Решение по дело №6314/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева
Дело: 20171720106314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2017 г.

Съдържание на акта

                                                            

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   № 675

гр.Перник, 23.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно  заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                             

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

          при участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 6314 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЕТ „Синилков-Павел Синилков“ гр. Варна с която са предявени срещу „Римертон“ ЕООД гр. Перник, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с предмет работеща пакетажна машина по развален договор за изработка от 02.08.2012г., при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 57, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 16763,45 лв., претендирана като парична равностойност на погиналата вещ- пакетажна машина, предмет на същия договор, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 559,90 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 16763,45 лв. за периода 30.05.2017 г. – 26.09.2017 г.

Ищецът твърди, че по силата на договор от 02.08.2012г. по поръчка на ответника изработил на място в негово помещение в гр. Перник „пакетажна машина от материали за хранителни стоки“. Твърди, че ответникът приел работата без забележки на 16.08.2013г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Сочи, че ответникът му платил общо 11 500 лв. по издадени фактури от 23.10.2012г. и от 05.12.2012г., след което му дължал още 2350 лв. за приетата работа, поради което ищецът така и не му предал съпътстващата машината техническа документация. Твърди, че  договорът за изработка между страните бил прекратен едностранно от ответника, поради неизпълнение от страна на ищеца. В тази връзка срещу ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 127000 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена по разваления договор. С влязло в сила решение  било установено между страните, че ответникът има вземане от ищеца по издадената заповед за изпълнение за част от сумата по същата – до сумата от 11 500 лв. От така изложените фактически твърдения ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на осъдителен иск за връщане на даденото от него по разваления договор. При условията на евентуалност иска ответникът да бъде осъден да му плати паричната равностойност на погиналата машина, като в тази връзка поддържа, че същата възлиза на сумата от 16763,45 лв. Сочи, че поканил ответника да му  върне машината, или действителната й стойност, на 30.05.2017г.   Твърди, че изпълнил изцяло задължението си за връщане на получената продажна цена за процесната машина.

Ответникът признава твърденията за съществуването на облигационното правоотношение по изработката на процесната машина и едностранното му разваляне по негова инициатива в хипотезата на съществено отклонение от поръчката.  Прави възражение за неизпълнен договор и иска едновременното изпълнение на правата на ищеца по настоящето производство със съдебно признатото вземане на ответника за платената от него цена по договора за изработка. Оспорва иска за заплащане на действителната стойност на машината по основание и размер. В тази връзка твърди, че представените от ищеца фактури не са за части и материали, вложени в процесната машина. Счита, че доколкото поканата от ищеца от 30.05.2017г. е направена чрез съдебен изпълнител, същата не го поставяла в забава, от където обосновава и оспорването на иска за изплащане на обезщетение за забава. Поддържа, че машината е била изначално негодна за изпълнение на договорното й предназначение.

Районен съд-Перник, преценявайки събраните по делото, доказателства  по реда на чл. 12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено  следното от фактическа и правна  страна:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като  безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за изработка от 02.08.2012 г. с  предмет „изработване на пакетажна машина от материали за хранителни цели“, че в държане на ответника се намира изработеното от ищеца в изпълнение на същия договор, че действието на договора е отпаднало с обратна сила, поради развалянето му от ответника в хипотезата на съществени недостатъци и отклонение от поръчката,  както и че с влязло в сила съдебно решение е признато съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение в полза на ответника срещу ищеца за сумата от 11 500 лв. като платеното възнаграждение по договора за изработка на отпаднало основание.

 

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД

В тежест на ищеца е да докаже, че е предал на ответника процесната пакетажна машина в работещо състояние, че същият продължава да я държи и че след развалянето на договора е погасил паричното си задължение за връщане на полученото от него възнаграждение.

За доказване на предаването на работещата пакетажна машина по делото е приет като доказателство документ, озаглавен „Приемо-предавателен протокол“, в който е обективирано изявление без означение за авторството му и със съдържание, че на 16.08.2013г. са извършени проби на пакетиращата машина с пелети успешно. По делото не се представя съпътсваща машината техническа документация. Не е спорно, че такава не е предадена на възложителя. 

За установяване актуалното техническо състояние на процесната пакетажна машина, както и на състоянието й към момента на твърдяното  предаване по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която също констатира отъствието на паспорт, сервизна книжка, гаранционни документи, техническа документация, проспекти и ръководство за експлоатация. При оглед на 11.12.2018г. експертът е установил, че пакетажната машина е монтирана в помещение, изградено от метална конструкция, затворено с поцинкована ламарина и с под от бетонова настилка. Вещото лице сочи, че машината е нефункционираща, напълно комплектована както в механичната, така и в електрическата й част. В тази връзка в писменото заключение и при излушването му в откритото съдебно заседание на 03.04.2019г. експертът пояснява, че машината е в състоянието, описано от вещото лице по гр.д. № 12750/2014г. по описа на РС-Варна на л. 126 от настоящето дело, към което препраща, а именно – елементите от черен метал са покрити на редица места с повърхностно корозионно разрушение на метала, елеваторната лента е разрушена, стълбата и височинната площадка са необезопасени, налице са множество висящи токопроводими елементи в близост до нетоководещи елементи от машината. Вещото лице сочи, че машината се състои от следните основни елементи: носеща конструкция от метални профили, приемен бункер за сухи смеси, дозатор, формовъчен цилиндър /тръба/, подвижна маса с противотежест, хоризонтални и вертикални тежести, размотаващо устройство за пакетажно фолио, мотор, редуктор, ел. табла за управление, метални стълби и площадка. Дава заключение, че не може да се установи дали е налице изхабяване, дължащо се на обичайна употреба и че машината с оглед състоянието й няма справедлива пазарна стойност. При изслушването му уточнява с категоричност, че понятието амортизация е неприложимо към процесната пакетажна машина поради негодността й и че с машината са правени опити, но отсъстват признаци същата да е била и/или да е годна да се въведе в експлоатация.

 Съдът кредитира съдебно-техническата експертиза като изготвена от експерт с необходимите професионални знания и опит и кореспондираща с останалите събрани доказателства по делото в частта, в която се прави заключение, че машината не е годна за договореното й предназначение и не е фунционирала. В този смсъл са й показанията на свидетеля Милен Методиев Асенов / на л. 244 и 245 от делото/, за когото в това производство не са налице данни за евентуална заинтересованост, каквито възражения навежда процесуалният представител на ищеца. В същото време и за установяване на твърдените от ЕТ „Синилков“- Павел Синилков обстоятелства, че машината е функционирала при и след твърдяното й предаване на ответника по искане на ищеца е допуснат до разпитсвидетеля Васил Маринов Кошутов. Последният сочи, че в началото на месец септември 2013г. в гр. Перник е възприел работеща пакетираща машина, но от възпроизведеното в разпита на този свидетел не може да се направи категоричен извод, че това е била именно процесната машина.

С оглед на горното, разпределената доказателствена тежест, принципът за диспозитивното начало в процеса и изрично формулраното искане от ищеца, съдът намира, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на „работеща“ машина следва да се отхвърли като недоказан и несонователен.

 

По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. трето  вр. с чл. 57, ал. 1 ЗЗД

В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване действителната стойност на процесната пакетажна машина, погиването й и обстоятелството, че състоянието, в което същата се намира, се дължи на употребата й в нарушение на договореното предназначение и техническа спецификация.

В тежест на ответника е да докаже, че вещта продължава да съществува с състоянието, в което е предадена, както и че евентуалното й изхабяване се дължи на обикновена  употреба за периода от приемането на работата до отправяне на изявлението за разваляне на договора, поради съществени недостатъци в изработеното. 

 По делото от заключението на съдебно-техническата експертиза и по изложените по-горе съображения съдът  приема за установено, че процесната пакетажна машина не е погинала, а продължава да съществува и се намира в държане на ответника в състоянието, в което ищецът твърди същата да е предадена към 16.08.2013г. с отчитане на овехтяването й, дължащо се на изминалия период от време.  Не се доказва машината да е погинала, нито неизправностите в състоянието й да се дължат на употреба в отклонение на договорното й предназначение. Нещо повече, не се доказва въобще машината да е била експлоатирана и годна за това.  При това положение съдът не дължи  обсъждане на изводите на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява стойността на вложените материали, но не и възнкването на задължение в тежест на ответника за възстановяването й в патримониума на ищеца.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният при условията на евентуалност иск също е недоказан и подлежи на отхвърляне.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, а в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от длъжника. В тази насока е и практиката на ВКС, включително и решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК- така например, Решение №463 от 20.12.2011г. по гр.д. № 109/2011г., IV г.о., Решение №47 от 31.03.2011г. по гр.д. № 706/2010г., II т.о., Решение №291 от 02.08.2011г. по гр.д. № 959/2010г. на IV г.о. и др.

С оглед на извода на съда за неоснователност на предявените главни искове и акцесорния характер на иска за обезщетение за забава, същият подлежи на отвхърляне.

 

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ответникът

Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК същият е направил разноски в размер 900 лв. за платен адвокатски хонорар, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват от ищеца.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „Синилков-Павел Синилков“ гр. Варна с ЕИК ********* против „Римертон“ ЕООД гр. Перник с ЕИК ********* кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на работеща пакетажна машина по развален договор за изработка от 02.08.2012г., с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 57, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 16763,45 лв., претендирана като парична равностойност на погиналата вещ- пакетажна машина, предмет на същия договор, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 559,90 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 16763,45 лв. за периода 30.05.2017 г. – 26.09.2017 г.

          ОСЪЖДА ЕТ „Синилков-Павел Синилков“ гр. Варна с ЕИК ********* да заплати на „Римертон“ ЕООД гр. Перник с ЕИК *********  сумата от 900 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване обжалва пред Окръжен съд Перник с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: