О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, № 884
/07.06.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
като разгледа адм.д.№ 455/2022г. на
Адм.С-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят П.Т.З., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Б.Г.Б., е оспорил чл.10, ал.6, изречение второ от Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Приморско. В жалбата се твърди, че оспорената разпоредба противоречи
на чл.3, ал.5 от ЗДДС и е приета в нарушение на чл.26 и чл.38 от Закона за
нормативните актове (ЗНА). Жалбоподателят иска тази разпоредба да бъде отменена
или обезсилена и да му бъдат присъдени направените разноски, за които е
представил подробни доказателства.
По отношение на правния
интерес жалбоподателят е посочил, че е подал молба на 15.03.2022г. до началника
на отдел „Приходи“ към Община Приморско, с която поискал да му бъде издадено
удостоверение за липса на задължения към Община Приморско. Към молбата е
приложил разписка от 13.03.2022г. за сумата от 6 лв. с включено ДДС, която
представлява таксата за издаване на удостоверението, изискуема по чл.45, ал.2,
т.2 от Наредбата. На 15.03.2022г. получил исканото удостоверение, тъй като
оспорената от него разпоредба от местната наредба касае събирането на такси за
услугите, извършвани от общината и визираната в наредбата необходимост върху
таксата да се начисляват 20 % ДДС.
От представените с жалбата
доказателства се установява, че на 13.03.2022г. през EasyPay жалбоподателят е заплатил
сумата от 6 лв. по сметка на Община Приморско и като основание е посочил чл.45,
ал.2, т.2 във вр. с чл.10, ал.6 от Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Приморско. Два дни
по-късно, на 15.03.2022г. жалбоподателят завел в регистратурата на общината
молба, изпратена по пощата до началника на отдел „Приходи“ към Община
Приморско, с която поискал да му бъде издадено удостоверение, от което да е
видно, че няма финансови задължения към Община Приморско. Освен това изрично е
поискал да му бъде издадена фактура за таксата от 6 лв., която е внесъл
предварително и удостоверил с разписка от 13.03.2022г. Изрично е поискал и
изпращането на удостоверението и фактурата с писмо по „Български пощи“ и на
посочен имейл. На същата дата – 15.03.2022г., Община Приморско е издала
удостоверение на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, от което се установява, че П.З.,***,
няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към Община Приморско.
Съдът изиска от Община
Приморско справка за недвижимите имоти, които жалбоподателят П.З. притежава или
е притежавал, намиращи се на територията на общината, като справката да обхваща
периода 2010г.-2022г. В отговор директорът на дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Приморско е посочил, че след извършена справка в информационната
система се установило, че П.Т.З. няма недвижими имоти, намиращи се на
територията на Община Приморско.
Така описаните факти
обосновават извод за отсъствие на правен интерес за оспорване на Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Приморско. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения. В процесния случай се установява, че
жалбоподателят, чрез извършените действия, целящи да получи удостоверение за
липса на задължения за местни данъци и такси към Община Приморско, е симулирал
наличие на правен интерес само и единствено за да може да придаде вид на
допустимост на подадената жалба против подзаконовия нормативен акт. Това е
така, защото жалбоподателят отнапред е знаел, че няма как да има задължения за
местни данъци и такса битови отпадъци към Община Приморско, защото те
произтичат от притежаването на недвижими имоти, които да се намират на
територията на тази община. Отсъствието на такава собственост прави
жалбоподателят лице, което нито е засегнато, нито може да бъде засегнато от
оспорената наредба, защото предметът на обществени отношения, които тя нормира,
имат териториален обхват и засягат само лицата, собственици на недвижими имоти
на територията на същата община.
По тези съображения съдът
счита, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на
правен интерес у оспорващия.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд - Бургас, на основание
чл.159, т.4 от АПК :
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на П.Т.З., ЕГН **********,***, чрез адвокат Б.Г.Б., против чл.10, ал.6,
изречение второ от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Приморско.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.д. № 455/2022г. по описа на Административен
съд – Бургас.
Определението може да се
обжалва в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: