РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Бургас, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 65/08.04.2022г., постановено от Районен
съд – Поморие по гр. д. № 471/2021г. С това решение, съдът отхвърля иска на К. Х. Б., ЕГН:
********** от *** против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Проданов и
Крум Крумов да бъде осъдено дружеството да му заплати сумата от 10 080 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на Б. от
автомобил „***“ с рег.№ *** със застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
BG/02/115002123527, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
сума, начиная от 02.07.2021г. до окончателното изплащане на главницата. С това решение
Б. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД съдебни разноски в размер на 1 200 лева.
Подадена е въззивна жалба от К. Х. Б. против решение № 65/08.04.2022г.
Жалбоподателят твърди, че районният съд не е преценил всички релевантни факти и
причинно-следствената връзка между деянието и вредата. Жалбоподателят оспорва извода
на районния съд, че вземането е погасено по давност и подчертава, че давността спира за
времето от датата на вредоносното деяние до отказа на застрахователното дружество да
изплати обезщетение. Б. подкрепя това твърдение с нормата на чл.378, ал.2, вр. ал.9 от КЗ и
с практика на ВКС – определение № 165/04.06.2016г., постановено по ч. т. д. № 306/2017г.
В допълнение към това, жалбоподателят изтъква, че не е уведомен надлежно и
своевременно за отказа на застрахователното дружество да изплати обезщетение.
Въззивната страна иска от съда да отмени процесното решение и да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от адвокат Димитър Пенев,
който поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и прави искане за
1
присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна - ЗД „Бул Инс“ АД представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Дружеството подчертава, че
първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и е
постановил правилно решение.
Застрахователното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмена
молба, процесуалният представител на застрахователя прави искане за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 04.06.2016г. около 16,00 часа А.К.К. управлява собствения на ищеца Б. лек
автомобил марка „*** 318Д“ с рег.№ А 63 57 КА по път І-7 в посока от с. Козарево към с.
Окоп, област Ямболска, нарушава правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП и причинява ПТП с лек автомобил „***“ с
рег. № ***, управляван от М.К.М.. В резултат на пътно-транспортното произшествие,
притежаваният от ищеца автомобил „*** 318Д“ е увреден напълно и негоден за използване.
В този смисъл е съдържанието на приложените по делото доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 3392р-4538/20.06.2010г., присъда № 49/12.06.2020г.,
постановено от Окръжен съд – Ямбол по НОХД № 301/2019г. и тройна съдебно-техническа
експертиза, извършена по ДП № 134/2016г. по описа на РУП – Тунджа.
За лек автомобил „***“ с рег. № *** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД и е издадена полица BG/02/115002123527, валидна до
17.08.2016г.
За лек автомобил „*** 318Д“ с рег.№ А 63 57 КА е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ДЗИ – Общо застраховане и е издадена полица
BG/06/115002315961, валидна до 11.09.2016г.
К. Б. завежда пред ЗД „Бул Инс“ АД настъпилата щета с № ********** и прави
искане да му се изплати обезщетение за причинените материални вреди – пълно
унищожаване на собственото му МПС - „*** 318Д“. На 08.06.2021г. „Бул Инс“ АД
уведомява Б., че няма основание да удовлетвори претенцията му, тъй като не са
представени безспорни доказателства за вината на водача М., управлявал застрахованото в
тази компания МПС „***“.
На 02.07.2021г. К. Б. предявява иск срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание
чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането за сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – тотална щета и бракуване на собственото му МПС –
лек автомобил марка „*** 318Д“ с рег.№ *** настъпили в резултат на ПТП от 04.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата. В исковата молба, Б. твърди, че водачът на лек
автомобил „***“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение, в резултат на което е
причинил ПТП, от което са настъпили претендираните вреди.
В отговор на исковата молба, ответното дружество прави възражение за изтекла
погасителна давност, признава съществуването на застрахователно правоотношение, но
оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното деяние на М., описани в констативен
протокол № 3392-р-4538 и причинно-следствената връзка между деянието и вредата. В
допълнение към това, застрахователното дружество твърди, че липсват доказателства за
прекратяване на регистрацията на „*** 318Д“ – обстоятелство, което е въздигнато от чл.390,
ал.2 от КЗ в условие за обезщетяване на тотална щета. Ответникът оспорва и размера на
претенцията.
В хода на първоинстанционното производство са представени писмени
доказателства, които установяват механизма ПТП и вината на водачите, участващи в него.
2
Представена е влязла в сила присъда № 49/12.06.2020г., постановена по НОХД №
301/2019г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, ведно с мотивите към нея; констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 3392р-4538/20.06.2010г., тройна съдебно-техническа
експертиза и протоколи за разпит на свидетели, извършени по ДП № 134/2016г. по описа на
РУП – Тунджа.
По делото е извършена и приета съдебна авто-техническа експертиза, според която
ударът в кръстовището е перпендикулярен и динамичен, тъй като и двата автомобила са
били в движение. Скоростта на движение на леки автомобил „***“ преди удара е била 47
км/час, а тази на лекия автомобил „*** 318Д“ – 136,19 км/час. Според заключението на
САТЕ, механизмът на пътното произшествие е следният: Лек автомобил „*** 318Д“ с рег.№
*** управляван от А.К.К. се движел по път І-97 в посока от с. Козарево към с. Окоп. Около
16,00 часа на 04.06.2016г., този автомобил се намирал пред кръстовището, образувано от
път І-7 и път ІІ-53 в с. Калчево, област Ямболска. Пътното платно е с две ленти и пред
кръстовището има ленти за отклоняване на движението и за завой надясно. Регулирането на
движението в посоката на лекия автомобил е осъществено с пътни знаци В 26, указващи
последователно 70 км., 60 км. и 50 км. и пътен знак А 26. Асфалтовата настилка била суха
без неравности. Кожухаров управлявал автомобила със скорост 136 км./час, когато
навлизайки в кръстовището последвал удар с друг автомобил. След удара, двата автомобила
се обърнали в затревената площ извън пътното платно. Преди пътното произшествие,
лекият автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от М.К.М. се движел в средата на пътното
платно по път ІІ-53 в посока с. Калчево – гр. Ямбол със скорост 47 км/час. Регулирането на
този участък било осъществено чрез пътен знак Б1, поставен пред кръстовището и Б2,
поставен от двете страни на пътното платно. Водачът М. преминал на ход през
кръстовището, без да изпълни изискванията на знак Б2, достигайки до средата му в опасна
близост до идващия отдясно друг автомобил. М. не е реагирал със спиране или маневра.
Лекият автомобил получил удар в дясната част, неговият масов център извършил въртеливо
движение по следи, описани в протокола за оглед, напуснал пътното платно и се обърнал в
затревената площ. В резултат на това, водачът М.М. и пътуващият с него А.А.А. са
починали. Според експертизата, причините за ПТП са от субективен характер и се
определят от поведението на водачите. От техническа гледна точка, водачът на лек
автомобил „***“ не е имал причина да не спре на знак Б2, където от стоп линията има
неограничена видимост и след като се увери, че няма да създаде пречки за движещите се по
пътя с предимство, да продължи движението си. Водачът на лек автомобил „*** 318Д“ е
управлявал автомобила си със скорост по-висока от позволената с пътен знак Б26 и не е
реагирал своевременно на отнелия предимството му лек автомобил „***“, пресичащ
коридорът му на движение. Експертизата прави заключение, че вредите, причинени на „***
318Д“ са в размер на 19 637,30 лева без ДДС, но посочва, че остатъчната стойност на
автомобила към датата на ПТП е в размер на 8 400 лева. Експертизата подчертава също, че
в конкретния случай е налице тотална щета.
По делото е представено свидетелство за регистрация част І на лек автомобил „***
318Д“ с отбелязване върху него за прекратена регистрация на 31.12.2020г.
По делото са събрани показанията на свидетелите В. В. Х., очевидец на ПТП и С.
Б.М., пътуващ в управлявания от А.К. лек автомобил, марка „*** 318Д“. Според свидетеля
Х., лекият автомобил „А.“ е навлязъл в кръстовището без да спре на знак „Стоп“ и е отнел
предимството на движещият се автомобил „*** 318Д“. Същият посочва, че видимостта на
кръстовището е ограничена, освен ако движещият се автомобил не спре на знак „Стоп“.
Свидетелят е шофирал на около 25 – 30 метра след автомобила „А.“ със скорост от около 40
– 50 км./час, каквато според него е била и скоростта на участника в произшествието. Х.
твърди, че поради спецификата на пътя - леко надолнище преди кръстовището, автомобилът
„А.“ се е движел по инерция и е трябвало да използва спирачки за намаляване на скоростта
и спиране на знак „Стоп“, но той не е видял светлина от стоповете. Нещо повече.
Наблюдавайки поведението на движещия се пред него автомобил, Х. е предположил, че
водачът няма да спре и ще се удари с движещия се перпендикулярно автомобил, който е
3
забелязал с периферното си зрение. След удара, Х. е помогнал на участниците в
произшествието да напуснат автомобилите, но един от тях е починал, преди да дойде
линейка.
Според свидетеля М., който е пътувал в лекия автомобил „*** 318Д“ на предната
дясна седалка, те се размиват с един камион, след което следва удара от ляво и той изпада в
безсъзнание. Ударът е бил от страната на водача.
Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд формира извод за
неоснователност на иска. За да постанови този резултат, съдът анализира фактическия
състав на чл.432, ал.1 от КЗ, разграничава доказателствената тежест между страните
относно твърдяното от ответника съпричиняване на вреди, но приема, че искът е предявен
след изтичане на общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 65/08.04.2022г. е неправилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114, ал.3 от
ЗЗД давността за вземания от непозволено увреждане, започва да тече от откриването на
дееца. В т.2 от ТР № 5/05.04.2006г. изрично се сочи, че вземането възниква от деня на
откриване на дееца и от същия момент става изискуемо. В случаите, в които деецът е
известен към момента на извършване на деликта, давността започва да тече от датата на
деликта. Наказателното производство, когато такова е образувано, не спира течението на
давността, поради което след като е възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение
от извършено престъпление, трябва да се предяви в петгодишен давностен срок. В
конкретния случай, датата на непозволеното увреждане, е 04.06.2016г., а искът е предявен
на 02.07.2021г., поради което районният съд е формирал извод, че искът е предявен след
изтичане на петгодишния давностен срок и е отхвърлил иска на това основание.
Възражението на въззивната страна, че давността за предявяване на иска спира да
тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата, на която
застрахователят откаже да плати обезщетение или до датата, на която изтича срока за
произнасяне от застрахователя, е основателно.
Разпоредбата на чл.498 от КЗ задължава увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя. Ако
последният не плати в срока по чл.496 от КЗ, или ако плати по-малко обезщетение от
претендираното, тогава увреденото лице може да предяви иск по чл.432 от КЗ срещу
4
застрахователя. Според чл.378, ал.2 от КЗ правата и задълженията по преки искове по
застраховка „Гражданска отговорност“ по т.10 – 13, раздел ІІ, б.А от приложение № 1 във
връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Давността по тези искове
спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на
получаването на произнасянето на застрахователя по чл.108, ал.1, съответно до изтичане на
максималния срок за произнасяне по чл.108, ал.2, 3 и 5, която от двете дати е по-ранна. В
случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, този срок не може
да е по-дълъг от три месеца (чл.496, ал.1 от КЗ). В конкретния случай, датата на
непозволеното увреждане е 04.06.2016г. Претенцията за обезщетяване на вредите е заявена
пред застрахователя на 25.05.2021г. Отказът на застрахователя да изплати обезщетението е
получен от увреденото лице на 28.06.2021г. Следователно, давността в процесния случай
спира да тече за периода от 25.05.2021г. до 28.06.2021г. и общият петгодишен давностен
срок изтича на 08.07.2021г. Искът е предявен на 02.07.2021г., с което е изпълнено условието
на чл.378, ал.2 от КЗ.
Изводът за своевременно предявен иск следва и от друго, законово основание за
спиране на давността. Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение /бел. 20.05.2020г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Този период от 69 дни попада в
периода на течение на давността за вземането на въззивника срещу застрахователното
дружество, поради което също трябва да се изключи от него. Изложеното дотук обосновава
извод, че искът на Б. е предявен своевременно и трябва да се разгледа по същество.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Според правилото на
цитираната правна норма увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ след като е отправило писмена претенция към застрахователя по реда на
чл.380 от КЗ. Анализът на приложимата разпоредба обосновава извод, че за да е допустим и
основателен прекият иск на увреденото лице, е необходимо да са изпълнени следните
условия: 1) предявяването на иска да бъде предшествано от процедура по доброволно
уреждане на отношенията по чл.498, ал.3 от КЗ между пострадалото лице и застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 2) да е налице валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увреденото лице и
застрахователното дружество; 3) да са осъществени предпоставките на чл.45 от ЗЗД –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат; 4) да е установен размерът на вредата. Първото от цитираните
условия е такова за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ. В конкретния случай от
представената по делото кореспонденция между страните се установява, че ищецът Б. е
заявил претенцията си за заплащане на обезщетение пред застрахователя и е получил отказ,
който е мотивиран с липсата на безспорни доказателства за виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС. Следователно, ищецът е реализирал специалното
рекламационно производство, разписано в чл.498, ал.3 от ГПК и искът му по чл.432 от КЗ се
явява допустим. При това положение, на изследване трябва да се подложат предпоставките
от фактическия състав на иска за обезщетяване на вредите, тежестта за установяване на
които се носи от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи факта на съпричиняване,
5
за което направено възражение.
Не се спори между страните в процеса, че между М.К.М., който е управлявал
участващия в ПТП лек автомобил марка „***“ с рег. № *** и ЗД „Бул Инс“ АД е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на който е издадена полица №
BG/02/115002123527. При това положение, не съществува съмнение, че е изпълнена първата
материалноправна предпоставка от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ.
По делото е установена и втората предпоставка, а именно: непозволено увреждане в
резултат на настъпило на 04.06.2016г. пътно-транспортно произшествие. От представените
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3392р-4538/20.06.2016г. и
мотиви към присъда № 49/12.06.2020г., постановена по НОХД № 301/2019г. по описа на
Окръжен съд – Ямбол се установява, че на посочената дата около 16,00 часа е настъпило
ПТП на кръстовище между път І-7 и път ІІ-53 между лек автомобил „***“ с рег.№ ***,
управляван от починалия на място М.К.М. и лек автомобил „***“, модел 318Д, управляван
от А.К.К., който е собственост на ищеца. В резултат на произшествието двата автомобила са
напълно деформирани. От приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че ударът между двата автомобила е бил перпендикулярен и динамичен (двата
автомобила са били в движение), поради което те се приплъзват, извършват сложни
постъпателни по първонамалната посока и въртеливи около центъра си движения. От
заключението на САТЕ и от показанията на свидетеля Х. се установява, че водачите на МПС
не са предприели аварийно спиране или маневра завъртане на волана. От съдържанието на
констативния протокол и на заключението но САТЕ се установява, че собственият на ищеца
лек автомобил *** модел 318Д, е увреден напълно и към момента на огледа от вещото лице
се съхранява на открито в склад за дърва в гр. Поморие. Следователно, фактът на увреждане
на моторното превозно средство, собственост на ищеца, е установен. Спорен по делото е
въпросът за вината на застрахованото лице – М.К.М. и на водача А.К.К.. По този въпрос
ответникът въвежда три възражения: 1) че М.М. не е виновен за настъпване на процесното
ПТП; 2) че вина за настъпване на ПТП-то има само на водача А.К. и 3) че вина за ПТП-то
имат и двамата водачи, т.е. че вредите са настъпили в резултат на съпричиняване. От тези
възражения, основателно се явява само третото.
От представената по делото присъда 49/12.06.2020г., постановена по НОХД №
301/2019г. по описа на Окръжен съд – Ямбол се установява, че А.К.К. е признат за виновен в
това, че на 04.06.2016г. около 16,00 часа при управление на лек автомобил ***, модел 318Д
с рег. № А 63 57 КА е нарушил правилата за движение по пътищата, разписани в чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП и е причинил ПТП с лек автомобил „***“ с рег.№
***, управлявано от водача М.К.М.. Кожухаров не е съобразил поведението си с няколко
ограничаващи скоростта пътни знаци, разположени преди кръстовището (70 км./час; 60
км./час и 50 км./час) и е навлязъл в него със скорост от 131 км./час. Едновременно с това, М.
също е навлязъл в кръстовището без да спре на разположения преди кръстовището знак
„Стоп“, с което е отнел предимството на движещият се автомобил *** 318Д. Движението,
М. е извършил със скорост 49,3 км./час. В този смисъл е и заключението на САТЕ, приета
без оспорване от страните в процеса. Според експертизата, лекият автомобил „***“ е
навлязъл в кръстовището със скорост от 47км./час без да спре на знак „Стоп“, а автомобилът
„*** 318Д“ е навлязъл в кръстовището от път с предимство със скорост от 136,19 кв./час, без
да я ограничи до максимално допустимите 50 км.ч. При това положение, настоящият
съдебен състав намира, че вина за пътното произшествие, респ. за настъпването на вредите,
имат и двамата водачи в еднакво съотношение (50 : 50), поради което възражението за
6
съпричиняване е основателно и обезщетението трябва да се определи при това условие.
Безспорно е установена и причинната връзка между увреждащото събитие и вредата. От
механизма на ПТП, описан подробно в САТЕ се установява, че пълната деформация на
автомобила е настъпила в резултат на удара между двете МПС, който е бил
перпендикулярен и динамичен, и в резултат на който и двете превозни средства излизат
извън траекторията на пътя.
Изложеното дотук, обосновава извод, че са осъществени правопораждащите факти от
състава на чл.432, ал.1 от КЗ, поради което преценката се концентрира върху размера на
вредите. В конкретния случай ищецът претендира репариране на тотална щета.
Понятието тотална щета е дефинирано в чл.390, ал.2 от КЗ. Това е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на стой от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на 1) издадена проформа фактура
от сервиз (при възстановяване на вредите в натура) или 2) експертна оценка (при изплащане
на парично обезщетение). Съгласно чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. за
задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2 от КЗ и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетяване на вреди, причинени на моторни превозни средства, приложима
по силата на препращане от §3, ал.3 от Наредба № 49/16.10.2014г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“
на пътниците в средствата за обществен превоз, обезщетението за вреди на МПС се
определя съгласно приложения от № 1 до № 6. Според чл.22, ал.1 от Приложение № 1 към
тази наредба, обезщетение за тотална щета се заплаща, когато размерът на
застрахователното обезщетение, определено съгласно методиката, надвиши 80% от
действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Действително, налице е колизия между нормата на чл.390, ал.2
от КЗ и тази на чл.22, ал.1 от Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006г., но тъй като
кодексът е нормативен акт от по-висока степен, приложимият процент е този, визиран в
кодекса – 80%. В конкретния случай от заключението на САТЕ се установява, че стойността
на установените видим щети по автомобила *** модел 318Д и средствата за тяхното
отстраняване възлиза на 30 434 лева. Остатъчната стойност на автомобила към датата на
ПТП, определена съгласно Наредба № 24/08.03.2006г. е в размер на 8 400 лева. Сумата на
възстановяване на вредите очевидно надвишава действителната стойност на увреденото
МПС с 80%, поради което е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. При това
положение, на обезщетяване подлежи действителната стойност на автомобила при тотална
щета. За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 от
КЗ). Настоящият съдебен състав намира, че посочената от вещото лице стойност в размер на
8 400 лева е действителната такава по смисъла на чл.400, ал.1 от КЗ, тъй като методът на
остатъчната стойност е по-точен и дава точна информация за стойността на автомобила към
съответната дата.
Възражението на ответника, че обезщетение не се дължи, тъй като регистрацията на
автомобила не е прекратена (по аргумент от чл.390, ал.1 от КЗ), е неоснователно. По делото
е представено заверено за вярност копие от перфорирано свидетелство за регистрация на
МПС част І с дата 31.12.2020г. с отбелязване върху него „Прекратена регистрация – частен“.
Този документ удостоверява, че към датата на дерегистрацията, превозното средство се
съхранява в частен имот – обстоятелство, което се потвърждава и от заключението на САТЕ.
7
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не може да представи доказателство за
прекратяване на регистрацията на автомобила поради „тотална щета“ съгласно изискването
на чл.18а, ал.8 от Наредба № І-45/24.03.2000г., тъй като застрахователят не е удовлетворил
искането му за изплащане на обезщетение „тотална щета“. Независимо от това, обаче според
тайната практика на ВКС, условието по чл.390, ал.1 от КЗ е такова за поставяне на
застрахователя в забава, но не и за изплащане на обезщетението. В този смисъл са решение
№ 44/02.06.2015г., постановено от І ТО по т. д. № 775/2014г. и решение № 59/12.06.2015г.,
постановено от ІІ ТО по т. д. № 1256/2014г. Акцесорното вземане за законна лихва върху
главницата за настъпилата тотална щета, се присъжда от датата на прекратяване на
регистрацията, която в настоящия случай е 31.12.2020г. Исковата молба, обаче е предявена
след тази дата – на 02.07.2021г., поради което няма пречка искането за законна лихва да бъде
уважено, считано от датата на завеждане на иска до изплащането на главницата.
Изложеното дотук обосновава извод, че искът на Б. се явява основателен за
половината от действителната стойност на увредения автомобил, която е определена от
САТЕ на 8 400 лева без ДДС, поради констатираното по-горе и прието от настоящия
съдебен състав съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 50 : 50. Така
обезщетението се равнява на 4 200 лева. С нарочна молба от 10.01.2022г. и с последващо
протоколно определение е направено и прието изменение на иска от Б. за сумата от 10 080
лева с ДДС съобразно заключението на САТЕ, т.е. 8 400 лева + 1 080 лева ДДС, а за
разликата до 15 000 лева е направен отказ от иска. Настоящият съдебен състав намира, че
претендираният от Б. ДДС не се дължи, тъй като автомобилът, за увреждането на който се
претендира обезщетение, е собственост на физическо лице, за което няма данни да е
регистрирано по ЗДДС и да е ползвало данъчен кредит при придобиването му.
Следователно за Б. не съществува задължение да начисли косвен данък при бракуване на
автомобила. Поради това, дължимата на Б. сума възлиза на 4 200 лева (половината от
остатъчната стойност на автомобила, оценен на 8 400 лева). За разликата до претендираните
10 080 лева, искът се явява неоснователен и трябва да се отхвърли.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Б. трябва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 827,50 лева, изчислени съразмерно на
уважената част от иска. В полза на Б. трябва да се присъдят и разноски за въззивното
производство в размер на 416,67 лева, изчислени също върху уважената част от иска. В
полза на ЗД „Бул Инс“ АД трябва да се присъдят разноски за производството пред районен
съд в размер на 700 лева, изчислени пропорционално на отхвърлената част от иска и
разноски за производството пред въззивна инстанция в размер на 700 лева, изчислени
пропорционално на отхвърлената част от въззивната жалба.
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 65/08.04.2022г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.
д. № 471/2021г. в частта, в която е отхвърлен иска на К. Х. Б., ЕГН: ********** от ***
против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К.К. за сумата от 4 200 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди– тотална щета на
8
собствения на Б. лек автомобил марка ***, модел *** с рег.№ *** настъпили в резултат на
пътно-транспортно произшествие, осъществено на 04.06.2016г. около 16,00 часа между лек
автомобил марка ***, модел *** с рег.№ *** управляван от А.К.К. и лек автомобил марка
„А.“, модел ** с рег. № ***, управляван от М.К.М., ведно със законна лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска – 02.07.2021г. до окончателното изплащане и в частта, в
която К. Х. Б., ЕГН: ********** от *** е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. П. и К.К. съдебни разноски в размер над 700 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К.К. да заплати на К. Х.
Б., ЕГН: ********** от *** сумата от 4 200 (четири хиляди и двеста) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – тотална щета за собствения на Б. лек
автомобил марка ***, модел *** с рег.№ *** настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 04.06.2016г. около 16,00 часа между лек автомобил марка
***, модел *** с рег.№ *** управляван от А.К.К. и лек автомобил марка „А.“, модел ** с
рег. № ***, управляван от М.К.М., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 02.07.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К.К. да заплати на К. Х.
Б., ЕГН: ********** от *** сумата от 827,50 лева – съдебни разноски за производството
пред Районен съд – Поморие.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/08.04.2022г., постановено от Районен съд –
Поморие по гр. д. № 471/2021г. в частта, в която е отхвърлен иска на К. Х. Б., ЕГН:
********** от *** против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К.К. за
сумата от 4 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди–
тотална щета на собствения на Б. лек автомобил марка ***, модел *** с рег.№ ***
настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 04.06.2016г.
около 16,00 часа между лек автомобил марка ***, модел *** с рег.№ *** управляван от
А.К.К. и лек автомобил марка „А.“, модел ** с рег. № ***, управляван от М.К.М. и за
сумата от 1 080 лева, представляваща ДДС, ведно със законна лихва върху тези суми от
датата на предявяване на иска – 02.07.2021г. до окончателното изплащане и в частта, в
която К. Х. Б., ЕГН: ********** от *** е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. П. и К.К. съдебни разноски в размер на 700 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К.К. да заплати на К. Х.
Б., ЕГН: ********** от *** сумата от 416,67 лева – съдебни разноски за производството
пред Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА К. Х. Б., ЕГН: ********** от *** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. П. и К.К. сумата от 700 лева – съдебни разноски за производството
пред Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10