Р Е Ш Е Н И Е
260177/12.11.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
осми състав,
на десети ноември , през
две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: А.П.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ГД № 335 по
описа на ШРС за 2020 год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД предявени от „Кредит инс „ АД с ЕИК ***седалище и адрес на управление:
гр. София ,бул.“***“№19, вх.в,ет.1,ап.6 чрез адв. Р.Д. от САК срещу К.И.К. с ЕГН**********, адрес: ***.
Иска
се да бъде признато за установено, че ответника дължи на
ищеца сумите от: 1018,19 лв. - главница по
сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра”
№82631/19.12.2018г.; 134,39 лв. - договорна лихва за периода 19.12.2018 г. –
12.12.2019 г.; 756 лв. - договорна такса „Гарант” за периода 19.12.2018г
-12.12.2019г.; 62,52 лв. - законна лихва за забава за периода 20.04.2019г г. -
12.12.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, като за посочените суми е
издадена Заповед № 1846 от 17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3802/2019 г. по описа на Районен съд Шумен.
Претендират и разноски.
Твърди, че „КРЕДИТ
ИНС” АД, с ЕИК ***( „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК ***, преобразувано чрез промяна на
правната форма), е търговско дружество, регистрирано като финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.3 от Закона за кредитните институции. Дружеството
притежава удостоверение за дейността си от Българска народна банка (БНБ) с No BG R00288, както
и удостоверение No 360363 за администратор на лични данни
воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни. С оглед настъпило
преобразуване заявява, че „Кредит Инс” АД ЕИК ***е правоприемник на „Кредит
Инс” OОД ЕИК ***.Основната дейност на "КРЕДИТ ИНС" АД била
отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за потребителски
кредити между кредитодателя и кредитополучателите ако тази опция е била избрана
от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на
кредит и същата е била одобрена.
С
оглед изложеното К.И.К., ЕГН ********** е кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като
е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставени от К.И.К. данни, служител на ищеца
се е свързал на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността
си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при
условията на дружеството, кредит в размер на 1400.00лв. След обработване на
данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен,
на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит
от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС”
АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски
кредит„Екстра”№ 82631/19.12.2018г.и желаната сума му/й е била преведена чрез системата
е-рау и получена от същия на каса на офис на „Изипей” АД, срещу представена от К.И.К.
лична карта.Представят копие от заявката, изпратена до дружеството от К.И.К.,
справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между
страните.
Твърди се, че съобразно
съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ и се счита за подписано при условията на чл.13
ал.1 ЗЕДЕУУ. От данните посочени в заявката на ответника фигурира информация,
която логически е свързана само и единствено с К.И.К., която лично е
предоставила на дружеството при кандидатстването. Представя договор сключен
между страните в писмен вид. С оглед формата за кандидатстване ответницата е
избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС”
АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила
към ежемесечната вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за
предоставената услуга. Ищеца има сключен договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014г. с „Бикнел корп“ ООД рег. №
155538/23.10.2014г., съгласно който дружеството гарант се задължава да
гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснатите потребителски кредити
съгласно сключените договори за потребителски кредити, ако тази опция е била
избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане
на кредит и същата е била одобрена .
Съгласно разпоредбите на
ЗПК на длъжника е била предоставена пред договорна информация, като същият се е
запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и
получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно
условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение да предостави
на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят
е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса
,,Гарант”, като общият размер на задължението - 2624.30 лв. е платимо ведно с
главницата на единадесет равни месечни вноски. Първите три вноски с падежи,
настъпили на 19.01.2019г., 19.02.2019г.,
19.03.2019г., са изцяло погасени от страна на длъжника. Към 12.12.2019г.
кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по
кредита, падежите на които са настъпили съответно на 19.04.2019г.,
19.05.2019г., 19.06.2019г., 19.07.2019г.,19.08.2019г., 19.09.2019г.,
19.10.2019г., 19.11.2019г.
Въпреки, че служители на
дружеството няколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством
изпращане на напомнителни email-и на посочения от
заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, К.И.К. не
е осъществила плащане .
Съгласно чл.86 ЗЗД
Кръстника И.К. дължала на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението е определена на 62.52лв.
На 16.12.2019г. ищеца подал
на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на заповед за изпълнение, като
било образувано ч. гр. дело № 3802/2019 г. по описа на Районен съд Шумен и
издадена Заповед № 1846 от 17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от страна на ответника в
законово установения срок. Моли се, да бъде признато
за установено,
че ответника дължи на ищеца сумите : 1018,19 лв. - главница по сключен между страните
Договор за потребителски кредит „Екстра” №82631/19.12.2018г.; 134,39 лв. -
договорна лихва за периода 19.12.2018 г. – 12.12.2019 г.; 756 лв. - договорна
такса „Гарант” за периода 19.12.2018г -12.12.2019г.; 62,52 лв. - законна лихва
за забава за периода 20.04.2019г г. - 12.12.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното ѝ изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 1846 от
17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № 3802/2019 г. по описа на Районен съд Шумен. Претендират и разноски.Прилага
писмени доказателства. Претендира разноски, включително и по заповедното
производство.
В предоставения, на основание чл. 131 ГПК срок / книжа връчени чрез работодател / ответницата не депозира отговор на исковата молба.
В предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок /книжа, връчени чрез
работодател/, ответникът не депозира отговор на исковата
молба. Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен
отговор на исковата молба. Не прави искания и не се представлява в първото по
делото заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
По допустимост:
Установителният иск е предявен от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление - в качеството му на кредитор, срещу ответника - в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1846 от 17.12.19г.. по ч.гр.д. № 3802/2019 г. по описа на ШРС. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установ.ителният иск е допустим.
По основателност:
В съдебно заседание по делото, проведено на 10.11.2020г., съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, поради наличие на следните
предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По смисъла на чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК, ответникът не се представлява в първото заседание по
делото, не е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. С определение от 24.08.2020г., постановено в производство по чл.
131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
По
смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК, в подкрепа на предявените искове,
ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: Пълномощно; Договор за правна помощ и съдействие с
дата 10.02.2020 г.; Удостоверение за актуално състояние на „Кредит Инс” АД;
Заявка №
82631 за кредит от Кръстника И.К.-2 бр.; Справка - банково извлечение за
извършения превод; Договор за потребителски кредит „Екстра”№
82631/19.12.2018г.; Справка - извлечения за получени плащания по кредит;
Общи условия
на „КРЕДИТ ИНС” АД приложими към Договорите за предоставяне на потребителски
кредит; Удостоверение,
издадено от БНБ на „Кредит Инк” ООД No BG R00288; Договор
за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г.;
Съдът счита, че приложените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 240 ал.1 от ЗЗД
ичл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката
по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Установява се от
материалите по делото, че между страните е
възникнало валидно
облигационно отношение по гореописания
договор .
Поради изложеното, по
отношение на страните следва да бъде
признато за установено по отношение на К.И.К.
с ЕГН**********, адрес: *** и „Кредит инс „ АД с ЕИК ***седалище и адрес на управление:
гр. София ,бул.“***“№19, вх.в,ет.1,ап.6, че съществува вземане на „Кредит инс „ АД с ЕИК ***от К.И.К. с ЕГН**********, за следните суми: 1018,19 лв.- главница на основание
сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра”
№82631/19.12.2018г.; 134,39 лв. - договорна
лихва за периода 19.12.2018 г.– 12.12.2019г.; 756 лв.- договорна такса „Гарант” за периода 19.12.2018г -12.12.2019г.;
62,52 лв.- законна лихва за забава
за периода 20.04.2019г.- 12.12.2019г.; ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, за плащането на което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1846 от 17.12.19г.по ч.гр.д. № 3802/2019 г. по описа на ШРС.
При направеното искане от
ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ
размер от 870,44лв., включващи държавна такса по заповедното и по исковото
производство 39,42 лв. и 161,02 лв., както и адвокатско
възнаграждение по исковото и заповедното производство съответно 370лв и 300лв .
Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1 и
2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.К. с ЕГН**********,
адрес: *** и „Кредит инс „ АД с ЕИК ***седалище и адрес на
управление: гр. София ,бул.“***“№19, вх.в,ет.1,ап.6, че съществува вземане на „Кредит инс „ АД с ЕИК ***от К.И.К. с ЕГН**********, за сумите: от 1018,19 лв.- главница на
основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра”
№82631/19.12.2018г.; 134,39 лв. - договорна лихва за периода 19.12.2018 г. –
12.12.2019 г.; 756 лв.- договорна такса „Гарант” за периода 19.12.2018г-12.12.2019г.;
62,52 лв.- законна лихва за забава за периода 20.04.2019г г. - 12.12.2019г.; ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, за
плащането на което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1846от
17.12.19г. по ч.гр.д. № 3802/2019 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН**********, да заплати на Кредит инс „ АД с ЕИК ***направените деловодни разноски в общ размер на 870,44лв.(осемстотин и седемдесет лева
и 44 стотинки ), включващи държавна такса по заповедното и по исковото производство 39,42 лв. и 161,02 лв., както и адвокатско
възнаграждение по исковото и заповедното производство съответно 370лв и 300лв .
Настоящото неприсъствено
решение не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от
връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска
неговата отмяна от Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да
участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: