано в цитираните от АНО разпоредби на ЗДвП.

Посоченото съставлява самостоятелно, но не и единствено основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В допълнение по отношение на нарушението, санкционирано по реда на чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП, в хода на производството по издаване на НП е било допуснато и друго нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, доколкото описанието, дадено от АНО на нарушението не отговаря на изискванията за съставомерност на деянието от обективна страна. Действително липсата на правна квалификация на нарушението препятства абсолютно възможността на съда да прецени материалната законосъобразност на издаденото на НП, но видно от санкционната норма административното наказание се налага тогава когато водачът управлява технически неизправно моторно превозно средство, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване. В НП не се съдържа квалификация на неизправностите като такива, обуславящи забрана движението по пътя, въпреки че по делото се установи, че на жалбоподателя не е било разрешено да отстрани неизправността именно поради преценката на контролните орани, че не следва да бъде разрешавано придвижването на автомобила по пътищата. Тази констатация обаче е в разрез с разпоредбите на чл. 10 и 11 ППЗДвП. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ППЗДвП разписва изрично и конкретно кои технически неизправности са пречка за движение на по пътищата, като неизправностите по чл. 10, т. 6, б. „е“ и т. 12, б. „г“ ППЗДвП не са сред тях. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ППЗДвП когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното превозно средство, като осигури необходимата безопасност на движението. Съобразявайки изложено и характера на неизправностите същите не биха могли да послужат като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя  по реда на чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП, доколкото това е възможно единствено в случаите на такава техническа неизправност, характера на която обуславя забрана за движение на превозното средство по пътищата, вкл. до мястото за нейното отстраняване. 

В допълнение следва да се посочи, че в НП не се съдържат каквито и да било данни относно това кога е възникнала неизправността, доколкото отговорността на жалбоподателя, предвид длъжностното му качество „шофьор“, който е получил фактическата власт над превозното средство след издаването на пътен лист от военното формирование, в който е била отразена изправността му, би могла да бъде ангажирана единствено в хипотезата на възникване на неизправността по време на движение.

С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.

По отношение претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя разноски, съдът намира същото за неоснователно. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда (мотиви към Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.). С оглед на горното искането следва да бъде оставено без уважение, като бъде указано на жалбоподателя, че отговорността на държавата за сторените от него разноски в производството, в който е бил отменен санкционният акт, би могла да се реализира по реда на ЗОДОВ.

 

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № Г002164/18 от 26.01.2018 г. г., издадено от Д.Г.Г.- на длъжност началник на отдел КОДВТ към Служба „Военна полиция“, с което на жалбоподателя К.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. чл. 179, ал. 1, т. 4 и чл. 185 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лв. и в размер на 10 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: