№ 12
гр. Благоевград, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20241210201129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АГРО МЕЛ 2011” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ..., общ. Симитли, обл. Благоевград,
представлявано от управителя ..., чрез адв. Б. Г. П.- член на Адвокатска
колегия -Благоевград, личен № ********** от регистъра на ВАдвС, със
служебен и съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки: ... против
Наказателно постановление №Бл-4-ДНСК-75/19.07.2024 г. издадено от
Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ София, с
което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 178, ал. 1, вр. с чл.
177, ал. 2 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, вр. с чл. 239, ал. 1, т.
2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 3000. 00 /три хиляди/ лева.
С жалбата се оспорва законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Твърдят се процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя, свързани с нарушение на чл.34 от ЗАНН,
неясно обвинение, неправилно приложение на закона. Оспорва се извършване
на нарушение. Иска се отмяна на санкционния акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по
същество и в писмени бележки излага подробни доводи за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество и в писмени бележки моли
1
за потвърждаване на НП, като законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Поземлен имот 66460.500.7, кв.58 по плана на гр. Симитли, с
административен адрес: ... е собственост на дружеството жалбоподател,
съгласно нотариален акт /л.70/. Във връзка с постъпили жалби на 04.10.2023г.
била извършена проверка на място и по документи от служители на РДНСК
св.Н. и П., които установили, че в описания поземлен имот е изграден метален
навес, с размери на покритието 8,00x10,00 м, състоящо се от греди, столици,
хоризонтални връзки и 2 бр, стоманени колони с височина около 5,80 м.
Колоните и гредите на навеса са изпълнени от стоманени затворени
кутиеобразни профили. Навеса е разположен върху оформен „остров" с
височина на бордюра около 15 см. Острова е разположен успоредно на ул.
регулационна линия по ул. Георги Димитров и върху него са разположени 2
(два) бр. колонки за горива; Установено е още, че на място са налични 2 бр.
люкове, от което е направен извод, че е наличен и подземен
резервоар/резервоари за горива. Люковете се намирали в затревената част на
поземления имот 66460.500.7, в близост с източната граница на имота, зад
монтиран фургон. Люковете били покрити с капаци.. При проверката е
установено, че обектът е завършен, захранен с енергия и вода и се ползва по
предназначение – като бензиностанция - без да е налице разрешение за
въвеждане в експлоатация. За резултата от проверката бил съставен
констативен акт №СМ-1295-3/04.10.2023 г., в който било описано място, време
и вид на извършвания строеж, представените документи за същия. Било
описано установеното при проверката на място, относно степента на
завършеност на обекта и ползването на същия, без да е въведен в
експлоатация. От управителя на дружеството, стопанисващо обекта не били
представени документи за въвеждане в експлоатация.
Въз основа на констативния акт и събраните при проверката документи бил
съставен АУАН №Бл-4/02.01.2024 г. от свидетелката Н.. В АУАН било описано
установеното при проверката съгласно констативния акт. Било прието, че при
така установеното е налице използване на описания строеж, бе същия да е
въведен в експлоатация съгласно установените норми. Квалифицирала
нарушението като такова на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ – ползване на строеж, преди
да е въведен в експлоатация. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и в
присъствие на св.П.. Работна група на РДНСК Благоевград е извършила
посещение на адрес: ул. „Христо Ботев" № 34, гр. Симитли, община Симитли,
област Благоевград на 07.02.2024 г.; 20.02.2024 г.; 27.03.2024 г., видно от
съставени Констативни протоколи №№ СМ-1295-3-4/07.02.2024 г.; СМ-1295-
3-4/20.02.2024 г. и СМ-1295-3-4/27.03.2024 г., кьдето ... не е открит за връчване
на съставения акт по ЗАНН, поради което с Акт от 21.06.2024г. е спряно
адманистративнонаказателното производство на основание чл.43, ал.6 от
ЗАНН. На 27.06.2024г. е изпратено писмо до Участък Симитли за връчване на
2
АУАН, като видно от върнат отрязък същия е връчен на управителя на
дружеството-жалбоподател на 11.07.2024г.,като в законоустановения срок не
постъпили възражения.
Била издадена и Заповед за премахване на незаконен строеж "ведомствена
бензиностанция"/л.20/, както и Заповед за забрана ползването на обекта /л.16/.
Въз основа АУАН и изготвените в резултат на проверката документи
Началника на ДНСК София издал Наказателно постановление №Бл-4-ДНСК-
75/19.07.2024 г., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.
178, ал. 1, вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, вр.
с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3000. 00 /три хиляди/ лева.
НП било връчено на управителя на 14.08.2024 г.
В хода на съдебното производство е разпитана св. Н.-актосъставител, както и
П., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно. От тях се установява, че нарушението е
констатирано при извършена проверка на място и по документи, като от
показанията на тези свидетели се установява и констатираното по време на
проверката, както и процедурата по ангажиране на отговорност. Наличието на
бензиностанция в посочения обект се установява и от показанията на св.П., Л.
и ..., като конкретно св.Л. сочи, че за същата няма документи. Св.П., ... и ... при
разпита си твърдят, че бензиностанцията не се ползва, което обаче се
опровергава от показанията на останалите свидетели и приложените по делото
писмени доказателства, включително снимков материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените
към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични. При така установената от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните
съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Както
в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго
формалните изисквания на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
3
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от св.Н., която дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока
са и показанията на свидетеля П.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42
от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми
акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. В
тази насока възраженията са неоснователни, не се установиха твърдените в
жалбата нарушения на чл.57 от ЗАНН, изразяващи се в липсата на описание на
нарушението, както се посочи и в АУАН и в НП с нужната конкретика и
изчерпателност са посочени всички елементи от състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорност. В тази насока съдът намира, че липсват
доказателства за ограничаване правото на защита на санкционираното
дружество на това основание. Както наказателното постановление, така и
предхождащия го АУАН съдържат дата на извършване на нарушението, а
именно 04.10.2023 г., на която дата е извършена проверката на място и е
установено, че процесната бензиностанция се ползва по предназначение,
въпреки че не е въведена в експлоатация по законоустановения ред, отразено в
Констативен протокол. Самият момент, в който е започнало ползването на
невъведения в експлоатация по надлежен ред строеж, не е елемент от
фактическия състав на нарушението и не следва да се посочва самостоятелно
в АУАН и наказателното постановление, защото докато строежът не бъде
въведен в експлоатация от компетентния орган по ЗУТ и същевременно
продължава ползването му, то безспорно е налице нарушение на нормата на
чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, поради което в случая момента на проверката съвпада с
датата на извършване на нарушението. Поради това, в конкретния случай,
извършването на нарушението не е обвързано с конкретна дата, която да бъде
посочена в АУАН и наказателното постановление и липсата на такава не
съставлява процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП. В случая
се касае за нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, съгласно която не се разрешава да
се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган. По делото не е спорно, че обектът на проверката, не е
бил въведен в експлоатация от компетентния орган. Безспорно е
обстоятелството, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
процесният обект представлява строеж първа категория съгласно
изискванията на ЗУТ и подлежи на въвеждане в експлоатация от органите на
ДНСК. От събраните по делото доказателства съдът намира, че следва
обоснован извод, че към дата на извършената проверка изградената
ведомствена бензиностанция, е била използвана от жалбоподателя . В тази
насока са и показанията на св.Н. и П..
Поради изложеното до тук , съдът намира че нарушението е доказано от
обективна страна.
4
Доколкото в случая се касае за нарушение, извършено от ЕООД, чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна,
деянието не следва да се изследва от субективна страна.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Допуснатото
нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се
приеме че обществената му опасност е явно незначителна. В тази насока
следва да се посочи, че задължението не е било изпълнено и в последствие,
установимо от свидетелските показания и приложените документи.
При доказаност на нарушението обаче, съдът констатира че НП е било
издадено след изтичане на срока, предвиден в нормата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН допуска административнонаказателното
производство да бъде спряно само тогава, когато след щателно издирване
нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат три протокола , в
които е удостоверено, че адресът на дружеството е бил посетен с цел връчване
на акт, но на него не било открито лице, на което да се връчи акта. При едно от
посещенията бил проведен разговор с управителя по телефон, като същия
заявил, че няма да получи нищо, поради което на 21.06.2024г. бил издаден акт
за спиране и едва след това на 27.06.2024г., изпратено писмо до РУ Полиция.
Съдът намира, че посочените посещения на адрес в никакъв случай не покрива
изискването за щателно издирване, доколкото на първо място от протокола
изобщо не става ясно кога (по кое време е посещаван адресът). Горното е от
съществено значение, доколкото се касае за посещение на офис на търговско
дружество (предполага се работно време). В тази връзка ако офисът е посетен
извън работно време, е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. На
следващо място според съда при преценката за спиране на производството не
е отчетено, че все пак е направена връзка с управителя и след неговия отказ е
имало законов ред за връчване, а не са били налице основания за спиране на
производството.
За да е налице "щателното издирване", е необходимо наказващият орган да е
извършил всички възможни действия, които биха допринесли за установяване
на представител на дружеството. Издирвателните действия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани
органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата,
каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.
В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР, като
служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7-мо
дневен срок да връчат АУАН на нарушителя, а не да спират производството.
След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43,
ал. 4 от ЗАНН, не са били налице и правни и фактически основания да се
пристъпи към спиране на административнонаказателното производство по
реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В тази връзка следва да бъде посочено, че за
5
съда е неясно защо предвидения от ЗАНН способ за връчване на АУАН чрез
органите на МВР е приложен едва след спиране на производството.
Посоченото обуславя липсата на законови основания за спиране към датата на
акта, с който е спряно производството /21.06.2024г./.
След като основанията за спиране на административнонаказателното
производство не са били налице, НП е издадено след изтичане на 6-месечния
давностен срок от издаване на АУАН, регламентиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два
признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след
довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен -
пасивност от страна на надлежните органи. Давността се прилага служебно,
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и
да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство
недопустимо. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект
(административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на
несигурност в правния мир (в този смисъл е Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия
на Върховния административен съд).
Следователно съдът намира, че поради погасяване на
административнонаказателната отговорност и недопустимост на
производството наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само
за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на
600, 00 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/
за защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000
до 10000 лв. са 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо
съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление
имуществена санкция в размер на 3000 лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 600. 00 лева, какъвто се претендира от жалбоподателя.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство са проведени три открити съдебни
заседания, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за
6
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, а именно 600 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ДНСК, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №Бл-
4-ДНСК-75/19.07.2024 г. издадено от Началника на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/ София, с което на „АГРО МЕЛ 2011” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ..., общ. Симитли, обл.
Благоевград, представлявано от управителя ... за нарушение на чл. 178, ал. 1,
вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, вр. с чл. 239,
ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 3000. 00 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на „АГРО МЕЛ 2011” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ..., общ. Симитли, обл.
Благоевград, представлявано от управителя ... сторени от дружеството
разноски за адвокат в размер на 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7