№ 6554
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110151541 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу В. Л. К., А. Л. К. и С. А. К., с
която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумите, както следва:
1. В. Л. К. – сумата от 1245,45 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот,
находящ се в **, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 229,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 8,94 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 2,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;
2. А. Л. К. – сумата от 1245,45 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот,
находящ се в **, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 229,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 8,94 лева, представляваща
1
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 2,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;
3. С. А. К. – сумата от 4981,79 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот,
находящ се в **, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 916,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 35,77 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 9,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден
имот, находящ се в **, аб. № **, но начислените за него суми за цена на същата,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, са останали незаплатени. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнася, което ответниците не били сторили. При тези съображения претендира
процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Л.
К., с който е заявил, че е заплатил претендираните от него по исковите претенции
суми. Представя платежен документ за извършеното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.
Л. К. и С. А. К..
Със заявление, постъпило на 06.03.2025 г., ответникът В. Л. К. е заявил, че е
извършил плащане в общ размер на 1573,89 лева в погашение на претендираните от
него вземания. Представя платежен документ за извършеното плащане.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
2
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
3
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2025
г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните обстоятелството, че ответникът С. А. К. притежава 4/6
идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
От приетите като писмени доказателства по делото – два броя фискални бонове
/лист 53 и 98 от делото/ се установява, че на 16.10.2024 г. и 06.03.2025 г. ответниците
В. Л. К. и А. Л. К. са извършили плащане в погашение на претендираните срещу тях в
настоящото производство вземания. Актът на плащане, съдът намира да съставлява
извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А извънсъдебното
признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският
процес, което съобразено в съвкупност с останалите доказателства по делото, води до
изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг.
чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
4
С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че между ищеца и
ответниците е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект.
За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието и неоспорено
заключение на СТЕ. От последното се установява, че за процесния имот и период
стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 7472,71 лева.
Съдът при преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като
по делото не са установява същото да е заинтересовано от изхода на правния спор или
да е недобросъвестно.
С оглед на горното, съдът намира, че претенцията за заплащане на топлинна
енергия се явява основателна срещу ответницата С. А. К., като същата дължи сумата
от 4981,79 лева, съобразно притежавана от нея идеална част от правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот.
Предявените срещу ответниците В. Л. К. и А. Л. К. претенции за заплащането на
топлинна енергия, съдът намира принципно за основателни, но поради извършените
плащания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същите следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, предоставена за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023
г., съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и представените от третото
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Въпреки това с оглед направеното възражение за плащане, съдът
намира, че предявените срещу ответниците В. Л. К. и А. Л. К. претенции следва да се
отхвърлят. Предявената срещу ответницата С. А. К. следва да се уважи в пълен размер
от 35,77 лева, съобразно квотата й в съсобствеността върху процесния имот.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху главницата за топлинна
енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия т на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
5
фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал.
4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, обезщетение за забава в размер на законната
лихва за процесния период върху задълженията за заплащане на топлинна енергия в
размер на 7472,71 лева възлиза на сумата от 1813.93 лева. Отговорността за
заплащането на последната от ответницата С. А. К. следва да се понесе съобразно
притежаваната от нея идеална част от правото на собственост върху имота, т.е. 1209,27
лева. Но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде
защита на накърненото материално право само в рамките и по начина поискани от
ищеца, поради което и с оглед на гореизложените изводи искът с правно основание по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 916,11 лева.
Предявените срещу ответниците В. Л. К. и А. Л. К. акцесорни претенции, съдът
намира принципно за основателни, но поради извършените плащания и на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на предявените акцесорни искове за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, съдът
намира, че следва да се отхвърлят като неоснователни по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По искането по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК:
В проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание от страна на ответника
С. А. К. е направено искане за разсрочване на изпълнението на задължението му,
основано на чл. 241, ал. 1 ГПК. Искането е процесуално допустимо. В откритото
6
съдебно заседание ответникът заяви пред съда, че е безработна. По делото се
устаниви, че ответникът притежава 4/6 идеални части от правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
Водим от горното съдът намира искането за основателно. При липса на
разполагаем месечен доход, и като взе предвид обичайния размер на разходите за
препитание и за заплащане на другите ежедневни и ежемесечни сметки, както и
инфлационните процеси в страната, съдът намира, че месечна вноска по процесните
задължения в размер на 80 лева се явява адекватна на материалното състояние на
ответника, без същевременно да води до необосновано засягане интереса на ищеца.
При дълг от общо 6503,84 лева /присъдени главници, мораторна лихва и разноски/,
задължението следва да бъде разсрочено считано от влизане в сила на настоящото
решение, на общо 82 месечни вноски, от които 81 равни вноски от по 80 лева всяка и
една окончателна вноска от 23,84 лева.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
В случая ищецът претендира и доказва да е сторил реално разноски за държавна
такса, депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, последното определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37 Закона за правната помощ в минимален размер, в общ размер на 856,56 лева, които
следва да му бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от исковете,
отговорността, за заплащането на които, е разделна на ответниците. Следва да се
изясни, че въпреки отхвърлянето на предявените искове срещу ответниците В. Л. К. и
А. Л. К., доколкото се касае за погасяването им в хода на процеса, ответниците дължат
направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78
ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
С оглед гореизложеното, на ответниците следва да бъде възложено заплащане на
сторените в производството от ищеца разноски, както следва: 142,54 лева за ответника
В. Л. К., 83,11 лева за ответника А. Л. К. /предвид извършеното плащане на част от
разноските/ и 570,17 лева за ответника С. А. К..
Ответниците не претендират разноски, поради което и такива не следва да им се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на сумата от 4981,79 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 916,11 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 35,77 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу С. А. К., ЕГН **********, адрес в **, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 9,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу В. Л. К., ЕГН **********, с адрес в **, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1245,45 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната
лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 229,03 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, сумата от 8,94 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, поради погасяване на
вземанията чрез плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу В. Л. К., ЕГН **********, с адрес в **, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 2,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу А. Л. К., ЕГН **********, с адрес в **, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1245,45 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната
8
лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 229,03 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, сумата от 8,94 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, поради погасяване на
вземанията чрез плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу А. Л. К., ЕГН **********, с адрес в **, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 2,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в
размер на сумата от 570,17 лева.
ОСЪЖДА В. Л. К., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в
размер на сумата от 142,54 лева.
ОСЪЖДА А. Л. К., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в
размер на сумата от 83,11 лева.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на задълженията на С.
А. К., произтичащи от настоящото решение, за срок от 82 месеца, считано от датата на
влизане на решението в сила, на равни месечни вноски от по 80 лева за първите 81
месеца и окончателна вноска от 23,84 лева на 82-рия месец.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9